№ 373
гр. Варна, 03.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Радослав Кр. Славов
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000223 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.122 от ГПК, образувано по повдигната с
определение № 1505 от 14.04.2022г. по в.търг.дело № 180/22г. по описа на
Окръжен съд - Варна препирня за подсъдност относно съда, компетентен да
се произнесе по възражение по чл.414 от ГПК срещу заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.дело № 15417/13г. по описа на ВРС и инкорпорираната в
него молба по чл.420 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение на
заповедта за изпълнение.
Ч.гр.дело № 15417/13г. по описа на ВРС, ХХХIII състав е образувано по
заявление на „ОББ“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК срещу В.С.Д. и СВ. А.. Н. – Д.. По заявлението е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 9121 от 21.10.2013г.
По ч.гр.дело № 15417/13г. на 27.09.2021г. от длъжника СВ. А.. Н. са
постъпили две възражения: възражение вх.№ 298959 по чл.414 от ГПК,
съдържащо и искане за спиране на изпълнението по чл.420 ал.2 от ГПК и
възражение вх.№ 298960 по чл.423 от ГПК. Заповедният съд е постановил
разпореждане № 279376 от 18.10.2021г., с което е присъединил възражението
по чл.414 от ГПК, с искането за спиране по чл.420 от ГПК към възражението
по чл.423 от ГПК.
По възражението по чл.423 от ГПК е образувано в.ч.гр.дело № 3089/21г.
по описа на ВОС. С определение № 241 от 19.01.2022г. съставът на въззивния
1
съд е спрял производството по възражението по чл.423 от ГПК и върнал на
ВРС ч.гр.дело № 15417/13г. с указания за произнасяне с надлежен съдебен
акт на дължимата проверка по чл.414 – чл.416 от ГПК по възражение вх.№
298959 от 27.09.2021г. Указанието не е изпълнено и делото е върнато с
разпореждане № 260976 от 03.03.2022г.
След връщане на делото от окръжният съд е повдигнат спор за това, кой
е компетентният съд да се произнесе по възражение вх.№ 298959 по чл.414 от
ГПК, съдържащо и искане за спиране на изпълнението по чл.420 ал.2 от ГПК.
Спорът за подсъдност предполага противоречиво разрешение между
два съда /след като вече единият е приел, че спорът не му е подсъден и е
прекратил производството пред себе си и е изпратил спора за разглеждане
пред другия съд/ на въпроса на кой от тях е подсъден спорът, с който е
сезиран.
В настоящия случай от длъжника Н. са подадени две самостоятелни и
отделни възражения – по чл.414 от ГПК и по чл.423 от ГПК, които подлежат
на разглеждане в различни производства и по различен съдопроизводствен
ред.
При подадено възражение по чл.414 от ГПК при издадена заповед за
незабавно изпълнение заповедният съд е длъжен да
провери дали възражението на длъжника е подадено в рамките на
двуседмичния срок, считано от връчване на заповедта от съдебния
изпълнител, като този срок е по съществото си преклузивен и спазването му
ангажира служебната преценка на съда на основание чл.7 ал.1 от ГПК. Съдът
не може да пристъпи към даване на указания за предявяване на иск за
съществуване на вземането, без да се е уверил, че възражението е подадено в
срок. Съобразно разрешението по т.5а на тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК преценката на заповедния
съд, че възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е подадено
след срока по чл.414 ал.2 във връзка с чл.418 ал.5 от ГПК, следва да е
обективирана в разпореждане за връщане на същото. Този съдебен акт
подлежи на обжалване с частна жалба от длъжника, тъй като прегражда
развитието на производството по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Компетентен да се извърши проверката за спазен срок на възражението,
съответно да даде указания за предявяване на установителен иск или да
2
върне възражението като просрочено е заповедният съд.
Компетентен да се произнесе по искането за спиране на незабавното
изпълнение е заповедният съд, съдът постановил незабавното изпълнение.
Само в хипотезата на чл.420 ал.5 от ГПК, когато е образувано исково
производство, компетентен е съдът пред който е предявен искът по чл.422 от
ГПК, каквото настоящата хипотеза не е.
С оглед на така изложеното, съставът на апелативния съд намира че
компетентен да се произнесе по подаденото възражение по чл.414 от ГПК и
на искането за спиране на незабавното изпълнение по чл.420 от ГПК е
заповедният съд. Обстоятелството че длъжникът е депозирал едновременно
двете възражения с оглед евентуално запазване на срока по чл.423 от ГПК
при приемане на възражението по чл.414 от ГПК за просрочено, не изключва
задължението на заповедният съд да се произнесе по редовността на
възражението по чл.414 от ГПК. Не са налице и предпоставките по чл.213 от
ГПК за служебно съединяване на двете подадени възражения от длъжника.
Водим от горното и на основание чл.122 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – Варна като компетентен да се произнесе по
възражение на длъжника СВ. А.. Н. вх.№ 298959 от 27.09.2021г. по чл.414 от
ГПК, съдържащо и искане за спиране на изпълнението по чл.420 ал.2 от ГПК,
по ч.гр.дело № 15417/13г. по описа на ВРС, ХХХIII състав.
ИЗПРАЩА делото на ВРС за произнасяне.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3