Р Е Ш Е Н И Е  №260099

гр.Русе, 08.02.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….………………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………………

          като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  2152/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от “Ел Ту Солам“  ЕООД до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0001889/30.10.2020г. на Директора на РД ”Автомобилна администрация” - гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата,редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Наказаното дружество притежавало лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 18924, издаден от МТИТС но 08.03.2018г. и закрит със заявление № 30-17-26-462/30.06.2020г.  На 12.10.2020г. била извършена комплексна проверка на дружеството в сградата на ОО „АА“ гр.Русе, която констатирала, че дружеството в качеството си на превозвач е осъществило  международен превоз на товари от водача Сали Неделчев Христов на 17.10.2019г. Превозът бил извършен с т.а. „Даф“ с ДК № РР 58 46  ВС, категория № 3, като водачът бил с изтекло  удостоверение за психологическа годност. За констатираното нарушение св.Й.П. съставил АУАН против дружеството, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му било наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.7а ал.2 пр.3. вр.чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр).

 

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

 

Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е  приложен материалния закон.

 

Доказателствата за извършеното нарушение са  безспорни и безпротиворечиви. От приложените към преписка писмени доказателства и разпитът на актосъставителя в съдебно заседание безспорно се установява, че водачът Сали Неделчев Христов не е притежавал удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му такова с № 256333 на 04.02.2015г. е изтекло на 04.02.2018г., съответно подобно твърдение не се съдържа в жалбата. Едновременно с това от приложения по делото CMR № ********* от 19.10.2019г. и от разпечатки на дигиталния тахограф  става ясно, че именно този водач с  т.а.“Даф“ с ДК№ ...е извършвал международен превоз на товари на  17.10.2019г. В този смисъл и доколкото АУАН е подписан без възражения,  съдът намира, че действително е осъществен съставът на нарушението по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАПр. Това е така, защото съгласно чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАПр лицензираните првозвачи, какъвто към датата на превоза е било наказаното дружество могат да допускат до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни, какъвто водачът Сали Христов не е, тъй като към процесната дата удостоверението му за психологическа годност е било изтекло.  АУАН и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в него, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

          В жалбата се правят множество възражения, които са неоснователни по следните съображения:  за място на нарушението следва да се приеме маршрутът по който е осъществен международният превоз на товари на 17.10.2019г. са изминати от водача Сали Христов на 17.10.2019г.; очевидно е,че предвид характера на самото нарушение не може да бъде определено конкретно  място на нарушение, напр. населено място. В случая няма никакво основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като издаденото удостоверение за психологическа годност е изтекло от повече от година и половина преди извършване на нарушението; такъв въпрос би стоял на вниманието на съда, но само при положение, че същото е изтекло относително кратко време преди извършване на нарушението. Доколкото нарушението е формално, съставът по чл.96г ал.1 от ЗАПр не изисква настъпването на съставомерен резултат и в този смисъл липсата на вредни последици сама по себе си не може да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. Недопустимо е наказаното дружеството в качеството си на превозвач да допуска водача до международен превоз на товари и пътници преди да се убеди недвусмислено ,че водачът притежава валидно удостоверение за психологическа годност ; в този смисъл е напълно несъстоятелно възражението, че водачът бил поел ангажимент да се снабди с такова в най-кратък срок и в този смисъл той е единственият субект извършил нарушението. Без всякакво значение и напълно ирелевантно е обстоятелството ,че към момента на сключване на трудовия договор удостоверението за психологическа годност на водача Сали Христов е било валидно, защото по делото от една страна няма никакви доказателства в тази насока, а от друга критерият е датата на извършване на международния превоз на товари. По делото не е необходим разпитът на водача в качеството на свидетел относно обстоятелства, защото няма никакъв спор по въпроса, посредством представените документи, че удостоверението му за психологическа годност е било изтекло и то със значителен срок.

          При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно  постановление № 38 – 0001889/30.10.2020г. на Директора на  РД”Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на „ЕЛ Ту Солам“ ЕООД му е наложено  административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 3 000 лв.  за  нарушение по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАПр.

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                             Районен съдия :