Решение по дело №470/2018 на Районен съд - Карлово

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

гр. К., 03.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд         І наказателен състав,

на десети септември                    две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Маргарита Тянчева

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 470 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 18-0281-000484 от 05.06.2018 г. на Началника на РУ гр. К. към ОД на МВР- П., на П.С.К., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП- глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.74 ал.1 от ЗДвП. Със същото наказателно постановление били отнети и 10 контролни точки, на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя и го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени атакуваното от него наказателното постановление като незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила по издаването му, които са накърнили правото му на защита, тъй като не е разбрал, за какви нарушения е санкциониран.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не взема становище по жалбата си.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Разгледана от съда е частично основателна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели- Л.Г. като актосъставител и Н.Д. като свидетел по акта, както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 18-0281-000484 от 05.06.2018 г., разписка за връчване на наказателно постановление, АУАН серия Д № 401026/25.05.2018 г., талон за медицинско изследване, справка за средства за измерване- анализатори на дъха, преминали последваща проверка в мястото на постоянно обзавеждане, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., съдът намери за установено следното:

         На 24.05.2018 г. и 25.05.2018 г. полицейските служител Г. и Д. осъществявали контрол по безопасност на движението и охрана на обществения ред около питейни заведения, където се провеждали ежегодните абитуриентски балове. Около 00,12 часа на 25.05.2018 г. полицейските служители изпълнявали служебните си задължение в гр. К., на бул. „О.“, до ресторант „Л.п.“, където спрели за проверка лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *******, който се движил с включени допълнителни светлини за мъгла без да е била налице необходимост от използването им, поради намалена видимост. При проверката бил установен водача на автомобила, а именно жалбоподателя К.. Същият бил изпробван за наличие на алкохол с техническо средство „Дрегер- 7410“ с № AREN 0144, което отчело наличие на алкохол в издишания въздух 0,57 промила.

         На К. бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта, в който същия собственоръчно отбелязал, че приема показанията на техническото средство и положил подпис под изявлението си.

         Въз основа на констатираното при проверката бил съставен процесния АУАН от оправомощено длъжностно лице- мл. автоконтрольор Г., с който било прието, че жалбоподателят К. е осъществил нарушения на разпоредбите на чл.74 ал.1 от ЗДвП и чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като на 25.05.2018 г., в 00,12 часа, в гр. К., по бул. „О.“, до ресторант „Л.п.“, с посока на движение от изток на запад, управлявал лек автомобил  „Шкода Октавия“ с рег. № *******, чужда собственост, с включени допълнителни светлини за мъгла без да има намалена видимост. При проверка с техническо средство „Дрегер- 7410“ с № AREN 0144 се установило, че водачът управлявал с концентрация на алкохол в издишания въздух над 0,50 промила, а именно 0,57 промила алкохол в издишания въздух. Водачът приел показанията на техническото средство и не желаел да даде кръв за медицинско изследване.

         Така съставения АУАН бил подписан от К., който не направил възражения срещу констатациите в акта на място, а и в законоустановения 3-дневен срок след изготвянето му.  

Въз основа на така съставения АУАН, на 05.06.2018 г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентично описани с акта обстоятелства по нарушението, време и място на извършването им, на К. били наложени административни наказания на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП- глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.74 ал.1 от ЗДвП, както и били отнети и 10 контролни точки, на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на 25.06.2018 г., а жалбата срещу него- депозирана на 29.06.2018 г.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва изцяло при постановяване на решението си, като безпротиворечиви помежду си и пряко относими към предмета на доказване по делото.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. По отношение нарушение на чл.74 ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че в атакуваното наказателно постановление е налице несъответствие между описаните обстоятелства по нарушението и посоченото деяние, за което е наказан жалбоподателя. В съставения АУАН и впоследствие в обстоятелствената част на наказателното постановление е прието, че жалбоподателят е управлявал МПС с включени допълнителни светлини за мъгла без да има намалена видимост. Тези обстоятелства се потвърждават безспорно от събраните по делото доказателства. При така описаните обстоятелства обаче, в атакуваното наказателно постановление е прието, че жалбоподателя е извършил твърдяното нарушение, тъй като използва допълнителни светлини самостоятелно. Съгласно разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗДвП „Допълнителни светлини за мъгла може да се използват само при значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други подобни условия. Тези светлини не може да се използват самостоятелно“. Т.е. посочената разпоредба съдържа в себе си две отделни задължения за водачите на МПС- да не използват допълнителни светлини за мъгла без да е налице намалена видимост и отделно от това да не използват допълнителните светлини самостоятелно, всяко от които представлява самостоятелно нарушение. При това положение съдът намира, че обстоятелствата по нарушението, които са описани в процесното наказателно постановление не съответстват на посоченото нарушение, независимо, че и при двете деяния се явява нарушена нормата на чл.74 ал.1 от ЗДвП. Така допуснатото несъответствие създава неяснота относно нарушението, което се твърди да е извършил жалбоподателя и за което е наказан, поради което атакуваното наказателно постановление в частта му касаеща нарушението по чл.74 ал.1 от ЗДвП, за което е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По отношение на нарушението на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, съдът намира, че при издаване на процесното наказателно постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление в частта му относно посоченото нарушение- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, и на обстоятелствата по извършването му, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложеното глоби и лишаване от право да управлява МПС. Индивидуализиран е нарушителят.

Тъй като акта се явява редовен от процесуална страна, то същия се ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Отразените в него констатации се установяват по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели- Г. и Д.. Събраните по делото доказателства безспорно и категорично установяват осъщественото от жалбоподателя К. нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, което не се и оспорва от последния. Същият е бил изпробван с техническо средство „Дрегер- 7410“ с № AREN 0144, който е преминал успешно извършената му проверка за техническа годност в Лаборатория за проверка на средства за измерване на 28.02.2018 г., видно от приложения по делото протокол и към датата на извършената проверка е бил годен да измерва успешно количество алкохол в издишания въздух. Безспорно се установява, че техническото средство е отчело наличие на алкохол в издишания въздух 0,57 промила, което количество безспорно попада в обхвата на нормата на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП. Показанието на техническото средство е било прието от жалбоподателя.

Обстоятелствата по посоченото нарушение са коректно отразени, както в АУАН, така и в атакуваното наказателно постановление. Възраженията на жалбоподателя по отношение съдържанието на АУАН и наказателното постановление относно обсъжданото нарушение съдът намира за неоснователни. Безспорно е, че при извършване на проверка с техническо средство количеството алкохол в кръвта се установява чрез измерването му в издишания въздух. Жалбоподателят е приел показанията на техническото средство и не е пожелал да даде кръвна проба за изследване, каквато възможност е имал, поради което съдът намира, че за същия не е налице неяснота относно осъщественото от него нарушение, а именно, че е управлявал МПС с алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,57 на хиляда и отговорността му в случая е правилно ангажирана.

Вида и размера на наложеното наказание за осъщественото нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца е правилно определен, съобразно нормата на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Във връзка с нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е наложено наказание по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП са отнети правилно и 10 контролни точки с атакуваното наказателно постановление, съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, в сила от 23.03.2018 г.

Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление в частта му досежно нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за което е наложено наказание на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0281-000484 от 05.06.2018 г. на Началника на РУ гр. К. към ОД на МВР- П., в частта му, с която на П.С.К., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП- глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0281-000484 от 05.06.2018 г. на Началника на РУ гр. К. към ОД на МВР- П., в частта му, с която на П.С.К., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.74 ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МТ