О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ........
гр.Шумен, 21.10.2021г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на двадесет и
първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
като разгледа докладваното от административен
съдия Хр.Димитрова ЧКАНД № 258 по описа на 2021г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.248, ал.3 от Гражданско - процесуалния кодекс (ГПК), вр. чл.144 от
Административно – процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.П.Я. с
ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител адв.Й.С., против Определение от 15.06.2021г. по АНД № 257/2019г., с което
е изменено Решение № 260038/30.03.2021г. по същото дело. С обжалвания акт
Община Смядово е осъдена да заплати на настоящия жалбоподател разноски за
адвокатско възнаграждение по АНД № 257/2019г. по описа на РС – Велики Преслав в
размер на 100,00 лева. Оспорващият изразява несъгласие е размера на присъдените
му разноски, като сочи, че с Решение № 260038/30.03.2021г., постановено по АНД
№ 257/2019г. по описа на Районен съд – Велики Преслав съдът е изменил
Наказателно постановление № 36/28.08.2019г., издадено от кмета на община
Смядово, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
150,00 лева, като размерът на глобата е намален от 150,00 лева на 50,00 лева. Счита,
че щом въззивният съд е намалил размера на глобата със 100,00 лева, която сума
се явява с 2/3 по-малка от първоначално определената с НП, то размерът на
адвокатското възнаграждение също следва да се определи със същото съотношение –
2/3 или неговият размер следва да бъде 200,00 лева. Въз основа на изложеното
моли атакуваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови
ново такова, с което на жалбоподателя се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на 200,00 лева. Претендира присъждане на разноски пред
настоящата инстанция.
Ответната страна – кмет на община
Смядово оспорва жалбата, като излага аргументи за недопустимост, а в условията
на алтернативност – за неоснователност. Сочи, че Решение № 260038/30.03.2021г.,
постановено по АНД № 257/2019г. по описа на Районен съд – Велики Преслав е
отменено с влязло в сила решение на ШАдмС, поради което депозираната жалба е
лишена от предмет.
Шуменският административен съд
като разгледа постъпилата жалба и приложените дела прие за установено следното
по фактите:
Срещу А.П.Я. е издадено
Наказателно постановление № 36/28.08.2019г. от кмета на община Смядово, с което
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лева. По
жалба на наказаното лице е образувано АНД № 257/2019г. по описа на РС – Велики
Преслав. С Решение № 260038/30.03.2021г., постановено по АНД № 257/2019г. по
описа на Районен съд – Велики Преслав, въззивният съд е изменил наказателното
постановление, като е намалил размерът на глобата от 150,00 лева на 50,00 лева.
В производството пред съда жалбоподателят се е представлявал от упълномощен
процесуален представител адв.Й.С., съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 08.09.2020г., видно от който между страните е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, като същият е
отправил искане за присъждане на разноски. В мотивите на решението съдът е
посочил, че на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр.чл.143, ал.1 от АПК не следва
да бъдат присъждани разноски на жалбоподателя, като в диспозитива липсва
изрично произнасяне досежно разноските.
2. Недоволен от въззивното
решение, А.П.Я. депозира касационна жалба с искане за неговата отмяна.
Едновременно с касационната жалба, подава и „частна жалба“ с вх.№
260995/20.04.2021г. срещу определение по АНД № 257 по описа на ВПРС за 2019г.,
с което е отказано да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
3. С Разпореждане №
260254/20.04.2021г., постановено по ВАНД № 257/2019г. Районен съд – Велики
Преслав е счел за недопустима частна жалба от 20.04.2021г. по АНД № 257/2019г.
по описа на РС – Велики Преслав и е оставил същата без разглеждане.
4. Разпореждането е обжалвано с
частна жалба, по която е образувано ЧКАНД №150/2021г. на ШАдмС. С определение №
42/28.05.2021г. по ЧКАНД №150/2021г. Административен съд – Шумен е намерил
частна жалба за основателна, поради което е отменил Разпореждане №
260254/20.04.2021г. по АНД № 257 по описа за 2019г. на ВПРС и е върнал делото
на същия съдебен състав, който да разгледа и се произнесе по реда на чл.248 от ГПК по искане за изменение на решение № 260038/30.03.2021г. по АНД № 257 по
описа за 2019г. на ВПРС в частта за разноските.
5. С Определение от 15.06.2021г. по АХД № 257/2019г. на РС –
Велики Преслав е изменено Решение № 260038/30.03.2021г. по същото дело, като
Община Смядово е осъдена да заплати на А.П.Я. разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 257/2019г. по описа на РС – Велики Преслав в размер на
100,00 лева.
6. Несъгласен с размера на
присъдените разноски, А.П.Я. депозира настоящата жалба с искане Определение от
15.06.2021г. по АХД № 257/2019г. на РС – Велики Преслав, с което е изменено
Решение № 260038/30.03.2021г. по същото дело в частта му за разноските, да бъде
отменено и вместо него постановено ново, с което в полза на жалбоподателя се
присъдят разноски в размер на 200,00 лева.
7. Междувременно, по касационна
жалба на А.П.Я. срещу Решение № 260038/30.03.2021г. по АНД № 257 по описа за
2019г. на ВПРС, е образувано КАНД № 169/2021г. по описа на ШАдмС. С решение №208/27.07.2021г.
съдът е отменил Решение № 260038/30.03.2021г. по АНД № 257 по описа за 2019г. на
ВПРС и Наказателно постановление № 36/28.08.2019г., издадено от кмета на община
Смядово, като е присъдил в полза на касационния жалбоподател разноски пред
касационната инстанция в размер на 300,00 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на оспорване е
Определение №260077/15.06.2021г. по АХД № 257/2019г. на РС – Велики Преслав, с
което е изменено Решение № 260038/30.03.2021г. по същото дело в частта му за
разноските, като община Смядово е осъдена да заплати на А.П.Я. направените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
100,00 лева, съразмерно уважената част.
Определението е съобщено на
30.06.2021г., а настоящата жалбата е депозирана на 08.07.2021г.
Съдът намира, че депозираната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна,
а разгледана по същество, същата се явява основателна, при следните
съображения:
Видно от пълномощно и Договор за
правна защита и съдействие, приложен на л.22 от АНД № 257/2019г. на РС – Велики
Преслав, А.П.Я. е упълномощил адв.Станчева да го представлява и защитава по
въззивното дело, като между страните е договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лева, платено в брой, съобразно отбелязването в договора. С
обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил искането за присъждане
на разноски, като е посочил, че такива се дължат на жалбоподателя съразмерно уважената
част. Независимо от правилните мотиви за съразмерност на разноските с изхода на
делото, въззивният съд неправилно е определил същите в размер на 100,00 лева. В
този смисъл основателно е възражението на жалбоподателя, че доколкото с
наказателното постановление е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 150,00 лева и същото е изменено, като е намален размерът на глобата
от 150,00 лева на 50,00 лева, която сума се явява с 2/3 по-малка от
първоначално определената, то и размерът на адвокатското възнаграждение също
следва да се определи със същото съотношение – 2/3 или неговият размер следва
да бъде 200,00 лева.
Възражението на ответната страна за
недължимост на разноските, поради отмяна на въззивното решение е неоснователно,
доколкото с касационното решение е отменено изцяло обжалваното пред районния
съд наказателно постановление. Разноските пред първоинстанционния съд са
направени по повод издаденото против А.П.Я. наказателно постановление, което е
обжалвано и като краен резултат е отменено с влязло в сила решение, а отговорността
за разноски е санкция за неоснователно предизвикан правен спор, която следва да
бъде понесена от губещата страна.
Независимо от горното настоящият
съдебен състав преценява като неоснователна претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски в настоящото производство. Въпросът за присъждане на
разноски в производството по спора относно разноските понастоящем няма
законодателна уредба и е противоречиво разрешаван в съдебната практика.
Настоящият съдебен състав споделя виждането, че такива не се дължат поради
следните аргументи:
Производството по чл.248 от ГПК
не е самостоятелно производство. То е способ за защита срещу неправилно
присъждане на разноски, чрез изменение на съдебния акт, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Поради тази причина
интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен и не следва
да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно
разноските“ в производство по чл.248 от ГПК. Присъждането на разноски в това
производство противоречи на същността на института на разноските. Процесуално
право на всяка от страните е да иска изменение и/или допълнение на акта,
постановен на съответната инстанция в частта относно разноските, без да носи
отговорност за направените в стартираното по нейна молба производство разноски.
„Страхът“ от кумулирането на нови задължения за разноски, в случай че молбата
бъде оставена без уважение, противоречи на целта на предоставената процесуална
възможност за изменение на акта в частта относно разноските, без да бъде
обжалван по същество и на практика води до ограничаване правото на защита на
страните.
В обобщение на изложеното настоящата
инстанция приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена като се
отмени определение № 260077/15.06.2021г. по АНД № 257/2019г. на РС – Велики
Преслав и вместо него се постанови ново, с което община Смядово се осъди да
заплати на А.П.Я. направените по АНД №257/2019г. на РС – Велики Преслав
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева. Молбата на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото
производство следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от горното и на
основание чл.248, ал.3 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, Шуменският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ Определение № 260077/15.06.2021г. по АНД № 257/2019г. на
РС – Велики Преслав, в частта, с която община Смядово е осъдена да заплати на А.П.Я.
направени по АНД №257/2019г. на РС – Велики Преслав разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, като вместо него постановява
постановява:
ОСЪЖДА община Смядово да заплати на А.П.Я. с ЕГН ********** ***
Освободител №8, ап.9 направени по АНД №257/2019г. на РС – Велики Преслав разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 (двеста)
лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на А.П.Я. за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:............................. ЧЛЕНОВЕ:
1............................
2............................
ЗАБЕЛЕЖКА: Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 21.10.2021 г.