№ 482
гр. В., 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на втори
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело №
20241320100385 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на искова молба, вх. №1982/16.02.2024г. на
ВРС, подадена от ЕОС МАТРИКС ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С. 1463, район В., ж.к. „ М.Д. „ ул. „ Р.П. – К. „ № 4-6,
представлявано от Р.И.М. – К. – управител, срещу К. П. П. с ЕГН: **********
и адрес: **********, във връзка със Заповед за изпълнение № 1025 от
28.09.2023г. по ч.гр.д. № 1795/2023 г. на ВРС.
Ищецът ЕОС МАТРИКС ЕООД с ЕИК: *********, е предявил срещу К. П.
П. с ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.
240 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
сумата от 1338,07 лева – дължима главница, законната лихва от подаване на
заявлението до съда – 07.09.20203г. до изплащане на вземането, разноски в
размер на 39, 98 лева – държавна такса в заповедното производство, 26,76 лева
– държавна такса за исковото производство, 50 лева юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и 340 лева юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Претендира разноски.
Основателността на претенцията си обосновава с обстоятелството, че
между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение от 03.05.2019г., липсвали плащания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не се е възползвал от
възможността да подаде отговор на исковата молба.
Към делото е приложено ч.гр.д. № 1795/2023 г. по описа на Районен съд- В..
За ищеца в съдебно заседание процесуален представител не се явява.
Същият депозира молба с искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Не прави възражение относно проекта на доклад по делото.
1
Представя списък по чл.80 ГПК . Пледира за уважаване на иска като доказан
и основателен.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Депозира писмена молба, с
която заявява воля за разглеждане на делото в негово отсъствие. Релевира
възражение за погасяване на вземането по давност- 5г., при условията на
чл.110 ЗЗД, с начало на давността-падежа на всяка погасителна вноска.
Твърди, че не е уведомен за твърдяната в исковата молба цесия, че сред
доказателствата към исковата молба липсва такова уведомление. Твърди, че не
е знаел какво подписва, без да оспорва подписите си.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа и правна
страна следното:
Безспорно се установи по делото, че ОББ АД и ответника К. Петъов П. са
подписали Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение
от 03.05.2019г., по силата на който вземането, след усвояване на кредита от
ответника, поради неизпълнение на договорените задължения да погаси
кредита на 24 месечни анюитетни вноски с краен падеж на 28.04.2021г.,
съгласно чл. 8 от Договора и от приложения погасителен план, е в размер на
1998,76 лева , то които 1338,07 лева главница, 660,69 лева договорна лихва,
като кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем с изтичане на падежа за
внасяне и на последната погасителна вноска на 28.04.2021г., цедирано от
„ОББ“ АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на основание Договор за прехвърляне на
парични вземания /цесия/, сключен на 15.12.2021г.
По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
28.04.2021г., и анекс към нето от 05.05.2023г., „ОББ“ АД е цедирало в полза
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД всички вземането на кредитора/цедент/,
възникнало на основание Съгласно Уведомление /лист 9 в заповедното
производство/ на 26.10.2020 г. М. К. П. е уведомен от цедента „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД за извършената цесия с Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 03.05.2019г., по силата на който вземането, след
усвояване на кредита от ответника, поради неизпълнение на договорените
задължения да погаси кредита на 24 месечни анюитетни вноски с краен падеж
на 28.04.2021г., съгласно чл. 8 от Договора и от приложения погасителен
план, е в размер на 1998,76 лева , то които 1338,07 лева главница, 660,69
лева договорна лихва, като кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем с
изтичане на падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на
28.04.2021г.
Установи се, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се е снабдило със Заповед №
1025/28.09.2023 г. по ч.гр.д. № 1795/2023 г. по описа на Районен съд-В., по
чл.410 от ГПК, срещу К. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: ********** за
сумата от 1338,07 лева – дължима главница, законната лихва от подаване на
заявлението до съда – 07.09.2023г. до изплащане на вземането, разноски в
размер на 39, 98 лева – държавна такса в заповедното производство, 26,76 лева
– държавна такса за исковото производство, 50 лева юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и 340 лева юрисконсултско
2
възнаграждение за исковото производство.
Заповедта е връчена на длъжника на 11.12.2023 г., а на 19.12.2023 г. същият е
депозирал възражение /вх.№ 13042/ по чл.414 от ГПК, с което е оспорил
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. В тази връзка
заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви
установителен иск за вземането си по заповедта за изпълнение, в едномесечен
срок от получаване на съобщението, което същият е сторил.
Подписът на ответника във всеки от горепосочените
документи/доказателствени средства не е оспорен, ответникът твърди, че е
допуснал грешка, като е подписал договора за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 03.05.2019г., поради което съдът приема същите
/документи/ за автентични и като такива ги кредитира изцяло с доверие.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК. Претенцията е допустима – в срока по чл.415, ал.4 ГПК е
предявен установителен иск от кредитора, снабдил се със заповед за
изпълнение на паричното вземане – предмет на иска; срещу заповедта е
подадено в законоустановения срок възражение, с което длъжникът оспорва
съществуването на вземането; в указания на заявителя срок същият депозира
установителен иск за вземането-предмет на издадената заповед по чл.410
ГПК, т.е. предявен е от и срещу надлежна страна, налице е правен интерес за
ищеца, сезиран е родово компетентният съд.
По основателността на претенцията:
За да бъде уважена претенцията по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи възникването на
твърдяната облигационна обвързаност между страните, възникването на
основание тази обвързаност на ликвидно и изискуемо вземане на ищеца от
ответника. Ответникът носи тежестта да установи твърдяните
правоизключващи/правопогасяващи възражения.
От събраните по делото категорични писмени доказателства се установи по
несъмнен начин валидно сключено между споразумение, по силата на което
ответникът се е задължил да заплати на цедента по процесния Договор за
цесия, сумата за усвоения кредит без обезпечение.
Ответникът не навежда твърдения за пълно погасяване на задължението си,
поради което съдът приема за безспорно установено по делото качеството на
ответника на неизправна страна по процесното споразумение.
Относно възражението на ответника за настъпила погасителна давност:
Ответникът твърди в случая, че процесното вземане за главница е погасено с
изтичането на 5 г., от деня в който вземането е станало изискуемо – чл.110 ЗЗД
и чл.114 от ЗЗД. Сочи, че за задължението на ответника да внася анюитетни
вноски за погасяване на задължения по договори за кредит давността тече от
датата на която е настъпил падежа на всяка от уговорените погасителни
вноски.
3
Тезата на ответника е несъстоятелна. Съгласно мотивите на Тълкувателно
решение № 5/21.01.2021 г. по т.д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, при
разсрочване на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно
/плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се
извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания
по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД. Приема се, че в този случай – какъвто е и
настоящият, задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл.66 от ЗЗД. При договорите с периодично или
продължително действие, през всеки период от време и двете страни по
правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни
задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не
представляват части от едно цяло вземане.
Обратното –при уговорка за разсрочване на части на едно по правило
еднократно задължение, престира само длъжникът, след като кредиторът вече
е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи
изпълнението като периодично. Предвид на това, при постигнато съгласие
плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи
на определени дати, отделните вноски не стават атвоматично сбор от отделни,
периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно
и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена
вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост /за каквато
предсрочна изискуемост по делото няма данни/твърдения/.
С оглед на горното се налага извод, че процесните погасителни вноски,
уговорени от страните по делото, са станали изискуеми с настъпването на
падежа на последната вноска, дължима на 28.04.2021 г., която дата е крайният
срок на договора и от тази дата започва да тече петгодишния погасителен
давностен срок за задължението за главницата и който срок не е изтекъл към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -01.09.2023 г.
Ответникът обосновава защитната си позиция по делото и с твърдение, че
не е уведомен за извършената цесия. Твърдението на страната е опровергано
от приложеното в кориците на делото Уведомление изх. № 465/28.07.2023 г.,
изпратено от цедента ОББ АД, черз пълномощник – адв. Преслав Василев,
обективиращо данни за сключения с цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
Договор за продажба и прехвърляне на вземания с предмет, включващ
вземането на кредитора по Договор за предоставяне на потребителски кредит
от 03.054.2019 г. с кредитополучателя К. П. П..
Мотивиран от гореизложеното съдът счита за доказан и основателен иска
на ищеца и като такъв следва да го уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото неоснователно се претендира от ответника
присъждане на съдебни разноски в исковото и заповедно производство.
Същевременно и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, по посочената в исковата молба банкова сметка,
сторените от последния разноски в исковото и заповедно производство.
4
Възражението на ответника за прекомерност на присъдено в полза на ищеца
възнаграждение за процесуален представител е неоснователно, тъй като
такова не се претендира от ищеца, респективно на последния не е присъдено
такова.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземане на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД,ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1463,
район В., ж.к. „ М.Д. „ ул. „ Р.П. – К. „ № 4-6, представлявано от Р.И.М. – К. –
управител, срещу К. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: **********, във връзка
със Заповед за изпълнение № 1025 от 28.09.2023г. по ч.гр.д. № 1795/2023 г. на
ВРС, за сумата от 1338,07 лева – дължима главница, законната лихва от
подаване на заявлението до съда – 07.09.2023г. до изплащане на вземането,
разноски в размер на 39, 98 лева – държавна такса в заповедното
производство.
ОСЪЖДА ответника К. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: **********, да
заплати на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК131001375 седалище и адрес
на управление гр.С., район „Възраждане, ул.“Р.П. К.“ № 4-6, съдебни разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. 1795/2023 г. по описа на РС-В. в размер
на 39,98 лева за държавна такса в заповедното производство, 50 лева за
юрисконсулстко възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА ответника К. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: **********, да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление гр.С., район „Възраждане, ул.“Р.П. К.“ № 4-6, съдебни разноски в
исковото производство в размер на 26,76 лева за държавна такса и 340 лева за
юрисконсулско възнаграждение в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-В. в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5