Р Е
Ш Е Н И Е № 249
гр. Пловдив, 21.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на петнадесети януари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 13709 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран със субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.108 ЗС, предявени от В.А.К. и
Д.С.К. против Н.И.Т..
Ищците
твърдят, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ********
закупили от Т. Д. П. и Р. Д. П. следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № ******, представляващ апартамент с площ от 45
кв.м., находящ се на втори етаж от жилищната сграда с идентификатор № ******,
построена в поземления имот с идентификатор № ****** с адрес: село ******,
община ******, ул. „******“ № ******, състоящ се от една стая, кухня и сервизни
помещения, ведно с прилежащите 21,50 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при граници на СОС: на
същия етаж: СОС с идентификатор № ******, под обекта: СОС с идентификатор № ******,
над обекта – няма, заедно с 7,62/49
идеални части от второстепенна постройка (склад) с идентификатор № ****** с
площ от 54 кв.м., предназначение: хангар, депо, гараж, с реално ползване на
7,62 кв.м. – за обслужващо складово помещение, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху парцела, ведно с
¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор № ******по КК и КР,
одобрени със заповед № ****** на ИД на АГКК, номер от предходен план: ******,
квартал: ** по плана на ст. двор 1, село ******, парцел ***, с площ от 1387 кв.м., находящ се в село ******,
община ******, обл. Пловдив, ул. „******“ № **, при съседи: ПИ с идентификатор
№ *****, ПИ с идентификатор № *****, ПИ с идентификатор № *****, ПИ с
идентификатор № *****. Продавачите са наследници на Р. С. П., починала на *****
– ляла на ищцата В.А.К.. След закупуването на имота ищците установили, че
апартаментът се обитавал от ответника, който ползвал и съответните идеални
части от складовото помещение. По този начин не можели да упражняват правото си
на собственост, поради което предявяват настоящия иск. Молят за неговото
уважаване и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника Н.И.Т..
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд Пловдив, III граждански състав е сезиран с иск за
собственост с правна квалификация чл.108 ЗС.
Ищците
твърдят да са собственици на процесните недвижими имоти на деривативно правно
основание – договор за покупко-продажба, обективиран е нотариален акт № ********,
в режим на СИО. От представените по делото писмени доказателства – нотариалният
акт и удостоверение за сключен граждански брак (л.17 от делото) се установяват
претендираните права от собствеността по отношение на самостоятелният обект и
идеалните част от второстепенната постройка и от дворното място. Установяват се
и правата на праводателите на ищците, видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **, ***** Поради това следва да бъде
признато в отношенията между страните, че ищците са собственици в режим на СИО
на основание договор за покупко-продажба от 05.07.2019 г. на процесните
недвижими имоти.
От
ангажираните от ищците гласни доказателствени средства се установи, че
ответникът живеел в процесния апартамент, като не осигурявал достъп на ищците
както до жилището, така и до складовите помещения в дворното място. Свидетелката
М. Д.К. изяснява, че е разбрала от съседите, че ответникът е започнал да изнася
вещите си от имота, като преди 10-15 дена вече се бил изнесъл. Въпреки това
свидетелката пояснява, че ищците нямали достъп до имота.
С
оглед така установените факти, съдът намира, че е основателно искането за
осъждане на ответника да предаде на ищцата владението по отношение на
процесните имот. Макар да се установи последният да е изнесъл имуществото си от
тях, както и да не пребивава там, той все още осъществява фактическа власт по
отношение на имотите, тъй като не я е предал на собствениците. Не се установи
по делото ответникът да има правно основание да владее имотите, поради което
следва да бъде осъден да предаде владението на ищците.
При този изход на спора, право на разноски има ищците на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в размер на общо 869,82 лв., от които 800 лв. за
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.08.2019
г., 50 лв. – ДТ и 19,82 лв. – ДТ за вписване на исковата молба.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.Т.,
ЕГН: **********, адрес: ***, че В.А.К., ЕГН: ********** и Д.С.К., ЕГН: **********,
двамата с адрес: *** са собственици в
режим на СИО на основание договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № ******** на следните недвижими имоти, а именно: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ******, представляващ апартамент с площ от 45 кв.м.,
находящ се на втори етаж от жилищната сграда с идентификатор № ******,
построена в поземления имот с идентификатор № ******с адрес: село ******,
община ******, ул. „******“ № ******, състоящ се от една стая, кухня и сервизни
помещения, ведно с прилежащите 21,50 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при граници на СОС: на
същия етаж: СОС с идентификатор № ******, под обекта: СОС с идентификатор № ******,
над обекта – няма, заедно с 7,62/49
идеални части от второстепенна постройка (склад) с идентификатор № ****** с
площ от 54 кв.м., предназначение: хангар, депо, гараж, с реално ползване на
7,62 кв.м. – за обслужващо складово помещение, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху парцела, ведно с ¼ идеална част от поземлен
имот с идентификатор № ******по КК и КР, одобрени със заповед № ****** на
ИД на АГКК, номер от предходен план: ******, квартал: ** по плана на ст. двор *,
село ******, парцел ***, с площ от 1387 кв.м.,
находящ се в село ******, община ******, обл. Пловдив, ул. „******“ № **, при
съседи: ПИ с идентификатор № *****, ПИ с идентификатор № *****, ПИ с
идентификатор № *****, ПИ с идентификатор № *****.
ОСЪЖДА Н.И.Т., ЕГН: **********,
да предаде владението на В.А.К.,
ЕГН: ********** и Д.С.К., ЕГН: **********, върху следните недвижими имоти, а
именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******, представляващ апартамент с площ от 45 кв.м., находящ се на втори етаж от
жилищната сграда с идентификатор № ******, построена в поземления имот с
идентификатор № ******с адрес: село ******, община ******, ул. „******“ № ******,
състоящ се от една стая, кухня и
сервизни помещения, ведно с прилежащите 21,50 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при граници на СОС:
на същия етаж: СОС с идентификатор № ******, под обекта: СОС с идентификатор № ******,
над обекта – няма, заедно с 7,62/49 идеални части от второстепенна постройка (склад) с
идентификатор № ****** с площ от 54 кв.м., предназначение: хангар,
депо, гараж, с реално ползване на 7,62 кв.м. – за обслужващо
складово помещение, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху парцела, ведно с ¼ идеална
част от поземлен имот с идентификатор № ******по КК и КР, одобрени със
заповед № ****** на ИД на АГКК, номер от предходен план: ******, квартал: ** по
плана на ст. двор *, село ******, парцел ***, с площ от 1387 кв.м., находящ се
в село ******, община ******, обл. Пловдив, ул. „******“ № **, при съседи: ПИ с
идентификатор № *****, ПИ с идентификатор № *****, ПИ с идентификатор № *****,
ПИ с идентификатор № *****.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.И.Т.,
ЕГН: ********** да заплати на В.А.К., ЕГН: ********** и Д.С.К., ЕГН: **********
сумата от 869,82 лв. (осемстотин
шестдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки).
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с въззивна жалба
пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.