№ 367
гр. Казанлък, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. Т.А
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20245510101625 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Ж. Д. К., ЕГН
**********, с адрес: ****, чрез пълномощника адв. М. М. Т. - Старозагорска
адвокатска колегия, съдебен адрес: ****, против Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М., Ж. С. К..
Процесуалният представител на ищцата твърди, че на 24.02.2024 г., около
12:53 ч. в гр. К., на пешеходната пътека находяща се на бул. ****, същата
претърпяла ПТП в качеството си на пешеходец, като била блъсната от МПС
марка: „П.“, модел: „П.“, с рег. № ****, управлявано от М. З. М., ЕГН
**********. Въпросното МПС било застраховано към ответното
застрахователно дружество с полица № ****. Сочи, че механизмът на ПТП-то
бил следният: приближавайки горепосочената пешеходна пътека, спряла, за да
се огледа и увери, че преминаването е безопасно, тъй като непосредствено
пред нея било паркирано МПС с рег, № **** и нямала видимост, стъпила на
същата, за да се огледа и в този момент, неочаквано за нея, била ударена от
шофираното от М. З. М., ЕГН **********, МПС, с рег. № ****, който
предприемал маневра на заден ход. От инерционната сила на удара,
изхвърчала, паднала на земята и загубила съзнание за неопределен период от
време, като след като дошла на себе си била неориентирана и нямала ясен
спомен за инцидента и случилото се около него. Незабавно след инцидента
органите на МВР били сигнализирани, те своевременно посетили ПТП-то и се
обадили на екип за спешна медицинска помощ, който да положи
необходимите грижи за пострадалата. След това съставили протокол за ПТП с
1
пострадали лица с № **** г., който се явявал официален писмен документ,
удостоверяващ настъпилото застрахователно събитие. В протокола изрично
било посочено, че Участник 1, а именно: М. З. М., ЕГН **********, при
маневра на заден ход не се убеждава, че е свободна лентата за движение и
блъска намиращия се в този момент пешеходец на пътното платно, вследствие
на което ищцата получила комоцио и контузно-разкъсна рана на главата.
Спрямо виновния водач бил издаден АУАН с № **** г. Сочи, че вследствие на
инцидента била откарана за лечение във ФСМП - гр. К., където била
прегледана и приета за лечение в Хирургичното отделение на МБАЛ „****“
гр. К.. Видно от така издадената Епикриза към ИЗ № **** същата е приета с
диагноза Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Наред с това
изпитвала силни болки в главата и цялото тяло, като й се гадело постоянно.
Била оставена за лечение във въпросното медицинско заведение от 24.02.2024
г. до 01.03.2024 г. включително, т.е. 6 /шест/ календарни дни. Във въпросното
лечебно заведение й били направени всички необходими образни и
лабораторни изследвания и многократно била прегледана от специалист -
нервни болести, тъй като залитала имала замаяност, световъртеж и гадене за
продължителен период от време. Наред с това разкъсно-контузната рана в
тилната част на главата й била хирургически обработена. При изписването за
домашно лечение на 01.03.2024 г. от въпросното лечебно заведение били
дадени указания за ХДР и било назначено медикаментозно лечение, които
стриктно спазвала, за да възстанови здравословното си състояние. С оглед на
специфичните травматични увреждания, които получила вследствие на ПТП-
то от 24.02.2024 г. била насочена за консулт от неврохирург. Наред с това се
въздържала от всякаква физическа активност, тъй като изпитвала непрестанни
болки в главата и тялото, което налагало да приема болкоуспокояващи.
Вследствие на претърпените телесни увреждания ищцата изживяла
изключително тежки неимуществени вреди, изразяващи се в причинените
болки и страдания, като получените негативни последици от травмите
търпяла сега и щяла да продължава да търпи и за в бъдеще. След датата на
въпросния период й се налагало да пие непрестанно обезболяващи
медикаменти, тъй като изпитвала непрестанни болки в главата. В периода на
възстановяването, което все още не било приключило, за нея било фактически
почти невъзможно да извършва сама обикновените си санитарно - битови
дейности и непрекъснато за нея трябвало да се грижи член на семейството,
което обстоятелство й създавало изключително големи смущения и
неудобства. Въпросният инцидент попречил сериозно на нейния социален
живот, тъй като не можела, поради непрестанните болки, причинени от всяко
едно движение, да излиза и да се среща с приятели, близки и роднини в град
К., което преди това било ежедневие. Вследствие на инцидента загубила и
възможността си да се грижа за домакинството в къщата, в която живеела.
Освен получените силни физически болки, ищцата претърпяла и
продължавала да търпи и тежки психически травми, които й причинили
нежелание за контакти с хора, тъй като постоянно се завръщала към ужаса от
2
инцидента. Това състояние на психическо разстройство причинило проблеми
със съня, каквито преди това нямала. Вследствие процесното ПТП, често
изпадала в стрес и получавала пристъпи на паника, които особено много се
засилвали при поява на автомобили и по-силен звук от двигател. Живеела с
постоянен страх, че можело пак да се повтори въпросното ПТП и изпитвала
психологически дискомфорт, когато трябвало да пресича улица. Особена
тревожност предизвиквала и срещата с коли от същия цвят като на този, с
който била блъсната и вследствие на това веднага спомените за инцидента
изплували. Тези състояния я принудили да съкрати кръга си от хора от
семейството и приятелите си. Сочи, че управляваното от виновния водач МПС
притежавало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с рег. № ****,
със срок на валидност до 07.10.2024 г. към ответното дружество -
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, на 11.03.2024 г. подала молба /претенция/ за изплащане на
дължимо обезщетение, представляващо причинените неимуществени вреди от
настъпилото на 24.02.2024 г. ПТП. Вследствие на което получила писмо с изх.
№ **** г. от ответника, с което я уведомили, че щетата е заведена под № ****
и било необходимо да предостави официален документ, удостоверяващ номер
на банкова сметка. В тази връзка още на същия ден предоставила необходимия
документ. Във връзка с гореизложеното получила обезщетение в размер на
сумата от 2 000 лева за претърпените неимуществени вреди. Счита, че така
изплатеното от ответника обезщетение не отговаря на нормата на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите, тъй като така определеното
обезщетение се явявало несправедливо и не кореспондирало със степента и
характера на получените от ищцата телесни увреждания от процесното
застрахователно събитие. Моли съдът да постанови решение, с което да
осъди, на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на
застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М., Ж. С. К., да заплати в
полза на ищцата сумата в размер на 5 000 лева, представляваща
справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
вследствие настъпилото на 24.02.2024 г. ПТП и законна лихва (мораторна)
върху сумата - предмет на настоящия иск, считано от датата на завеждането на
настоящия иск 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
Конкретните неимуществени вреди, които претърпяла се изразявали в
следните телесни увреждания: Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма, силни болки в главата и цялото тяло, разкъсно-контузната рана в
тилната част на главата, замаяност, главоболие и гадене. Твърди, че
претърпените неимуществени вреди са настъпили вследствие на ПТП - то от
24.02.2024 г., причинено от виновното поведение на водача на застрахования
лек автомобил със застрахователна полица с рег. № ****, сключена с
ответното дружество. Счита, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да е в размер на сумата
3
от 7 000 лева, като от нея следвало да се извади сумата от 2 000 лева, която
била безспорно платена от ответника и по този начин се формирала цената на
настоящия иск - 5 000 лева. На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК представя банкова
сметка: **** в „****“ АД, собственост на адв. М. Т.. Претендира разноски в
производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Твърди, че пред застрахователя е предявена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение от Ж. Д. К. за причинени
неимуществени вреди вследствие на ПТП от 24.02.2024 г., във връзка с което е
образувана застрахователна преписка № ****. По същите ответното
дружество взело отношение като изплатило на ищцата дължимото
обезщетение в размер на 2000 лева. Заявява, че оспорва изцяло предявената
искова претенция за неимуществени вреди - по основание и по размер.
Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената
претенция за неимуществени вреди. Оспорва твърденията в исковата молба, че
процесното произшествие настъпило единствено по причина от действията на
водача М. З. М. при управлението на МПС марка „П.“ с рег. № ****. В тази
връзка, оспорва твърденията за механизъм на процесното произшествие, така
както същият бил описан в исковата молба, както и че същият се осъществил
само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача.
Поддържа, че произшествието от 24.02.2024 г. настъпило в причинна връзка от
поведението на ищцата Ж. Д. К. - като пешеходец, поради извършено
нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, съгласно които: „При
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на следните правила пешеходците преди да
навлязат на платното за движение, трябва да се съобразят с приближаващите
се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за
пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение“.
Самостоятелно, ищцата Ж. Д. К. като пешеходец нарушила и задължението си
по чл. 114, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която на пешеходците е забранено да
навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат при ограничена
видимост. Освен това, пешеходецът Ж. Д. К. нарушила и разпоредбите на чл.
108. (1) от ЗДвП, съгласно който Пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно. Твърди, че пешеходката Ж. Д. К.
предприела пресичане не на „пешеходна пътека“ и не на предназначено за
това място. Твърди, че ищцата Ж. Д. К. се движила по платното за движение в
нарушение на горецитираните норми и предприела внезапно пресичане, без да
се съобрази с приближаващия се автомобил, като сама поставила водача на
МПС в невъзможност да я види и да реагира своевременно на внезапно
появилата се опасност. С оглед на горното поддържа, че ищцата като
пешеходец е създала предпоставките за настъпване на произшествието и
станала единствена причина за осъществяването му. Алтернативно, прави
възражение за съпричиняване от страна на Ж. Д. К. на база гореизложените
факти. Оспорва твърденията, че поради осъществяване на пътно - транспортно
4
произшествие от 24.02.2024 г., за ищеца Ж. Д. К. са настъпили описаните в
исковата молба телесни травми и здравословни състояния. Категорично
оспорва пострадала да е губила съзнание. Оспорва твърденията, че
получените травматични увреждания са причинили на ищцата психически
стрес, че същата получила тежко главоболие, била срината психически,
плачела постоянно, не можела да спи, сънувала кошмари. Също така нямало
данни ищцата да е посещавала психолог/психиатър. Твърди, че
възстановяването при ищцата продължило около 7-10 дни. Оспорва
твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на
транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и
проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и
твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на
исковата претенция, който е изключително завишен, прекомерен и не
кореспондирал нито с естеството на травмата, нито с характеристиките на
проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на данни за
последващо лечение или ексцес, от което се налага извод за настъпило в
обичайния срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при
осъществяването на произшествието, вкл. и относимата към момента на
възникването на ПТП съдебна практика. Оспорва спрямо ищцата да са
настъпили такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер. Оспорва размера
на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането иск за
неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен, недължим
и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от
ЗЗД. Поддържа становището си, че исковата сума е изключително завишена и
не съответства на обективните критерии, включващи се в понятието
„справедливост”, принципно указани от Върховен съд и определени като
елементи за обезвреда. При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди, съдът следвало да извърши преценка на конкретни
обстоятелства, определени по относимост от практиката на Върховен съд, с
оглед приложение на принципа за справедливост. С оглед твърденията по
основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства
поддържа, че претендираната от името на ищцата парична сума е в
изключително завишен размер, поради което не отговаря на вложения в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл. На самостоятелно основание, исковата
сума, претендирана за обезвреда на неимуществени вреди била недължима и
поради съпричиняване на ищцата за настъпване на сочения вредоносен
резултат, поради което следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал.
2 от Закона за задълженията и договорите. Оспорва изцяло иска за
присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като
неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. Във
връзка с изложеното, моли съдът да отхвърли предявените от Ж. Д. К. искове,
като неоснователни и недоказани. Възразява срещу искането за присъждане в
полза на ищеца на направени по делото разноски. Възразява срещу искането
5
за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца с аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, като оспорва и
размера на претендирания адвокатския хонорар като прекомерен в случай, че
надвишава минималните размери съгласно Наредба № 1/2004 г. на ВАС.
Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание, чрез
процесуалните си представители поддържат изложеното в исковата молба и в
отговора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 24.02.2024 г. в 12:53 часа, в гр. К.. бул. ****, М. З. М., ЕГН
**********, управлявал лек автомобил марка: П., модел: „П.“, с рег. № ****,
собственост на „БЛР-Фрут“ ЕООД, ЕИК *********, при извършване маневра
излизане от реда на паркираните МПС на еднопосочно пътно платно с четири
ленти за движение, по две в посока, от южна дясна лента предприема
движение на заден ход и блъска стоящата на платното в същата лента
пешеходка Ж. Д. К., на 76 год. от гр. К.. В резултат на настъпилото ПТП
пешеходката получава контузно-разкъсна рана и комоцио. Настанена е в ХО на
МБАЛ гр. К.. За нарушението на виновния водач е издаден акт № **** г. за
установяване на административно нарушение.
Съставена е план-схема на ПТП-то, а на 07.05.2024 г. е издадено
Наказателно постановление на виновния водач № ****. Посочено е, че М. М.,
предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без
да се съобразява с тях. Виновно е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, поради което
е постановено да му се наложи наказание глоба в размер на 200 лева, съгласно
чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който
отново е вписано, че М., при маневра назад не се убеждава, че е свободна
лентата за движение и блъска намиращата се в този момент пешеходка на
пътното платно.
Видно от представената по делото медицинската документация на Ж. К.,
окомплектована от МБАЛ „****“ гр. К. е, че ищцата е била приета след
инцидента за лечение в Хирургичното отделение на МБАЛ „****“ гр. К..
Видно от издадената Епикриза към ИЗ № **** същата е приета с диагноза
Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Била оставена за
лечение в медицинско заведение от 24.02.2024 г. до 01.03.2024 г. включително,
т.е. 6 /шест/ календарни дни. При изписването за домашно лечение на
01.03.2024 г. от въпросното лечебно заведение били дадени указания за ХДР,
било назначено медикаментозно лечение, била насочена за консултация с
неврохирург.
6
Видно от справка от Информационен център към Гаранционен фонд,
към дата 25.02.2024 г. МПС с ДКН ****, е имал активна застраховка
„Гражданска отговорност“ при застраховател ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, с начална дата на покритие 08.10.2023 г., 00:00:00 часа до
07.10.2024 г. 23:59 часа и валидна към момента на събитието – 24.02.2024г.
С молба-претенция с вх. № **** г. Ж. К. е заявила претенция към
застрахователя да й бъде изплатено обезщетение за нанесени неимуществени
вреди в резултат на процесното ПТП от 24.02.2024 г.
С писмо с изх. № **** г. застрахователят е отговорил, че така
подадената претенция не отговаря на изискванията на чл. 380 от КЗ за
предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка и пострадалата
следвало да представи такива.
След представяне на необходимия документ застрахователят заплатил
обезщетение в размер на сумата от 2 000 лева за претърпените неимуществени
вреди.
По делото е назначена комплексна съдебна медицинска и
автотехническа експертиза с вх. № **** г., която съдът кредитира като
обективна и компетентно изготвена. В медицинска част вещото лице е
установило, че телесни увреждания, които е получила ищцата, следствие
настъпилото застрахователно събитие ПТП на 24.02.2024 г. е разкъсно-
контузна рана на главата, сътресение на мозъка. Описаните травматични
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са
получени при описаното в материалите по делото ПТП - блъскане на
пешеходец от лек автомобил при извършване на маневра на заден ход и падане
на пострадалата върху терена. В резултат на удара в областта на главата
получен при падането върху терена, пострадалата е получила мозъчно
сътресение. В конкретният случай то е било съпроводено с липса на спомен за
известен период след произшествието, но не и с пълна загуба на съзнание.
Периодът нужен за окончателното възстановяване на ищцата от травмите
които е получила при процесното ПТП, е бил в рамките на около 20 - 25 дни.
В началото на възстановителния процес - първите няколко дни, болките и
страданията са били с умерен интензитет, след този период те постепенно са
отслабвали своя интензитет и към края на възстановителния период би
следвало да са напълно отшумели. В конкретния случай е налице пряка
причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и получените от
ищцата травматични увреждания.
В автотехническата част вещото лице е приело, че на 24.02.2024 г. около
12.53 ч. в гр. К. на пешеходната пътека пресичаща двете платна на бул. **** е
настъпило ПТП между лек автомобил „П.“ П. с рег. № ****, управлявано от
М. М. и пешеходец Ж. К.. ПТП-то е настъпило в населено място, в светлата
част на денонощието, в условията на нормална видимост. Времето било ясно
- дневна светлина, пътната асфалтова настилка е била без неравности и дупки,
на места асфалтовото покритие е напукано, сухо. Сблъсъкът/ударът е
7
настъпил на хоризонтален, прав и равен участък от пътя. В резултат на
сблъсъка/удара е пострадала пресичащата пешеходка. Мястото на
сблъсъка/удара се намира на около 6.50 + 7.00 м. западно от ориентира /О/ и
на около 1.50 2.00 м. северно от ориентир 1 / 01/. Скоростта на движение на
л.а. „П.“ П. с рег. № ****, управляван от М. М., непосредствено преди
настъпването на удара/сблъсъка и в момента на сблъсъка/удара е равна на
11.38 км/ч. Скоростта на движение на пешеходеца Ж. К. непосредствено преди
настъпването на удара/сблъсъка и в момента на сблъсъка/удара е равна на
3.20 км/ч. Времето за движение на пешеходката от момента на навлизането й
на пешеходната пътека от юг, до мястото на сблъсъка/удара е равно на 1.97 с.
Времето за движение на л.а. „П.“ от момента на навлизане на пешеходната
пътека на пешеходката от юг, до мястото на сблъсъка/удара е равно на 1.58 с.
Водачът на лек автомобил „П.“ П. с рег. № **** при своевременно, адекватно
следене на пътната обстановка и възприемане на опасността, е имал
техническа възможност да възприеме пресичащата пешеходка и е имал
техническа възможност да не допусне настъпването на ПТП. Водачът на л.а.
„П.“ П. с рег. № **** е следвало да съобрази, че движението му на заден ход е
с пресичане на пешеходна пътека и е следвало да избере скоростта си на
движение с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо/непредвидимо препятствие. От техническа гледна
точка водачът е бил длъжен да намали скоростта си и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност от сблъсък/удар с
пресичащата пешеходка. От техническа гледна точка причината за настъпване
на ПТП е, че водачът на л.а. „П.“ П. с рег. № ****, не е следил пътната
обстановка зад себе си и не се е убедил, дали има свободен коридор зад себе си
и не се е съобразил с наличието на пресичащият по пешеходната пътека
пешеходец Ж. К.. Пешеходката Ж. К. се е движила съгласно изискванията за
безопасно движение по пътищата, по предназначената за това пешеходна
пътека и е нямала техническа възможност да избегне настъпването на ПТП.
По делото е назначена повторна съдебна автотехническа експертиза с
вх. № **** г., чието заключение съвпада с това по първоначалната експертиза.
Комплексният анализ на всички данни по делото определя мястото на удара
между задната лява част на лекия автомобил и дясната странична част на
пострадалата. В надлъжно направление мястото на удара се намира на 6,4 - 7,4
m източно от линията на ориентира и върху пешеходната пътека. В напречно
направление мястото на удара се намира на 1,60 m южно от северния бордюр
на платното за движение. Предвид ускорителното и последващо закъснително
движение, скоростта на автомобила се променя във всеки един момент от
времето. Лекият автомобил потегля и ускорява от състояние на покой до около
14,5 km/h, след което започва спиране до установяване в покой. Скоростта на
автомобила към момента на удара с пострадалата е около 9,5 km/h. Водачът на
автомобила има техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП,
като отложи потеглянето и пропусне преминаващата зад автомобила и по
пешеходната пътека пешеходка К.. Водачът на автомобила е имал видимост
8
към нея чрез дясното странично огледало. Техническата причина за
настъпване на ПТП е предприемане на потегляне и движение на заден ход от
водача на автомобила без да пропусне пресичащите и движещите се по
пешеходната пътека и зад автомобила пешеходци. По делото няма данни за
наличие на пътни знаци забраняващи спирането в тази част на платното за
движение, освен изискването за спиране, освен изискването на ЗДВП от
минималното разстояние за спиране/паркиране след пешеходна пътека от 5
метра. Данните по делото сочат, че автомобилът е бил ориентиран с предната
си част в посока запад. Потеглил е от състояние на покой и за заден ход, като
разстоянието между задната му част и маркираната зона на пешеходната
пътека „тип зебра“ преди потегляне е било около 1 - 1,5 m. По делото няма
данни за други паркирани в близост до автомобила други автомобили.
Категорично между задната част на автомобила и коридора на пресичащата
пешеходка не е имало паркирано друго МПС/ППС. Не е имало други
автомобили между задната част на автомобила П. и коридора на пресичащата
пешеходка, които да са ограничавали видимата за водача на автомобила зона
към пешеходката. Пострадалата пешеходка е започнала навлизане на платното
за движение по пешеходната пътека 0,1 s преди потеглянето на автомобила на
заден ход. По делото няма данни за наличие на ограничена видимост на
пострадалата към намиращият се откъм дясната и страна лек автомобил П..
Пострадалата е предприела пресичане на платното за движение преди
потеглянето на автомобила на заден ход. Ако към момента на пресичане
автомобила е бил с включени аварийни светлини, то пострадалата е могла да
ги възприеме. Относно фаровете на автомобила, имайки на предвид, че се
намират в предната част на автомобила, най-вероятно пострадалата е нямала
възможност да ги възприеме. Скоростта на придвижване на пострадалата по
пешеходната пътека съгласно възрастовата граница и пола съответства на
средна скорост при спокоен ход. Предвид закона за импулсите и малкото
относително преместване, релативната скорост на пострадалата напълно
кореспондира с така определената. Пешеходката е била вътре в пътното
платно и върху северния тротоар, който е с приблизителна ширина около 4 m .
Няма данни къде се е движела по пътното платно преди да навлезе на
платното за движение. Пешеходката се е придвижвала по платното за
движение и пешеходната пътека от север на юг, със спокоен ход, като е
изминала по него 1,6 m за време 1,8 s. Надлъжното разстояние изминато от
масовия център на пострадалата от момента на удара до мястото на изпадане
на тялото е около 6,6 m - Фигура 6. В общия случай при удар на лек автомобил
и пешеходец, масовият център на последния придобива скорост почти сходна
с преносната на автомобила. В конкретната ситуация височината на задната
част на автомобила е много над масовия център на пострадалата.
Следователно, първоначално към момента на удара тялото на пострадалата е
придобило скоростта на движение на автомобила в момента на удара - 9,5
km/h, а малко по късно и до максимално достигнатата - 14,5 km/h, в
зависимост от времето за контакт. Ъгълът на изпадане на тялото при подобни
9
механизми на ПТП е около 450, а максималната скорост при удара с терена до
14 km/h. От момента на потегляне до мястото на удара лекият автомобил е
изминал около 2,3 m. След мястото на удара до покой е изминал около 5,0 m.
По делото няма обективни находки за отклоняване на автомобила от момента
на потегляне до момента на установяване в покой. Посоката на движение на
автомобила е била на заден ход от запад на изток. По делото няма данни за
дрехите на пострадалата. Вида и цвета на дрехите оказва съществено влияние
при ПТП в нощни условия. ПТП е настъпило в светлата част на денонощието.
Следователно в конкретната ситуация цвета на дрехите няма отношение. Към
момента на потегляне на автомобила, пострадалата е била вътре във видимата
зона на страничното дясно огледало. Скоростта на придвижване на
пострадалата по пешеходната пътека има отношение към кинематичните
пресмятания.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля М. З. М., водач на
автомобила, който заяви, че при потегляне след като бил спрял на процесната
пешеходна пътека погледнал в огледалата – страничните и за задно виждане и
не видял никой. Предполага, но не бил сигурен, че е спазил закона за
разстоянието, на което може да спира от пешеходна пътека - 5 метра. Бил
пуснал аварийни светлини. В тази част показанията противоречат на
събраните по делото писмени доказателства и заключенията по вещите лица
автоексперти. Свидетелят потвърди, че му съставили акт, защото блъснал
жената.
Свидетелят Д. Б., внук на ищцата, даде показания, че баба му е
пострадала при процесното ПТП. Споделила му, че преди да пресече се е
огледала, тръгнала е по пешеходната пътека, където е била блъсната. По
принцип тя спазвала правилата за движение по пътищата, била добре със
зрението. Престоят й в болницата бил седем дена. След това около месец
била на легло и свидетелят се грижил за нея. Основно я боляла глава и й се
виело свят. Неврохирург в болницата я прегледал. Баба му все още не била
добре, имала притеснения. Почти не излизала. Преди сама си пазарувала, а
сега не, рядко излизала. Свидетелят се пренесъл при нея да й помагам.
Първият месец, не се справяла с домакинството, после започнала да се справя.
Имало вечери, в които не спи. Приемала лекарства, които били предписани от
доктора от болницата. Не били я водили на вторични прегледи и на психиатър.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
10
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 24.02.2024
г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил трети лица. При
така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за ангажиране
отговорността на ответното дружество по предявения срещу него иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с която норма е регламентирано увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
заплащане на обезщетение.
Съгласно изискванията на чл. 432, във вр. с чл. 380 КЗ ищецът е
отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за вреди, по която претенция застрахователят е
заплатил сумата от 2000 лв., обезщетение, което ищцата преценя като
несправедливо и не кореспондира със степента и характера на получените
телесни увреждания от процесното застрахователно събитие. Поради това
съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Тъй като няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези
предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
От назначените по делото съдебна експертиза в автотехническата част и
повторна такава се установява, че основната причина за настъпване на
конкретното ПТП е, че водачът на лек автомобил „П.“ П. с рег. № **** при
предприемане на потегляне и движение на заден ход не е пропуснал
пресичащата и движещата се по пешеходната пътека и зад автомобила
пешеходка. Водачът на лек автомобил „П.“ П. с рег. № **** при своевременно,
адекватно следене на пътната обстановка и възприемане на опасността, е имал
техническа възможност да възприеме пресичащата пешеходка и е имал
техническа възможност да не допусне настъпването на ПТП. Той е имал
видимост към пешеходката чрез дясното странично огледало. Следвало е да
съобрази, че движението му на заден ход е с пресичане на пешеходна пътека и
е следвало да избере скоростта си на движение с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо/непредвидимо препятствие. От техническа гледна точка водачът е
бил длъжен да намали скоростта си и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност от сблъсък/удар с пресичащата пешеходка. Водачът
на л.а. „П.“ П. с рег. № ****, не е следил пътната обстановка зад себе си и не
11
се е убедил, дали има свободен коридор зад себе си и не се е съобразил с
наличието на пресичащият по пешеходната пътека пешеходец Ж. К..
Пешеходката Ж. К. се е движила съгласно изискванията за безопасно
движение по пътищата, по предназначената за това пешеходна пътека и е
нямала техническа възможност да избегне настъпването на ПТП. Скоростта на
придвижване на пострадалата по пешеходната пътека съгласно възрастовата
граница и пола съответства на средна скорост при спокоен ход. С това си
поведение, водачът обективно е допринесъл за настъпване на процесното
ПТП, тъй като не е съобразил конкретната пътна обстановка, не е обезпечил
възможността си безопасно да завърши предприетата маневра. Ето защо съдът
намира, че допуснатите нарушения на водача на МПС „П.“ П. с рег. № **** са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се
направи извод, че презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Налице е и
последният признак за уважаване на предявения иск: причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и получените от ищеца вреди, тъй като видно
от заключението на съдебната експертиза в медицинската част, травмите са: -
разкъсно-контузна рана на главата, сътресение на мозъка. Претърпяното ПТП
като евентуално животозастрашаващо събитие е обичайно да предизвика
стресова реакция у ищеца.
Поради това съдът приема, че деянието на виновния водач на
застрахованото МПС осъществява всички признаци /обективни и субективни/
на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявения
иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание. При даденото
заключение от вещите лица по комплексната експертиза съдът преценя, че по
делото е проведено успешно насрещно доказване, което разколебава
твърденията на ответника, че ищцата се движила по платното за движение в
нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, чл. 114, ал. 1 от ЗДвП, чл. 108.
(1) от ЗДвП и предприела внезапно пресичане, без да се съобрази с
приближаващия се автомобил, като сама поставила водача на МПС в
невъзможност да я види и да реагира своевременно на внезапно появилата се
опасност. Предвид изложеното съдът намира възраженията за изключване на
отговорността и евентуално за съпричиняване за неоснователни.
Що се касае до размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно
понятие. То включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения
от тях, от които да нямат лечение, прогноза за бъдещото здравословно
състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му
състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968 г. на ВС/. По
аргумент от чл. 154 от ГПК всяка страна има задължението да докаже всички
12
факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. Ищецът е
длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и
относими доказателства, претърпените от него болки и страдания. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП Ж., която към момента на инцидента
почти е навършила 77 години, е претърпяла телесни увреждания,
реализиращи медико биологичния признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“, с оглед което съдът приема, че са налице
признаците на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Период
от 20 - 25 дни е бил нужен за възстановяването й. Получените травми имат
характер на леки телесни повреди, предизвикали временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Те са причинили дискомфорт в ежедневния
начин на живот на пострадалата. Травмите не са предизвикали трайна увреда.
Към настоящия момент пострадалата не е възстановена от психичната травма
и стрес. С оглед на възрастта си и в резултат на ПТП-то тя е ограничила
социалните си контакти и излизания, т. е. след възстановителния период съдът
приема, че ищцата не се е върнала към обичайния си начин на живот. Става
въпрос за жена в пенсионна възраст, която преди инцидента се е грижила сама
за себе си, но след инцидента е имала нужда от чужда помощ. След инцидента
е изпитвала страх от нови пътни инциденти. Засегнато е и психическото й
здраве. Съдът следва да съобрази и социално-икономическите условия,
стандарта на живот в страната през 2024г. и наблюдаващите се инфлационни
процеси към момента на ПТП-то. С оглед на гореизложеното, съдът намира,
че справедливото обезщетение за неимуществени вреди, което да репарира
болките и страданията е в размер на 7000 лв., от които застрахователят е
обезщетил 2000 лв. Следователно искът за обезщетение за неимуществени
вреди се явява основателен и следва да бъде уважен до предявения размер на
5000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските, съдът намира следното:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 1852,91 лева,
представляващи платена държавна такса – 200 лева, възнаграждения за вещи
лица – 752,91 лева и възнаграждение за един адвокат – 900 лева, като оставя
без уважение възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Действително същото надвишава със 100 лв., предвиденото
по Наредба № 1 за МРАВ, като в хода на производството, с оглед оспорването
на ответника, са провеждани четири открити съдебни заседания, като на две
от тях процесуалният представител на ищцата се е явил и е взел участие,
назначавани са една комплексна и повторна експертизи, като на вещите лица
са задавани множество въпроси, адв. Т. е изготвил и депозирал писмена
защита.
Воден от горните мотиви, съдът
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М., Ж.
С. К., ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез
пълномощника адв. М. М. Т. - Старозагорска адвокатска колегия, съдебен
адрес: ****, сумата от 5 000,00 лева /пет хиляди лева/, представляваща,
разликата над платената от ответника сума от 2000 лв. до пълния дължим
размер от 7000 лева, за причинените неимуществени вреди: разкъсно-
контузна рана на главата, сътресение на мозъка и стрес, в резултат на
претърпяното от нея пътно - транспортно произшествие настъпило на
24.02.2024 г. около 12.53 ч. в гр. К. на пешеходната пътека пресичаща двете
платна на бул. ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.06.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М., Ж.
С. К., ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез
пълномощника адв. М. М. Т. - Старозагорска адвокатска колегия, съдебен
адрес: ****, сумата от 1852,91 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Сумата може да бъде заплатена по банкова сметка: **** в „****“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
14