Р Е Ш Е Н И Е
№ 1242 03.11.2022 г.
град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 752 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.76, ал.5
от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано
е по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение-Бургас“ АД
/УМБАЛ-Бургас/, с ЕИК
*********, представлявана от изпълнителния директор – д-р Б.М., против Заповед за налагане на санкции №
РД-25-637 от 28.04.2021г.,
издадена от Директора на РЗОК-гр.Бургас, с която на основание чл.74, ал.5 от ЗЗО на
заведението-жалбоподател се налагат 11 санкции „финансова неустойка“,
като се оспорва заповедта изцяло. Изтъква се, че заповедта
е връчена на дружеството на 19.04.2022г. Сочи се, че в разпоредителната част на
обжалваната заповед, по отношение на т.8, 9, 10 и 11 неправилно е посочена
разпоредбата от НРД за МД, въз основа на която се налага санкцията. Записано е,
че основанието за налагане на посочените санкции е чл.414, ал.4 от НРД, същите
са в размер на 200 лева, а според жалбоподателя съответстващото на описаните
обстоятелства основание следва да бъде чл.414, ал.3 от НРД. Неправилното
основание на наложени санкции нарушава правото на защита на лечебното заведение
и опорочава издадената заповед. На следващо място, релевира и допуснато
съществено нарушение на производствените правила доколкото санкционният акт е
връчен на дружеството чрез К.Д. на 19.04.2022г. Позовава се на нормата на
чл.50, ал.3 от ГПК, според която следвало да се посочат имената и длъжността на
получателя, а в случаят липсвало описание на длъжността. Вписването, че това
лице е „упълномощено лице“ не е достатъчно за редовността на връчването.
Жалбоподателят е търговско дружество и само надлежно упълномощено лице от
съответните органи на управление има право да получава документи, издадени от
други учреждения, в частност РЗОК, а правото да представлява болницата пред тази институция освен
изпълнителният директор имал и изрично оправомощен заместник- дироктор. Оспорва
се наличието на подобно качество, което да притежава получателят К.Д., поради
което връчването не е редовно, по смисъла на чл.50, ал.3, изр.2-ро от ГПК, вр.
с чл.144 от АПК. Сочи се нарушение и на чл.61, ал.1 от АПК изразяващо се в
„късното връчване“ на заповедта. Последната е издадена на 28.04.2021г., а е
връчена на адресата си едва на 19.04.2022г. По този начин, заповедта е връчена
една година след издаването, в нарушение на изискването да се съобщи на
съответното лице в 3-дневен срок от издаването. Твърди се, че по този начин
също се нарушава правото на защита на санкционирания субект.По тези съображения,
оспорващата страна обосновава тезата си за незаконосъобразност на атакуваната
пред съда заповед и иска цялостна отмяна на административния акт.
В съдебно заседание лечебното заведение- жалбоподател се представлява от
упълномощен юрисконсулт, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
заповедта. Депозира и писмени бележки по съществото на спора, в които поддържа
доводите си от жалбата. Иска се отмяна на заповедта изцяло, като
незаконосъобразна и се претендират разноските по делото.
Ответникът – Директор на РЗОК – Бургас, се представлява в процеса от упълномощен
юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност на жалбата и се иска
отхвърляне на оспорването. Представя административната преписка и допълнително
изисканите от съда материали за попълването й. Претендира разноски-
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и представените по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК /актът е връчен на 19.04.2022г., а е оспорен на 03.05.2022г., видно от
отразеното- л.3 и л.16 от делото/, от лице, което е адресат на
административния акт, по съществото си неблагоприятен за дружеството,
респективно е налице правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1
от АПК. Заповедта е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност, поради което са налице кумулативно изискуемите
предпоставки за допустимост на
оспорването.
При разглеждане на жалбата по
същество, съдът съобрази следното:
Със
Заповед № РД-25-267/23.02.2021г., на осн. чл.20, ал.1, т.2, чл.72, ал.2 от ЗЗО,
директорът на РЗОК гр. Бургас наредил да бъде извършена тематична проверка на
„УМБАЛ – Бургас“ АД по изпълнение на индивидуален договор № 020607/18.02.2020
към НРД 2020- 22г., със задача: Контрол относно спазване изискванията на НРД за
медицинските дейности за 2020-22г. и ЗЗО и клаузите на сключения индивидуален
договор; Определил лицата, които да извършат проверката - двама контрольори към
отдел „Договаряне, контрол и информационно обслужване на дейността“ и срок за
извършването й.
Заповедта
е връчена на проверяваното лице на 12.04.2021г.
За
резултатите от проверката е съставен протокол № 427/19.04.2021г.
С констатациите
на протокола се установява, че:
1. ЗОЛ, Софка В.
Михайлова, с посочен ЕГН е хоспитализирано от 25.12.2020г. до
30.12.2020г. с ИЗ № 25569. При извършена проверка на
медицинската документация е установено, че в първичен документ „Направление за
хоспитализация“, в част 4-та „Блок Преминал през лечебното заведение пациент“
липсва попълване на задължителен реквизит, а именно „придружаващи заболявания и
усложнения“, съгласно изискванията на указанията- Приложение № 2 към НРД за МД
за 20-22г. Сочи се, че този пациент е с придружаващо
заболяване „Анемия усложняваща
бременността, раждането и послеродовия период“, отразено в Част Втора, блок
първи „Изпраща се за прием“ на направлението за хоспитализация /бл. МЗ-НЗОК №
7/.
2. ЗОЛ, Софка В.
Михайлова, с посочен ЕГН е хоспитализирано от 25.12.2020г. до
30.12.2020г. с ИЗ № 25569. При извършена проверка на
медицинската документация е установено, че има нарушение при работа с епикриза,
като липсва попълване на задължителен реквизит, а именно „придружаващи заболявания“,
съгласно изискванията на НРД за МД за 20-22г. Сочи се, че
този пациент е с придружаващо заболяване
„Анемия усложняваща бременността, раждането и послеродовия период“,
отразено в Част Втора, блок първи „Изпраща се за прием“ на направлението за хоспитализация
/бл. МЗ-НЗОК № 7/.
3. ЗОЛ, Божана Б.
Пеева, с посочен ЕГН е хоспитализирано от 16.12.2020г. до
20.12.2020г. с ИЗ № 25103. При извършена проверка на
медицинската документация е установено, че в първичен документ „Направление за
хоспитализация“, в част 4-та „Блок Преминал през лечебното заведение пациент“
липсва попълване на задължителен реквизит, а именно „придружаващи заболявания и
усложнения“, съгласно изискванията на указанията- Приложение № 2 към НРД за МД
за 20-22г. Сочи се, че този пациент е с придружаващо заболяване
„Анемия неуточнена и Вродени аномалии на бъбрека“, отразено в Амбулаторен
лист № 2122 от 08.12.2020г., издаден от
д-р Т.Габровска.
4. ЗОЛ, Божана Б.
Пеева, с посочен ЕГН е хоспитализирано от 16.12.2020г. до
20.12.2020г. с ИЗ № 25103. При извършена проверка на
медицинската документация е установено, че има нарушение при работа с епикриза,
като липсва попълване на задължителен реквизит, а именно „придружаващи
заболявания“, съгласно изискванията на НРД за МД за 20-22г. Сочи се, че
този пациент е с придружаващо заболяване „Анемия неуточнена и Вродени аномалии
на бъбрека“, отразено в Амбулаторен лист
№ 2122 от 08.12.2020г., издаден от д-р Т.Габровска.
5. ЗОЛ, Мария С.
Бакърджиева, с посочен ЕГН е хоспитализирано от 18.12.2020г. до
22.12.2020г. с ИЗ № 25227. При извършена проверка на
медицинската документация е установено, че в първичен документ „Направление за
хоспитализация“, в част 4-та „Блок Преминал през лечебното заведение пациент“
липсва попълване на задължителен реквизит, а именно „придружаващи заболявания и
усложнения“, съгласно изискванията на указанията- Приложение № 2 към НРД за МД
за 20-22г. Сочи се, че този пациент е с придружаващо заболяване
„Анемия усложняваща бременността, раждането и послеродовия период“, отразено в
Част Втора, блок първи „Изпраща се за прием“ на направлението за хоспитализация
/бл. МЗ-НЗОК № 7/.
6. ЗОЛ, Мария С.
Бакърджиева, с посочен ЕГН е хоспитализирано от 18.12.2020г. до
22.12.2020г. с ИЗ № 25227. При извършена проверка на медицинската
документация е установено, че има нарушение при работа с епикриза, като липсва
попълване на задължителен реквизит, а именно „придружаващи заболявания“,
съгласно изискванията на НРД за МД за 20-22г. Сочи се, че
този пациент е с придружаващо заболяване „Анемия усложняваща бременността,
раждането и послеродовия период“, отразено в Част Втора, блок първи „Изпраща се
за прием“ на направлението за хоспитализация /бл. МЗ-НЗОК № 7/.
7. ЗОЛ, Пенка С.
Желязкова, с посочен ЕГН е хоспитализирано от 24.12.2020г. до
31.12.2020г. с ИЗ № 25528. При извършена проверка на
медицинската документация е установено, че в първичен документ „Направление за
хоспитализация“, в част 4-та „Блок Преминал през лечебното заведение пациент“
липсва попълване на задължителен реквизит, а именно „придружаващи заболявания и
усложнения“, съгласно изискванията на указанията- Приложение № 2 към НРД за МД
за 20-22г. Сочи се, че този пациент е с придружаващо заболяване
„Артериална хипертония“, отразено в епикриза на История на заболяване /ИЗ/ №
25528.
8. ЗОЛ, Мартин А.
Михайлов, с посочен ЕГН е хоспитализирано от 17.01.2021г. до
21.01.2021г. с ИЗ № 903. При извършена проверка на
медицинската документация е установено, че във Фактура № ********** и формуляр
за заплащане на услуга по ценоразпис се констатира нарушение относно
заплащането от страна на пациента за „ВИП стая“. Сочи се, че съгласно Наредбата
за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и конкретно чл.24б,
допълнителното поискани услуги съгласно чл.24а, ал.1, т.1 и т.2 се заявяват от
пациента писмено, който следва да декларира, че е направил своя избор след
представяне на ценоразписа на услугите. Сочи се, че в ИЗ № 903 липсва
декларация от пациент за избор, след представяне на ценоразписа на услугите.
Изтъква се, че сумата изискана от пациента „Подобрени битови условия-ВИП стая“
е неправомерна.
9. ЗОЛ, Рая И.
Мечкова, с посочен ЕГН е хоспитализирано от 13.01.2021г. до
16.01.2021г. с ИЗ № 726. При извършена проверка на
медицинската документация е установено, че във Фактура № ********** и Фактура №
**********, както и формуляр за заплащане на услуга по ценоразпис се констатира
нарушение относно заплащането от страна на пациента за „ВИП стая“. Сочи се, че
съгласно Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и
конкретно чл.24б, допълнителното поискани услуги съгласно чл.24а, ал.1, т.1 и
т.2 се заявяват от пациента писмено, който следва да декларира, че е направил
своя избор след представяне на ценоразписа на услугите. Сочи се, че в ИЗ № 726
липсва декларация от пациент за избор, след представяне на ценоразписа на
услугите. Изтъква се, че сумата изискана от пациента „Подобрени битови
условия-ВИП стая“ е неправомерна.
10. ЗОЛ, Спиро В.
Лавдаков, с посочен ЕГН е хоспитализирано от 04.01.2021г. до
08.01.2021г. с ИЗ № 101. При извършена проверка на
медицинската документация е установено, че е извършено нарушение при
извършеното и отчетено в НХ изследване на ЕКГ. Сочи се, че при извършване на
ЕКГ, съгласно чл.295, т.9 от НРД за МД, интерпретацията на същото съдържа
апаратна дата и час на извършването, а приложеното изследване е без актуална
апаратна дата и час на извършване, присъства дата „01.03.1970г.“.
11. ЗОЛ, Мюмюн Ш.
Мюмюн, с посочен ЕГН е хоспитализирано от 13.01.2021г. до
16.01.2021г. с ИЗ № 693. При извършена проверка на
медицинската документация е установено, че за посочения период пациентът е
заплатил потребителска такса за пролежаването си в лечебното заведение,
отразена в подписана от лицето декларация № 5 за сума в размер на 17.40 лева
/за 3 дни/. В направление за хоспитализация /бл. МЗ-НЗОК № 7/ и епикриза към ИЗ
№ 693 е отбелязано, че пациентът е със заболяване МКБ код Е 10.9 Захарен
диабет, а съгласно списъка на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от заплащане
на такава такса, същата не се дължи, поради което изисканата от болницата
потребителска такса е неправомерна.
Нарушенията
са квалифицирани от контрольорите, както следва:
1.
чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.380 и
чл.385, ал.1 и ал.4, т.2 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.
2.
чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО, чл.293,
ал.3, т.3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.
3.
чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.380 и
чл.385, ал.1 и ал.4, т.2 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.
4.
чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО, чл.293,
ал.3, т.3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.
5.
чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.380 и
чл.385, ал.1 и ал.4, т.2 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.
6.
чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО, чл.293,
ал.3, т.3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.
7.
чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.380 и
чл.385, ал.1 и ал.4, т.2 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.
8.
чл.55, ал.2, т.3 и т.7 от ЗЗО,
чл.30, т.5 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.
9.
чл.55, ал.2, т.3 и т.7 от ЗЗО,
чл.30, т.5 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г
10.
чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО и чл.295,
т.9 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.
11.
чл.55, ал.2, т.3 и т.7 от ЗЗО,
чл.37, ал.4 от ЗЗО, чл.277, ал.4 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.
По делото
липсва спор, че протоколът е връчен на проверяваното лечебно заведение на 19.04.2021г.,
което и се установява от приложеното по делото доказателство /л.19 от делото/ с
указание за правото на болницата да даде писмено становище пред Директора на
РЗОК Бургас по направените констатации, в 7- дневен срок от връчването.
Видно от
материалите по преписката, в указаният срок възражение от лечебното заведение до директора на РЗОК не е постъпило, нито се твърди подобно
обстоятелство от страна на жалбоподателя.
Въз
основа на протокол № 427 от 19.04.2021г. лицата, извършили проверката, с
доклад, предложили на директора на РЗОК,
за всяко едно от нарушенията на проверяваното лице да бъде наложена санкция.
Съобразно описаното в доклада контрольорите предлагат следното:
По
отношение на констатациите по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6 и т.7 от Протокол №
427 от 19.04.2021г. като се позовават на вече направената от самите контрольори
квалификация на нарушенията, проверяващите излагат свои допълнителни
констатации, че така описаните седем нарушения са извършени в условието на повторност. Позовават се на две
предходни заповеди за налагане на санкции, а именно Заповед № РД-25-810 от 29.07.2020г., влязла в сила на 31.10.2020г.
и Заповед № РД-25-1206 от 23.10.2020г.,
влязла в сила на 12.11.2020г. В този смисъл, по т.2, т.4 и т.6 от протокола за проверка се предлага се
санкциониране на дружеството по чл.414,
ал.4 от НРД за МД 20-22г. /санкция в диапазона от 600 до 1500 лева/, а по
отношение на другите четири повторни нарушения, а именно: по т.1, т.3, т.5 и т.7 от протокола се
предлага санкциониране по чл.416, ал.4 от
НРД за МД за 20-22г. /санкция в диапазона от 400 до 1000 лева/.
В доклада
се сочи, че останалите нарушения по т.8, т.9, т.10 и т.11 са за първи
път, като следва да се санкционират на основание чл.414, ал.3 от НРД за
МД за 20-22г. със санкция в размер от 200 до 500 лева.
На
28.04.2021г. директорът на РЗОК Бургас издал оспорената заповед, с която на
основание чл.74, ал.5 от ЗЗО, въз основа на фактите, установени с Протокол № 427/
19.04.21г., приел за доказани, извършените 11 нарушения и наложил санкция
„финансова неустойка“ за всяка от тях. Ответният административен орган изцяло е
възприел направената от контрольорите правна квалификация на 11-те нарушения,
описана по-горе. По отношение санкционната норма, в съответствие с предложеното
в доклада за първите седем нарушения се налага санкция, въз основа на
цитираните по-горе санкционни разпоредби, като са т.1, т.3, т.5 и т.7 е в
размер на 400 лева /минималният по чл.416, ал.4 от НРД за МД
20-22г./, а за т.2, т.4 и т.6 – санкция в размер на 600 лева /минималният по чл.414, ал.4 от НРД за МД за 20-22г./
По
отношение на нарушенията от т.8 до т.11
включително е наложена финансова неустойка от 200 лева, на основание чл.414, ал.4
от НРД за МД за 20-22г.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Оспореният
акт е издаден от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.
Директорът на РЗОК е оправомощен да издава заповед, на основание чл.76, ал.2 от ЗЗО за налагане на санкциите предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска
или на дентална помощ, при констатирани нарушения по този закон или на
НРД. Спазена е установената от закона форма
– актът е писмен и мотивиран. В акта са посочени както фактическите основания
за издаването му, така и приложимите според ответния орган правни основания за
издаване на акта. Мотивите на административния орган се съдържат освен в самия
акт, така и в документите, към които актът препраща и които се намират в
административната преписка, а именно: договор за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки, протокол за извършена проверка, доклад.
По
отношение спазване на административнопроизводствените
правила, нормите на материалния закон и неговите цели, съдът съобрази
следното:
По
делото е безспорно, с оглед съдържанието на жалбата, че в описаните медицински
документи /направления за хоспитализации
и епикризи на цитираните конкретни ЗОЛ/, съответно от т.1 до т.7
включително от протокол № 427/19.04.21г., както и от заповедта за налагане на
санкции, изискуемите реквизити не са попълнени, така както са констатирали
проверяващите органи. Освен това не са ангажирани никакви
доказателства, които да оборят представените по преписката надлежно заверени
копия, от които действително се установява липса на конкретния описан реквизит,
съгласно констатациите за всяка точка. Освен това, предвид изричните
волеизявления на пълномощника на жалбоподателя в открито заседание по делото на
06.07.2022г. /стр.4 от съдебния протокол/
не се оспорват фактите, че по отношение на ЗОЛ М.Михайлов и Р.Мечкова липсват
визираните в заповедта за налагане на санкции декларации за избор на двамата
пациенти. Безспорни са и фактите относно липсата на актуална дата и час при
интерпретиране на извършеното и отчетено в НХ изследване /ЕКГ/ в ИЗ № 101 по
отношение ЗОЛ С.Лавдаков, както и не се спори относно факта, че от пациента
М.Мюмюн /т.11 от заповедта/ действително са изискани средства /потребителска
такса/, без правно основание.
В хода
на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
По
отношение на правото на защита на проверяваното юридическо лице следва да се
отбележи, че е предоставена указаната в закона възможност за становище и
възражения по констатациите от протокол № 427 от 19.04.2021г., с което са
охранени правата на заведението в настоящото производство.
Не се и
твърди лечебното заведение да се е възползвало от възможността да се
противопостави на направените констатации, респективно липсват възражения по тези констатации.
Законът
предвижда обвързваща материална доказателствена сила на протокола от
извършената проверка и обективираните в него констатации. Това е така, защото
нормата на чл.74, ал.5 от ЗЗО
указва, че „Когато лицето – обект на
проверката, не изрази становище
по ал. 4 или изразеното от него
становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал.3
констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава
заповед, с която налага санкция“.
Следователно, ответникът действа в изпълнение на правомощието си да издаде
заповедта от категорията на процесната в условието на обвързана компетентност.
Съгласно
чл.414, ал.3 от НРД за МД за 2020-22г. „Когато
изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на
медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени
в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция
"финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв.“
Според
квалифицирания състав на чл.414, ал.4 от НРД „За повторно нарушение по ал.3
„финансовата неустойка“ е в размер от 600 до 1500 лв.“
В
случаят, трите наложени санкции за повторно нарушение на чл.414, ал.3 от НРД /т.2, т.4 и т.6/ са в минималния размер, съгласно цитираната
санкционна норма на материалния закон, поради което не би могло да се твърди,
че е несъразмерно или да се изисква допълнително мотивиране на така
определеният размер. Това изискване се отнася само за хипотезите, когато
органът налага по-тежко по размер наказание, в които случаи дължи обосноваване
на тази индивидуализация, но понастоящем такава хипотеза не е налице. От
приложената по делото Заповед № РД-25-810 от 29.07.2020г. /л.137-138 от делото/, се установява, че действително е влязла
в сила, макар и на различна от посочената в заповедта дата. В оспореният акт се
твърди, че предходната заповед за налагане на санкции по чл.414, ал.3 от НРД е
в сила от 31.10.2020г., но в представеното по делото заверено копие е отразено,
че санкцията по т.7 /единствена по чл.414, ал.3 от НРД/ е в сила от
14.08.2020г.
Нарушенията
по т.1, т.3, т.5 и т.7 са санкционирани по чл.416, ал.4 от НРД за МД за 20-22г.
Съгласно
чл.416, ал.3 от НРД “Когато изпълнител на болнична
медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или
финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка,
управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова
неустойка“ в размер от 200 до 500 лв.“, а според нормата на ал.4 “За повторно нарушение
по ал.3 „финансовата неустойка“ е в размер от 400 до 1000 лв.“ Следователно,
тези четири санкции от по 400 лева за нарушенията по т.1, т.3, т.5 и т.7 от
заповедта също са наложени в минималния
възможен размер. За тази група нарушения изводът за наличие на повторност също се базира на издадена
предходна заповед за налагане на санкции, а именно Заповед № РД-25-1206 от
23.10.2020г., влязла в сила на 12.11.2020г. /л.140-144 от делото/.
Според текста на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО националните рамкови договори съдържат отделните видове медицинска помощ и
условията и реда за оказване на помощта.
Обобщено, въз основа на неоспорените констатации на проверяващите и на
обоснованият извод за наличие на описаните нарушения, който се установява и от
анализа на доказателствения материал, органът е наложил законосъобразно
финансовата неустойка, при съблюдаване на процесуалните правила,
материалноправните норми и в изпълнение на законовите цели по отношение на всички санкции от т.1 до т.7 от заповедта включително.
Това е така, защото в разяснителната норма на §1, т.3 от ДР на НРД за МД за
2020-22г. е дефинирана хипотезата на повторност,
според която: „Повторно нарушение“ е второ и следващо
нарушение, извършено от лекар от лечебно заведение – ИМП, за което на
нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в
рамките на календарната година. Очевидно
е, че нарушенията са от същия вид, визиран в съответната предходна и цитирана
по-горе заповед, с оглед налагането на санкция на същото правно основание,
както и фактът, че и двете заповеди са влезли в сила, съответно на 14.08.2020г.
и на 12.11.2020г., т.е. преди процесните хоспитализации на ЗОЛ от т.1 до т.7,
тъй като всички тези случаи са през м.декември 2020г. и отговарят на
изискването на материалната норма да са в рамките на същата календарна година след влизане в сила на предходна санкционна
заповед. Колкото до неправилно посочената дата на влизане в сила относно
първата заповед, този факт не оказва влияние върху законосъобразното налагане
на санкцията, тъй като обстоятелството дали е влязла в сила през август 2020г. или октомври 2020г. е без значение, при положение, че процесните
хоспитализации са в рамките на същата календарна г. и след влизане в сила на
предходна санкционна заповед.
По отношение на санкциите наложени по
т.8, т.9, т.10 и т.11 отново следва да се отбележи, че фактите относно
осъществяването на тези нарушения не са спорни по делото. Действително, от
представените доказателства се установява, че констатациите на проверяващите
органи обусловили издаване на санкциите са обективни и отговарят на
действителното положение, респективно тези нарушения също са доказани от
представения по делото непротиворечив доказателствен материал.
Спори се относно законосъобразното
налагане на 4-те санкции, при положение, че от една страна органът изтъква
факта, че нарушенията по тези четири точки /от т.8 до т.11 вкл./ са извършени
за първи път, а от друга страна, санкцията за всяка от тях е наложена на
основание чл.414, ал.4 от НРД МД за 20-22г. Действително, както вече бе
отразено по-горе, квалифицираният състав на нарушение по чл.414, ал.4 от НРД се прилага само по отношение повторни
нарушения по чл.414, ал.3. В случаят, отново няма спор по фактите доколкото и
органът сочи, че нарушението е за първи път. Този извод е обективен и
законосъобразен, защото и четирите случая на хоспитализация и оказана помощ по
отношение пациентите от т.8 до т.11 вкл. са осъществени през м. януари 2021г.
Следователно, евентуалното позоваване на цитираните две предходни заповеди би
било неоснователно, доколкото хипотезите на т.8, 9, 10 и 11 са осъществени през
следващата календарна година /м.януари 2021г./ и не отговарят на обективните
характеристики на дефинираната от §1, т.3 от ДР на НРД „повторност, тъй като не
са през същата календарна година. Обаче, необосновано и незаконосъобразно
органът наложил четирите санкции за всяка от тези хипотези, на основание чл.414, ал.4 от НРД. Санкциите по тези последни четири
точки са в размер на 200 лева, което очевидно не съответства на диапазона в
приложената норма / от 600 до 1500 лева/.
По този начин, определените санкции освен, че са в противоречие с фактическите
констатации на органа, че нарушението е за първи път, са в разрез и с указаното
от разпоредбата, която предвижда съвсем различен възможен размер на финансовите
неустойки. В този смисъл, определянето на санкциите по т.8, т.9, т.10 и т.11 от
заповедта е незаконосъобразно, в противоречие
с приложимите материално правни норми и законовите цели. Това е така,
защото за установено и доказано нарушение следва да се налага санкция само въз основа на предвидена в закона
санкционна разпоредба. Приложената в случаят различна и неотносима към тези
четири хипотези санкционна разпоредба опорочава издадената заповед в тази част
и обуславя извод за ОСНОВАТЕЛНОСТ на оспорването досежно тези четири точки /т.8,
т.9, т.10 и т.11 от заповедта/. Коментираната грешка при налагане на санкциите
е неотстранима в този етап на процеса, защото съдът няма правомощие да изменя
правното основание за налаганите от административния орган санкции, при
констатиране на подобна грешка. Определянето на санкции въз основа на
неприложима санкционна норма нарушава основен принцип на правото, а именно законоустановеност на санкцията. С
други думи, неустойката следва да се наложи въз основа на точно предвидена в
съответния нормативен акт разпоредба, която не може да се прилага по аналогия,
нито да се тълкува разширително, нито е предвидена законова възможност съдът да
изменя това основание. Констатираната материална незаконосъобразност
предпоставя крайния извод, че заповедта в тази част следва да бъде отменена.
Само за пълнота, при обсъждане
доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта поради
нередовното връчване, като и поради „късното връчване“ на процесния
административен акт, съдът счита същите за неоснователни. Както сочи и нормативната
уредба, съответно разпоредбите на които оспорващото дружество се позовава,
връчването на юридически лица /търговски дружества/ се извършва по посоченият в
регистъра адрес, което в случаят е сторено. Неоснователни са оплакванията, че
заповедта е получена от поименно посоченото лице, в нарушение на законовите
изисквания. Фактът, че административният секретар на болницата /К.Даскалова/ не
е оправомощена да получава подобни актове с цитирано пълномощно на
изпълнителния директор на заведението не означава, че връчването е нередовно.
Както сочи и нормата на чл.50, ал.3 от ГПК, на която и жалбоподателят се
позовава, връчването може да се извърши и на всеки служител и работник,
който е съгласен да приеме документа. В случаят, не се и твърди
връчването на заповедта да е станало против волята на получателя, т.е.
насилствено, поради което доводите в тази насока за несъстоятелни. Обстоятелството,
дали съответното лице- служител на заведението е упълномощено или не имат
значение за взаимоотношенията между служител и работодател, а не засягат
редовността на връчването. След като получателят не е заявила, че няма право да
получава подобни документи и се е съгласила да приеме заповедта, като е
положила подписа си заедно с датата на връчване принципно не могат да се приемат
доводите за нередовно връчване. На следващо място, но не по важност, следва да
се отбележи, че драматичният въпрос на кого точно от служителите е връчена
оспорената заповед, обсъждан в три от петте страници на жалбата, би имал
някакво значение само ако се твърди, че поради нередовно връчване заповедта не
може да влезе в сила, респективно не е изтекъл срок за обжалване и т.н. В тази
връзка, подобни доводи имат значение само при обсъждане допустимостта на
оспорването, ако ответната страна например твърди, че жалбата е просрочена, а
оспорващият субект изтъква, че не е започнал да тече срок за обжалване, поради
нередовно връчване на акта. В настоящият казус такива обстоятелства въобще не
са спорни, нито са заявени подобни факти за обсъждане, поради което тези доводи
на дружеството са ирелевантни. Колкото до „късното
връчване“ на заповедта, т.е. 1 година след издаването й, макар това
твърдение действително да отговаря на действителността, също не може да
обуслови незаконосъобразност на цялата заповед, на соченото процесуално
основание. Първо, срокът за връчване на заповедта от издаването й определен в
закона е инструктивен, а не
давностен или преклузивен, поради което неспазването му по никакъв начин не
засяга правната сфера на оспорващата страна, освен това предмет на обжалване в
това производство е законосъобразността на издадената заповед, а не действията
на администрацията по повод връчването й, за които вече бе отразено, че биха
имали значение евентуално за извода дали е допустимо оспорването.
При този изход на делото, в полза на страните
следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената, респективно на
отхвърлената част от оспорването. Като се отчете фактът, че е отхвърлено
оспорването на санкциите от т.1. до т.7 вкл. за общата сума от 3400 лева, а е
отменена заповедта за неустойките от т.8 до т.11 вкл. на обща стойност 800 лева,
се обосновава изводът, че оспорването е уважено в съотношение 1/5, респективно
е отхвърлено за останалите 4/5. При положение, че делото не отличава с
фактическа сложност, но е налице правна сложност предвид множеството санкции и
различни правни хипотези, провеждането на две съдебни заседания и ангажирането
на допълнителни писмени доказателства, според съда справедливо би било
възнаграждение на процесуалните представители /юрисконсулти и за двете страни/
в размер на 200 лева за настоящата инстанция, което обаче следва да се
пресметне съразмерно, с оглед уважената и отхвърлената част на оспорването. При
тези констатации, в полза на УМБАЛ следва да се присъдят разноските за платена
държавна такса от 50 лева и 40 лева за възнаграждение на юрисконсулт или общо
разноски в размер на 90 лева, а в полза на РЗОК-гр.Бургас следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лева, съобразно указаното в чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „УМБАЛ-Бургас“ АД, ЕИК *********, представлявана от изпълнителния
директор, Заповед за налагане на санкции № РД-25-637 от
28.04.2021г.,
издадена от Директора на РЗОК-гр.Бургас, В ЧАСТТА, в която по реда на чл.74, ал.5 от ЗЗО и на основание чл.414, ал.4 от НРД за медицинските
дейности 2020-22г. на дружеството-жалбоподател са наложени 4 санкции „финансова неустойка“ в размер на 200
лева за всяка от тях /общо 800 лева/, а именно по отношение на т.8, т.9, т.10 и т.11 от заповедта,
като НЕЗАКОНО-СЪОБРАЗНА в тази ЧАСТ.
ОТХВЪРЛЯ
оспорването срещу Заповед за налагане на санкции № РД-25-637 от 28.04.2021г.,
издадена от
Директора на РЗОК-гр.Бургас в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/-гр.Бургас да заплати
на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение-Бургас“ АД, ЕИК *********,
представлявана от изпълнителния директор,
сумата от 90.00 (деветдесет) лева, представляваща разноски по делото пред
настоящата инстанция- юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса.
ОСЪЖДА „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение-Бургас“АД, ЕИК *********, представлявана от
изпълнителния директор, да заплати на Районна
здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Бургас сумата от 160.00 (сто и шестдесет)
лева, представляваща разноски по делото пред настоящата инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да се оспори от страните с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването,
пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: