ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 843
гр. Перник, 20.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500429 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа „ОБЖАЛВАНЕ НА
ОПРЕДЕЛЕНИЯТА“, чл. 274 – чл. 279 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба, подадена
ОТ: „К. ПРОПЪРТИ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– ***, представлявано от А. Г. Т.
ЧРЕЗ адв. В.В. – САК
съдебен адрес: ***
СРЕЩУ: Отказ на съдия по вписвания по заявление с вх.рег. №9/24.06.2021г.,
обективиран в Определение от 24.06.2021г. на съдия по вписванията при Служба по
вписвания – гр. Р..
В жалбата се излагат доводи за неправилност на отказа и постановяването му в
противоречие с приложимия материален закон и Правилника за вписванията, поради това,
че в случая били изпълнени всички изисквания на закона за извършването на непарична
вноска в дружеството, като пред съдията по вписванията били представени всички
необходими документи за вписването на учредителния акт на „К. пропърти“ ЕООД и
декларацията – съгласие по чл. 73 от ТЗ, установяващи, че в капитала на дружеството е
извършен апорт на правото на собственост върху двата недвижими имота. Изложени са
твърдения, че съдията по вписванията няма право да изисква от молителя представяне на
удостоверения от Търговския регистър, нито нотариално заверени скици, доколкото
последните не са документ за собственост.
Въз основна на изложеното се иска отмяна на отказа и даване на указания за
извършване на вписване на Учредителен акт на „К. пропърти“ ЕООД и декларация –
1
съгласие по чл. 73 от ТЗ, установяващи, че в капитала на дружеството е извършен апорт на
правото на собственост върху два недвижими имота.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно
ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана
страна, против акт подлежащ на обжалване с частна жалба пред местно компетентния
окръжен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал да впише
Учредителен акт на „К. пропърти“ ЕООД с ЕИК *********, както и декларация – съгласие
по чл. 73 от ТЗ, установяващи, че в капитала на дружеството е апортирано право на
собственост върху следните два недвижими имота:
1. Поземлен имот с идентификатор 35434.3.67 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
имота: ***, с площ 5244 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване – ливада, категория на земята – трета, с предишен
идентификатор 35434.3.41, с номер по предходен план ***, при съседи: 35434.3.1,
35434.3.35, 35434.187.59, 35434.3.68, 35434.3.38, оценен на 74 900,00 лв., съгласно
оценка на вещите лица;
2. Поземлен имот с идентификатор 35434.3.68 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
имота: ****, с площ 5000 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване – ливада, категория на земята – трета, с предишен
идентификатор 35434.3.41, с номер по предходен план ***, при съседи: 35434.3.1,
35434.3.67, 35434.187.59, 35434.3.37, оценен на 71 700,00 лв., съгласно оценка на
вещите лица.
В мотивите на определението се сочи, че апортирането на недвижим имот в
капитала на търговско дружество се извършва с учредителния акт (при ЕООД), като е
необходимо и писмено съгласие с нотариална заверка на подписа на вносителя на
непаричната вноска, което в случая липсвало. Не били представени и удостоверение за
вписване на дружеството в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, както и
оригинал или заверен препис от скица - копие от кадастралната карта, издадена от АГКК.
Към подадената пред съда частна жалба, въз основа на която е образувано
настоящото производство, също не са приложени оригинал или заверени копия от скиците
на поземлените имоти, предмет на непаричната вноска, както и писмено съгласие с
нотариална заверка на подписа на вносителя на непаричната вноска. Представено е препис
извлечение от справка за актуално състояние на „К. пропърти“ ЕООД към датата на
постановяване на обжалвания отказ – 24.06.2021г.
При преценка за законосъобразността на отказа, настоящият въззивен състав
съобрази следното:
Съгласно чл. 32а от ПВ и разясненията дадени в т.5 от ТР № 7 от 25.04.2013г. на
ОСГТК, задължителни за настоящата съдебна инстанция – в производството по вписване на
непарична вноска на съдружник/акционер в търговско дружество с предмет вещно право
върху недвижим имот, съдията по вписванията, следва да извърши освен проверката дали е
представен подлежащ на вписване акт по смисъла на чл. 4 и дали този акт отговаря на
изискванията на чл. 6 от ПВ /дали е съставен в предвидената от закона и ПВ форма и има ли
2
необходимото съдържание/, а също така следва да провери и правото на собственост на
вносителя на непарична вноска. Дружеството придобива вещното право върху предмета на
вноската от момента на възникването му - т. е. когато бъде вписано в търговския регистър, а
вторичното вписване в книгите по ПВ няма конститутивен ефект. Независимо от това,
съдията по вписванията следва да извършва проверка на правата на вносителя и ако
доказателства за тези права не бъдат представени, извършването на вписването следва да
бъде отказано. Отказът не може да засегне правата на дружеството, ако вносителят
действително е бил собственик - в този случай вещното право е преминало от момента на
вписване в търговския регистър, а вписването в книгите по ПВ е условие единствено за
противопоставимост.
За извършването на непарична вноска в капитала на ЕООД, законодателят е
предвидил осъществяването на сложен фактически състав, включващ няколко елемента.
Първият от тях е включването на клауза в учредителния акт за непаричната вноска със
задължителното съдържание, посочено в чл. 72, ал.1 от ТЗ. Непаричната вноска следва да
бъде оценена по специалния ред, установен за капиталовите дружества в чл.72, ал.2 от ТЗ –
от три независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към
Агенцията по вписванията. На следващо място, в изпълнение на правилото на чл. 73, ал. 1,
изр. 2 от ТЗ, към учредителния акт на едноличното дружество с ограничена отговорност
следва да се приложи писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална
заверка на подписа му. От посоченото в разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ТЗ се извежда
изводът, че за възникване задължението за вноска не е необходимо извършването на други
действия от вносителя, стига единствено формата на учредителния акт да съответства на
сделката, която се изисква за прехвърлянето на съответното право, или законът да
приравнява формата на учредителния акт на формата на прехвърлителната сделка.
Когато обаче формата на прехвърлителната сделка е по-тежка от формата на
учредителния акт, както и когато е необходимо да се извършват допълнителни действия,
учредителният акт няма да е достатъчен. Такава е хипотезата при извършване на апорт на
право на собственост върху недвижим имот в капитала на ЕООД. Съгласно чл. 18 от ЗЗД
договорът за прехвърляне на собственост върху недвижим имот трябва да бъде извършен с
нотариален акт, а чл. 114, ал.1 от ТЗ предвижда простата писмена форма за действителност
на дружествения договор на ООД, респ. на учредителния акт на ЕООД. Тъй като
учредителният акт на „К. пропърти“ЕООД е съставен в писмена форма с нотариално
заверено съдържание, е необходимо при внасянето на недвижимите имоти в дружеството
вносителят да е дал писмено съгласие с описание на вноската и нотариална заверка на
подписа му, като впоследствие представи този документ към заявлението за вписване пред
съдията по вписванията. За пълнота следва да се отбележи, че нотариалната заверка на
съдържанието на учредителния акт на дружеството жалбоподател, извършена от нотариус
П., вписана под № *** в регистъра на НК, с район на действие РС С., не е достатъчна, за да
покрие изискванията за форма на апорт с предмет право на собственост върху недвижим
имот, а именно – писмена с нотариална заверка на подписа на вносителя. Това изискване би
било спазено единствено, ако самият учредителен акт бе съставен в такава форма, при която
хипотеза не би било необходимо представянето от вносителя на отделен документ –
писмено съгласие с нотариална заверка на подписа му.
Учредяването на търговското дружество е последният елемент от фактическия
състав на апорта, уредено в чл. 73, ал.4 от ТЗ, тъй като не може да има прехвърляне на право
без правен субект. След успешното извършване на апорта на правото на собственост върху
недвижим имот в капитала на търговското дружество, завършващ с вписването му от
длъжностно лице в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, съгласно
правилото на чл.73, ал. 5 от ТЗ е необходимо да се извърши и вторично вписване в службата
по вписванията на нотариално заверено извлечение от учредителния акт и нотариално
завереното съгласие на вносителя.
3
Непредставянето на съгласието на вносителя с нотариална заверка на подписа му по
чл. 73, ал. 1, изр. 2 от ТЗ пред съдията по вписванията в производството по вписване на
апорта на недвижим имот представлява основание за отказ за извършване на вписването,
тъй като в охранителното производство, заявителят следва да представи пред съдията по
вписванията доказателства за осъществяването на всички елементи от посочения по- горе
фактическия състав на апорта. Липсата на това съгласие сочи на незавършеност на
фактическия състав на непаричната вноска, а дори и същото да е било налице и да е
представено пред длъжностното лице при вписването на апорта в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията, то е следвало да бъде представено и пред съдията по
вписванията. Това е така, тъй като съдията по вписванията е ограничен от даденото
тълкуване в т. 1 от ТР № 7 от 25.04.2013г. на ОСГТК при обхвата на проверката на правата
на вносителя, като нито може да дава указания за отстраняване на нередовности в
заявлението за вписване, нито може да събира служебно доказателства за собствеността на
вносителя, а извършва проверката само въз основа на представените от заявителя
документи.
На следващо място, съдията по вписванията следва да провери дали представеният
за вписване акт има необходимото съдържание, посочено в чл. 6 от ПВ. В б."в" на този текст
е въведено изискването актът да съдържа описанието на имота, до който се отнася, като
съгласно ал. 3 на чл. 6 от ПВ когато недвижимият имот се намира в район с одобрена
кадастрална карта, описанията на имотите се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7
от ЗКИР и към акта се прилага скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от
такива. Липсата на приложени към акта за вписване скици на апортираните поземлени
имоти, в оригинал или нотариално заверени преписи от тях, е следващо основание за
постановяване на отказ за вписване.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че настоящият състав намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че съдията по вписванията няма право да
изисква от молителя представяне на удостоверения от Търговския регистър. Както беше
посочено по-горе, при заявление за вписване на апорт, заявителят следва да представи пред
съдията по вписванията доказателства за извършването на всички елементи от фактическия
състав на апорта. Касателно настоящия случай, молителят не е представил и доказателства
за осъществяването на последния елемент от фактическия състав на непаричната вноска, а
именно - удостоверение за извършеното вписване на „К. пропърти“ЕООД в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията, издадено по предвидения в чл. 34 от ЗТРРЮЛНЦ
ред. Отделно от това, правилото на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ не изключва посочената по-
горе забрана за служебно събиране на доказателства от съдията по вписванията в
охранителното производство по вписване на актове. Посочването на единния
идентификационен код на молителя „К. пропърти“ЕООД в заявлението за вписване дава
възможност на съдията по вписванията да направи справка в Търговския регистър за
вписаните в него обстоятелства и обявените актове по партидата на дружеството, но съдията
по вписванията не може служебно да събира доказателства във връзка с вписаните
обстоятелства и обявените актове, нито при постановяването на определението си за
вписване/отказ може да ползва съдържащата се в Търговския регистър информация, без
същата да му е представена заедно със заявлението за вписване във формата на
удостоверение със съдържанието, посочено в чл. 33 от ЗТРРЮЛНЦ.
При тези обстоятелства, пред съдията по вписванията не са представени
доказателства за редовно извършване на апорта, както и актът не отговаря на изискванията
на чл. 6 от ПВ, поради което постановеният отказ за вписване е правилен и следва да бъде
потвърден.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 18 / 24.06.2021 г. по описа на Служба по
вписванията – Р., с което съдията по вписванията при Районен съд Радомир е отказал да
впише Учредителен акт на „К. пропърти“ ЕООД с ЕИК *********, както и декларация –
съгласие по чл. 73 от ТЗ, установяващи, че в капитала на дружеството е апортирано право на
собственост върху два недвижими имота, депозирано в Служба по вписванията – Р. с молба,
подадена от А. Г. Т., като *** на „К. пропърти“ ЕООД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване на осн. чл.274, ал.3 ГПК и при наличие
на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен
съд на Република България, в едноседмичен срок, считано от датата на връчването му на
жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5