РЕШЕНИЕ
Номер 24323.10.2020 г.Град гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ХасковоХ наказателен състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен С. Георгиев
Секретар:Кристина П. Стоева
като разгледа докладваното от Пламен С. Георгиев Административно
наказателно дело № 20205640200860 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от Т. Т. К. от град Хасково срещу Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К №
1882334, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в
размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. В подадената
жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като
развиват от жалбоподателя подробни съображения в подкрепа наведените доводи,
позовавайки се на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му,
свързани неизпълнение на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР,
като обстойно аргументира доводите си в тази насока. На основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от
Наказателния кодекс, вр. чл. 11 ЗАНН прави изрично възражение за изтекла погасителна
давност за реализиране на административнонаказателната отговорност, позовавайки се
отново на задължителна за приложение от съдилищата практика – Тълкувателно решение №
1 от 27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКА с ВАС. Моли съда по делото да бъде
постановено решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно
призована, не се явява, респ. не изпраща упълномощен по делото процесуален представител.
1
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител по делото. В съпроводителното писмо излагат становище по
жалбата, като счита, че доводите в нея не следвало да се вземат предвид и същата следвало
да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт,
от лице, легитимирано да атакува издадения електронен фиш, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 04.01.2018 г. в 09:29 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № TFR1-M 557 движение на автомобил марка ,,Джип”, модел ,,Гранд Чероки” с
регистрационен номер СТ 4673 ВХ със скорост от 84 км./ч. – над разрешената за движение
извън населено място и при въведено ограничение на скоростта с пътен знак ,,В - 26”– 60
км/ч. и е посочено превишение от 24 км/ч.
От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се
установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и
същият е регистриран като собтсвеност на Т.Т. К., вписана и като лицето получило
свидетелство за регистрация. Въз основа на тези констатации е издаден процесният
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, като за нарушител била вписана жалбоподателят Т. Т. К. като
собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство. В описателната част на
електронния фиш е вписано движение с установена скорост от 81 км./ч. – превишаване с 21
км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство, което
видно от приложения Протокол от последваща проверка № 7 – 53 – 17/01.11.2017 г.
техническото средство - Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение – TFR – 1M, идент. № 557 е преминало последваща проверка, а за място на
нарушението – ПП I – 5, км. 287+705, в участъка от пътя на разклон Астика.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на дата 28.08.2020 г. според
отбелязването в него, удостоверено с подписа на получателя.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените
по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе. По отношение
на приложения снимков материал от заснет клип № 435 с техническо средство радар № 557
съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи. На това
място следва единствено да бъде отразено принципното законово положение, че снимковият
материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с
2
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе
приобщено по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство
от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по
автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По
силата на чл. 182, ал.2, т. 3 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на
деянието и издаване на наказателното постановление за превишаване на разрешената
максимална скорост извън населено място от 21 km/h до 30 km/h - с глоба 100 лв.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание
е обявено от закона за наказуемо.
Преди да пристъпи към изложението по същество, съдът намира за необходимо, във
връзка с възраженията за обстоятелство, изключващо отговорността на жалбоподателя,
следва да отбележи, че приема същите за неоснователни. Съображенията в тази насока са
следните:
Съгласно възприетото с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС
виждане, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване –
чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателно
преследване. В подкрепа на горното е и възприетото актуално виждане по въпроса в
Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на
ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е
задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за
обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на
НК, доколкото в този закон не е предвидено друго. Следователно, за процесното
административно нарушение, дори и да бе доказано, давността следва да се съобразява с
разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която обаче давностният срок е три години, с
оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието изм. ДВ
бр. 26 от 06.04.2010 г. Абсолютният давностен срок за нарушението в случая пък, е четири
години и шест месеца, според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента
на извършване на всяко от деянията, с оглед последвалите изменения на горецитираните
3
разпоредби от НК. Тоест, отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение –
04.01.2018 г., давностният срок би изтекъл на 04.01.2021 г., т.е. към момента това не може
да се приеме, че е реализиран такъв юридически факт. По тези съображения съдът намира,
че не са налице предпоставките на чл.80, ал.1, т. 5 от НК за прекратяване на
административнонаказателното производство, поради изтичане на предвидената в закона
абсолютна давност, още по – малко по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т. 5 от НК, касаещ
абсолютната давност. Последното във връзка с тезата на жалбоподателя за давностния срок
по чл. 34 от ЗАНН налага анализ и в тази насока, в рамките на който бъде изтъкнато, че
обжалваният електронен фиш е издаден на датата на извършване на нарушение – 04.01.2018
г., предвид автоматизирания процес и липсата на друга, различна дата на издаване, посочена
от издателя му – ОД на МВР - Хасково от което процесуално действие, предприето в
рамките на административнонаказателното производство със значение по чл. 81, ал. 2 от НК
е започнал да тече съответният давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, но същевременно
този по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, определян в задължителната съдебна практика като
давностен, а не преклузивен, както уместно сочи жалбоподателят, също не е бил изтекъл.
Още повече, че той касае възможността за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, какъвто в конкретната процедура по санкционоране на
нарушението с електронен фиш не е било необходимо, поради което тази група доводи за
отмяна на санкционния акт се явяват неоснователни.
Според чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в редакцията, относима към датата на процесното деяние
редакция, изм. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Според текста на Параграф 6, т.65 (нова – ДВ, бр.19 от 2015 г.) от ДР на
ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
4
С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи,
обн.ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г. се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е прокарано разграничение между стационарни
и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система. От анализа на съдържанието на цитираните норми
се обосновава извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата
за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез
издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно
регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване,
начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа,
който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на
мобилното АТСС (чл.9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в
регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4
от ЗДвП с ДВ. бр.19 от 2015 г. В обобщение електронен фиш за санкциониране на допуснато
нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато
нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или
система, но при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на
изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед №
Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец. Поставя се въпросът
дали в процеса по установяване и заснемане на нарушението са изпълнени изискванията на
цитираната по – горе наредба, съдържаща правила, гарантиращи законосъобразното
протичане на този процес.
В случая, приложен по административнонаказателната преписка и приет по делото,
като писмено доказателство е и задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС,
протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. Последният е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво
АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е
поставено мобилното АТСС, но не и поставен ли е или не знак Е-24, каквто изискване е
съществувало към момента от време, в който е извършено процесното заснемане и др.
изисквания по наредбата. В представения в случая протокол е налице яснота относно
способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 60 км/ч., визирано в ел. фиш, като е
5
посочено в цитирания протокол, изключнието от общото правило за ограничението при
подбора на скоростта при движение извън населено място – 90 км.ч., въведено с пътен знак
,,В - 26”– 60 км/ч. Необходимо е да се отбележи също така, че съгласно чл.10, ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, съставеният на основание ал. 1 от същата
норма протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното
АТСС. Такава снимка в случая е представена, като същата е неразделна част от протокола,
при положение, че в конкретната хипотаза се касае за работа с временно разположено на
участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ. система за контрол на скоростта.
Тази снимка има за предназначение да даде визуална представа къде е било поставено
мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола,
спрямо посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните технически
средства и системи. В случая, от изображението на представената снимка по чл. 7, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР може да се направи категоричен извод, че
тези изисквания са спазени, преценено на база информацията, че посоката на сработване и
заснемане е на насрещно движещите се превозни средства, спрямо разположението на
АТСС, тоест приближаващите се ППС, но не и за разположението на знак Е - 24. Оттук
следва, че съобразно разпределението на доказателствената тежест е следвало именно
издателят на електронния фиш да установи спазването на нормативните изисквания,
действащи към момента на деянието за установяването на нарушението по реда, предвиден
в закона /в широк смисъл/, а това в процесния случай не е сторено, като доводите за
неспазване на задължението на контролните органи за оповестяване на местата и графиците
за контрол, включително с поставяне на знак Е 24, предвид действието на правните норми
по време и редакцията на разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
МВР отменена от 08.01.2018 г. към датата на деянието, извършено на 04.01.2018 г. са
основателни.
В обобщение е необходимо да бъде отбелязано, че кумулативно дадените изисквания,
съобразно актуалната нормативна уредба на процедурата по установяване на този вид
нарушения не са удовлетворени в процесния случай, поради което се налага като краен
изводът за основателност на подадената жалба. Атакуваният с нея електронен фиш е
незаконосъобразно издаден, с оглед на което същият ще следва да бъде отменен.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, Серия К № 1882334, издаден от ОД на МВР –
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Хасково: _______________________
7