№ 470
гр. Бургас, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20242100500479 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
1340/09.02.24г. на НРС от С. Г. У. , ЕГН: **********, с адрес: гр. Н., ж.к.
„М.“, № **, ет. *, ап. *, чрез адв. Н. Чайпек, против решение № 7/09.01.24г.
по гр.д.№ 569/2023г. на НРС, в частта, с която е определен режим на лични
отношения на детето Т. И. Т., р.на **.**.****г. с неговите баба и дядо - А. И.
Т., ЕГН: ********** и Т. И. Т. , ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. С., ул.
„Г. М.“, № **, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, както следва: 7 дни през лятната
ваканция на детето, с преспИ.е, които да не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката и времето, определено за бащата през лятото, при
условията, посочени в диспозитива на решението, както и на 22.12. и 24.10.
/рождените дни на неговите баба и дядо/ всяка година, също при условия,
подробно описани в акта. Оплаква се, че приетото от съда решение не е
съобразено с ниската възраст на детето и неговите нужди, а също така с
необходимостта му да прекарва време и с майка си. Позовава се на защита на
интересите на детето. Счита, че предоставените от съда допълнително 7 дни
за свиждане с бабата и дядото на детето, на практика ще доведе до почти
1
двумесечно пребиваване на малолетния Т. в София и ще намали значително
възможностите му за лятна почивка с майката, като това особено ще се
отрази, когато лятната ваканция на детето стане с начало от края на м.юни.
Моли решението на НРС да бъде отменено и постановено отхвърлително
решение на заведения иск по реда на чл.128 СК. Излага аргументи. Не
ангажира нови доказателства. Претендира разноски.
Въззиваемите А. И. Т., Т. И. Т. и И. Т. Т. , ЕГН: **********, оспорват
въззивната жалба в проведеното на 14.05.2024г. открито съдебно заседание.
Считат, че искът е основателен, понеже законът предвижда определяне на
режим на лични отношения на децата с техните баба и дядо. Поддържат, че са
изградили топли отношения с внука си и желаят да ги продължат. Молят за
потвърждаване на решението. Нямат доказателствени искания.
Д „Социално подпомагане“ – гр.Поморие, не изразява становище по
постановеното решение и по въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, пред
надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против
акт, подлежащ на въззивен контрол и е допустима.
Предявеният пред районния съд иск, който е висящ пред настоящата
инстанция, е с правно основание чл.128 СК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред НРС е образувано по искова молба от А. И. Т. и Т.
И. Т., в качеството им на баба и дядо на малолетния Т. И. Т., р.**.**.****г.,
против С. Г. У. и И. Т. Т. – двамата родители на малолетното дете.
Въззиваемите А. и Т. Т.и молят съда да им определи режим на лични
отношения с внука им Т. Т., извън този, определен за свиждане на детето с
бащата. Твърдят, че имат ограничени възможности за контакти с внука си,
доколкото срещите им се свеждат до времето, през което той се вижда с баща
си И. Т. – приблизително по веднъж месечно, за около 1-2 часа и това пречи
да участват активно в живота му и да поддържат изградената помежду им
емоционална връзка. Считат, че не е в интерес на детето да се отчужди от
семейството на баща си, вместо да бъде приобщено и да може пълноценно да
се развива и усеща подкрепата и на своите баба и дядо по бащина линия.
2
Считат, че правилното психо-физиологично, интелектуално и нравствено
развитие на детето изисква то да осъществява срещи и да прекарва време с
цялото си семейство, включително и с тях двамата, независимо от раздялата
на родителите му. Излагат и други аргументи. Молят за постановяване на
решение в този смисъл. Посочват подходящо, според тях, време за
осъществяване на този режим. Нямат претенции за съдебно-деловодни
разноски. Ангажират доказателства.
Искът е оспорен от С. Г. У., майка и законна представителка на детето
Т., р. на **.**.****г., чрез процесуалния й представител адв. Н. Чайпек. По
реда и в срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор срещу исковата молба, в
който въззивницата е изложила своето становище. Счита, че изложеното в
обстоятелствената част не съответства на действителното положение, защото
двамата въззиваеми – първоначални ищци, не са лишени от контакти с детето.
Твърди, че заведеният иск на практика представлява опит на бащата да
разшири още повече и без това твърде широкия режим на лични отношения с
детето. Поддържа, че А. и Т. Т.и имат присъствие в живота на детето, понеже
в дните на лични отношения на бащата с детето, винаги се срещат с него.
Освен това счита, че прекалено дългото отсъствие на детето от дома през
време на лятната му ваканция няма да бъде в негов интерес, особено когато
датите на ваканцията бъдат променени, с оглед преминаването на детето в по-
горен клас на обучение и тя започне своето начало, считано от края на м.юни.
Ето защо моли за решение, с което искът бъде отхвърлен. Също ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Д“СП“ Поморие не ангажира конкретно становище, прилага подробен
доклад и предоставя на съда да се произнесе съобразно най-добрия интерес на
детето.
Фактическата обстановка по делото е подробно изяснена от районния
съд. Не се спори, че детето Т. е родено през време на фактическото
съжителство на С. У. и И. Т., приключило през 2019г., когато детето е било на
4 години. С решение № 180/27.09.2019г. по гр.д.№ 711/2019г. на НРС и
решение № ІІ-9/29.05.2020г. по гр.д.№ 1851/2019г. на Бургаски окръжен съд е
определен режим на лични отношения на детето с бащата И. Т., така, както е
описан по двата акта. По отношение на лятната ваканция, съгласно
цитираните решения, на бащата е предоставена възможността да взема детето
3
за един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, като той следва да взема детето в 10.00ч. на първия ден от този
месец от адреса му по местоживеене и да го връща в 18.00ч. на последния
ден.
С последващо решение № 231/23.05.2023г. по гр.д.№ 1129/22г. по описа
на НРС режимът на лични отношения на бащата с детето е значително
разширен. По отношение на лятната ваканция съдът е постановил промяна на
продължителността на периода, през който бащата има право да вземе детето
при себе си, от 30 на 40 дни, считано от 9.00ч. на първия ден до 20.00ч. на
последния ден, когато майката не ползва платения си годишен отпуск.
Не се спори, че майката не ограничава контактите на детето със
семейството на бащата – с него самия, с брат му – чичо на детето, както и с
баба му и дядо му. От разпита на св.Н. Т., брат на въззиваемия И. Т., както и
на св. Ж. У. – майка на С. У., се установява, че двете семейства в широк
смисъл поддържат много възпитани, културни, етични и добронамерени
отношения помежду си. Те си честитят празници, сем.У. е посрещало с
удоволствие въззиваемата А. Т. в гр.Несебър, оказано й е внимание, зачитане,
уважение, като никоя от двете страни не проявява враждебност към другата.
Дори напротив – от събраните гласни доказателства съдът заключава, че
както семейство Т.и, така и семейство У., са насочени към най-доброто
развитие на детето в психо-физиологичен аспект.
Не се спори, че сем.Т.и – А., Т., Н. и И. Т.и, посрещат задружно и
задушевно детето Т., при осъществяване на режима му на лични отношения с
бащата. Когато пристигне в гр.София, те организират съвместна вечеря, след
това се стараят да водят детето на културни мероприятия, на планина, за да се
разширява кръгозорът му, говорят на различни теми, понякога свързани с
музика, култура, стараят се да формират у него желание за личностно
развитие, за добро образование и бъдещи постижения.
В този контекст е поставен настоящият спор и той се свежда до това
дали е необходимо на А. и Т. Т.и – баба и дядо на детето, да бъде определен
режим на лични отношения, отделно от този на детето с бащата. В исковата
молба са изложени твърдения, че майката ограничавала контактите на детето
с двамата въззиваеми, които в хода на производството не се потвърдиха.
Напротив, установи се, че по никакъв начин семейството на С. У. или тя
4
самата не са препятствали връзката на детето с баба му и дядо му по бащина
линия.
Въпреки това, двамата въззиваеми са пожелали време лично за тях и
внука им, което да прекарват отделно от това, предоставено на баща му.
Посочили са, че често посещават имот извън София – в Пловдивско и това
препятства срещите им с малолетния Т., към когото явно са силно
привързани.
Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1, предл.І СК: „Дядото и бабата
могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи
мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето.“
Приложението на цитираната законова норма изисква преценка за най-
ефективен начин да бъдат защитени интересите на детето. Постановяването
на мерките на лични отношения е акт на съдебна администрация и зависи от
комплексната оценка на всички фактори, влияещи върху правилното развитие
на детето. В тази връзка по делото е изготвена психолого-психиатрична
експертиза. Вещите лица, след като са провели разговори с двамата родители,
двамата въззиваеми – баба и дядо на малолетния Т. и с детето, са изразили
професионалното си мнение в приложеното експертно заключение. Безспорно
е, че А. и Т. Т.и са привързани към него, изразяват желание да общуват и
прекарват време заедно и да допринасят за неговото развитие. Според вещите
лица, подходът им съдейства за формиране на ценностна система и мироглед,
съчетани с емоционална привързаност и чувство за семейна принадлежност
на детето. Двамата са изключително добронамерени и загрижени за
правилното му развитие и поведението им сочи на желание за приобщаване
на детето към бащата и неговото семейство в широк смисъл и преодоляване
на чувството на изоставяне и раздялата между родителите му. От
психологичното изследване става ясно, че връзката между малолетния Т. и
баба му и дядо му е двустранна – детето проявява искрена радост от
общуването с тях и адекватно отговаря на тяхното отношение. Вербално и
невербално то изразява положителни чувства към двамата въззиваеми и
според вещите лица, поведението му сочи на желание за общуване с
роднините на баща си.
Без да пресъздава изцяло и в подробности заключението по
комплексната психолого-психиатрична експертиза, съдът заключава, че
5
общуването на бабата и дядото по бащина линия с детето силно свидетелства
за добрите възпитателски качества и на двамата, както и нагласата им за
формиране на правилно развитие на малолетния Т.. Видно е, че семейството
на бащата не се старае да неглижира това на майката и да възпита
неприязнени чувства у детето към тях, а желае да формира у него съзнание за
принадлежност, както към едното, така и към другото семейство, което се
оценява особено високо от настоящия състав. А. и Т. Т.и са желани от детето
роднини за общуване, забавления и почивка и според заключението на
вещите лица, ограничаването на контактите с тях не би се отразило
благотворно върху детето.
Според настоящия състав, завеждането на настоящото дело от страна на
двамата въззиваеми е свидетелство за силното им желание да приобщят
детето към себе си и съобразно обстоятелствата и факта, че живеят в
различни градове, да участват, доколкото е възможно, във формирането му
като личност. Определянето на режим на лични отношения на малолетния Т. с
баба му и дядо му по бащина линия би спомогнало за преодоляване на
разочарованието от раздялата между родителите му и би се отразило много
позитивно за изграждането на топла и емоционално значима връзка между
детето и семейството на бащата.
Неоспоримият факт, че бабата и дядото по бащина линия виждат детето
при почти всяко негово посещение в гр.София, не ги лишава от възможност
да поискат определяне на режим на лични отношения, доколкото това ще
бъде време, прекарано само от тях тримата, през което време ще укрепне
емоционалната сигурност на малолетния Т., ще се формира правилното му
социално поведение и способност да се развие самостоятелно и с висока
лична самооценка.
Що се отнася до основното възражение на въззивната страна, а именно,
че настоящото производство цели прекомерно разширяване на режима на
лични отношения на бащата с детето и заема приблизително два месеца от
лятната ваканция на детето, настоящият състав приема, че дори и А. и Т. Т.и
да бъдат в гр.София през време на определения режим, а не в къщата в
провинцията, фактът, че детето ще преспива у тях, ще допринесе за
сближаването и формиране на връзка на доверие и привързаност, каквато
следва принципно да съществува между баба и дядо техните внуци.
6
На страните е известно, че настоящия съдебен акт е такъв по спорна
съдебна администрация и не се ползва със сила на пресъдено нещо. При
изменение на обстоятелствата, определеният режим може свободно да бъде
променян, ето защо при увеличаване на учебния срок до края на м.юни, може
режимът да бъде променен според нуждите и вътрешните необходимости на
детето.
При така описаното, настоящият състав, като споделя по реда на чл.272
ГПК мотивите на НРС, приема, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно в атакуваната част и следва да бъде потвърдено. Разноски не
са претендирани от въззиваемите и няма да бъдат присъждани.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ въззивна жалба вх.№ 1340/09.02.24г. на НРС от С. Г.
У., ЕГН: **********, с адрес: гр. Н., ж.к. „М.“, № **, ет. *, ап. *, чрез адв. Н.
Чайпек, против решение № 7/09.01.24г. по гр.д.№ 569/2023г. на НРС, в
частта, с която е определен режим на лични отношения на детето Т. И. Т. ,
р.на **.**.****г. с неговите баба и дядо - А. И. Т., ЕГН: ********** и Т. И.
Т., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. С., ул. „Г. М.“, № **, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. **.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7