№ 9019
гр. София, 27.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110143376 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба, подадена от ЗК „УНИКА“ АД срещу ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с която е предявени кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр.
с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 3089,66 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Вътрешно карго“ по щета № 22030010018/2022 г. за
вреди настъпили вследствие на извършен превоз на застрахователно имущество с
товарителница № BG SOF ********* от 12.04.2022 г. от фирмата превозвач „Преси
77“ ЕООД, ведно със законна лихва от 02.08.2023 г. до окончателно заплащане, както и
сумата от 236,11 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 29.11.2022 г. до
27.07.2023 г.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Съдът намира, че доказателствените искания на страните са допустими,
относими и необходими за установяване на фактическите твърдения на ищеца и
изясняване на спора от правна страна.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат
приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който
страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и прилага представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.03.2024 г. от 11.00 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9
ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно
заседание не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако
твърдят нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са
могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или ако твърдят
нововъзникнали обстоятелства от значение за делото - да посочат и представят
доказателства за тях.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът твърди, че между него и „Шенкер“ ЕООД бил сключен
застрахователен договор за товари, обективиран в застрахователна полица №
2200103А001 с предмет застраховка „Вътрешно карго“ със застраховано юридическо
лице „Висман“ ЕООД. Твърди се, че товарът бил застрахован при ответното дружество
по договор за превоз са стоки, за което било изплатено застрахователно обезщетение
по щета в размер на 3 089,66 лв. Твърди се, че с плащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на удовлетворения застрахован срещу
причинителя на вредата и има право да претендира възстановяване на платеното
обезщетение. Посочва се, че на 16.10.2022 г. ищцовото дружеството изпратило
регресна покана до фирмата превозвач, застрахована при ответника, но получило
отказно писмо по заявената претенция. Твърди още, че е извършил плащане на
застрахователно обезщетение в размер на 3 089,66 лева по заведената при дружеството
щета № 22030010018/12.04.2022 г. Претендира от ответника заплащането на
посочената сума, както и на сума в размер на 236,11 лв., представляваща мораторна
лихва върху сумата за главница, изчислена за периода от 29.11.2022 г. до 27.07.2023 г.,
ведно със законна лихва от 02.08.2023 г. до окончателно заплащане, съдебни и
деловодни разноски.
2. Ответникът в отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявения иск
2
по основание и размер. Счита, че не е налице покрит застрахователен риск. Навежда
възражения за изтекла погасителна давност с оглед на обстоятелството, че
застрахователното събитие е настъпило на 12.04.2022 г., а извършеното от ищеца
плащане е осъществено на 02.06.2022г., поради което са налице основанията на чл. 378,
ал.7 от КЗ във вр. с чл. 378, т.1 от ТЗ и чл. 76 от ЗАП. Твърди още, че ответното
дружество не носи отговорност за конкретния превоз съобразно условията на
сключения застрахователен договор. Оспорва твърдението за настъпване на вреда в
резултат на транспортирането с оглед липсата на доказателства, установяващи вредите
да са причинени вследствие от извършената транспортна дейност. Навежда твърдения
за липса на яснота и характера на вредите, поради което сочи основания за
освобождаване на отговорност съобразно Общите условия по застрахователния
договор. Оспорва размера на претендираната загуба предвид липсата на доказателства
за обхвата на загубата на застрахованото имущество. Оспорва акцесорния иск за лихва
като счита същия за недължим, поради наличие на основание за отхвърляне на главния
иск и липса на причина за предявяавне на иска. Претендира разноски.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ във вр. с чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
С плащането обезщетението за застрахователя възниква правото на встъпване в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД,
респективно – срещу възложителя на работата по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. За да
възникне регресното право, е необходимо наличието на следните предпоставки: да е
бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение;
предпоставките на чл. 49 от ЗЗД - виновно и противоправно поведение на физическо
лице – служител или работник на възложителя, изразяващо се в действие или
бездействие във връзка или по повод на възложената работа, от което в пряка причинна
връзка са настъпили вреди. Предпоставките следва да са налице кумулативно.
Отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна - той
отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на
които е възложил работа.
В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки, както и размера на иска си.
По иска за лихви – че ответникът е изпаднал в забава от 05.12.2019 г., както и
размера на този иск.
В тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1. наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена
застраховка; 2. възникване на застрахователното събитие и плащането по щетата; 3.
предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило
застрахователното събитие, а именно – деянието, причинените с него вреди, причинно
– следствената връзка между действията на ответника и причинените вреди; 4.вида,
характера и размера на причинените вреди.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното вземане, както
и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4