№ 20841
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110143712 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против К. К. К..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 79, находящ се в гр. .........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 2 667, 73 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 270, 97 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
05.02.2024 г.;
сумата 56, 64 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.01.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 12, 13 лв. мораторна лихва върху нея за периода 18.03.2021 г. –
05.02.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 25.02.2024 г. по
ч.гр.д. № 9254/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
1
отношение на ответницата, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата К. К. К., чрез назначения особен представител адв. Н., с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва качеството на ответницата
на клиент на топлинна енергия, както и съществуването на облигационно
правоотношение между страните за исковия период по съображения, че
липсва сключен писмен договор. Счита, че не е налице основание за
дължимост на исковите суми. Прави възражение за давност. Излага доводи за
неоснователност на претенцията за мораторна лихва по съображения относно
акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 15.02.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. К.
К. за:
сумата 2 667, 73 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 270, 97 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
05.02.2024 г.;
сумата 56, 64 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.01.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 12, 13 лв. мораторна лихва върху нея за периода 18.03.2021 г. –
05.02.2024 г.
С разпореждане от 25.02.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 60, 15 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот от
06.03.1989 г., по силата на който К. К. К. е придобила собствеността на
следния недвижим имот: апартамент № 79, находящ се в гр. ........., състоящ се
от: една стая, кухня и обслужващи помещения, с площ от 44, 75 кв.м.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. .......... от 26.09.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „МХ
ЕЛВЕКО“ ООД /с актуално фирмено наименование „Далсия Елвеко“ ЕООД/,
2
което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост.
Представен е договор от 22.10.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и „МХ ЕЛВЕКО“ ООД като изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД –
възложител и „МХ ЕЛВЕКО“ ООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Далсия Елвеко“
ЕООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към
процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия
период е начислена топлинна енергия, както следва: за отчетния период
м.10.2020 г. – м.04.2021 г. – въз основа отчетите на 3 бр. отоплителни тела с
монтирани ИРРО с показания – 0, поради което не е начислена топлинна
енергия за отопление на имота, а за периода м.10.2021 г. – м.04.2023 г. – за 3
бр. отоплителни тела с ИРРО при условията на неосигурен достъп. Начислена
е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Топлинна енергия за
БГВ за периода м.05.2020 г. – м.04.2023 г. не е начислена, въпреки че не е бил
осигурен достъп за част от периода – м.05.2021 г. – м.04.2023 г., тъй като ФДР
е посочила, че щрангът за топла вода е отрязан в апартамента под процесния.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
възлиза на сумата 2 663, 14 лв., представляваща разлика между фактурираната
по прогнозни стойности сума от 3 263, 82 лв. и сумата за възстановяване от
изравнителни сметки в размер на 600, 68 лв. В посочената сума не са
включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че дяловото разпределение за исковия период, е на
3
стойност 56, 64 лв.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
има плащане на сума в размер на 40, 60 лв., посочено в общата фактура от
31.07.2021 г. за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., с което е намален размерът
на задължението за периода.
Според заключението на ССЕ дължимата цена на дяловото
разпределение възлиза на сумата 56, 64 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
4
цената на доставената топлинна енергия.
Установи се от представения по делото договор за продажба на
държавен недвижим имот от 06.03.1989 г., че по силата на последния
ответницата К. К. К. е придобила собствеността на процесния имот.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.
Сключването на писмен договор в случая не е предпоставка за
възникване на договорно правоотношение между страните, доколкото се касае
за договор за продажба на топлинна енергия за битови, а не за стопански
нужди, с оглед на което възражението на ответницата в тази връзка се явява
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от „Далсия Елвеко“ ЕООД (с предишно фирмено наименование и
правно-организационна форма – „МХ Елвеко“ ООД). Третото лице-помагач е
осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за
исковия период, което обстоятелство се потвърждава от заключението на СТЕ
и ангажираните по делото писмени доказателства.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
5
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
дължимата стойност на потребената топлинна енергия през процесния период,
в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
Установява се от заключението на СТЕ, че за исковия период е
начислена топлинна енергия, както следва: за отчетния период м.10.2020 г. –
м.04.2021 г. – въз основа отчетите на 3 бр. отоплителни тела с монтирани
ИРРО с показания – 0, поради което не е начислена топлинна енергия за
отопление на имота, а за периода м.10.2021 г. – м.04.2023 г. – за 3 бр.
отоплителни тела с ИРРО при условията на неосигурен достъп.
Съгласно чл.70, ал.4 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили достъп за отчет на
индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в
имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1
като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2.
Начислена е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Топлинна енергия за БГВ за периода м.05.2020 г. – м.04.2023 г. не е
начислена, въпреки че не е бил осигурен достъп за част от периода – м.05.2021
г. – м.04.2023 г., тъй като ФДР е посочила, че щрангът за топла вода е отрязан в
апартамента под процесния.
Установи се от заключението на СТЕ, че стойността на топлинната
енергия за исковия период възлиза на сумата 2 663, 14 лв., представляваща
разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 3 263, 82 лв. и
сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 600, 68 лв.
От страна на ответницата своевременно е заявено възражение за
погасителна давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
6
единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В случая заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 15.02.2024 г., от
който момент се счита предявен искът по чл.422 ГПК, с оглед на което към
този момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали
изискуеми преди 15.02.2021 г., каквито в случая се явяват вземанията за
периода м.05.2020 г. – м.11.2020 г. в размер на сумата 540, 57 лв., определен
при съобразяване заключението на СТЕ по делото (Падежът на задължението
за м.12.2020 г. настъпва на 15.02.2021 г. – понеделник, по арг. от чл.72, ал.2
ЗЗД, с оглед на което същото не е погасено по давност).
Не са погасени по давност вземанията за периода м.12.2020 г. –
м.04.2023 г. в размер на сумата 2 122, 57 лв.
Констатирано е от заключението на ССЕ плащане по общата фактура за
2021 г. за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г. в размер на 40, 60 лв., което,
отнесено към погасяване най-старите задължения за периода, покрива
погасени по давност задължения.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Не се дължи мораторна лихва върху погасените по давност главни
вземания за периода м.05.2020 г. – м.11.2020 г. по арг. от нормата на чл.119
ЗЗД.
По отношение на мораторната лихва върху непогасените по давност
главни вземания за периода м.12.2020 г. – м.04.2023 г. съдът намира следното:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
7
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответницата за мораторна
лихва върху непогасените по давност главни вземания за периода м.12.2020 г.
– м.04.2023 г., начислена за периода 15.09.2021 г. – 05.02.2024 г., в размер на
сумата 216, 78 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от КЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба
на топлинна енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила
на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия. Установява се от
представените писмени доказателства и заключението на СТЕ, че дяловото
8
разпределение за исковия период е извършвано от „Далсия Елвеко“ ЕООД.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за
периода м.01.2021 г. – м.04.2023 г. възлиза на сумата 56, 64 лв., който се
установява от заключенията на СТЕ и ССЕ.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответницата изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 87, 75 лв. разноски за заповедното и сумата
924, 27 лв. разноски за исковото производство.
Ответницата има право на разноски по делото съгласно чл.78, ал.3 ГПК
съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото не претендира такива,
нито ангажира доказателства за извършването им, разноски не следва да й се
присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. К. К., ЕГН ********** дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 2 122, 57 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 79, находящ се в гр. ........, за
периода м.12.2020 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 15.02.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 216, 78 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
05.02.2024 г.;
сумата 56, 64 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.01.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 15.02.2024 г. до изплащане на
вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 25.02.2024 г. по
ч.гр.д. № 9254/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над
2 122, 57 лв. до 2 667, 73 лв. и за периода м.05.2020 г. – м.11.2020 г. – като
9
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ, иска за сумата над 216, 78 лв. до 270, 97 лв.,
представляваща мораторна лихва върху нея, както и иска за сумата 12, 13 лв.,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода 18.03.2021 г. – 05.02.2024 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
87, 75 лв. разноски за заповедното и сумата 924, 27 лв. разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Далсия Елвеко“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10