№ 2832
гр. Варна, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110112996 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано от предявени от ВЛ. А.. С. и В.М. С.
срещу Община Варна кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1)
ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС да бъде прието за установено, че
ищците са собственици по наследяване и да бъде осъден ответника да им предаде
владението върху следния недвижим имот: реална част от поземлен имот с
идентификатор № 10135.2575.575 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-95/14.10.2008
г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 543 кв.м., при граници:
имоти с №№ 10135.2575.473, 10135.2575.574, 10135.2018.4 и 10135.2575.576, с площ на
реалната част от 10 кв.м., при граници: имоти с №№ 10135.2575.473, 10135.2018.4 и
10135.2575.576, повдигната в розов цвят на приложената на л. 54 от делото скица; 2)
негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС да бъде осъден ответникът да премахне
съществуващата ограда от телена мрежа с бетонни колчета между собствения на
ищците имот с идентификатор № 10135.2575.575 в североизточната му част и този
собственост на ответника с идентификатор № 10135.2575.576, съотв. в неговата
югоизточна част, започваща от границата с имот с идентификатор 10135.2575.473 и
стигаща до границата с имот с идентификатор 10135.2018.4, с дължина от 30 метра и
височина от 1,50 метра, и да разчисти границата между имотите като премахне
натрупаните стари вещи и предмети, дърва, насипни стари строителни материали и
битови отпадъци, обрасли с растителност; 3) осъдителен иск с правно основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД за заплащането на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, несигурност и стрес,
вследствие на бездействието на ответника за възпиране на ползвателите Ст. М. Ст. и
Ив. В. В. на имот с идентификатор №10135.2575.576, собственост на Община Варна, да
подават неоснователни жалби, липсата на взето отношение от страна на ответника по
тях и даваните напразни обещания, че ще бъде решен проблемът по трасирането и
разчистването на границата на имота, без реално да има резултати за това, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.09.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата; както и 4) осъдителен иск с правно основание чл.
1
45, ал. 1 ЗЗД за заплащането на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение
във връзка с отговори и защита по подаваните от ползвателите на общинския имот
неоснователни жалби и молби и сигнали до Община Варна като собственик на имота
за оказване на съдействие и доброволно уреждане на проблемите, свързани с границата
между двата съседни имота, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 07.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че по силата на нотариален акт № 170, том I, н.д. №
282/1979 г. В.А.Т. и К.С.Т. придобиват собственост върху недвижим имот, на
основание отстъпено право на строеж, а именно: първи етаж от къща, построена върху
държавно дворно място на ул. „Гларус“ № 11, кв. Виница, парцел VII, в кв. 54 по плана
на Виница, като мястото е с площ 510 кв.м. Впоследствие по силата на договор ном.
1991/09.08.1999 г. В.А.Т., е сключила договор с Държавата, представлявана от
Областен управител на Варненска Област, и е закупила право на собственост върху
държавна земя, описана в АДС ном. 12427/1975 г., представляваща дворно място с
площ 3/8 ид. части от 510 кв.м., имот парцел XXVI-157, кв. 55 по регулационния план
на ***. С Договор ном. 1990/09.08.1999 г. А.К. С. е сключил договор с Държавата,
представлявана от Областен управител на Варненска Област, и е закупил право на
собственост върху държавна земя, описана в АДС ном. 12427/1975 г., представляваща
дворно място с площ 5/8 ид. части от 510 кв.м., имот парцел XXVI-157, кв. 55 по
регулационния план на ***. С Договор от 19.03.2015 г. А.К. С. закупил от Община
Варна недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ 33 кв.м. ид.
части от ПИ 10135.2575.575, целия с площ 543 кв.м., идентичен с УПИ XXVI-157,
находящ се в ***. Излага се, че за този имот има съставен акт за частна общинска
собственост ном. 7744/30.04.2014г. Поддържа се, че единствен наследник на В.А.Т. е
А.К. С., а след неговата смърт е оставил като наследници съпругата си В. М. С. и
двамата си сина М.А. С. и ВЛ. А.. С., които са съсобственици на процесния недвижим
имот. Акцентира се върху обстоятелството, че закупените от Община Варна 33 кв.м.,
представляват разлика между кадастралната карта и съществуващите в момента
граници на имота, материализирани с ограда. Навежда се довод, че на 05.11.2013г. е
изготвен протокол за трасиране означаване и координиране на УПИ XXVI-157, в кв.55
и е изготвена тахиметрична снимка, като безпроблемно е трасирана и преместена
границата към нива №4, но невъзможно се оказало преместването на границата към
УПИ -576, което представлява общинска собственост. Излага се, че Община Варна е
предоставила за ползване този общински терен на лицата Ст. М. Ст. и Ив. В. В..
Същите, като ползватели на имота, са били поканени от ищците да почистят границата
между двата имота и да не възпрепятстват преместването на оградата по Кадастрална
карта на гр. Варна. Съставени са били Констативен протокол от 09.06.2017 г. и
протокол от 16.06.2017 г., с който ползвателите на Общинския имот декларират, че ще
съдействат за разчистване на границата между имотите и извършване на трасирането,
но до настоящия момент това не се е случило. На 18.02.2019 г. ищците подали жалба
до Кмета на Община Варна, с която запознали същия с наличието на проблем относно
преместване на оградата между двата имота и материализирането й на място. На
27.03.2019 г. получили отговор от Община Варна, че ще бъдат предприети
необходимите действия от тяхна страна. С писмо от 12.11.2019 г. са уведомени
ползвателите на общинския имот за освобождаване на неправомерно заградената част
от имот 575. Твърди се, че в общинския имот 576, непосредствено до границата с имот
575, са натрупани изоставени стари отпадъци, границата е видимо непочистена и
неподдържана видимо дълго време, вещите са обрасли с растителност. Сочи се, че това
2
е причина да не може да се установят на място трасировъчните колчета по предприето
трасиране от Община Варна, в качеството й на собственик, и е предпоставка да не
могат да се предприемат действия по преместването на оградата. На 15.11.2019 г.
ищците получили копие от писма между Дирекция Общинска собственост в Община
Варна и Дирекция Правно-нормативно обслужване, като крайното становище било да
се предприемат действия по трасиране и ограждане на имота. На 28.05.2020 г.
получили поредното писмо, с което им се отговаря, че следва да се предприемат
действия от Община Варна. Поредната им молба до Кмета на Община Варна е от
26.06.2020 г. С поредно писмо от Община Варна от 16.09.20г. била определена дата
25.09.2020 г като дата за трасиране, за което ищците получили на 10.11.2020 г.
протокол за трасиране, осъществено на посочената дата – 25.09.2020 г. Навежда се, че
Община Варна в качеството си на собственик не предприела никакви последващи
действия. Последвали писма от Община Варна до ползвателите да разчистят имота от
04.01.2021г. и 01.04.2021г., без извършване на реални действия. Твърди се, че към
настоящия момент ответната община в качеството си на собственик на съседния имот
576 е навлязла в собствения на ищците имот, като не спазва границите определени по
кадастралната карта и кадастрални регистри, както и по документи за собственост.
Ищците считат, че въпреки многократните писма, жалби и кореспонденция с
ответника, същият не е предприел реални действия и бездействието му следва да се
приеме като отказ да премести оградата си и по този начин накърнява правото им на
собственост и правото им на ползване на имота според предназначението му.
Поддържа се, че от притежаваните от ищците документи се доказва правото им на
собственици на процесния имот, както и че се осъществява неправомерно владение от
ответника върху собствения им имот. С това си поведение ответникът им причинил
неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, несигурност и изнервеност. Тази
сага продължавала повече от три години, в които са подложени на един
психологически тормоз, търсейки правата си, а от друга страна срещу тях били
подавани неоснователни жалби от ползвателите на общинския имот, били принудени
да посещават различи институции и да се защитават срещу неоснователни нападки.
Това се отразило съществено на нормалния им ритъм на живот, и този проблем и до
днес виси над тях и им причинява значително неудобство и разстройство на здравето и
психиката ни. От друга страна се твърди да са налице и имуществени вреди,
изразяващи се в непрестанни разходи свързани с ползването на правна помощ за
защита правата им. В уточняваща молба от 20.01.2022 г. се пояснява, че
имуществените и неимуществените вреди са претърпени в резултат на бездействието
на ответника, който не е предприел никакви действия по възпиране на ползвателите да
подават неоснователни жалби, не е взимал отношение по тях и е давал напразни
обещания във времето, че нещо ще се случи, но без реално да има резултат. Наложило
се ищците да заплащат адвокатско възнаграждение във връзка с подаваните отговори и
защита по неоснователните жалби на ползвателите на общинския терен, а така също и
за молби и сигнали до Община Варна като собственик на имота за оказване на
съдействие за уреждане по доброволен начин на проблемите, свързани с границата
между двата съседни имота. Допълва се, че за премахването на натрупаните по
границата стари вещи, предмети, дърва, насипни стари строителни материали и битови
отпадъци (тухли, стари изгнили щайги, стара дървена дограма, стари легла, сноб телена
мрежа и др.) както и дребна растителност и храсти е издадена заповед 1201 от
27.04.2017 г. на Кмета на Община Варна, която не е изпълнена до настоящия момент.
При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените съдебни разноски.
3
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Община Варна е депозирал писмен
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковите
претенции. Твърди се, че чрез съставения АЧОС № 9886/31.05.2018г., вписан по
надлежния ред в СВ - Варна, Община Варна по силата на чл. 58, ал. 5 от ЗОС във
връзка със Заповед №ДИ-18-7703-76/11.05.2018г. на Обл. Управител - Варна се заявява
като собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2575.576 с площ 510 кв. м.
Навежда се довод, че със Заповед №1406/14.06.1968г. на Министъра на земеделието е
предоставено право на строеж и в имота има построена жилищна сграда, която има
други собственици, а не Община Варна, върху самия имот има учредено право на
строеж. Поддържа се, че съществува спор между страните относно местоположението
имотната граница на имотите. Излага се, че с оглед на това, че до този момент
въпросът с имотната граница на имотите е останал неизяснен, като Община Варна е
предприела всички възможни действия за изясняване на спора, трасиране на имотите,
съставяне на протоколи и т.н., но поради сложността на ситуацията Община Варна
няма как да предприеме действия, за да не ощети интересите на която и да е от
страните. По отношение на искането за обезщетение на причинени от Община Варна
имуществени вреди се поддържа, че няма никакви представени доказателства за
претърпени такива. Възразява се, че твърдените неимуществени вреди са причинени не
от действията на Община Варна, а от споровете между ищците и собствениците на
построения на територията на общински имот жилищна сграда и същите не подлежат
на обезщетение от страна на Община Варна.
В първото по делото открито съдебно заседание третите лица – помагачи на
страната на ответника Ст. М. Ст. и Ив. В. В. оспорват предявените искове, като
поддържат становището на Община Варна, изразено в депозирания от ответника
отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, както и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно нотариален акт от 1979 г. (л. 8 от делото) В.А.Т. и К.С.Т. са признати
за собственици на първи етаж от къщата, построена върху държавно място на ул.
„Гларус“ № 11, кв. Виница, гр. Варна, парцел VII държ., в кв. 54 по плана на кв.
Виница, на основание отстъпено правно на строеж върху държавна земя, като
държавното място е от 510 кв.м.
Видно от представеното удостоверение за наследници от 19.02.2013 г. К.С.Т. е
починал на 14.08.1994 г., като негови наследници към датата на смъртта му са В.А.Т.
(негова съпруга и починала впоследствие на 08.05.2003 г.) и А.К. С. (негов син).
С договор № 1990 от 09.08.1999 г. А.К. С. е закупил от Държавата,
представлявана от Областния управител на Варненска област, правото на собственост
върху 5/8 ид.ч. от държавна земя, описана в АДС № 12427/1975 г., представляваща
дворно място с площ от 510 кв.м. – имот парцел XXVI-157, кв. 55 по регулационния
план на гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Гларус“ № 11. С договор № 1991 от същата дата
В.А.Т. е придобила чрез продажба от Държавата, представлявана от Областния
управител на Варненска област, правото на собственост върху 3/8 ид.ч. от същия
недвижим имот.
Установява се от приложения Договор от 19.03.2015 г., сключен между Община
Варна и А.К. С. на основание чл. 36, ал. 1, т. 2 ЗОС, че А.К. С. е закупил 33 кв.м. ид. ч.
4
от ПИ № 10135.2575.575, целия с площ от 543 кв.м., идентичен с УПИ XXVI-157,
находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Гларус“ № 11, за който има съставен Акт за
частна общинска собственост № 7744/30.04.2014 г.
След смъртта на В.А.Т. на 08.05.2003 г. неин наследник е бил А.К. С., който е
починал на 08.09.2016 г., а негови наследници са ищците Валентина Минчева С.
(съпруга) и ВЛ. А.. С. (син), както и М.А. С. (син), видно от приложените по делото
удостоверения за наследници (л. 14 и 15 от делото).
На 05.11.2013 г. е изготвен протокол за трасиране, означаване и координиране на
УПИ XXVI-157 по плана на кв. Виница, гр. Варна – л. 18 от делото.
Изяснява се от приложения Акт № 9886 от 31.05.2018 г. за частна общинска
собственост, че ответната страна Община Варна се легитимира като собственик на
съседния на процесния имот, а именно ПИ с идентификатор № 10135.2575.576 с площ
от 510 кв.м., съгласно посочения АЧОС. Със Заповед № ДИ-18-7703-76 от 11.05.2018 г.
на Областния управител този имот е отписан от актовите книги за недвижими имоти –
частна държавна собственост, съгласно §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС (ДВ, бр.
96/05.11.1999 г.). В същата заповед е посочено, че за поземления имот е отстъпено
право на строеж на Ст. М. Ст., Ив. В. В. и Стоянка Петкова Балъкова – В.а.
Според отбелязването в приложения по делото Акт № 710 за държавна
собственост на недвижим имот от 31.08.1990 г. за дворно място от 833 кв.м. в гр.
Варна, кв. № 54, парцел № VI, ж.к. „Виница“, ул. „Черно море“ № 31, съгласно заповед
№ А84/20.11.1985 г. за промяна на регулацията на с. Виница, парцел XXVII 156 в кв.
54 от 540 кв.м. на ул. „Гларус“ № 9 е идентичен с парцел VI в кв. 54 по стар план.
Установява се от представения Нотариален акт за покупка на недвижим имот
чрез Общински народен съвет от 22.02.1977 г., че Ст. М. Ст. е придобил правото на
собственост върху жилищно помещение, заемащо целия първи етаж от жилищна
сграда на два етажа, ½ ид.ч. от общите части на сградата и ½ ид.ч. от отстъпено право
на строеж върху държавна земя, представляваща 510 кв.м., съставляваща парцел VI, кв.
54 по плана на гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Гларус“ № 9.
На 07.04.2017 г. ищецът ВЛ. А.. С. е подал жалба до Кмета на Община Варна, в
която посочва, че геодезисти са трасирали границите на собствения на ищците ПИ №
10135.2575.575, но е възникнал проблем когато са предприели действия по
преместване на оградата към УПИ 576, който е общинска собственост, за да влязат във
владение на придобития имот, тъй като живущите там възпрепятстват преместването
на оградата. Изложил е, че по дължината на съществуващата ограда откъм УПИ 576 им
храсти, натрупани всякакви материали и тухлена стена, които живущите отказват да
премахнат доброволно. Отправено е искане за извършване на проверка и съдействие за
влизане във владение на имота.
В писмо от Директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и
стопански дейности“ до Областния управител на гр. Варна по повод изложения
проблем от ищеца ВЛ. А.. С. е обективирано становище за необходимост от
предприемане на необходимите по компетентност действия и осигуряване на
безпроблемно трасиране на имотната граница между ПИ 10135.2575.575 и ПИ
10135.2575.576.
Не се спори между страните в производството, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че понастоящем съседният на ищците имот, а именно ПИ
10135.2575.576 се ползва от третите лица – помагачи на страната на ответника Ст. М.
Ст. и Ив. В. В., на които е учредено право на строеж върху дворното място.
5
Приобщена към доказателствения материал по делото е нотариална покана от
В.М. С., М.А. С. и ВЛ. А.. С. до Ст. М. Ст. и Ив. В. В., с което са поканени на
09.06.2017 г. да се явят в кантора на нотариус за постигане на взаимно съгласие
относно отстраняване на растителни отпадъци и преместване на телената ограда по
границата между двата имота, която видно от представеното уведомително писмо (л.
20 от делото) не е била получена от лицата, а са били отново поканени на среща на
23.06.2017 г. Видно от протокол от 16.06.2017 г. за проведена среща в кантората на адв.
Йоланта Рачева, ищците и третите лица - помагачи са постигнали съгласие относно
преместването на оградата между двата имота и почистването на терена в периода от
16.06.2017 г. до 31.07.2017 г.
Изяснява се от представената от ответника кореспонденция между Община
Варна, ищците и третите лица - помагачи, че на 28.02.2019 г. ищецът ВЛ. А.. С. е подал
жалба до Община Варна за предприемане на действия по отношение на преместване на
границата на ПИ 10135.2575.576, по която е изпратен отговор, че са предприети
действия за изготвяне на КСС за трасиране на общинския имот. От своя страна
ползвателите на общинския имот са били уведомени от Район „Приморски“ – Община
Варна, че следва в срок от 3 дни да предприемат действия по освобождаване и
почистване на площта от триметровата ивица по дължина на оградата с ПИ
10135.2575.575, с оглед предстоящото преместване на оградата, съгласно писма от
12.11.2019 г. В писмо от 28.05.2020 г. по повод подадени жалби и писма в периода
01.11.2019 г. – 22.05.2020 г. е изразено становище от Кмета на Район „Приморски“, в
което е възприето мнението на Районната администрация, че в случая се касае за
имотен спор, който следва да бъде разрешен по съдебен ред.
Ищецът ВЛ. А.. С. е подал поредна жалба до Кмета на Община Варна и
Директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ на
26.06.2020 г. за предприемане на необходимите действия по компетентност от Община
Варна, в качеството на собственик на съседния имот, като разпореди разчистване,
трасиране и безпроблемно ограждане на имотната граница между имотите. Последвало
е становище от 31.08.2020 г. от Директора на Дирекция „Общинска собственост,
икономика и стопански дейности“, а на 16.09.2020 г. е изпратено писмо до третите
лица – помагачи, че на 25.09.2020 г. ще се извърши трасиране на общинския имот, като
за целта същият следва да бъде разчистен от натрупаните отпадъци. Видно от
последвалата комуникация между участниците в спора трасиране е било извършено, но
имотната граница не била, а на ползвателите на общинския имот били издадени
предписания да почистят имота.
На 30.09.2020 г. Ст. М. Ст. е подал жалба до Кмета на Община Варна, в която е
изразил своето становище по повод трасирането на имотите, претенциите на ищците,
съмнения, недоумението си защо при положение, че ПИ 576 е общинска собственост
вече 44 години заплаща данък за земята и е задал въпроси към общинската
администрация. В отговор на третото лице - помагач е изпратено писмо от 09.11.2020
г., с което се уведомява, че върху поземлен имот 10135.2575.576 има отстъпено право
на строеж на Ст. М. Ст., Ив. В. В. и С.П.Б. – В.а, което е ограничено вещно право, по
силата на което носителите му могат да построят сграда върху чуждата земя и да
станат изключителен собственик на постройката, както и да ползват чуждата земя,
доколкото е необходимо за използване на постройката. Посочено е, че трасирането е
извършено във връзка с многобройните жалби на г-н С., който е придобил 33 кв.м.
ид.ч. от ПИ 10135.2575.575 с договор за продажба от 19.03.2015 г., сключен между
Община Варна и А.К. С. след решение на Общински съвет – Варна.
6
В писмо от 02.04.2021 г. Ст. М. Ст. е заявил до Община Варна, че всички
ползватели са почистили и отстранили всякакви отпадъци. В писмо от 22.04.2021 г. е
обективирана констатацията на инспектори към Дирекция „Екология и опазване на
околната среда“, че към датата на извършване на проверка от 06.04.2021 г.
растителните отпадъци са почистени, но са установени дърва за огрев и храсти по
границата между двата имота.
С покана от 21.07.2021 г. ищецът ВЛ. А.. С. за пореден път е отправил искане
към Община Варна за предприемане на действия и осигуряване на безпроблемно
материализиране на имотната граница между ПИ 10135.2575.575 и 10135.2575.576 по
КК на гр. Варна. В отговор е изпратено писмо от 04.08.2021 г., с което ищецът е
уведомен, че Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ е
предприела действия по възлагане изработване на комбинирана скица в обхвата на
процесните имоти за анализиране на ситуацията.
Със заявление от 25.08.2021 г. Ст. М. Ст. пространно е изложил мнение по
спорния казус, включително относно промяната на границите и площта на съседните
имоти, промяната в титуляря на правото на собственост върху същите и пр.
Според заключението на назначената и приета по делото съдебно-техническа
експертиза действащият кадастрален план за процесните имоти е КККР на гр. Варна,
район Приморски, кв. Виница, който е одобрен със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г.
на изп. директор на АГКК, като същите са отразени в комбинирана скица № 4,
приложена към заключението, очертани и надписани с черен цвят. Съгласно
извършеното проучване от вещото лице инж. Ж. Б. Б., първият относим към
процесните имоти регулационен план на населеното място – с. Виница, община Варна,
е РП от 1966 г., който е бил одобрен със заповед № 925/1966 г. на ИК на ОНС, като от
комбинирана скица № 2 се установява, че в обследваната част от територията на кв. 54
по същия РП от 1966 г. са били образувани множество парцели, всички отредени за
Държавата, включително двата парцела VII-държ и VI-държ.
Вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен) извод, че
последващият регулационен план за територията на кв. Виница, гр. Варна, е РП от 1985
г., който е издаден върху основата на кадастрален план, изработен през 1984 г.,
одобрен със заповед № 84/20.11.1985 г. на ИК на ОбНС-Варна, и е действащ
понастоящем за територията. Според изготвената комбинирана скица № 3 външните и
вътрешни регулационни граници на парцели XXVI-157 и XXVII-156 по РП от 1985 г.
откъм север, запад и юг преповтарят съответните кадастрални граници на имоти № 157
и № 156, съотв. липсва придаване/отнемане на части по регулация. Констатирано е
обаче, че източната външна регулационна граница на парцел XXVII-156 (при т. Б4)
отстои на 0,36 м. източно спрямо съответната му кадастрална граница и така площ от 2
кв.м. от държавната землищна територия се проибщава към парцел XXVII-156, т.е. е
налице придаване на площ от 2 кв.м по регулация.
Установява се от заключението по назначената съдебно техническа експертиза,
че в действалите кадастрални планове и в действащата кадастрална карта не са
извършвани промени/попълвания/изменения по отношение на процесните имоти.
Изяснява се, че няма данни за извършени регулационни изменения в РП от 1966 г. на с.
Виница по отношение на обследваната част от територията, т.е. процесните парцели са
запазили своите регулационни граници от създаването си до изработване на последващ
регулационен план – този от 1985 г. Няма данни за извършени регулационни
изменения в РП от 1985 г. на кв. Виница по отношение на XXVI-157 и XXVII-156,
чиито регулационни граници са актуални и към настоящия момент.
7
От комбинирана скица № 4 към заключението на СТЕ се установява, че
кадастралните граници на процесните имоти № 575 и № 576 по КККР основно
преповтарят съответните регулационни граници на парцели XXVI-157 и XXVII-156 по
РП от 1985 г., но в северната част от източната кадастрална граница на имот № 576 по
КККР, която в зоната южно от т. Б4 е установена като отстояща на 0,68 м. западно от
съответната регулационна граница на парцел XXVII-156 по РП от 1985 г., т.е.
разположена е навътре в границите на този парцел.
Съгласно констатираното в т. 3 от заключението на СТЕ, съпоставка между КП
от 1956 г. и някои от регулационните планове не може да се направи, тъй като такива
все още не са били изработени за територията на обследваната зона. Съпоставка на
отразеното в РП от 1966 г. по някои от кадастралните планове също не може да се
извърши, тъй като територията в обследваната част е попадала в блок на ДЗС.
Вещото лице е направило извод, че между имота на ищците ПИ № 157 по КП от
1984 г. и парцел XXVI-157 по РП от 1985 г. е налице пълна идентичност по граници и
площ. Налице обаче е разлика по отношение на граници и площ между имот № 156 по
КП от 1984 г. и парцел XXVII-156, констатирани в комбинирана скица № 3 и описани
по-горе, като площта на парцел XXVII-156 от 521 кв.м. е с 2 кв.м. по-голяма от площта
на имот № 156 по КП от 1984 г. с площ от 519 кв.м. При съпоставка на отразеното в
КККР от 2008 г. спрямо РП от 1985 г. се установява вече по-голяма разлика в същата
част на този имот, тъй като източната кадастрална граница по КККР не съответства на
съответната външна регулационна граница на парцел XXVII-156, а отстои на 0,68 кв.м.
западно от нея, т.е. навътре в парцела и така площ от 6 кв.м. от парцела остава извън
имота, видно от комбинирана скица № 4.
Изяснява се от т. 4 на заключението по назначената СТЕ правнорелевантното
обстоятелство, че по отразяването в РП от 1966 г. геодезически заснетата обща ограда
между двата процесни имота, находящи се на сегашен адрес ***, върви по кафявата
линия на комбинирана скица № 2 между точки Г2-44-Г5 и същата се ситуира изцяло
южно от общата регулационна граница на парцели VII-държ и VI- държ по РП от 1966
г., при следните отстояния: при т. Г2 е 0,12 м., а при т. Г5 е 0,24 м. (комбинирана скица
№ 2).
Съобразно следващия регулационен план от 1985 г. общата ограда между двата
процесни имота е разположена от двете страни на общата регулационна граница на
двата парцела при следните отстояния: при т. Г2 е на 0,18 м. северно, а при т. Г5 е на
0,73 м. южно (комбинирана скица № 3), като в т. 44 се пресичат. Видно от тази скица
площта, която се образува между северната регулационна граница на имота на ищците
и общата ограда (фигурата образувана между точките 44, Г5 и Б5), е в размер на 9 кв.м.
Тази площ попада в регулационните граници на имота на ищците.
В комбинирана скица № 4 и № 5 е установено еднакво разминаване съобразно
отбелязването в КККР от 2008 г. по отношение на процесната ограда спрямо
кадастралната граница – при т. Г3 е 0,08 м. северно, а при т. Г5 е на 0,75 м. южно. Така
ивица с приблизителна площ от 13 кв.м. между общата ограда и общата кадастрална
граница на имотите остава в ПИ № 156, съобразно ползването на имотите
понастоящем, констатирано в т. 5 от заключението на СТЕ, а попада в кадастралните
граници на ПИ № 157.
Вещото лице е извършило заснемане на действително разположените огради на
имотите, очертавайки ползваната от страните площ, спрямо кадастралните граници на
имотите и титулите им за собственост, обективирано в комбинирана скица № 5. От нея
8
е видно, че ищците понастоящем ползват площ от 549 кв.м., като границите на имота
излизат извън кадастралните граници в западната и южната му част, а границите на
ползвания от третите-лица помагачи имот също излиза извън кадастралните му
граници в западната и южната част, но е разположен навътре в северната и източната
част (разминаванията са посочени подробно в комбинирана скица № 5).
При изслушването си о.с.з., проведено на 29.04.2022 г., вещото лице изрично
подчератава, че действащият регулационен план по отношение на процесните имоти е
този от 1985 г. На въпроси на третото лице-помагач Ст. М. Ст. (относно на
комбинирана скица № 4) вещото лице пояснява, че по отношение на т. В4
кадастралната карта от 2008 г. не е точна, тъй като не съответства на регулационните
граници на имота – в тази част те са по на изток. Излага, че регулационният план от
1985 г. е изчертан като предвиждане какви да бъдат границите и площта на имотите, но
според вещото лице планът не е реализиран в междинната обща граница между
имотите, тъй като разположението на заснетата на терен ограда се различава от
регулационната граница, означена на скиците със син цвят.
По искане на ищците са разпитани свидетелите Г. Н. В. и Тр. Г. Б.. Първият
свидетел знае за съществуващия спор между страните от 2015 г., като личните му
впечатления са за натрупани неща по границата със съседния на ищците имот – дърва
за огрев, тухли, растения и строителни материали, които били значителни по обем.
Виждал е забити колчета, които очертавали имота на ищците, като натуриите попадали
в тази част. Ищците не можели да си ползват тяхната част от имота около 13 кв.м.,
поради натрупаните вещи, храсти и др. Знае, че ищците са подавали жалби и сигнали в
Общината, за да влязат във владение на имота в реалните му граници. Не е ставал
свидетел на взаоимоотношенията между ищците и ползвателите на съседния общински
имот, но знае от ищеца, че тези лица нарушават личното му пространство чрез обиди
от жената на единия ползвател, със снимки, с неглижиране на проблема,
непреместването на тези натурии и чрез жалби срещу ищеца, които са подавани през
годините. Свидетелят В. сочи, че всичко това е повлияло негативно на ищеца ВЛ. А..
С. – отразило се върху нервите му, имал неспокоен сън и нередовно хранене. Преди
няколко години му направили операция на жлъчката, което според свидетеля било
свързано с нередовното му хранене и изхабените нерви. Свидетелства, че процесната
ограда съществува от много години и предполага, че е изградена от бащата на ищеца.
Св. Б. също е запознат с проблемите с имотната граница на ищците, като от
ищеца знае за подадени жалби срещу извършването на строеж в имота му от съсед,
както и че той ги е снимал с телефон, обикаляйки около имота. Свидетелства, че има
натрупани вещи по границата със съседния имот, тухли, дърва за огрев, телена кошара,
растения и дървета. Според забитите колчета се навлизало в имота на ищците, като
оградата не съответствала на колчетата, като ищецът нямало как да ползва тази част от
имота поради натрупаните неща. Ищецът е споделял на свидетеля, че е подавал жалба
към Община Варна през 2017 г. за съдействие за решаване на проблема, но при
посещението му на имота преди месец и половина преди съдебното заседание
натрупаните неща около оградата все още си стояли. Присъствал е на конфликт между
ищеца и лицата, които владеят съседния общински имот при проверка от служители на
Район „Приморски“, при който съседът бил изнервен и се държал малко арогантно.
Преките му впечатления са, че ищецът ВЛ. А.. С. станал сприхав и изнервен, споделял
му, че не може да спи нощем, тъй като се безпокоял, че вече продължителен период от
време нямало решение на проблема. Проблем имал и с храненето. Оперирали му
жлъчката през 2020 г. Изпитвал и сега безпокойство, а преди конфликта бил по-
9
спокоен и нямал изблици на нервност. Налагало му се да излиза от работа, да посещава
институции, да откликва на подадени жалби. Свидетелят не знае кой е изградил
оградата и откога съществува.
При така констатираните обстоятелства, съдът достигна до следните правни
изводи:
По отношение на иска с правно основание чл. 108 ЗС
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства по категоричен
начин се установява, че ищците са съсобственици въз основа на наследяване от А.К. С.
на поземлен имот с идентификатор № 10135.2575.575 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-95/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 543
кв.м., при граници: имоти с №№ 10135.2575.473, 10135.2575.574, 10135.2018.4 и
10135.2575.576, като техния праводател е придобил поетапно идеални части от имота
по наследство от В.А.Т. и чрез договори за продажба от 09.08.1999 г. и 19.03.2015 г.
Изяснено е по делото, че към 1999 г. процесният имот (парцел XXVI-157) е
представлявал държавна земя - дворно място с площ от 510 кв.м., съгласно АДС №
12427/1975 г. Съседният парцел XXVII-156 с площ от 510 също е представлявал
държавна земя до отписването му от актовите книги за недвижими имоти – частна
държавна собственост, съгласно §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС (ДВ, бр. 96/05.11.1999 г.),
за което е съставен Акт № 9886 от 31.05.2018 г. за частна общинска собственост.
Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се
установява, че в полза на третите лица – погачи е учредено право на строеж върху
общинския ПИ 576, които и понастоящем ползват дворното място.
По отношение на процесните имоти са приети Регулационен план от 1966 г. и
последващ Регулационен план от 1985 г., съгласно заключението по назначената СТЕ.
При действието на ЗБНМ, ЗПИНМ и ЗТСУ дворищно-регулационните планове
са имали отчуждително действие и съответно са водели до придобиване на право на
собственост: в полза на държавата или общината, когато имоти на физически лица са
били отчуждени за държавна или общинска нужда или в полза на собственика на
имота, към който по силата на регулацията е придадена част от съседен имот.
Приложим в настоящия случай е Закона за териториалното и селищно
устройство (ЗТСУ), действал от 1973 г. до 2001 г., според който отчуждаването на
имоти за държавни или обществени нужди се извършва въз основа и в съответствие с
действащия застроително-регулационен план, след изпълнение на специалната
процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на имотите. За
настъпване на вещноправния ефект на плана е необходимо: влязла в сила заповед на
органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.) за отчуждаване и определяне начина на обезщетяване и
обезщетяване на собственика на отчуждения имот. Съгласно чл. 110 от ЗТСУ, имотите,
които по силата на дворищно-регулационен план се придават по регулация към
съседни парцели, се считат отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно-
регулационния план. Придобиването на правото на собственост върху придаваемите
части по силата на самия дворищно-регулационен план по реда на ЗТСУ, обаче, става
под прекратително условие – отчуждаването произвежда действие от датата на влизане
в сила на дворищно-регулационния план, предвиждащ образуване на съсобствен
парцел от два маломерни имота или придаване по регулация към съседен парцел, но то
отпада при изготвянето на следващ дворищно-регулационен план, ако се установи, че
предходният план не е бил приложен. Съгласно чл. 33 от ЗТСУ (отм.), в този случай за
парцелни граници на имотите по новия план се вземат имотните граници преди
10
неприложения стар регулационен план. Обратно, ако предходният дворищно-
регулационен план е бил приложен, той става кадастрална основа за следващия
дворищно-регулационен план, а регулационните линии по предходния план стават
имотни граници по новия план. Отпадането на отчуждителното действие на
регулацията не означава, че дворищно-регулационният план вече не е в сила, а че
заинтересованата страна може да поиска привеждане на границите на парцелите в
съответствие с границите на собственост – или такова изменение на дворищно-
регулационния план, в което имотните граници да бъдат превърнати в парцелни.
Разпоредбата на чл. 33 от ЗТСУ визира случаите, когато един дворищно-
регулационен план се счита за приложен, а именно: ако до деня на откриване на
производство по изменение на регулационния план по чл. 32, т. 1 и 3 от ЗТСУ
придаваемите имоти по стария план са били заети по законния ред или дължимото за
тях обезщетение е било изплатено; или ако е изтекъл 10-годишен срок от деня на
заемане на придаваемите по стария регулационен план части по законния ред до
издаването на новия план по чл. 32, т. 2, 4 и 5 ЗТСУ.
В съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 461 от 27.04.2012 г.
по гр.д. № 1316/2010 г., I г.о., която настоящия съдебен състав споделя изцяло, се
приема следното:
Съгласно чл. 15, вр.с чл.13 ЗС държавата можеше да отстъпва на граждани
правото на строеж върху държавни дворни места. Правото на строеж включва и
ползването на незастроената част от земята. Когато правото на строеж е учредено
върху урегулиран държавен парцел за жилищно застрояване, правото на ползване
обхваща площта на целия парцел. Тези правомощия на носителя на правото на строеж
и на собственика на построената въз основа на това право жилищна сграда в държавен
имот са били уредени в чл. 15, ал. 3 ЗС, чл. 105, ал. 1 от Наредбата за държавните
имоти (отм.) и в чл. 130, ал. 4 от ЗТСУ (отм.). В действащото законодателство няма
изрична разпоредба в посочения смисъл, но в съдебната практика се приема, че
правото на ползване в такива случай поначало се разпростира до рамките на имота, за
който е учредено правото на строеж. Когато след учредяване на правото на строеж е
настъпило изменение на регулацията и имотът е увеличил или намалил
размерите си, това рефлектира върху обема на правото, което суперфициарът има
относно ползването на терена. Това е така защото правото на ползване е акцесорно
(производно) от правото на строеж и се ограничава в рамките на имота, за който то е
учредено. Нормите относно площта на имотите са съобразени с тяхното
предназначение, както и вида и характера на застрояването, затова се предполага, че
отредената за даден имот площ при урегулирането му е и тази, необходима за
ползването на сградата, включително и когато тя е построена въз основа на отстъпено
право на строеж. От акцесорния характер на правото на ползване следва и изводът, че
когато парцелът (съответно УПИ) променят границите си чрез изменение на
регулацията, това води съответно до увеличаване или намаляване на терена,
който собственикът на сградата може да ползва с цел нейното обслужване и
използване по предназначение. Не би могло да се приеме, че собственикът на
сградата ще продължава да ползва част от вече чуждия имот, ако тази част бъде
придадена по регулация към съседния парцел. При регулации, приложени при режима
на ЗТСУ, това следва и от вещноотчуждителното действие на дворищната регулация.
Въпреки липсата на изрична разпоредба това положение следва да се приеме за
меродавно и при действието на Закона за устройство на територията по отношение на
имоти с приложена регулация. По отношение на съседни имоти, които са държавна
11
(общинска) собственост не се извършва придаване или отнемане на части от тях
при новата регулация, поради което за площта на терена, който може да се ползва
във връзка с правата по чл. 64 ЗС е меродавно състоянието на имота по
последната, действаща регулация.
В конкретния случай по отношение на процесните съседни имоти, които са били
държавна собственост, действащият регулационен план, създаден върху основата на
кадастрален план през 1984 г., е регулационният план на кв. Виница от 1985 г., одобрен
със заповед № 84/20.11.1985 г. на ИК на ОбНС-Варна, съобразно заключението на
вещото лице по назначената СТЕ, като регулационните граници на имотите са
посочени в комбинирана скица № 3 към заключението.
Съгласно гореизложените правни съображения се налага изводът, че
Регулационният план от 1985 г. е приложен по отношение на процесните имоти,
независимо, че общата им граница понастоящем не съответства на регулационната
граница по РП от 1985 г., тъй като, както бе изяснено по-горе, по отношение на
съседни държавни/общински имоти не се извършва придаване или отнемане на части
от тях при новата регулация, но границите на парцелите се изменят съобразно
последната действаща регулация. Именно затова се изменя и правото на ползване на
суперфициара на терена в посока намаляване или увеличаване на неговия обем с оглед
изменението на границите на парцела с регулацията. В конкретния случай имотните
граници на съседните имоти са тези по приложената регулация от 1985 г., отразени в
комбинирана скица № 3 към заключението на СТЕ, като ирелевантно за приложението
и влизането в сила на регулационния план е материализирането на оградата между
двата съседни държавни имота според очертанията на новата регулация, доколкото
придаване или отнемане на части от тях не се извършва. Т.е. регулационният план от
1985 г. по отношение на процесните имоти е приложен, поради което настоящият
съдебен състав не споделя становището на вещото лице, изложено при изслушването
му в о.с.з. на 29.04.2022 г. относно това, че планът не е реализиран в междинната обща
граница на съседните имоти. Следователно, регулационните граници на РП от 1985 г.
са се трансформирали в имотни и именно те очертават правото на собственост върху
имота, придобит от ищците.
Съгласно пар. 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен
дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници
на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на
изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на
кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях,
което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От
установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в
одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на
собственост.
В настоящия случай е налице несъответствие между имотните на граници и
отразеното в КККР от 2008 г., но то се отнася за източната кадастрална граница на
имота на ответника ПИ № 576, която не съответства на външната регулационна
граница на парцел XXVII-156 по РП от 1985 г., а отстои на 0,68 кв.м. западно от нея
(навътре в парцела) и така площ от 6 кв.м. от ползвания от третите лица – помагачи
имот остава извън имота, но това обстоятелство (тази кадастрална грешка) не е обект
на обсъждане на процесния спор, тъй като не касае общата граница между двата
съседни имота. Вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен) извод,
който напълно се споделя от настоящия съдебен състав, че кадастралните граници на
12
процесните имоти ПИ № 575 и ПИ № 576 съответстват с голямо приближение на
външните и вътрешни регулационни граници на парцели XXVI-157 и XXVII-156 по
РП от 1985 г. откъм север, запад и юг, като малките различия, видни на комбинирана
скица № 4, са в рамките на допустимата неточност (0,60 м.) по чл. 18, ал. 4, т. 2 от
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането
на КККР.
Разпоредбата на чл.108 ЗС регламентира възможността на собственика да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.
Предмет на защита с ревандикационен иск може да бъде и само реална част от имот и
когато страните спорят за правото на собственост само върху конкретно посочена в
исковата молба реална част от имот, липсва правен интерес за предявяване на иск за
собственост за останалата част от имота, за която между ищеца и ответника няма спор
за собствеността. В този смисъл – Решение № 110 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3890/2018 г., I г. о.
Съгласно т. 2А от Тълкувателно Решение № 4 от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г.
на ОСГК на ВКС, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за
собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца
Анализирайки събраните по делото писмени доказателства и заключението на
вещото лице, настоящият състав намира, че се установява по категоричен начин, че
ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор № 10135.2575.575 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-95/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, целият с площ от 543 кв.м., при граници: имоти с №№ 10135.2575.473,
10135.2575.574, 10135.2018.4 и 10135.2575.576, с имотни граници, посочени в
комбинирана скица № 3 към заключението на СТЕ, като оградата със съседния имот
ПИ с идентификатор № 10135.2575.576 навлиза в имота на ищците и площ от 9 кв.м.
(заключена между точките 44, Г5 и Б5 на комбинирана скица № 3 към заключението на
СТЕ) се явява принадлежност към собствения на ответника Община Варна имот. За
яснота следва да се изложи, че имотните граници на собствения на ищците имот, както
е посочено по-горе, са регулационните граници по плана от 1985 г., а не кадастралните
очертания на имота в КККР от 2008 г. Това е причината площта, която е собственост
на ищците и заключена между общата ограда на съседните имоти и северната граница
на процесния имот, да е посочената от вещото лице в комбинирана скица № 3 от 9
кв.м., а не в комбинирана скица № 4 от 13 кв.м., тъй като последната площ е тази,
образувана между кадастралните очертания на имота, нанесени в КККР от 2008 г., и
съществуващата обща ограда.
Не е спорно между страните по делото обаче, че тази реална част от имота се
ползва от лицата, в чиято полза е учредено право на строеж върху държавен
(понастоящем) общински парцел - поземлен имот с идентификатор № 10135.2575.576
(в т.ч. и третите лица – помагачи Ст. М. Ст. и Ив. В. В.), като правото им на ползване е
акцесорно на отстъпеното право на строеж върху имота и се разпростира в рамките на
общинския парцел. В този смисъл ответникът не владее или държи процесната реална
част от имота на ищците. Следователно, доколкото именно тези лица упражняват
фактическата власт върху процесната реална част, вкл. и към датата на предявяване на
иска, претенцията на ищците срещу Община Варна да предаде владението върху
същата се явява неоснователна.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 2А от
Тълкувателно Решение № 4 от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, ако в
13
хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на
процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно
основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за
правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на
имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за
предаване на владението на имота.
В този смисъл между страните следва да бъде прието за установено, че ищците
са собственици на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 9 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор № 10135.2575.575 по КККР, одобрени със Заповед РД-
18-95/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 543 кв.м.,
попадаща между синята линия (граница по КП от 1985 г.) и кафявата линия (граница
по заснетата на място ограда между процесните имоти), която площ се заключва между
т. 44, Г5 и Б5 - обозначени върху изготвената от вещото лице комбинирана скица № 3,
находяща се на л. 242 от делото, която приподписана от съда представлява неразделна
част от решението, като собствеността е придобита по наследяване от А.К. С., починал
на 08.09.2016 г.
Второто искане за предаването от ответника на владението на реална част от
поземлен имот с идентификатор № 10135.2575.575 по КККР, целият с площ от 543
кв.м., с площ на реалната част от 10 кв.м., повдигната в розов цвят на приложената на
л. 54 от делото скица, следва да бъде отхвърлено, тъй като е установено по делото, че
Община Варна не владее реална част от собствения на ищците имот.
По отношение на иска с правно основание чл. 109 ЗС
Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на
ограниченото вещно право, за защита на притежаваните от него вещни права от
неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи,
ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение.
С предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС ищците целят ответникът да
преустанови твърдяното неоснователно бездействие по премахване на съществуващата
ограда от телена мрежа с бетонни колчета между собствения на ищците имот с
идентификатор № 10135.2575.575 в североизточната му част и този собственост на
ответника с идентификатор № 10135.2575.576, съотв. в неговата югоизточна част,
започваща от границата с имот с идентификатор 10135.2575.473 и стигаща до
границата с имот с идентификатор 10135.2018.4, с дължина от 30 метра и височина от
1,50 метра, както и да разчисти границата между имотите като премахне натрупаните
стари вещи и предмети, дърва, насипни стари строителни материали и битови
отпадъци, обрасли с растителност.
Изяснено е по делото обаче, че ползвателите на общинския имот ПИ № 576 са
лицата, които са причинили струпването на вещи в реалната част, попадаща в имотните
граници на собствения на ищците ПИ № 575, поради което с техните действия, респ.
бездействие по премахването на вещите, се създават пречки за упражняването на
правото на собственост на ищците върху тази реална част. Настоящият съдебен състав
намира, че Община Варна не може да носи отговорност за действията на трети лица, на
които не е възложила извършването на конкретни дейности в собствения си имот, нито
тези действия са извършени в неин интерес, респ. не е пасивно легитимирана да
отговаря по иска с правно основание чл. 109 ЗС за разчистването на натрупаните
предмети.
По отношение на процесната ограда нито се твърди от ищците, нито от
14
събраните доказателства се установява, че същата е изградена именно от ответника
Община Варна, като дори според водения от ищците свидетел Г. Н. В. същата е
поставена именно от бащата на ищеца ВЛ. А.. С., за да загради имота, поради и което
ищците сами следва да премахнат или преместят поставената ограда, като част от
привеждането в изпълнение на настоящото решение по иска по чл. 108 ЗС след
влизането му в сила. Както сами са заявили ищците в исковата си молба и в подадените
до Община Варна жалби, безпроблемно са трасирали имота и преместили границата,
респ. оградата, към друг съседен имот.
Горното обуславя неоснователност на предявения иск с правно основание чл.109
ЗС, поради и което същият следва да се отхвърли.
Относно исковете с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
За уважаване на предявените искове за заплащане на заместващо обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно)
основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): деяние (волеви акт на ответника,
извършен чрез действие или бездействие), противоправност (несъответствие между
предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и
фактическо осъщественото от дееца), причиняване на имуществени, респ.
неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено поведение да е виновно (в
гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се
презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Тези обстоятелства следва да бъдат установени от
ищците, както и размера на претърпените вреди.
По делото липсват каквито и да е доказателства, установяващи извършването на
разходи от ищците за заплащането на адвокатско възнаграждение във връзка с
отговори и защита по подаваните от ползвателите на общинския имот неоснователни
жалби и молби и сигнали до Община Варна като собственик на имота за оказване на
съдействие и доброволно уреждане на проблемите, свързани с границата между двата
съседни имота, въпреки изричните указания в този смисъл, дадени на ищците с
доклада по делото, обективиран в Определение № 2360/01.03.2022 г., приет за
окончателен в о.с.з., проведено на 29.04.2022 г. Следователно, предявеният иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащането на сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се именно в заплатено
адвокатско възнаграждение за горепосочените дейности, като недоказан следва да бъде
отхвърлен изцяло.
При съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства,
категорично се опровергава твърдението на ищците за бездействие от страна на
Община Варна във връзка с оплакванията им относно трасирането на имота и
разчистването на границата. Напротив, трасиране е извършено на 25.09.2020 г., както и
са били издавани предписания от общинската администрация до ползвателите на
общинския имот да разчистят терена по границата с имота на ищците. Общинската
администрация е отговаряла на всяка жалба на ищците, предприемани са действия за
изясняване на ситуацията – сигнализирани са съответни комисии, извършвани са
проверки и пр., но както е застъпено и в изразяваните от нея становища, в случая се
касае за имотен спор, който следва да бъде разрешен по съдебен ред. Не съществува
правно задължение за Община Варна да възпира ползвателите на съседния общински
имот да упражняват закрепеното в чл. 45 КРБ право на жалба срещу действия, с които
считат, че се нарушават техни законни права и интереси. При тези обстоятелства
15
настоящата съдебна инстанция приема, че не е налице противоправно бездействие от
страна на ответника, а освен това липсва и пряка причинно-следствена връзка между
изпитаното от ищцовата страна безпокойство и стрес от съществуващия спор и
действията или липсата на такива от ответната страна, тъй като понесените вреди са
опосредени от действията на трети лица. В действителност следва да се отбележи, че
писма и заявления е изпращал единствено Ст. М. Ст. и то във връзка с предприети от
общинската администрация действия по многобройните жалби, подавани от ищеца.
Според събраните по делото доказателства няма данни другият ползвател на
общинския имот Ив. В. В. да е съпричастен по някакъв начин към съществуващия
конфликт. Ангажираните от ищците свидетели излагат обстоятелства относно
нарушаване на личното пространство на ищеца ВЛ. А.. С. посредством арогантно
отношение и правене на снимки от единия ползвател на съседния имот, които са от
естество да причинят дискомфорт, но и в този случай ответната страна по делото
Община Варна не е причинител на тези неимуществени вреди, нито те са закономерна
последица от действия или пасивно поведение на служители в администрацията. По
отношение на ищцата В. М. С. водените от ищците свидетели не излагат никаква
информация за изживени негативни емоции по повод конфликта, респ. недоказано се
явява претърпяването на неимуществени вреди и от ищцата.
С оглед изложеното съдът приема, че не са осъществени материалните
предпоставки при проявлението на които в обективната действителност възниква
отговорността на ответната страна за заплащане заместващо обезщетение за причинени
неимуществени вреди на ищците на деликтно основание.
При тези съображения предявените от ищците срещу Община Варна искове с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащането на сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
дискомфорт, несигурност и стрес, вследствие на бездействието на ответника за
възпиране на ползвателите Ст. М. Ст. и Ив. В. В. на имот с идентификатор
№10135.2575.576, собственост на Община Варна, да подават неоснователни жалби,
липсата на взето отношение от страна на ответника по тях и даваните напразни
обещания, че ще бъде решен проблемът по трасирането и разчистването на границата
на имота, без реално да има резултати за това, като неоснователен следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважената и
отхвърлена част от исковете, в полза на ищците следва да се присъдят съдебни
разноски в размер на 443,22 лв., представляващи сбор от заплатени държавни такси,
депозити за СТЕ и свидетели, както и за адвокатско възнаграждение. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК в тежест на ищците следва да се възложат сторените от ответната страна
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лв. Съгласно правилото на
чл. 78, ал. 10 ГПК на третите лица – помагачи на страната на ответника не следва да се
присъждат разноски.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 108
ЗС в отношенията между ВЛ. А.. С., ЕГН **********, и В. М. С., ЕГН **********,
16
двамата с адрес ***, и ОБЩИНА ВАРНА, с административен адрес гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк“ № 43, че ВЛ. А.. С., ЕГН **********, и В. М. С., ЕГН
**********, са собственици на недвижим имот, представляващ реална част с площ
от 9 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 10135.2575.575 по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-95/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с
площ от 543 кв.м., попадаща между синята линия (граница по КП от 1985 г.) и кафявата
линия (граница по заснетата на място ограда между процесните имоти), която площ се
заключва между т. 44, Г5 и Б5 -обозначени върху изготвената от вещото лице
комбинирана скица № 3, находяща се на л. 242 от делото, която приподписана от съда
представлява неразделна част от решението, като собствеността е придобита по
наследяване от А.К. С., починал на 08.09.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС от ВЛ. А.. С., ЕГН
**********, и В. М. С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, срещу ОБЩИНА
ВАРНА, с административен адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, В
ЧАСТТА, в която е отправено искане за предаване владението на следния недвижим
имот: реална част от поземлен имот с идентификатор № 10135.2575.575 по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-95/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
целият с площ от 543 кв.м., при граници: имоти с №№ 10135.2575.473, 10135.2575.574,
10135.2018.4 и 10135.2575.576, с площ на реалната част от 10 кв.м., при граници: имоти
с №№ 10135.2575.473, 10135.2018.4 и 10135.2575.576, повдигната в розов цвят на
приложената на л. 54 от делото скица.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ВЛ. А.. С., ЕГН **********, и В. М. С., ЕГН
**********, двамата с адрес ***, срещу ОБЩИНА ВАРНА, с административен адрес
гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, искове с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащането на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, несигурност и стрес, вследствие
на бездействието на ответника за възпиране на ползвателите Ст. М. Ст. и Ив. В. В. на
имот с идентификатор №10135.2575.576, собственост на Община Варна, да подават
неоснователни жалби, липсата на взето отношение от страна на ответника по тях и
даваните напразни обещания, че ще бъде решен проблемът по трасирането и
разчистването на границата на имота, без реално да има резултати за това, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.09.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ВЛ. А.. С., ЕГН **********, и В. М. С., ЕГН
**********, двамата с адрес ***, срещу ОБЩИНА ВАРНА, с административен адрес
гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, искове с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащането на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка
с отговори и защита по подаваните от ползвателите на общинския имот неоснователни
жалби и молби и сигнали до Община Варна като собственик на имота за оказване на
съдействие и доброволно уреждане на проблемите, свързани с границата между двата
съседни имота, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, с административен адрес гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 43, да заплати на ВЛ. А.. С., ЕГН **********, и В. М. С., ЕГН
**********, двамата с адрес ***, общо сумата от 443,22 лв. (четиристотин четиридесет
и три лева и двадесет и две стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
17
ОСЪЖДА ВЛ. А.. С., ЕГН **********, и В. М. С., ЕГН **********, двамата с
адрес ***, да заплатят на ОБЩИНА ВАРНА, с административен адрес гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк“ № 43, сумата от общо 75 лв. (седемдесет и пет лева) – по 37,50
лв. всеки, представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица-помагачи на
страната на ответника ОБЩИНА ВАРНА – Ст. М. Ст., ЕГН **********, с адрес ***, и
Ив. В. В., ЕГН **********, с адрес ***, ет. 2.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
18