№ 947
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300502951 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 4582/18.02.2022 год., подадена от Д. Й. Т.,
ЕГН **********, с адрес гр. С. ул. ** №*, чрез пълномощника й адв. К.К., с
искане да бъде изменено Решение № 182/16.02.2022 год., постановено по
настоящото дело, в частта за разноските. Твърди се, че съдът погрешно е
определил адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в
размер на 300 лв. за първоинстанционното производство, като е приел, че
исковете се уважават в пълен размер, поради което е допълнил сумата от
52,15 лв. към сумата от 247,85 лв. Изводът на съда се сочи като неправилен,
тъй като били уважени два отделни обективно съединени иска, а съгласно чл.
2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове,
за всеки един от тях поотделно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнаграждението е минимум 300 лв., при интерес до 1000 лв. За
двата уважени обективно съединени иска минималното възнаграждение
следвало да бъде в размер на 600 лв. Настоящото производство освен това не
било и такова без фактическа и правна сложност. Освен 600 лв.
възнаграждение, за първото производство следвало да се присъдят и 300 лв.
за въззивното производство, както и ДДС върху двете суми. В този смисъл
искането е да се измени решението в частта за разноските, като се присъди на
дружеството „Г.“ сумата от 600 лв. за производството пред първата
инстанция, ведно със сумата от 120 лв., представляваща ДДС, както и сумата
от 360 лв. – възнаграждение за въззивната инстанция.
В срока за отговор е постъпил такъв от „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
чрез юрк. Д. Н., със становище, че искането е несвоевременно и ненадлежно
1
направено, а освен това е неоснователно. Твърди се, че молбата е
несвоевременно подадена, тъй като Решение № 7587/2021 год., подлежало на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му, предвид което с изтичане
на срока за обжалването му е изтекъл и срокът по чл. 248 ГПК. Освен това
компетентен да се произнесе по молбата по чл. 248 ГПК в частта и касателно
разноските за първоинстанционното производство бил първоинстанционният
съд, за изменение на чието решение се настоявало. Поради това, и предвид
извънсрочното депозиране на настоящото искане за изменение на
първоинстанционното решение, се твърди, че е преклудирана възможността
да се иска изменение на разноските по първоинстанционното решение.
Алтернативно, се сочат като неоснователни изводите, че в процесния случай
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Макар да бил предявен повече от един иск, то бил уважен само един от тях.
Освен това във всяко производство следвало да се взема предвид характерът
на предявените искове – връзката им на обусловеност, вида на съединяването,
поради което и чл. 2, ал. 5 следвало да се тълкува във връзка с чл. 7 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 год. Цитирана е съдебна практика на ВКС, според
която в хипотезата на обективно съединяване на искове материалният интерес
съвпада със сбора от цената на отделните искове, като минималният размер на
адвокатското възнаграждение следва да се определи от аритметичния сбор на
всички претенции, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете
отделно. Сочи се още, че исковото производство не се характеризирало с
фактическа и правна сложност. С оглед всичко изложени се иска да се остави
искането на адв. К. без уважение.
Молбата е подадена в едномесечен срок от постановяването на
настоящото решение, от легитимирана страна в спора, поради което същата е
процесуално допустима.
По същество съдът намира следното:
Чл. 248 ГПК урежда ред, по който след постановяване на краен съдебен
акт в производството пред съответната инстанция, страната може да поиска
да бъде преразгледан въпросът за разноските. В разпоредбата са уредени
сроковете, в които такова искане може да бъде направено. След изтичането на
сроковете възможността за отправяне на искане за преразглеждане на въпроса
за разноските от страната се преклудира, като преразглеждането на този
въпрос се допуска, доколкото, евентуално се преразгледат въпросите по
съществото на спора.
В настоящия случай е постановен акт на въззивния съд, с който е
пререшен част от спорния предмет по същество. С Решение № 182/16.02.2022
год. е отменено първоинстанционното решение в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от Д.Й. Т. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
********* иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 162,04 лв.
/възнаградителна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
2
до окончателното й изплащане/, като вместо това е постановено дружеството
да заплати на Д.Т. същата сума, ведно със законната лихва от 12.05.2021 год.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 43,26 лв. – разноски по
делото пред двете инстанции. Предвид този изход на спора, за ищцата,
съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, е възникнало основание да иска преизчисляване на
присъдените й за първата инстанция разноски. Следва обаче да бъде
съобразено, че с решението на районния съд в полза на ищцата вече са били
присъдени разноски, изчислени пропорционално на цялостно определеното за
защита адвокатско възнаграждение. Последното – цялостно определено
адвокатско възнаграждение - е станал известен на страната с постановяване
на първоинстанционния съдебен акт. В този смисъл, моментът, в който е
следвало да се иска изменение на размера на същото, е бил след
постановяване на първоинстанционния съдебен акт и в срока за обжалване на
решението – двуседмичен. Към настоящия момент за страната е налице
възможност единствено да иска присъждане на остатъка от вече определеното
като дължимо възнаграждение. Ето защо и възражението на дружеството в
отговора на молбата, че към настоящия момент възможността да се иска
присъждане на по-голямо възнаграждение е преклудирана, е основателно. В
този смисъл са без правно значение останалите аргументи в молбата, касаещи
начина на определяне на това възнаграждение – дали това става върху
размера на всеки от обективно съединените искове по отделно, или
възнаграждението се изчислява върху общата цена на иска, получаваща се
при събирането на размерите на отделните искове.
С оглед на изложеното, искането за присъждане на разноски за първата
инстанция в размер на 720 лв., - 600 лв. за два обективно съединени иска и
120 лв. за ДДС ще бъде оставено без уважение.
По отношение на второто направено искане, за присъждане на
определените с въззивното решение суми за разноски в полза на адвокатско
дружество „Г.“, вместо в полза на адв. К., съдът намира същото за частично
основателно. Когато страната се представлява безплатно, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., за доказване на това обстоятелство следва да се представи
договор за правна защита и съдействие с означение на конкретната хипотеза
на чл. 38, ал. 1, т. т. 1-3 ЗАдв, при която помощта се предоставя. Видно от
представения по настоящото дело договор, той е сключен между ищцата и
Адвокатско дружество „Г.“, поради което определеното възнаграждение
следва да се присъди в полза на дружеството. Касателно присъдените с
първоинстанционното решение разноски на адв. К.К. в размер на 247,85 лв.
актът на районния съд е влязло в сила, тъй като не е обжалван за съответния
уважен иск. Ето защо тези разноски ще следва да останат така, както са
присъдени. С оглед на представения ДПЗС и цитираната практика обаче,
разноските присъдени с настоящото решение ще се присъдят на адвокатско
дружество „Г.“, доколкото са нали всички необходими предпоставки за това и
молбата ще бъде уважена.
С оглед на изложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 182/16.02.2022 год., постановено по въззивно
гражданско дело № 2951/2021 год., по описа на Окръжен съд – Пловдив, Х
граждански състав, в частта за разноските, като ВМЕСТО: „ОСЪЖДА „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С. бул. *** №**, ет. *, оф. **, да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата на адвокат К. Й. К., със служебен адрес: гр. П. ул. ***, №*,
адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата Д. Й. Т. с ЕГН:
********** безплатно процесуално представителство по делото пред двете
инстанции, в размер на 412, 15 (четиристотин и дванадесет лв. и 15 ст.) лв.“
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С. бул. *** №**, ет. *, оф. **, да заплати на осн. чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ
*********, с адрес на управление: гр. П. ул. ***, №*, представлявано от
управителя адвокат С. А. Г., адвокатско възнаграждение за осъществено на
ищцата Д. Й. Т. с ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство
по делото пред двете инстанции, в размер на 412, 15 (четиристотин и
дванадесет лв. и 15 ст.) лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 4582/18.02.2022 год. на Д.
Й. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С. ул. ** №*, в частта и, с която се иска да
бъде изменено Решение № 182/16.02.2022 год., постановено по въззивно
гражданско дело № 2951/2021 год., по описа на Окръжен съд – Пловдив, Х
граждански състав, в частта за разноските, чрез присъждане на разноски за
първата инстанция в размер на 720 лв.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4