Решение по дело №544/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 880
Дата: 9 юли 2020 г.
Съдия: Ромео Савчев Симеонов
Дело: 20207050700544
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                       

                                              Гр. Варна.................... 2020 г.

 

                                            В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А          

 

 

Административен съд - Варна, четвърти касационен състав, в публично съдебно заседание на  осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                РОМЕО СИМЕОНОВ

 

при секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Варна, прокурор  Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Симеонов КАНД № 544 по описа за 2020 година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И.П.П. чрез адв. П.Ч. против решение № 11 от 06.01.2020 г. на Районен съд- Варна, постановено по АНД № 4154 по описа на съда за 2019 г.

С атакуваното решение е потвърдено наказателно постановление № 19-0442-000754 от 19.07.2019 г. на Началник сектор , с което за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на И. Пейчев Пейчев с ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200(двеста) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд-Варна е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2  от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Твърди се, че не са налице доказателства, от които да се направи несъмнен извод, че жалбоподателят е бил наясно с обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация, тъй като е управлявал МПС, което е закупил и то е било с поставени на съответното място регистрационни табели, издадени за същото МПС. Не е обсъдено представеното пред въззивната инстанция писмено доказателство, от което се установявало, че МПС е купено технически неизправно и ремонтирано, за да може същото да бъде годно и да се регистрира от новия собственик.

Пред настоящия съд е направено искане за отмяна на решението на първата съдебна инстанция и отмяна изцяло на процесното наказателно постановление.

В писмени бележки касационният ответник застъпва становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и иска оставянето му в сила.

Окръжна прокуратура-Варна, чрез прокурор Атанасов, дава заключение, че жалбата е неоснователна моли решението на РС Варна да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно .

Административен съд - Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срок и от страна в административнонаказателното производство, поради което се дължи нейното разглеждане по същество. Пред настоящата инстанция страните не са представили нови писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Районен съд Варна е възприел фактическите обстоятелства по делото въз основа на данните, внесени чрез представените и събрани пред него писмени и гласни доказателства. Въз основа на тях от фактическа страна е прието за безспорно установено,  че на 18.03.2019 година около 12, 2037 ч. в гр. Белослав, област Варна на ул. "Роза до №32" посока ЮГ, И.П.П. като водач на лек автомобил " Мерцедес Е270 " с peг. № В **** КР, управлявал МПС, собственост на И. Д. Д.с ЕГН **********, като МПС не е регистрирано по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Нарушението е било установено от  полицейските служители Д. Д.и Веселин Ангелов, които патрулирали в ромската махала в гр. Белослав. Забелязали л.а. „Мерцедес“, който излязъл от пряка вдясно от полицейските служители и се насочил в посока центъра на града. Служителите спрели автомобила за проверка, но в информационната им система нямало данни за автомобила. След извършена проверка в ОДЧ се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради това, че собствеността му е прехвърлена на нов собственик, който не е пререгистрирал автомобила в законоустановения срок.

При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни като съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел също, че е безспорно доказано от обективна и субективна страна вмененото на жалбоподателя административно нарушение по ЗДвП, автора и вината му. Решаващият състав аргументирано обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни, като изложил подробни доводи в тази връзка, включително и за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. С горните мотиви районният съд потвърдил обжалваното пред него НП.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

С Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Санкцията за неизпълнение на това изискване е в чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП – глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за лице, водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. С горната норма е регламентирано правило за поведение, което следва да се спазва от водачите, и неспазването му представлява нарушение на това правило.

Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство. По делото е безспорно установено, че И.П.П. е управлявал лекия автомобил, поради което е имал качеството "водач" на моторното превозно средство. Лекия автомобил е бил управляван на път, отворен за обществено ползване. Качеството "водач" на лекия автомобил и управляването му на път за обществено ползване изисква И.П. да управлява моторно превозно средство, което е регистрирано.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по текста на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан касаторът по административен ред. Изложените от решаващият съд мотиви за законосъобразност на НП са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събраният доказателствен материал и се споделят от настоящият състав. Неоснователни са твърденията в жалбата и по същество относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата, като съвкупният анализ на събраните по делото гласни доказателства в тази връзка съответстват на мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящият състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.

При преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Варна за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата. Административно-наказателното производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението, извършителя и вината, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне.

От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно.

При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Доказателствата /писмени и гласни/ са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства.

Правилно решаващият съд е констатирал, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от общите случаи на тези нарушения, а такива данни не са налични. По делото не са ангажирани доказателства за налични смекчаващи обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като маловажно.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

С оглед изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 АПК, намира атакуваното решение за валидно и допустимо, като постановено в съответствие с материалния закон.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 предложение първо АПК, Варненски административен съд ІV касационен състав

                                                  РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 06.01.2020 година, постановено по АНД № 4154 по описа за 2019 година на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                2.