Р Е
Ш Е Н
И Е № 260210
15.04.2021
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на осемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 498 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Триадица, пл.”Позитано” №5, със съдебен адрес ***,
адв.Н. Т. Т., против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Македония“ №3, представлявана от
председателя на управителния съвет Георги Г. Терзийски, чрез директора на
Областно пътно управление-Хасково Радостин Иванов Ламбрев, иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че на 04.04.2018г. ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до РС-София, въз основа на което било
образувано ч.гр.д.№23497/2018г. Съдът издал заповед, срещу която постъпило възражение
в срока по чл.414 от ГПК, поради което се предявява настоящия установителен
иск. Претенцията на ищеца е относно регресно парично вземане във връзка с
изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение относно щета
№470417171756502. Твърди, че пътнотранспортното произшествие настъпило
вследствие неправомерно деяние, изразяващо се в неосъществяване на задълженията
за поддръжка на участък от републикански път от страна на длъжника. Ищецът
твърди, че е налице валиден договор за сключена застраховка „Каско Стандарт“ за
л.а.“****** с рег.№********, собственост на ***********, за периода
30.10.2017г. – 30.10.2018г. На 03.11.2017г. в резултат на настъпилия инцидент
на пътен участък от републиканския път – 76 /Елхово – Гранитово/ - Княжево –
Тополовград – Българска поляна – Богомил – Харманли/ след с.****** в посока на
движение гр.Тополовград – гр.Харманли били нанесени щети на застраховано
имущество, а именно спукани предна дясна и задна дясна гуми. На собственика на
увреденото МПС било изплатено застрахователно обезщетение за нанесените щети.
Ищецът твърди, че ПТП-то било реализирано поради наличие на необезопасено
препятствие, намиращо се върху платното за движение, а именно дупки в дясното
платно за движение, като дясната страна на автомобила попада в тях и спуква
предна и задна дясна гуми. Предвид гореизложеното се иска постановяване на
решение, с което да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземане на ищеца за сумата общо от 647,48лв., от която 623,20лв. – главница по
платена щета и 24,28лв. – мораторна лихва за периода 15.11.2017г. –
03.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Прави искане за
присъждане на разноските.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че е предявен
след изтичане на преклузивния срок по чл.60 ал.6 от ГПК. Оспорва изцяло иска по
основание и размер. Оспорва протокола за ПТП и иска откриване на производство
по реда на чл.193 от ГПК. Счита, че следва да се отхвърли изцяло иска като
неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищеца
заявление е образувано ч.гр.д.№23497/2018г. по описа на Районен съд-София
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите от 623,20лв. – главница,
представляваща обезщетение по имуществена застраховка“Каско“, изплатено
след ПТП,
ведно със законната лихва от 12.04.2018г. до изплащане на
вземането, както и 24,28лв. – мораторна лихва за периода от 15.11.2017г.
до 03.04.2018г.
и разноски, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 04.07.2018г. Като доказателства по делото са
представени протокол за ПТП от 03.11.2017г., списък на републиканските пътища в
България, регресна покана, отправена от ищеца до ответника за изплащане на
процесната сума от 623,20лв. за настъпило на 03.11.2017г. ПТП, отговор на
ответника на изпратената му от застрахователното дружество регресна покана за
изплащане на сумата от 623,20лв. – изплатено обезщетение по щета. Приложени са
също така опис на претенция по щетата, образувана в ищцовото дружество, доклад
по щетата, опис-заключение по претенцията, заявление до застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска
отговорност“, снимки на мястото на произшествието, контролния талон на водача
на увредения автомобил, декларация за настъпване на застрахователно събитие,
застрахователната полица и общите условия за застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“. Представена е също така
заповед от 25.06.2013г., издадена от директора на ОД на МВР-Хасково, с която се
разпорежда при ПТП да се уведомяват представители на ОПУ-Хасково по места, при
установяване на данни, че произшествието е възникнало поради влошено
технико-експлоатационно състояние на пътя.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът
назначи и изслуша съдебна автотехническа експертиза, чието заключение приема
като компетентно и обективно дадено. От депозираното заключение се установява,
че на 03.11.2017г. около 11,25ч. на републикански път II-76, движейки
се в посока от гр.Тополовград към гр.Харманли, след десен завой и след табелата,
обозначаваща границите на ********, л.а. „****** с рег.№******* преминава през
повредени участъци от дясната пътна лента, при което двете десни гуми се
разкъсват. Експертизата установява, че произшествието е станало при дневна
светлина, по сух път с износено асфалтовобетоново покритие, което е с множество
пукнатини и с участъци, в които покритието липсва. От заключението става ясно,
че пътният участък е предшестван от предупредителен знак за опасност. Според
вещото лице, включените в описа на застрахователя от 06.11.2017г. 2бр.
разкъсани безкамерни гуми по вид и степен на увреждане отговарят на описания
механизъм на ПТП, както и на приложените фотографии на автомобила и увредените
гуми от деня на произшествието. Експертизата сочи, че не са претендирани и
описани за възстановяване повреди, които не съответстват на механизма на ПТП от
03.11.2017г. Според вещото лице, налице е причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП, причинените и възстановени вреди по процесния автомобил. В
заключението се сочи, че произшествието е станало след табелите с името на
селото, до излаза на черен селски път от дясно, от който и при огледа се
установява изтичане на подпочвени води върху кърпеното платно, водещи до
разбиване на покритието му. Вещото лице констатира, че в участъка след южната
изходна табела на с.********, към 2017г., ограничението на скоростта за
движение в населеното място – 50км/ч. отпада, като допустимата скорост на
движение е до 90км/ч., а знаци за ограничение на скоростта няма.
От показанията на свидетеля Х. Р. С. се установява, че
посетил ПТП след с.********** в качеството му на полицай преди 2 години и не си
спомнял много. Това, което си спомнял било, че около обяд от дежурния били
изпратени с колегата му на ПТП, възникнало след с.********* по пътя за
гр.Харманли. При пристигане на място установили действително, че имало лек
автомобил с две спукани гуми. Свидетелят не си спомнял от коя страна били
спуканите гуми и не си спомнял какъв бил автомобила. Спомнял си, че имало пътни
язви на средата на асфалта на пътното платно след селото, били около 2-3 на
брой и установили, че водача навлезнал в тях, вследствие на което били спукани
двете гуми. Там участъкът бил лош, защото бил веднага след десен завой и в
последния момент се виждали дупките, поради което трудно можело да се реагира.
В своите показания водачът на увредения автомобил –
свидетелят А.Г.Г. *** и след гр.Тополовград било с.********, на излизане от
селото на десен завой изведнъж колата мувлезнала в дупка на пътя. След няколко
метра свидетелят Г. спрял, защото усетил, че има нещо по окачването на колата,
което не е наред и като слязъл констатирал, че двете му гуми – предна дясна и
задна дясна са спукани и тогава сигнализирал веднага на тел.112. Дошъл екип на
КАТ, а след това се обадил и на застрахователя, който му изпратил пътна помощ и
го закарали до гр.Хасково, където си закупил нови гуми и ги монтирали.
Свидетелят твърди, че имало неравности по пътя, но тази дупка била ясно
изразена, много дълбока и с много остри ръбове на асфалта. Според свидетеля,
дупката била около 0,5кв.м. и с дълбочина около 10см. Той минал с двете колела
– предно и задно дясно от там. Твърди, че скоростта, с която се движил не била
по-голяма от 50-60км/ч., тъй като излизал от населеното място. Мястото на ПТП
било непосредствено след знака за край на селото, завоят бил десен, дупката
нямало как да се види отдалече. След като вече било станало ПТП-то свидетелят
видял, че там има доста останки от други автомобили, тъй като преди него явно и
други автомобили били пострадали на тази дупка. Св.Г. не си спомня да е имало
някакво ограничение на скоростта, но ПТП-то било след табелата за край на
населеното място. Твърди, че полицаите изготвили протокола за ПТП, с който той
се запознал, направили снимки, тествали го за алкохол. Не си спомня да е имало
по пътя знаци, указващи ремонт или неравности и дупки. Твърди, че пътувал сам в
автомобила, в светлата част на деня, нямало дъжд. Не си спомня за други щети по
автомобила освен предна и задна дясна гума. Твърди, че се обадил веднага на
застрахователя и на следващия ден завел щетата. Не присъствал представител на
АПИ при съставяне на протокола, там били само двама полицаи.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.410 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените
в исковата молба суми. Съдът намира така предявения установителен иск за
допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна
против лице, за което се твърди, че дължи на ищеца процесната сума,
представляваща регресна претенция. Претенцията на ищеца възниква от заплатено
застрахователно обезщетение за нанесените вреди по автомобила, собственост на *******,
управляван от св.Г., при настъпило на 03.11.2017г.
ПТП. Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по
несъмнен начин се установява, че на 03.11.2017г. в участъка между гр.Тополовград
и гр.Харманли е настъпило ПТП. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че не се установя къде точно е възникнало
произшществието. По категоричен начин от събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че именно на посочената в исковата молба дата е
възникнало процесното произшествие на горепосочения пътен участък от
републиканската пътна мрежа и по-точно на изхода от с.Българска поляна в посока
на движение към гр.Харманли. Освен от показанията на двамата свидетели,
несъмнено станалото ПТП е било регистрирано при обаждане на водача на увредения
автомобил до тел.112. Данни за това обаждане се съдържат в отговора на Дирекция
„Национална система 112“ на отправеното запитване. Действително при съставянето
на протокола за ПТП не е присъствал представител на Агенция пътна
инфраструктура, въпреки наличието на нарочно издадена в тази насока заповед от
директора на ОД на МВР-Хасково още през 2013г., но това в никакъв случай не
прави този документ недействителен. В своите показания св.С. категорично заяви,
че не е бил запознат с тази заповед, поради което и не се е стигнало до
уведомяване на представител на АПИ. Неуведомяването на представител на АПИ в
никакъв случай не може да се вмени във вина на водача на увредения автомобил. От
данни по делото става ясно, че още на самото произшествие водача на автомобила
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и на следващия
ден е била заведена и образувана щета по отправеното искане за възстановяване
на вредите по автомобила. Тези обстоятелства се изясняват, както от
свидетелските показания, които са еднопосочни и непротиворечиви, така и от
депозираното от вещото лице заключение по поставените му задачи и писмените
доказателства по делото. От показанията на разпитаните свидетели се установява
по категоричен начин, че на пътния участък, където е станало произшествието е
имало множество дупки. Такива данни се съдържат и в заключението на
експертизата. Според вещото лице, налице е причинно-следствена връзка между настъпилото
ПТП и причинените и впоследствие възстановени вреди по автомобила. Категорично
се установи, че дружество е заплатило извършения ремонт на увредения автомобил,
представляващо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в размер на
процесната сума. Ето защо, за ищеца възниква правото на регресна претенция
срещу причинителя на вредите. В случая това е ответника, който е допуснал да се
осъществи процесното ПТП, поради неизпълнение на вменените му от нормативните
разпоредби задължения да поддържа, при необходимост да извършва ремонтни и
възстановителни работи на републиканската пътна мрежа, в частност на участъка,
където е станало произшествието. При тези данни по делото съдът намира
предявения иск за основателен и доказан и счита, че следва да се уважи изцяло,
като се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумите за главница и мораторна лихва. Несъмнено основателен и доказан се явява
и акцесорния иск за лихва, тъй като от датата, на която е изплатено
застрахователното обезщетение до датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не е постъпило плащане на претендираната сума, поради
което ответникът е изпаднал в забава след като е надлежно поканен да възстанови
сумата, изплатена като застрахователно обезщетение.
На основание чл.78 ал.1
от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и направените в
настоящото производство разноски в размер на 25лв. – държавна такса; 300лв. –
адвокатско възнаграждение; 300лв. – възнаграждение за вещо лице; 15лв. – такси
за съдебни удостоверения и 30лв. – разноски за свидетел. Съобразно Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство в размер
на 25лв. – държавна такса; 300лв. – адвокатско възнаграждение. Общия
размер на разноските на ищеца в двете производство възлиза на 995лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Агенция
„Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Македония“ №3, представлявана от председателя на управителния
съвет Георги Г. Терзийски, че дължи на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Триадица, пл.”Позитано” №5, сумите в размер на 623,20лв. – главница, представляваща
обезщетение по имуществена застраховка “Каско“, изплатено след ПТП, възникнало
на 03.11.2017г. на пътен участък от републикански път II-76, в посока гр.Харманли след с.*******,
ведно със законната лихва за периода
от 12.04.2018г. до изплащане на
вземането, както и 24,28лв. – мораторна
лихва за периода от 15.11.2017г. до 03.04.2018г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 04.07.2018г. по ч.гр.д.№23497/2018г. по описа на Районен съд-София.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Македония“ №3, представлявана от председателя на управителния
съвет Георги Г. Терзийски,
да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, пл.”Позитано” №5,
направените в настоящото и в заповедното производство разноски в размер общо на 995лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/ не
се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.