№ 197
гр. Казанлък, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20215510201115 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №20-0284-002334/ 29.10. 2020г.,
издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора,РУ-Казанлък.
Жалбоподателят ИВ. ЕЛ. Т. останал недоволен от наложеното му наказание и
моли съда да отмени цитираното наказателно постановление, което намира за
незаконосъобразно и неправилно. В с.з. същият и процесуалният му
представител поддържат жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител
и не изразява становище по делото. Приложено е писмено становище от
юрисконсулт.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на констативния акт,
наказателното постановление, като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност приобщените към делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на такава, поради
което съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е допустима.
Административно-наказващият орган, позовавайки се на АУАН
№GA266310/ 19.07.2020г., приел за установено, че на 19.07.2020г. в 15.30
1
часа в община Казанлък по път първи клас №5, км.216+500, в посока юг-
север, ИВ. ЕЛ. Т. е управлявал л.а.„Опел Астра“ с рег.№****, като поради
движение с несъобразена скорост с пътните условия на прав участък изгубил
контрол над управляваното от него МПС, излязъл в дясно от пътното платно
по посоката си на движение и се блъснал в предпазна ограда- мантинела, при
което настъпило ПТП с материални щети.
ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, приел
нарушителя за водач, който не контролира ППС, което управлява и не избира
скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията
на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат
пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
АНО приел, че жалбоподателя виновно е нарушил разпоредбите на чл.20,ал.1,
чл.20,ал.2 и чл.5,ал.,т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН,
чл.185, чл.179,ал.2,пр.1 и чл.185 от ЗДвП, му наложил административно
наказание- глоба общо в размер на 240/двеста и четиридесет/ лева.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство, не бе доказано, по безспорен и категоричен начин, ИВ. ЕЛ. Т.
да е осъществил вменените му, с АУАН и с издаденото, въз основа на него,
наказателно постановление, нарушения на ЗДвП. Не бяха представени нито
едно доказателство или аргумент в подкрепа на обжалваното наказателно
постановление, а от събраните в хода на съдебното производство
доказателства е видно, че актосъставителя е описал фактическа обстановка,
която не е възприел лично и за която е събрал оскъдни доказателства.
Пристигналите на мястото на произшествието свидетели- полицейски
служители не са очевидци на ПТП и липсва надлежна мотивировка относно
констатациите, досежно механизма на ПТП. Поради факта, че не са
установени правно-релевантните факти, свързани с това каква е била
конкретната скорост на движение на жалбоподателя, имало ли е въведени
ограничения на скоростта, респ. условия, които е следвало да бъдат
съобразени при нейния избор от водача, следва да се приеме за недоказано
вмененото нарушение-движение с несъобразена скорост, както и причинната
връзка с настъпилия резултат. Разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП задължава
водачите да съобразят всички конкретни фактори, които усложняват пътната
обстановка и създават обективни предпоставки за пътно-транспортни
2
произшествия. Настъпването на такива не води автоматично до извода, че
щом е налично ПТП, то същото се дължи на несъблюдаване на изискването
на закона. Разрешената скорост е тази, която закона допуска в определените
участъци от пътищата и за която има поставени съответни знаци, с които
водачите са длъжни да се съобразяват, а съобразена е тази, която с оглед
изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е длъжен да
избира, с оглед недопускане на пътнотранспортно произшествие при
предвидими препятствия.
Наказателното постановление/НП/ следва да съдържа задължителни
реквизити по чл.57,ал.1 от ЗАНН, наличието на които са гаранция за правилно
и законосъобразно ангажиране на административно- наказателната
отговорност на нарушителя. Действително трябва да се намери баланс при
конфликта между интересите на административно-наказаното лице да
разбере, в какво нарушение е уличено и обществения интерес да се накаже
нарушителя и по този начин да се въздейства превантивно и превъзпитателно
върху последния и останалите членове на обществото. Ето защо нормата на
чл.53,ал.2 от ЗАНН дава възможност да се издаде НП дори при допуснати
нередовности при съставянето на АУАН. Такава норма обаче не съществува
по отношение на издаването на наказателното постановление. Същото,като
израз на санкционните правомощия на АНО,не може да съдържа непълноти и
неточности.Както законовата разпоредба, която е нарушена, така и самото
деяние, с което се твърди, че е била нарушена, не могат да бъдат извличани
по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност на регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило
правото на защита на засегнатото лице. Така констатираните процесуални
нарушения, допуснати от страна на наказващия орган, са от категорията на
съществените- те опорочават наказателното постановление изцяло и водят до
неговата отмяна. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на
което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кое е
деянието и коя е законовата разпоредба, която е обвинено, че е нарушило
виновно.
Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни
факти, обстоятелства и данни. Това само е достатъчно, за да се отмени изцяло
наказателното постановление.
3
За да предизвика целените с издаването му правни последици НП като
писмено обективирано волеизявление следва да съдържа изначално
определен в закона минимален обем информация.Данните,фактите и
обстоятелствата,които безусловно следва да има обема на наказателното
постановление, са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, съдържащи се в
чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно- описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които
са били нарушени виновно, съставляват мотивите- фактическите и правни
основания, от които следва постановения от административно-наказващия
орган резултат. В обстоятелствената част на АУАН и НП по никакъв начин не
е изписано, че именно несъобразяването на атмосферните условия са
причината, довела до ПТП. Напротив- актосъставителя и АНО са
комбинирали две от алтернативите,предвидени в чл.20,ал.2 от ЗДвП
отразявайки в актовете си, че скоростта на движение на нарушителя не била
съобразена с пътните условия. Следователно в настоящия случай
административно-наказателната отговорност е реализирана по законов текст,
чието текстово формулиране не отговаря на юридическото формулиране на
административно-наказателното обвинение. С други думи- контролният
орган, констатирайки административно нарушение, е задължен да го опише
фактически, като това описание следва да съответства в пълен обем на
законовата разпоредба, която е нарушена и по която се налага санкцията. При
текстовото описание на нарушението се сочи, че ПТП е причинено поради
загуба на контрол над автомобила, без да е налично правно-релевантното в
случая уточнение с какво обстоятелство не е съобразена скоростта /измежду
тези, изброени в чл.20,ал.2 на ЗДвП/.
Неспазването на така установените нормативни изисквания има за
последица постановен, в съществено нарушение на закона, акт.Изискването
за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за
законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на
правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите, които
са страни в административно-наказателното производство. Тази гаранция се
проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на
адресата съображенията, по които административно-наказващият орган е
4
пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това
подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на
защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива
актове. От друга страна пък наличието на мотиви улеснява и прави възможен
контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при
обжалването му пред съда и допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според
Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното
неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за отмяна на НП.
Разпоредбата на чл.20,ал.1 от ЗДвП гласи: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват…“.
От текста както на АУАН, така и на НП не става ясно с кои свои действия
жалбоподателя е дал повод на актосъставителя и наказващия орган да
заключат, че той не е контролирал непрекъснато автомобила си. Изобщо
подобни негови действия не са описани в АУАН и НП.
Следващата правна норма, която е вписана в АУАН и НП като нарушена
е тази на чл.20,ал.2 от ЗДвП, гласи: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението…“. В АУАН и НП липсва посочване с кои атмосферни условия,
релеф на местността, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост е бил длъжен, но не се е съобразил водача.
В АУАН и НП липсва конкретно посочване на изпълнително деяние и
фактите и обстоятелствата, с които конкретно е следвало да се съобрази, но не
го е сторил жалбоподателя. Не става ясно и каква е била опасността за
движението, която евентуално да е задължавала жалбоподателя да намали
скоростта на движение или да спре.
Съобразно разпоредбата на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
5
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди.“ Тази разпоредба предвижда
задължение за всеки участник, с поведението си да не създава опасности за
движението. В случая, както в АУАН, така и в НП, не е посочено в какво се
изразява виновното поведение на жалбоподателя, с което е нарушена
посочената разпоредба, като отново се констатират нарушения по чл.42,т.4 и
т.5 и по чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.
Това налага извод, че наказателното постановление и в тази му част е
издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение
на материалния закон, поради което се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Не на последно място по важност е, че АНО не е обсъдил въпроса,
относно субективния елемент на нарушението/в НП липсва дори едно
изречение в тази насока/, а именно- могъл ли е водачът да предвиди и
предотврати настъпването на ПТП и съответно налице ли е от субективна
страна нарушение или случайно деяние, по смисъла на чл.11 от ЗАНН, във вр.
с чл.15 от НК? Напротив- по настояване на процесуалния представител на
жалбоподателя съдът изиска медицинска документация, касаеща
здравословното състояние на ИВ. ЕЛ. Т., от която е видно, че последния
страда от прогресиращо онкологично заболяване и при него е налице
високостепенна аортна стеноза. Последното дава основание на съда да
приеме, че е напълно възможно нарушителя да е получил кардиологично
усложнение непосредствено преди да настъпи ПТП.
Въпреки наличието на изложените нарушения, следва да се засегне и
един принципно важен въпрос по същество. Според съда неправилно е
възприетото становище от контролните органи, че щом се е стигнало до ПТП,
скоростта винаги е несъобразена. В конкретния случай е напълно възможно
жалбоподателят да се е движил с минимална скорост.
Установеното от фактическа страна не може да мотивира съда да
приеме, че от обективна и субективна страна въззивника е осъществил
съставите на нарушенията по чл.5,ал.1,т.1, чл.20,ал.1 и чл.20,ал.2 от ЗДвП.
За пълнота на изложението следва да се спомене, че при съставяне на
АУАН са били нарушени правото на защита на жалбоподателя и
разпоредбата на чл.44,ал.1,пр.1 от ЗАНН, тъй като на нарушителя не е била
6
дадена възможност да възрази на място по акта, тъй като препис от последния
му е бил връчен с готов напечатан текст „НЯМАМ ВЪЗРАЖЕНИЯ“.
Поради изложените съображения съдът счита наказателно
постановление №20-0284-002334/ 29.10.2020г., издадено от ВПД началник
група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, за незаконосъобразно и
издадено при допуснати от наказващия орган съществени процесуални
нарушения, поради което намира, че същото следва да бъде отменено на
посочените основания.
С оглед изхода на спора и според правилата на чл.63,ал.5 от ЗАНН, АНО
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на 300(триста) лева.
С оглед на горното и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №20-0284-002334/
29.10.2020г., издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора,
РУ-Казанлък, с което на ИВ. ЕЛ. Т. от гр.К., ул.„Г.И.“ 1, *****, ЕГН
**********, е наложено административно наказание- глоба общо в размер на
240(двеста и четиридесет) лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Стара Загора да заплати на ИВ. ЕЛ. Т. от гр.К., ул.
„Г.И.“ 1, *****, ЕГН **********, сума в размер на 300(триста) лева, платена
от същия за упълномощаване на негов процесуален представител- адвокат
Д.М. от АК-Стара Загора по АН дело №1115/ 2021г. по описа на Районен
съд-Казанлък.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
7