Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 22.07.2010год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ІІІ-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание на 20.07.2010 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Д.М., като разгледа
докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 3408 по описа за 2010
год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от Г.Т.П. ***, с която са
предявени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр.чл.225 ал.1 КТ, за признаване незаконосъобразността на уволнение, извършено със Заповед
№188/10.05.2010г. на Управителя на дружеството; за възстановяване на ищцата на
заеманата пред уволнението длъжност-”ландшафтен инженер” и обезщетение за
времето, през което е останала без работа, в резултат на уволнението, в размер
5068,80лв., за периода 11.05.2010год. - 11.11.2010год., ведно със законната
лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
Ищцата твърди, че издадената заповед за
дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна, тъй като не е извършила описаните
в същата нарушения.
Ответното дружество “ПАРКСТРОЙ” ЕООД- гр.Плевен,
чрез адв. Е.Р., е депозирало писмен отговор, в който е изразено становище
относно неоснователност на предявените искове.
Безспорно е, че ищцата е работила въз основа
на трудово правоотношение с ответното дружество на длъжността ”ландшафтен
инженер”; че на ищцата е наложено наказание “дисциплинарно уволнение” итрудовото й правоотношение е прекратено, считано то 11.05.2010год.
В
о.с.з. ищцата се явява лично, представлява се от адв. Й.Я. ПлАК, която
поддържа исковете и навежда подробни доводи в о.с.з.
Ответната
страна се представлява от управителя на дружеството и от адв.Р., която оспорва
иска .подробни доводи са наведени в представена по делото писмена защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на
страните, разпоредбите на ГПК при решаване на делото намира за установено
следното:
СПОРНИ въпроси по делото са дали атакуваната от ищцата
заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение е законосъобразна с оглед
доводите, които навежда в тази връзка и следва ли да бъде отменена; следва ли
ищцата да бъде възстановена на длъжността, заемала преди уволнението й; дължи
ли ответната страна на ищцата обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ, в
какъв размер и за кой период;
С оглед част от спорните по делото въпроси е допусната експертиза от ВЛ
Т.И., чието заключение като неоспорено от страните бе прието по делото.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ:
Тежестта
на доказване по този иск е на работодателя. Искът е изцяло основателен и следва
да бъде уважен. Съгласно чл.195 ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. В приетата като доказателство по делото
Заповед №188 от 10.05.2010год. са посочени няколко, вменени във вина на ищцата
нарушения на трудовата дисциплина, поради което на същата е наложено
най-тежкото наказание в КТ - дисциплинарно уволнение. Съдът намира, че в случая
нарушенията са посочени общо - без да е конкретизирано кога точно са извършени,
респективно защо е прието, че следва да
се вменят във вина на ищцата.
По отношение нарушението, вменено във вина на ищцата във връзка с
неокосени тревни площи /изброени в заповедта за уволнение/: в
заповедта е посочено, че по вина на
ищцата част от възложената работа не била извършена. По делото се установява, че
в ответното дружество има три технически ръководителя, един от които е била
ищцата; че в групите са работили съответно бригадири, които не са били разпределяни
като постоянен състав към всяка бригада.
Това се установява и от показанията на свидетелката Е.А.. От показанията на
свидетелите, разпитани по делото се установява, че по повод празника на града освен изброените в
заповедта, атакувана от ищцата обекти, на техническите ръководители/включително
на ищцата/ и подчинените им е била възложена и допълнителна работа. Установява
се, че по отношение косенето на тревни площи работниците са разполагали само с
една електрическа косачка, като освен посочените в заповедта обекти е
извършвана работа и на площите около Софийска и Русенска магистрала-показания
на св.А.; допълнителни обекти – в ж.к Дружба –параклиса, обект Клуба, - показания
на св.А.И.. Действително със Заповед №164/26.04.2010год. на управителя на
ответното дружество по повод празника на града на 15.05.2010год. е разпоредено
да се извърши необходимото почистване и подготовка на обектите, за които всеки
от техническите ръководители отговаря.
Вменените във вина на ищцата нарушения са констатирани на 05.05.2010год., като
е депозирана Докладна до работодателя от контрольора на дружеството К.К..
Ищцата е уволнена считано от 11.05.2010год. Следователно налага се извод, че
работодателят е уволнил ищцата няколко дни преди посочения в заповедта краен срок
за изпълнение - 15.05.2010год. В същата заповед няма фиксиран точен срок,
поради което се налага извод, че като краен такъв следва да се счита именно
15.05.2010год. От показанията на свидетеля А.И. се установява, че всички
обекти, на които същият е работил са били почистени в срок. Същевременно се
установява, че бригадирите в дружеството не работят в строго определени групи,
а обектите на които полагат труд всеки ден са различни, като времето за
почистване може да варира от 1-4 часа до 8 часа, в зависимост от големината на
всеки конкретен обект. По делото не се доказва възложените обекти на ищцата да
не са били завършени в срок, т.к. както констатацията е преждевременно
направена /на 05.05.2010год./, така и ищцата е уволнена дисциплинарно преди
изтичане на срока, в който обектите е следвало да бъдат готови – уволнена е на
11.05.2010год. От показанията на св.Е.А. се установява, че крайният срок
за възложената работа е бил именно
15.05.2010год.
По отношение допускане отсъствие
от работа на петима работници /посочени в заповедта/: по делото не се спори, че изброените пет лица в
заповедта не са били на работа. На първо място следва да се отбележи, че едва в
хода на делото се установява, че същите не са били на работа един работен ден -
това не е отразено в заповедта. В заповедта за уволнение не е посочено кога е
установено нарушението, респективно на която дата ищцата е допуснала да отсъстват от работа
посочените лица. От доказателствата по делото /всички свидетелски показания /
се установява, че практика в ответното дружество е при извънредна работа
работниците да ползват т.нар.”компенсация”. Установява се, че при такива
отсъствия на съответните работници от
работа изрични заповеди не са издавани, дори нещо повече - лицата по
документация са се водили като отработили съответния ден, през който фактически
не са били на работа. Установява се, че тази практика е била възприета не само
от ищцата, но и от останалите технически ръководители. От показанията на
свидетелката Е.А. /технически ръководител в ответното дружество от 1975год./ се
установява, че при нужда от полагане на извънреден труд се процедира по следния
начин. Свидетелката твърди следното -л.79-гръб от делото: „……заплащането става според правилата както сме
се разбрали-със заповед за извънреден труд или компенсации. Със заповед на
управителя се компенсира времето на извънредния труд. Проявява се разбиране, не
винаги може да има заповед, може и устно да се разреши ползването на
компенсация.” От показанията й се установява, че т.нар. компенсации не се
отбелязват в официалната присъствена форма и че дори работник да е в компенсация в присъствената
форма същият се води на работа. Или, по делото не се доказва отсъствието на
посочените петима работници /без да е посочено кога са отсъствали/ да е основна
пречка за несвършена работа, респективно за несвоевременно свършена работа и то
по вина на ищцата. От писмените доказателства по делото не се установява ищцата
да е давала изрично разрешение на лицата да не се явяват на работа, не е подписвала
/издавала/ заповед за отпуск на същите /което е правомощие само на работодателя
или на заместващи го лица/, а е изразила съгласувателно мнение. Това се
установява и от изслушването и по реда
на чл.176 от ГПК. Касае се до отношения, регламентирани от КТ.
Останалите посочени в заповедта
нарушения освен, че са описани общо се и припокриват с предходните, описани в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата.
Относно съзнателно провалена
организация и подготовка на дружеството и на града за тържествата 7-17 май
200100год., вменено във вина на ищцата: в случая нарушението е посочено
твърде обобщено, без да е конкретизирано - не е посочен нито период, нито
доказателства в подкрепа на изложеното в заповедта.
Ето защо и
предвид изложеното съдът намира, че предявеният от ищцата иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ:
Искът по чл.344 ал.1 т.2 от КТ при
това положение също се явява основателен и следва да бъде уважен, като ищцата бъде
възстановена на заеманата от нея длъжност при ответното дружество ”ландшафтен инженер”
По иска с правно основание чл.344
ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ:
Този иск има
акцесорен характер и следва съдбата на главния иск. Тежестта на доказване е на
ищцата, която е представила доказателства за това, че от момента на
прекратяване на трудовото й правоотношение до момента на последното о.с.з. не
работи по трудово правоотношение. Представена е за констатация и трудовата й
книжка, както и декларация, с характер на частен документ. Ищцата претендира обезщетение
за периода от 11.05.2010год. до 11.11.2010год. в размер 5068,80лв. Не е направено изменение на иска, поради което същият е частично
основателен за периода от 11.05.2010год. до 20.07.2010год. /проведеното с.з., в което е даден ход по същество на делото/
и за сумата 2234,60лв. За периода от 21.07.2010год. до 11.11.2010год. и
за сумата 2834,20лв. предявеният иск е недопустим и следва да бъде оставен без
разглеждане, респективно-производството по делото следва да бъде прекратено в
тази част.
При този изход на
процеса ответното дружество следва да бъде осъдено на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото – 400лв.
На
основание чл.71 от ГПК ответникът следва да
заплати Държавна такса по сметка на ПлРС върху уважената част и размер
на исковете- 189,38лв., както и направените по делото разноски за
вещо лице в размер 60лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за
НЕЗАКОННО уволнението на Г.Т.П., ЕГН **********,*** със Заповед №188 от 10.05.2010год.на
Управителя на „ПАРКСТРОЙ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.В.Левски №174, ЕИК ********* и ОТМЕНЯВА
същата като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ Г.Т.П., ЕГН ********** на заеманата от нея длъжност преди уволнението –”ландшафтен инженер” в „ПАРКСТРОЙ” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.В.Левски №174, ЕИК *********.
ОСЪЖДА на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ
„ПАРКСТРОЙ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.В.Левски
№174, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.П., ЕГН ********** сумата 2234,60лв.-обезщетение
за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от
11.05.2010год. до 20.07.2010год., ведно със законната лихва от датата на подаването
на исковата молба - 26.05.2010год. до окончателното изплащане на сумата, като
за разликата
до претендираните 5068,80лв. и за периода от 21.07.2010год. до 11.11.2010год. ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск, като НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази част.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „ПАРКСТРОЙ” ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.В.Левски №174, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.П., ЕГН **********,*** разноски по делото 400лв.
ОСЪЖДА на основание чл.70 от ГПК „ПАРКСТРОЙ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.В.Левски
№174, ЕИК ********* ДА ЗАПАЛТИ по
сметка на Плевенски районен съд направени разноски за вещо лице в размер 60лв., както и държавна такса в
размер 189,38лв.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд, считано от 23.07.2010год. - съгласно чл.315 ал.2 от ГПК.
В частта,
в която производството по делото е частично прекратено решението е с характер на определение и може
да се обжалва по същия ред с частна жалба в 1-седмичен срок от 23.07.2010год.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: