Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Д., 24.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - Д., ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при
секретаря З. Й., като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 2370 по описа на ДРС за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
искова молба, подадена от „К. И. Г.” ООД с ЕИК **, с която срещу „Р.” ЕООД с
ЕИК **, са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във
вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: сумата от 5261,01 лева – неплатен остатък от цена по
договор за покупко – продажба на пшеница „С.”, реколта **г., съгласно фактура №
** от 24.11.**г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.04.2019г. до окончателното погасяване и сумата от 694,16
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 10.12.**г. – 09.04.2019г. Претендират се сторените по делото разноски.
Претендираните права произтичат от
следните обстоятелства: Ищецът твърди да е изправна страна по сключен на 14.08.**г.
с ответника формален договор за продажба, по силата на който ищецът, като
продавач, се е задължил да продаде на ответника, като купувач, 500 тона пшеница
„С.”, реколта **г., съгласно договорена между страните спецификация, срещу цена
в размер на левовата равностойност на 236 евро на тон. Съгласно клаузите на
договора задължението да продавача се
счита за изпълнено след натоварването на пшеницата в камион на купувача,
опакована в нови торби, тип “Big – Bag” с вместимост 1000 кг. нето. Ответникът
се задължил да заплати продажната цена в 15-дневен срок от издаването на
фактура от ищеца.
На 06.09.**г. между страните е подписан
анекс, по силата на който действието на горепосочения договор от 14.08.**г. е
прекратено, като същият е заместен от друг договор с променени условия и
количества. Новият договор е сключен на 06.09.**г.
В изпълнение на задълженията си,
ищецът, като продавач, е доставил на ответника, като купувач, пшеница, за което
са издадени следните фактури: Фактура №**/18.08.**г. за количество от 42, 120
тона на стойност 19441,75 лв.; Фактура №**/07.09.**г.
за количество от 22,980 тона на стойност 10607,11 лв. ; Фактура №**/27.09.**г.
за количество от 112,060 тона на стойност 51724,65 лв. ; Фактура №**/17.10.**г.
за количество от 21,520 тона на стойност 9933,20 лв. ; Фактура №**/07.11.**г.
за количество от 66,480 тона на стойност 30685,84 лв. ; Фактура №**/18.11.**г.
за количество от 21,360 тона на стойност 9859,35 лв. и Фактура №**/22.11.**г.
за количество от 21,480 тона на стойност 9914,74 лв. Ищецът твърди, че на 23.11.**г. и на 24.11.**г.
са извършени доставки на още 44,380 тона
пшеница ”С.”, отразени в Пътна /прехвърлителна/ разписка №**/23.11.**г.
и в Пътна /прехвърлителна/ разписка №**/24.11.**г., като за доставеното
количество пшеница е съставена фактура №**/24.11.2917г. на стойност от 20484,92
лева. Общата начислена сума по всички фактури възлиза на 162 651,56 лева.
От страна на купувача са постъпили
плащания в общ размер от 157392,55 лв. Доколкото ответникът изрично не е
направил изявления с всяко плащане кое свое задължение погасява, според ищецът
следва да се приложи разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД – задълженията се погасяват
хронологично по реда на издаване на фактурите. Поради това според ищеца
незаплатеният остатък в размер на 5261,01 лева е дължим по последно издадената
фактура, а именно: фактура №**/24.11.2917г. на стойност от 20484,92 лева.
Ответникът е в забава, считано от 10.12.**г. До него е изпратена и покана за
доброволно изпълнение. Поради забавата, ищецът, като изправна страна,
претендира реално изпълнение, ведно с обезщетение за забава от 694,16 лв. в
размер на законната лихва върху неплатената главница от 5261,01 лева за периода
10.12.**г. – 09.04.2019г.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е
изразил становище за неоснователността на предявените искове. Подал е насрещна искова молба, с която са предявени следните
кумулативно съединени искове: 1) иск по чл.195, ал.1, предл.3 във вр. с чл. 193 от ЗЗД за сумата от 6516,48
лева – обезщетение за вредите, които ищецът по насрещния
иск е претърпял, вследствие
покупко -
продажба на стока с
недостатъци, съгласно фактура №**/18.11.**г. и фактура №**/22.11.**г. , а
именно общо 42,84 тона пшеница „С.”, реколта **г. – претърпени от
него преки вреди за разходи за почисване и обезпаразитяване на доставената
пшеница и 2) иск по чл.195, ал.1, предл.3 от ЗЗД във вр. с чл. 193 от ЗЗД за
сумата от 24821 лева - обезщетение за вредите, които ищецът по насрещния иск
е претърпял, вследствие
покупко -
продажба на стока с по-лошо
качество от уговореното между страните, съгласно фактури № № **/07.09.**г., **/27.09.**г., **/17.10.**г., **/07.11.**г., **/18.11.**г., **/22.11.**г. и **/24.11.**г., изразяващи се в разликата между платената
от „Р.” ЕООД цена за пшеница „С.”, реколта **г., със статут „отгледана по биологичен начин” на обща
стойност 157392,60 лв. и действителната стойност на доставената конвенционална
пшеница „С.”, реколта **г. Претендират се разноските по делото.
Отговорът
и насрещната искова молба се основават на следните обстоятелства: Излагат се
твърдения, че ищецът „К. И. Г.“ ООД, като продавач, е извършил доставки на
18.11.**г. и на 22.11.**г., за което е издал фактури №№ **/18.11.**г. за
количество от 21,360 тона на стойност 9859,35 лв. и **/22.11.**г. за количество
от 21,480 тона на стойност 9914,74 лв., заплатени на 27.11.**г и 12.12.**г.
Доставената на ответника “Р.“ ООД пшеница, съобразно посочените две фактури, е
продадена на трето лице – н. дружество “**” **, за която доставка са съставени фактури №№**/18.11.**г. и **/22.11.**г. На 24.11.**г. ответникът бил уведомен от н.
дружество, че по повърхността на доставените чували с пшеница били установени
вредители, което налагало извършването на разходи по обезпаразитяване. На
14.12.**г. „Р.” ЕООД било уведомено, че разходите по обезпаразитването
възлизали на сумата от 2776,52 евро. Още на същия ден „К. И. Г.” ООД било
уведомено за стойността на разходите по почистването. С кредитни известия №**/19.12.**г. за 1385,08 евро /равняващи се на 2708,98
лева/ и №№**/19.12.**г.
за 1391,44 евро /равняващи се на 2721,42 лева/ „Р.” ООД възстановило на н.
дружество разходите по почистването, за което била издадена фактура №**/02.01.2018г. на стойност 6516,48 лева
с вкл. ДДС. Ответникът
поискал от „К. И. Г.” ООД да му възстанови сумата от 6516,48 лв., но последният
отказъл.
По гореизложените съображения „Р.” ЕООД предявява срещу „К. И.
Г.” ООД насрещен иск по чл.195, ал.1, предл. 1във вр. с чл. 193 от ЗЗД за
сумата от 6516,48 лева – обезщетение за вредите, които ищецът по насрещния иск
е претърпял, вследствие покупко - продажба на стока с недостатъци, съгласно фактура №**/18.11.**г. и фактура №**/22.11.**г., а именно общо 42,84 тона пшеница „С.”,
реколта **г. – претърпени от
него преки вреди за разходи за почисване и обезпаразитяване на доставената
пшеница.
Наред
с това „Р.” ЕООД навежда твърдения, че предмет на договора от 06.09.**г. е био
пшеница „С.”, реколта **г. Съгласно чл. 3 от договора продавачът е следвало да
представи сертификат за био-продукт от био-сертифициращата организация на
доставчика. Въпреки многократните покани, „К. И. Г.” ООД не е представило
изискуемия по договора сертификат за биологична продукция. При справка „Р.”
ЕООД установило, че насрещната страна няма издаден сертификат за биологична
продукция за **г. Поради това ответникът и ищец по насрешния иск счита, че
доставената му пшеница е отгледана по конвенциален начин, въпреки че
заплатената цена е за биологично отгледана пшеница. Поради това предявява
насрещен иск по чл.195, ал.2 от ЗЗД, вр. чл. 193 от ЗЗД за сумата от 24821 лева
- обезщетение за вредите, които ищецът по насрещния е претърпял, вследствие
покупко продажба на стока с по-лошо качество от уговореното между страните,
съгласно фактури № № **/07.09.**г., **/27.09.**г., **/17.10.**г., **/07.11.**г., **/18.11.**г., **/22.11.**г. и **/24.11.**г., изразяващи се в разликата между платената
от „Р.” ЕООД цена за пшеница „С.” със статут „отгледана по биологичен начин” на
обща стойност 157392,60 лв. и действителната стойност на доставената
конвенционална пшеница „С.”.
„К.
И. Г.” ООД оспорва предявените насрещни искове и моли за тяхното отхвърляне по
следните съображения:
Относно
насрещния иск за сумата от 6516,48 лева:
Оспорват се твърденията на насрещната страна
за доставка на некачествена пшеница; оспорва че „Р.” ЕООД е доставило на **дружество пшеница, закупена от него. В случай, че се
приеме, че н. дружество е закупило именно процесната пшеница, то се сочи, че
установените недостатъци се дължат на действия на „Р.” ЕООД : неправилно
натоварване и съхранение. Пшеницата по предходни и следващи доставки от същата
партида пшеница „С.”, реколта **г., е приета от „Р.”
ЕООД без забележки. Наред с това лиспвали доказателства сумата от 6616,48 лв. да е заплатена на н. дружество.
Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и поради настъпване на
погасителната давност. Искът по чл. 195 от ЗЗД на купувача се погасява по
давност с изтичане на шестмесечен срок от продажбата, считано от предаването на
стоката.
Относно
насрещния иск за сумата от 24821 лева :
„Р.” ЕООД било наясно с обстоятелството, че
доставчикът не е сертифициран като био производител. Търговските отношения
между страните датирали още от 2014г. Уговорката между страните била за пшеница
със статут „отгледана по биологичен начин”, което не означавало пшеница,
сертифицирана за биологично производство на **. Ответникът по насрещния иск се позовава на
разпоредбата на чл. 8 от договора от 06.09.**г., съгласно която същият се
задължавал да води дневници за провеждани агротехнически мероприятия, вкл. за
употреба на пестициди, която уговорка напълно изключвала и най-малката
вероятност предмет на договора да е продукция, сертифицирана като био.
Отглеждането на био продукция не предполагало изполването на пестициди. Предадената
насрещната страна пшеница била с качество съобразно договореното. До образуване
на настоящото дело ищецът по насрещния иск не е имал каквито и да е възражения
относно качеството на доставената продукция. Този иск също бил погасен по
давност. По изложените съображения се моли за отхвърлянето му.
В съдебно заседание, чрез процесуален
представител, ищецът „К. И. Г.“ ООД поддържа исковата молба и отговора на
насрещните искове. При изясняване на фактическата страна на спора, на основание
чл. 143, ал.1 и ал.2 от ГПК пояснява, че процесната фактура № ** от 24.11.**г.,
е издадена въз основа на договора от 06.09.**г. Признава се, че дружеството не
е сертифицирано да произвежда био С., което обстоятелство било известно на
насрещната страна. Оспорва се идентичността на продукцията, доставена на „Р.“
ООД и С., по повод на която евентуално последният е получил рекламация от свой
чуждестранен съконтрагент. Към насрещната искова молба били приложени
извлечения от имейл кореспонденция между г-н М./** на „Р.“ ООД/ и ***, но без
други доказателства за реална рекламация. Оспорва се наличието на вредители по
доставената С.. Дори и да се приеме, че вредителите са били налични към момента
на доставката, то от изявленията на насрещната страна било видно, че се касае
за такива по биг беговете, т.е. става въпрос за видими недостатъци, които биха
могли да бъдат открити при обикновен преглед. Дори и да се приеме, че се касае
за скрити недостатъци, то купувачът не е изпълнил задължението си по чл. 194 от ЗЗД незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Представената
по делото имейл кореспонденция между управителя на „Р.“ ООД и неговия ** е от 24.11.**г.,
а ищцовото дружество е уведомено едва през м. декември **г. за наличието на
проблем със стоката.
В съдебно заседание ответникът и ищец по
насрещния иск, чрез процесуален представител, поддържа писмения отговор и
насрещната искова молба. При изясняване на фактическата страна на спора, на
основание чл. 143, ал.1 и ал.2 от ГПК конкретизира се, че насрещните искове
молби касаят договора от 06.09.**г. Оспорват се твърденията, че вредителите са
вследствие неправилно съхранение на доставената С.. Още с получаването на
стоката, същата е транспортирана в Г.. Твърди се наличието на скрити
недостатъци, които не биха могли да бъдат установени при обикновен външен
преглед на запечатаните биг беговете, в които била пакетирана стоката. Към
момента на предаване на С., продавачът бил наясно, че в стоката има вредители,
поради което срокът за предявяване на насрещните искове по чл. 195 от ЗЗД бил
тригодишен. От 2015г. двете дружества били в търговски взаимоотношения, но „К. И.
Г.“ ООД уверявало ответника, че е в процедура по биосертификация, която траела
около 3 години. Поради това в договора било уговорено, че сертификат за
биопроизводител продавачът ще предостави не при предаване на стоката, а при
получаването му от съответната сертифицираща организация. „Р.“ ЕООД е
препродало С., доставено му от ищеца на н. дружество “**” ** като биосертифицирана пшеница, но
без изискуемия сертификат. Етикетирането на С. е извършено от страна на „Р.“ ЕООД
въз основа на етикети, предоставени от н. купувач.
Д.
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че страните са в
трайни търговски отношения.
Въз основа на представения Договор от
14.08.**г. ищцовото дружество се е задължило да продаде на ответника пшеница „С.“
от реколта **г., в обем от 46 тона /като тестова доставка/ с качество,
отговарящо на приложената към договора спецификация, а именно: сорт: франкен
хорн; произход: Б.; качество: непреработено, нелющено зърно; статут: по
сертификат за биологично производство на ***
–
офис С.; без наличие на живи или мъртви инсекти, ларви и пр.; опакована в нови
биг бег торби, по около 1000 кг. нето. Между страните е уговорена продажна цена
от левовата равностойност на 236 евро на тон по курс на БНБ , като данъчна
основа на фактуриране, в срок от 15 дни от натоварването, претеглянето на стоката
на сертифициращ кантар и издадена фактура от продавача. В чл. 3 от договора е
предвидено, че първоначалното определяне на съответствието с качествените
изисквания на стоката с описаната спецификация ще се извършва чрез анализ и
представен действащ сертификат за био-продукт от био-сертифицираща организация.
Продавачът се е задължил да предостави на купувача сертификат за
био-производител за стоката предмет на договора в три – дневен срок от
получаването му и с валидност 2018г. /чл. 4 от договора/.
С последващ анекс от 06.09.**г. между
страните по делото е договорено прекратяването на договора от 14.08.**г. и
заместването му с друг. На 06.09.**г. между „К. И. Г.” ООД , като продавач, и „Р.”
ЕООД, като купувач, е сключен нов договор, с който продавачът се е задължил да
продаде на купувача пшеница „С.“ от реколта **г., в обем от 500 тона с качество
отговарящо на описаната в приложение №1 към договора спецификация, а именно:
сорт: франкен хорн; качество: непреработено, нелющено зърно; статут: отгледана
по биологичен начин; без наличие на живи или мъртви инсекти, ларви и пр.;
опакована в нови биг бег торби, по около 1000 кг. нето. Между страните е
уговорена продажна цена от левовата равностойност на 236 евро на тон по курс на
БНБ , като данъчна основа на фактуриране, в срок от 15 дни от натоварването,
претеглянето на стоката на сертифициращ кантар и издадена фактура от продавача.
В чл. 3 от договора е предвидено, че първоначалното определяне на съответствието
с качествените изисквания на стоката с описаната спецификация ще се извършва
чрез анализ и представен действащ сертификат за био-продукт от
био-сертифицираща организация. Продавачът се е задължил да предостави на
купувача сертификат за био-производител за стоката предмет на договора в три –
дневен срок от получаването му и с валидност 2018г. /чл. 4 от договора/.
Въз основа на представените от „Р.“
ЕООД писмени доказателства, ведно с
превод на б. език: освобождаване/товарителница към част № **; международна
товарителница с изпращач „Р.“ ЕООД от 18.11.** г.; опис на натоварено № **/18.11.**
г.; пътна /прехвърлителна разписка № **/18.11.** г.; освобождаване
товарителница към част № ** от 22.11.** г.; опис на натоварено № **/22.11.**
г.; международна товарителница изготвена на 22.11.** г. в превод от а. език на б.
език; пътна /прехвърлителна/ разписка № **22.11.20017 г.; снимка на товарен камион с рег. № ** и
ремарке № ***В; заявка от 14.11.** г.; заявка за Г. от 15.11.** г.; договор за
покупка № **/28.08.** г.; дневник за покупките на „Р.“ ООД и счетоводни
записвания по сметка, папки и счетоводни статии – без партиди от 01.01.** г. до
31.12.** г. /л. 66-л. 94 от делото/ се установява, че веднага след получаване
на стоката от продавача „Р.“ ЕООД последният я е препродал на трето лице - н.
дружество “**” **, което е организирало транспорта до Г..
По делото е изготвена съдебно-счетоводна
експертиза от вещото лице Е.Й., неоспорена от страните, заключението по която
се кредитира от съда като компетентно и обективно. Експертът е установил, че
страните по делото водят редовни двустранни счетоводства. По доставките по
всяка една от процесните фактури са съставяни стопански операции при спазване
принципа на текущо начисляване, според който приходите и разходите от сделките
и събитията са признати към момента на възникването им, независимо от момента
на получаване на плащането на парични средства по тях. Проследявайки времевия
период на действието на гореописаните договори за покупко-продажба, вещото лице
е стигнало до следните изводи: ф. №**/18.08.**г. е била издадена преди периода
на действие на договора от 14.08.**г., а последващите фактури №**/07.09.**г.; №**/27.09.**.;
№**/17.10.**г.; №**/07.11.**г.; №**/18.11.**г. ; №**/22.11.**г. и №**/24.11.**г.
са издадени преди периода на действие на договора от 06.09.**г. Вещото лице
докладва, че процесните фактури, а именно:
Фактура №**/18.08.**г. за количество от 42, 120 тона на стойност
19441,75 лв.; Фактура №**/07.09.**г. за
количество от 22,980 тона на стойност 10607,11 лв. ; Фактура №**/27.09.**г. за
количество от 112,060 тона на стойност 51724,65 лв. ; Фактура №**/17.10.**г. за
количество от 21,520 тона на стойност 9933,20 лв. ; Фактура №**/07.11.**г. за
количество от 66,480 тона на стойност 30685,84 лв. ; Фактура №**/18.11.**г. за
количество от 21,360 тона на стойност 9859,35 лв.; фактура № ** от 24.11.**г.
на стойност 20484,92 лева и Фактура №**/22.11.**г.
за количество от 21,480 тона на стойност 9914,74 лв. са включени в дневниците за покупко-продажби
на страните. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че остатъкът по фактура
№ ** от 24.11.**г. възлиза на сумата от 5261,01 лева и при двете страни – при
продавача е осчетоводена като вземане от купувача, а при купувача – като
задължение при продавача. По всяка една от фактурите ищецът обратно е
начислявал ДДС по реда на чл. 163а, ас. 2 от ЗДДС, като общите признати приходи
от продажбата на продукция на „Р.“ ЕООД /пшеница С. **г. собствено производство/
възлиза на сумата от 162 651,56 лева. От своя страна купувачът „Р.“ ЕООД
също по реда на чл. 163а, ас. 2 от ЗДДС обратно е начислявал ДДС, като е
заприходил доставени стоки от ищеца /пшеница С., 2**г., собствено производство/
на обща стойност 162621,56 лева. Експертът е установил, че по описаните фактури
и при двете дружества има осчетоводени извършени плащания в размер на
157 392,55 лева, като със сума от 2 лева е погасено задължение по фактура
извън процесните, като неплатеният остатък от вземането/задължението възлиза на
сумата от 5261,01 лева.
Що се отнася до ф. №**/02.01.2018г. на
стойност 6516,48 лева /данъчна основа от 5430,40 лева и ДДС в размер на 1086,08
лева/, вещото лице е установило, че по счетоводни данни на „Р.“ ЕООД фактурата
е осчетоводена като вземане от „К. И. Г.“ ООД в размер на 6516,48 лева, по нея
е ползван данъчен кредит от „Р.“ ЕООД. Насрещната страна не е осчетоводила
фактурата. По поставена от „Р.“ ЕООД допълнителна задача към допусната ССчЕ
вещото лице е установило, че по заявена рекламация от н. дружество „Р.“ ЕООД е
съставило към фактури №**/18.11.**г. и №**/18.11.**г. кредитни известия №**/19.12.**г.
на стойност -2708,98 лева и №**/19.12.**г. на стойност -2721,42 лева. За
извършени от н. дружество разходи за почистване на доставена стока – общо 42,84
тона пшеница „С.“, „Р.“ ЕООД е заплатило чрез приспадане с издадени кредитни
известия сума в размер на 5430,40 лева без ДДС, която по счетоводни данни на
дружеството съществува като вземане от „К. И. Г.“ ООД.
Вещото лице докладва, че не може да
отговори на поставената от „Р.“ ЕООД допълнителна задача, а именно: „Има ли по
делото данни каква е цената на тон сертифицирана пшеница „С.“, отгледана по
биологичен начин , и пшеница С.“, отгледана по конвенционален начин? Каква е
разликата между заплатената от „Р.“ ЕООД цена на доставената пшеница от „К. И. Г.“
ООД и цената на същата пшеница, отгледана по конвенционален начин?“.
От приложения протокол от изпитване №**/03.08.**г.
/ л. 58 – л. 60 от приобщеното към настоящото дело гр. д. №5674/2019г. на ВРС/ е
видно, че след лабораторно изследване не се установява наличие на живи вредители
по процесната продукция.
По делото е представено извлечение от
имейл кореспонденция между ** на „Р.“
ЕООД – В. М.и Г.М./***/ от 23.11.**г.,
от който се установява, че на 23.11.**г. законният представител на „Р.“ ЕООД е
бил наясно, че по стоката има жива зараза – бръмбари, за което е било налице
уведомяване от страна на н. дружество с имейл на н. език на 23.11.**г. От
последваща имейл кореспонденция между В. М.и Г.М.става ясно, че н. дружество е
предоставило на „Р.“ ЕООД финален отчет за разходите по почистването на стоката
на 13.12.**г.
Видно от приложения имейл от 14.12.**г.
/л.38 от гр. дело №5674/2019г. на ВРС/ „Р.“
ЕООД е уведомило П.Ж. /** на „К. И. Г.“ ООД/ за разходите за почистване на
стоката. От съдържанието на имейла става ясно, че още предния ден /т.е. 13.12.**г./
между двете дружества са водени разговори относно откритите недостатъци на
стоката и евентуалното й връщане.
По искане на ищецът съдът е назначил
вещо лице – ** за проверка на превода на представения по делото имейл от 23.11.**г.
Вещото лице е установило верността на превода на имейла, изпратен от н.
дружество до „Р.“ ЕООД, с което ответното дружество е уведомено за наличието на
житни и плоски бръмбари по доставената стока.
По искане на ищеца по насрещния иск „Р.“
ЕООД съдът е допуснал съдебна агротехническа експертиза, заключението по която
като неоспорено от страните, се кредитира от съда като обективно и
безпристрастно. В.л. М.К. /**/ докладва, че въз основа на приложените по делото
доказателства не е установил при натоварване на стоката – пшеница С. наличие на
вредители. Експертът е констатирал, че в представената по делото имейл
кореспонденция се говори за наличие на житни и плоски бръмбари по и в торбите,
в които стоката е опакована. Според вещото лице при наличие на вредители от
посочения вид в голяма плътност в биг беговете то те биха могли да бъдат
установени при външен оглед на торбите. Ако броят на вредителите е малък - 1-2
в торба, е възможно те да не бъдат забелязани при бърз оглед. За да се установи
вида на вредителите, е необходимо лабораторно изследване. Вещото лице докладва,
че от вземане на пробата от С. от „**”/началото на м. август **г./ до
натоварванто и доставката на стоката е минал период от 3 месеца, като в приложения протокол за изпитване от „**” от
03.08.**г. не се споменава наличие на живи вредители. Според експерта възможно
е стоката да бъде заразена след натоварването или по време на транспортирането
й до Г. ако още при товаренето е имало зараза в ремаркето на камионите. При
изслушването си в съдебно заседание пояснява, че ако вредителите са били
налични при доставката на 23.11.**г., т.е. съществували са към момента на
товаренето, то същите би трябвало да могат да
бъдат установени при обикновен преглед на биг беговете. На въпрос на
съда отговаря, че според него тези вредители не е възможно в конкретния случай
да са били в камионите, защото транспортирането е било през месец ноември, в
началото на зимата. Според експерта тези вредители са били налични в торбите
при товаренето. Пояснява, че ако евентуално е имало вредители по камиона, то би
трябвало да са по стените на камиона и да могат да се видят. Пред съда вещото
лице докладва, че има разлика между биосертифицирана пшеница и пшеница,
отгледана по биологичен начин, тъй като една продукция може да бъде отглеждана
по биологичен начин, без използването на пестициди, но без това да е
документално сертифицирано. Биосертифицираната продукция предполага проверка от
контролираща лаборатория и издаване на съответен сертификат. Възможно е една
продукция да е отгледана по биологичен начин, но да не е биосертифицирана.
Други доказателства от значение за
правния спор не са представени, а необсъдените съдът намира за неотносими към
предмета на спора.
Въз
основа на така установените факти, Д. районен съд, като съобрази приложимия
закон, приема от правна страна следното:
Предявените главни искове черпят правното си
основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с
чл.327, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Предявените насрещни искове са с правно
основание по чл.195, ал.1, предл.3 във вр. с чл. 193 от ЗЗД.
Относно главните искове:
По иск за реално изпълнение на
задължение за плащане на цената по договор за продажба, ищецът трябва да
докаже, при условията на пълно и главно доказване: - постигнато между страните
съгласие за доставка на описаната вещ срещу конкретната цена; - предаването на
вещта, предмет на договора от продавача на купувача и изискуемостта на
вземането за заплащане на уговорената цена.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че между страните са съществували трайни търговски
правоотношения през ** г. по продажба на стока – С., реколта **г, произведена
от ищеца. В многобройната си практика ВКС приема, че ако купувачът или негов представител
е подписал издадена от продавача фактура за доставените стоки е налице приемане
от купувача на стоките в количествено измерение. Приемане на стоките е налице,
както когато купувачът е направил изрично изявление, че счита доставеното за
точно в количествено отношение съобразно договора между страните, така и когато
такова одобрение е изразено с конклудентни действия. Приемане с конклудентни
действия е налице и с осчетоводяването на фактурите, включването им в дневника
за покупко-продажбите по ДДС, ползването на данъчен кредит, частичното плащане
на цената. С поредица свои решения, а именно: Решение № 166/26.10.2010г.по
т.д.№ 991/2009г.на ВКС, II т.о.; Решение № 96/26.11.2009г.по т.д.№ 380/2008г.,I
т.о;Решение № 46/27.03.2009г. по т.д.№ 546/2008г., II т.о.; Решение №
42/19.04.2010г.по т.д.№ 593/2009г., II т.о; Решение № 211/30.01.2012г. по т.д.№
1120/2010г.,II т.о, съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме
като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба
между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид,
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване. Включването на процесните фактури в дневника за покупко - продажби по
ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване,
съответно и отразява възникналата между страните облигационна връзка
Отразените във фактурата данни и
неоспореното заключение на в.л. по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза
дават основание да се приеме, че задължението на ответника по главните искове „Р.“
ЕООД, като купувач, за заплащане остатъка от стойността на процесната фактура №
** от 24.11.**г. е доказано в претендирания размер, поради което предявеният
иск за главница подлежи на уважаване в заявения размер. Ответникът по главните
искове не оспорва, че продавачът е изпълнил задължението си да достави стоката,
предмет на договора, в количествено отношение и в уговорените срокове. Неговите
възражения касаят изпълнението на договора в качествено отношение и същите
следва да бъдат разгледани при произнасянето на съда по приетите за съвместно
разглеждане насрещни искове.
Като последица от уважаването на иска в
полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху присъдената сума,
считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на
задължението.
Основателността на главния иск обуславя
основателността и на акцесорния. Съобразно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетението
за неизпълнение на парично задължение е в размер на законната лихва от деня на
забавата. При изчисление с ел. калкулатор на НАП законната лихва върху
главницата за периода от изискуемостта – 15 дни от натоварването на стоката, т.е. от 10.12.**г. до датата на
подаване на исковата молба – 09.04.2019г. възлиза на сумата от 710,29 лева. Доколкото ищцовата претенция е
в по-малък размер, то искът по чл. 86 от ЗЗД подлежи на уважаване в цялост – за
сумата от 694,16 лв. и за заявения период от 10.12.**г. до 09.04.2019г
По насрещните искове /НИ/ :
Съгласно чл. 193 от ЗЗД продавачът
отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват
нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора
употребление. Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни
на купувача при продажбата. При доказване на горното в тежест на ответника е да
докаже правоизключващите си възражения.
Ищецът по НИ твърди, че предадената му
стока е била с недостатъци – по повърхността на доставените чували с пшеница
имало вредители. В този смисъл е налице частично неизпълнение в качествено
отношение. В тази връзка ищецът по нарещния иск носи тежестта да докаже
наличието на сочените недостатъци, както и стойността на разноските, необходими
за отстраняване на недостатъците.
Ищецът по насрещния иск, който не
твърди, че е направил възражение за неточното изпълнение при предаването на
стоката, трябва да докаже, че се касае за недостатъци, които не са могли да
бъдат забелязани при обикновения преглед и че след установяването им незабавно
е уведомил ищеца за проявлението им – чл. 194, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът по насрещния иск трябва да
докаже, че е упражнил правото си по чл. 195, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД с връчване на
уведомление на ищеца, както и размера на разходите за намалението на цената
вследствие недостатъците на стоката. Уведомлението следва да бъде незабавно
след откриване на недостатъка.
По иска по чл.195, ал.1, предл.3
във вр. с чл. 193 от ЗЗД за сумата от
6516,48 лева /с вкл. ДДС/:
Според разпоредбите на чл.193 ал.1-3 от ЗЗД продавачът отговаря спрямо купувача, ако продадената вещ има съществени
недостатъци, които намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното
или за предвиденото в договора за продажба употребление. Продавачът не отговаря
само за недостатъци, които са били известни на купувача към момента на
продажбата. Продавачът отговаря и когато не е знаел за недостатъка. Разпоредбата
на чл. 194 от ЗЗД предвижда, че след като приеме вещта, купувачът трябва да я
прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни
случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не
направи това, вещта се смята одобрена освен ако по-късно се открият
недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В
последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми
продавача за открития недостатък. Уведомяване на продавача не е необходимо, ако
той е знаел недостатъка.
Наличието на живи вредители в
селскостопанска продукция безспорно следва да се приеме като наличие на
недостатък.
В случая ищецът по насрещния иск не е
ангажирал каквито и да е било доказателства, че продавачът е знаел за наличието на вредители към датата на
продажбата. Нещо повече, от приложения протокол от изпитване №**/03.08.**г. /
л. 58 – л. 60 от приобщеното към настоящото дело гр. д. №5674/2019г. на ВРС/ не
се установява наличие на живи вредители по процесната продукция.
Релевантни по делото са въпросите по
какъв начин са се появяли вредителите, били ли са налични към момента на
предаване на стоката на купувача „Р.“ ЕООД, последният прегледал ли е стоката в
течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и
незабавно уведомил ли е продавача за забелязаните недостатъци.
По прилагането на чл. 194 от ЗЗД и чл.
324 ТЗ и в тази връзка относно правата и задълженията на купувача при явни и
скрити недостатъци на стоката е налице трайна съдебна практика за
необходимостта от своевременно уведомяване на продавача от страна на купувача
за явните недостатъци след проверка на стоката, а за скритите недостатъци
веднага след установяването им -
Определение № 822 от 30.12.2009 г. по т.д. № 732/ 2009 г. на Върховен
касационен съд, ТК.
По делото не се установи по категоричен
начин по какъв начин е станало заразяването на доставената С.. Ако се приеме,
че вредителите са били налични към момента на доставката /каквито твърдения
излага ищецът „Р.“ ЕООД в съдебно заседание от 30.10.2019г./, то съобразно
заключението на в.л. М.К. по допуснатата съдебно агро-техническа експертиза,
следва да се приеме, че същите биха могли да бъдат установени при обикновен
преглед на биг беговете. Купувачът „Р.“ ЕООД не доказва, а и не твърди да е прегледал
доставената стока. Обстоятелството, че доставеното количество С. е препродадено
на трето лице и веднага е транспортирано в Г. /съобразно изявленията на
процесуалния представител на „Р.“ ЕООД пред съда – л. 41 от делото/ е ирелевантно и не отменя изискването „Р.“
ЕООД да огледа доставената стока. Доколкото стоката не е прегледана при
получаването, следва да се приеме, че тя
е одобрена.
Съдът не възприема становището на
ищцовата страна по НИ, че продавачът е знаел за недостатъците на стоката,
поради което и купувачът не дължал уведомяване на основание чл.194, ал.2 от ЗЗД, тъй като твърдението не е доказано по никакъв начин.
Освен това, дори и да се приеме, че
стоката е била с недостатъци, не се установява незабавно уведомяване на ответника
по насрещния иск по смисъла на чл.194 от ЗЗД. В случая според настоящия съдебен
състав се касае за явни недостатъци, които са били налични към момента на
доставката. Този извод е направил и вещото лице – ** – М.К. при изслушването си
в съдебна зала.
Стоката е доставена на 18.11.**г. Видно
от представеното от самия ищец по насрещния иск извлечение от имейл
кореспонденция между ** на „Р.“ ЕООД
– В. М.и Г. М./**/ от 23.11.**г. /л. 31
от гр. д. №5674/2019г. на ВРС/ още на 23.11.**г. законният представител на „Р.“
ЕООД е бил наясно, че по стоката има жива зараза – бръмбари, за което е било
налице уведомяване от страна на н. дружество, на което стоката е препродадена.
От последваща имейл кореспонденция между В. М.и Г.М.става ясно, че н. дружество
е предоставило на „Р.“ ЕООД финален отчет за разходите по почистването на
стоката на 13.12.**г.
Видно от приложения имейл от 14.12.**г.
/л.38 от гр. дело №5674/2019г. на ВРС/ „Р.“
ЕООД е уведомило П.Ж./** на „К. И. Г.“ ООД/ за разходите за почистване на
стоката. От съдържанието на имейла става ясно, че предния ден /т.е. 13.12.**г./
между двете дружества са водени разговори относно откритите недостатъци на
стоката и евентуалното й връщане. По делото липсват твърдения, а и
доказателства преди 13.12.**г. продавачът да е бил уведомяван за откритите
недостатъци. Следователно, съдът счита, че предвид събраните по делото
доказателства, не може да се приеме, че ищецът по НИ е уведомил незабавно
продавача за констатираните недостатъци. Не може да се приеме, че уведомяването
след 20 дни е в синхрон със законовото изискване за незабавно уведомяване на
продавача за недостатъци по стоката. Не се доказва наличие на причини довели до
соченото забавяне, нито се установява пълно и главно продавачът ответник по НИ да
е бил уведомен за недостатъците в по-ранен момент. От горното следва, че
правата на „Р.“ ЕООД са преклудирани, а
несвоевременното им упражняване води до неоснователност на заявената претенция.
За успешно провеждане на иска на купувача
с правно основание чл. 195, ал. 1 от
ЗЗД, последно предложение, за заплащане от продавач на обезщетение в
размер на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците в продадената
вещ, не е нужно купувачът първо да ги отстрани, а след това да претендира
стойността им от продавача - Решение №
55 от 22.04.2010 г. по т.д. № 817/2009 г. на Върховен касационен съд.
Несвоевременната рекламация не поражда
правни последици, поради което е без значение дали правото на купувача е
погасено по давност - Определение № 354 от 09.04.2010 г. по к. гр. д. № 249 /
2010 г. на Върховен касационен съд. За пълнота следва да се отбележи, че в процесния
случай доставката е извършена на 18.11.**г., докато насрещната исковата молба е подадена по
пощата на 16.05.2019 г. като към тази дата давностният срок по чл. 197 от ЗЗД от
6 месеца вече е бил изтекъл. Дори да се приеме, че давностият срок започва да
тече от датата на проявяване на конкретен недостатък, то както бе посочено
по-горе, още на 23.11.**г. „Р.“ ЕООД е узнало за наличието на вредители по С..
Искът по чл.195, ал.1, предл.3 във вр. с чл. 193 от ЗЗД за сумата от 6516,48
лева /с вкл. ДДС/ е предявен след изтичането на регламентирания в чл. 197 от ЗЗД давностен срок от шест месеца.
По изложените съображения предявеният
насрещен иск подлежи на отвхърляне в цялост.
Относно насрещния иск по чл.195, ал.1, предл.3 от ЗЗД във вр. с
чл. 193 от ЗЗД за сумата от 24821 лева:
Спорен по делото е въпросът за
спецификацията на стоката, предмет на сключения между страните договор за
покупко-продажба – дали се касае за биосертифицирана пшеница или за пшеница,
отгледана по биологичен начин, т.е. без използването на пестициди, но без да е
сертифицирана от съответната организация. Този въпрос обаче не следва да се
обсъжда, доколкото съобразно установеното по делото последната доставка на С.,
реколта **г., произведена от „К. И. Г.“ ООД е от 22.11.**г. Възражението на купувача,
че доставената му С. е с по-лошо качество от договореното е възражение за явен
недостатък. Както беше посочено по-горе,
след преглед и откриване при последния на недостатъци /явни или скрити/,
купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за последните /чл.324, изр.1 от ТЗ/. Ако не стори това, правата му по чл.195 от ЗЗД вр. с чл.288 ТЗ се
преклудират. В последното се състоят всъщност неблагоприятните последици за
купувача от неизпълнение на задължението му по чл.324, изр.1 от ТЗ, тъй като, ако
продавачът не е бил уведомен или уведомяването му не е било извършено навреме
от купувача, отговорността му за лошо изпълнение /недостатъци/ отпада по силата
на презумпцията на закона, че в този случай купувачът е одобрил стоката като
съответстваща на изискванията /чл.324, изр.2 от ТЗ/. Тази законова презумпция
важи за всички случаи освен ако недостатъците са скрити, каквито не са те в
настоящият случай. От приложената по делото товарителница /л.67 от делото/ е
видно, че стоката е транспортирана до н. съконтрагент на „Р.“ ЕООД без био
сертификат.
Не се установява преди датата на
подаване на насрещната искова молба – 16.05.**г. купувачът да е отправял към
купувача каквито и да е претенции относно спецификацията на доставената му пред
ноември **г. С.. В случая съдът намира, че купувачът е изгубил правото да се
позовава на лошо качество на стоката. Очевидно е, че в разумния срок, който
започва да тече от момента, в който е трябвало да бъдат открити
недостатъците/чрез оглед или извършване на проба/, продавачът не е бил уведомен
за недостатъците на стоката, на които сега се позовава „Р.“ ЕООД. От м. ноември
**г. до 16.05.**г. е изминал период повече от година и половина, през който
период би могло да се установи дали предадената продукция е био сертифицирана.
През този период не е известно и дали купувачът е изисквал от продавача сертификат,
удостоверяващ, че последният е био производител. Дори и да се приеме, че
предмет на договора за покупко-продажба е био сертифицирана С., липсват каквито
и да е било доказателства преди подаване на насрещната искова молба продавачът
да е бил уведомяван за констатираните
недостатъци.
Поради липсата на незабавно уведомяване
на продавача за откритите недостатъци следва да се приеме, че правата на „Р.“
ЕООД са преклудирани, а несвоевременното
им упражняване води до неоснователност на заявената претенция за сумата от
24821 лева: обезщетение за вредите, които ищецът по насрещния е претърпял,
вследствие покупко продажба на стока с по-лошо качество от уговореното между
страните, съгласно фактури № № **/07.09.**г. , **/27.09.**г., **/17.10.**г., **/07.11.**г.,
**/18.11.**г., **/22.11.**г. и **/24.11.**г., изразяващи се в разликата между
платената от „Р.” ЕООД цена за пшеница „С.” със статут „отгледана по биологичен
начин” на обща стойност 157392,60 лв. и действителната стойност на доставената
конвенционална пшеница „С.”.
С оглед гореизложеното насрещите искове
подлежат на отхвърляне в цялост.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на процеса, ищецът има
право да му бъдат присъдени направените разноски по производството, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 от ГПК, както и разноските по обезпечителното
производство.
Такива се претендират в размерите, както
следва: 260,44 лв. – държавна такса; 150 лв. - възнаграждение на вещо лице по
ССчЕ; 20 лв. – възнаграждение за вещо лице по съдебно агротехнически
експертиза; 780 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение по главния иск и 2317,20 лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение по насрещните искове и 40 лева - държавна такса по
обезпечителното производство.
Разноските за държавни такси и вещи лица
безусловно се дължат в размерите, в
които са направени. Насрещаната страна е заявила искане по чл.78, ал.5
от ГПК, което следва да се разгледа.
Към настоящия момент с оглед решение №
5419 на ВАС от 08.05.2020 год. по адм.д.№ 14384/2019 год., 5-членен състав, обн.ДВ,
бр.45/2020 год., в сила от 15.05.2020 год. и съобразно цената на предявените главни
искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на
чл.7, ал.2, т.1 и т.5 от Наредба №1/2004г. в актуалната редакция към датата на
приключване на съдебното дирене, възлиза на 672,53 лв. /560,44 лв. - данъчна
основа и 112,09 лв. - ДДС /. Платеното адвокатско възнаграждение в размер на 780
лв. с ДДС действително надхвърля минималния размер, но е съответно на
фактическата и правна сложност на делото, на обема на осъществената от пълномощника
на страната защита и на броя на проведените съдебни заседания /5/. Поради това
следва да бъде присъдено в претендирания размер.
Съобразно цената на предявените насрещни
искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на
чл.7, ал.2, т.3 и т.4 от Наредба №1/2004г. в актуалната редакция към датата на приключване
на съдебното дирене, възлиза на 2142,35 лв. с вкл. ДДС. Платеното адвокатско възнаграждение в размер
на 2317,20 лв. с ДДС действително надхвърля минималния размер, но е съответно
на фактическата и правна сложност на делото, на обема на осъществената от
пълномощника на страната защита и на броя на проведените съдебни заседания /5/.
Поради това следва да бъде присъдено в претендирания размер.
С оглед гореизложеното на ищеца и
ответник по НИ му се следват разноски, както следва: 260,44 лв. – държавна
такса; 150 лв. - възнаграждение на вещо лице по ССчЕ; 20 лв. – възнаграждение
за вещо лице по съдебно агротехническа експертиза; 780 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение по главните искове; 2317,20
лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение по насрещните искове и 40 лева - държавна
такса по обезпечителното производство.
Така мотивиран, Д. районен съд:
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ Р.” ЕООД с ЕИК **
със седалище и адрес на управление: с. О., ул. Е. № ** ДА ЗАПЛАТИ НА „К. И. Г.” ООД
с ЕИК **
със седалище и адрес на управление: гр. В., р-н П., ж.к.
Ч., бл. **, вх. **, ет. **, ап.**, на основание чл.
79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД следните
суми: сумата от 5261,01 лева –
неплатен остатък от цена по договор за покупко – продажба на пшеница „С.”,
реколта **г., съгласно фактура № ** от 24.11.**г. на обща стойност
20484,92 лева. , ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 10.04.2019г. до окончателното погасяване и сумата от 694,16 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 10.12.**г. –
09.04.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ Р.” ЕООД с ЕИК ** със седалище и
адрес на управление: с. О., ул. Е. № **срещу „К. И. Г.” ООД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. В., р-н П., ж.к. Ч., бл. **, вх. **, ет. **, ап. **,
кумулативно съединени насрещни искове за осъждане на ответника
по насрещния иск да заплати на „ Р.” ЕООД следните суми: 1) 6516,48 лева – обезщетение за вредите,
които ищецът по насрещния иск е претърпял, вследствие покупко - продажба на
стока с недостатъци, съгласно фактура №**/18.11.**г. и фактура №**/22.11.**г. ,
а именно общо 42,84 тона пшеница „С.”, реколта **г. – претърпени от него преки вреди за разходи
за почисване и обезпаразитяване на доставената пшеница - иск по чл.195, ал.1,
предл.3 във вр. с чл. 193 от ЗЗД за
сумата от и 2) 24821,00 лева -
обезщетение за вредите, които ищецът по насрещния иск е претърпял, вследствие
покупко - продажба на стока с по-лошо качество от уговореното между страните,
съгласно фактури № № **/07.09.**г. , **/27.09.**г., **/17.10.**г., **/07.11.**г.,
**/18.11.**г., **/22.11.**г. и **/24.11.**г., изразяващи се в разликата между
платената от „Р.” ЕООД цена за пшеница „С.”, реколта **г., със статут
„отгледана по биологичен начин” на обща стойност 157392,60 лв. и действителната
стойност на доставената конвенционална пшеница „С.”, реколта **г. - иск по чл.195, ал.1, предл.3 от ЗЗД във вр. с чл. 193 от ЗЗД за сумата от
ОСЪЖДА
„ Р.” ЕООД с ЕИК ** със седалище и адрес на
управление: с. О., ул. Е. № ** ДА
ЗАПЛАТИ НА „К. И. Г.” ООД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр.
В., р-н П., ж.к. Ч., бл. **, вх. **, ет.
**, ап. **, сторените по делото разноски, както следва: 260,44 лв. – държавна такса; 150
лв. - възнаграждение на вещо лице по ССчЕ; 20 лв. – възнаграждение за вещо лице по съдебно агротехническа
експертиза; 780 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение по главните
искове; 2317,20 лв. с ДДС -
адвокатско възнаграждение по насрещните искове и 40 лева - държавна такса по обезпечителното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Д. окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: