О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
13.04.2022 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-А въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. с. СТОЙЧО ПОПОВ
като разгледа
докладваното от младши съдия Попов ВГД
№ 14406 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 119, ал. 2 от ГПК (отм.).
С Решение от 18.03.2005
г. по ГД № 10923 по описа за 2004 г. на Софийски районен съд (СРС), 62 с-в,
влязло в сила на 27.02.2014 г., е допусната делба на недвижим имот: Апартамент
№ 21 по стара номерация и № 9 по нова, находящ се в
гр. София, СО – район „Изгрев“, ул. „********“, 6-ти жилищен етаж на сградата,
с площ от 134,80 кв. м., състоящ се от три стаи, хол, столова, кухненски бокс,
баня и колзет, при съседи: от изток – зелена площ, от
запад – Н.М.и К.П., от север – зелена площ, от юг – ул. „Тодор Петров“, ведно с
избено помещение № 25 от 6,560 кв. м., при съседи: от изток – командно
помещение, от запад – избено помещение на Р.И Р.П., от север – коридор, от юг –
ул. „Тодор Петров“, 5,20 % ид. ч. спрямо
кооперативната част на сградата и 3,69 % ид. ч.
спрямо цялата сграда от общите части на сградата без мястото, но включващо
толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавното място,
между М.Д.М. от една страна и от друга С.Д.Д. и Е.Х.Д.,
при квоти: 1/6 ид. ч. за М.М.
и 5/6 ид. ч. общо за С. и Е.Д..
С Решение от 27.05.2015
г. по ГД № 10923 по описа за 2004 г. на СРС, 62 с-в: 1. делбеният
имот е изнесен на публична продан; 2. С. и Е.Д. са осъдени да заплатят на М.М. на осн. чл. 286 от ГПК (отм.)
сумата от 5273 лв., ведно със законната лихва от 02.10.2004 г., като
претенцията е отхвърлена за разликата над уважения до пълния предявен размер от
25 000 лв.; 3. М.М. е осъдена да заплати на С. и
Е.Д. на осн. чл. 286 от ГПК (отм.) сумата от
14 423 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2004 г.; 4. М.М. е осъдена да заплати на Е.Д. на осн.
чл. 286 от ГПК (отм.) сумата от 9 616 лв., ведно със законната лихва,
считано от 02.10.2004 г.
Срещу посоченото Решение
от 27.05.2015 г. е постъпила въззивна жалба от Е.Д. и
въззивна жалба от С.Д. в частта, касаеща
размера на началната цена, от която да започне публичната продан на делбения имот, както и в частта, с която С. и Е.Д. са
осъдени да заплатят на М.М. на осн.
чл. 286 от ГПК (отм.) сумата от 5273 лв. Срещу посоченото решение на СРС е
постъпила въззивна жалба и от М.М.
в частта, с която е постановено делбеният имот да
бъде изнесен на публична продан, в частта, с която претенцията ѝ на осн. чл. 286 от ГПК (отм.) за сумата от 25000 лв. е
отхвърлена за разликата над 5273 лв. до пълния предявен размер, както и в
частта, с която е осъдена да заплати на С. и Е.Д. сумата от 14 423 лв. и на Е.Д.
сумата от 9 616 лв.
Въз основа на
депозираните жалби е образувано ВГД № 16080 по описа за 2015 г. на Софийски
градски съд (СГС), като с Решение № 8826 от 29.12.2017 г. по същото дело
Решението на СРС от 27.05.2015 г. е отменено в частта, с която е отхвърлен
предявеният от М.М. срещу С. и Е.Д. иск по чл. 286 от ГПК (отм.) за разликата над сумата от 5273 лв. до размера на сумата от 8017,50
лв., ведно
със законната лихва, считано от 01.10.2004 г., като вместо това С. и Е.Д. са
осъдени да заплатят М.М. на основание чл. 286 от ГПК
(отм.), вр. с чл. 61, ал. 2 от ЗЗД разликата над
сумата от 5273 лв. до размера на сумата от 8017,50 лв., ведно със законната
лихва, считано от 01.10.2004 г. до окончателното изплащане. В останалата част Решение
от 27.05.2015 г. по ГД № 10923 по описа за 2004 г. на СРС, 62 с-в е потвърдено.
По касационна жалба на М.М. срещу решението на СГС е образувано ГД № 2622 по описа
за 2018 г. на ВКС. С Определение № 199/19.04.2019 г. ВКС:
1. не допуска решението
на СГС до касационно обжалване в частта, с която е потвърдено Решение от
27.05.2015 г. по ГД № 10923 по описа за 2004 г. на СРС, 62 с-в в частта му за
извършване на делбата чрез изнасяне на делбения имот
на публична продан и в частта по предявения от М.М.
срещу С. и Е.Д. иск за заплащане на извършени в делбения
имот подобрения;
2. допуска касационно
обжалване решението на СГС в частта, с която е потвърдено Решение от 27.05.2015
г. по ГД № 10923 по описа за 2004 г. на СРС, 62 с-в в частта му по исковете на С.
и Е.Д. срещу М.М. с правно основание по чл. 31, ал. 2
от ЗС.
С Решение №
165/22.10.2019 г., постановено по ГД № 2622 по описа за 2018 г. на ВКС е
отменено Решение № 8826 от 29.12.2017 г. по ВГД № 16080 по описа за 2015 г. на
СГС в частта, с която е потвърдено Решение от 27.05.2015 г. по ГД № 10923 по
описа за 2004 г. на СРС, 62 с-в, в частта му по исковете на С. и Е.Д. срещу М.М. с правно основание по чл. 31, ал. 2 от ЗС, като в тази
част връща делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.
От казаното следва, че
делото е останало висящо само и единствено досежно
исковете на С. и Е.Д. срещу М.М. с правно основание
по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
По делото е постъпила
молба с вх. № 280350/11.04.2022 г. от С. и Е.Д., подписана лично от тях, с
която същите заявяват, че на основание чл. 233 от ГПК правят отказ от
предявените от тях срещу М.Д.М. искове с правно основание по чл. 31, ал. 2 от
ЗС и молят производството по делото да бъде прекратено в тази част.
Настоящият въззивен състав намира, че производството по делото е по
реда на ГПК (отм.). Разпоредбата на чл. 233 от ГПК е идентична с тази на чл.
119, ал. 2 от ГПК (отм.), според която ищецът може да се откаже изцяло или
отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не
може да предяви наново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение
се обезсилва.
Изявлението за отказ е
направено във въззивното производство лично от ищците,
при което изявлението по цитираната молба е годно да десезира
въззивния съд от разглеждане на правния спор. Въззивният съд следва да зачете така направеното изявление,
да прекрати производството по делото, като обезсили първоинстанционното
решение в частта му по отношение исковете на С. и Е.Д. срещу М.М. с правно основание по чл. 31, ал. 2 от ЗС съгласно
разпоредбата на чл. 119, ал. 2, изр. 3 ГПК (отм.). При отказ от иска съгласие
на ответната страна не се изисква.
Ето защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 119, ал. 2, изр. 3 от ГПК (отм.) първоинстанционно Решение от 27.05.2015 г. по ГД № 10923 по описа за 2004 г. на Софийски районен съд, 62 с-в, в частта му по отношение исковете на С.Д.Д. и Е.Х.Д. срещу М.Д.М. с правно основание по чл. 31, ал. 2 от ЗС поради отказ от исковете и ПРЕКРАТЯВА първоинстанционното производство в тази част и производството по ВГД № 14406 по описа за 2019 г., по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав.
Опредлението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.