Р Е Ш Е Н И Е
№…………………… 2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на четиринадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Галина Г.
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №90/2021 г. по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за
кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано е по жалба на В.К.М., ЕГН **********,
срещу заповед №18-11389/23.11.2020 г. на Началника на службата по геодезия,
картография и кадастър /СГКК/ Варна, в частта с която е одобрено изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. З., състоящо се в
промяна границите на съществуващи обекти в КККР за поземлен имот 30497.501.341
с площ 1150 кв.м, собственост на Д.К.Д.и В.Й.Д., който след промяната става
1164 кв.м; поземлен имот /ПИ/ 30497.501.345 с площ 988 кв.м, собственост на жалбоподателя,
който след промяната става 974 кв.м.
В жалбата се сочи, че обжалваната заповед
е нищожна, издадена от некомпетентен орган. В условията на евентуалност се
твърди, че е издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените
правила, в нарушение на материалния закон. Жалбоподателя посочва, че е
собственик на процесния имот, съгласно Нотариален акт №14, том VІ, рег.№4705,
дело №1014, от 13.12.2006 г., като имотната граница между двата имота е правилно
отразена в кадастралната карта. Навеждат се доводи, че в случай, че заявителите
претендират собственически права върху площта от неговия имот, предмет на
изменението, е налице спор за собственост, който следва да бъде разрешен по
съдебен ред. Посочва, че спорът за материално право е пречка за издаване на
заповед с процесното съдържание и обуславя нейната материална
незаконосъобразност. Твърди, че коригираната граница с оспорената заповед,
минава през гаража му, поради което част от него ще остане в съседния имот.
Искането към съда е за отмяна на
оспорената заповед и присъждане на съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Представени са писмени бележки, в които са
изложени твърдения, че е налице несъответствие в границата по Кадастралната
карта между двата имота и действителната такава, както е материализирана на
място. Изложени са доводи, че целта на изменението е отстраняването на
непълноти и грешки, т.е. привеждането на кадастралната карта в съответствие с
действителното състояние на границите между имотите. Навеждат се доводи, че изменението
на КККР не е насочено към създаване на други непълноти и грешки в картата, а
единствено към отстраняване на съществуващите такива. Посочва, че предложеното
и одобрено изменение с оспорената заповед, не отстранява съществуващите грешки
в КККР по отношение на границата между двата имота, а създава нови такива – на
място материализираната граница между тях е между зидовете на сградите/двата
гаража/. Твърди се че с изменението, част от гаража на жалбоподателя остава в
съседния имот, от което следва, че с изменението се създават нови грешки в
КККР. Изложени са доводи, че при отстраняване на непълноти и грешки в КККР не е
нужно да се съблюдава действащия регулационен план за територията.
Ответникът по делото – Началникът на
Службата по геодезия, картография и кадастър Варна, не се явява и не се представлява.
С депозиране на жалбата в съда, е изразено становище от Началника на Службата
по геодезия, картография и кадастър Варна. Оспорва се жалбата, като
неоснователна и недоказана. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на
жалбоподателя, в случай, че същото е над минималните размери.
Съдът , след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 АПК събраните и приети по делото
писмени доказателства , приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност в настоящото съдебно производство е издадена заповед, с която
е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри.
Със заявление с вх. № 01-440030/28.09.2020
г. от В.Й.Д., е поискано изменение на кадастралната карта и кадастралния
регистър /КККР/ към одобрената със заповед № РД-18-17/06.03.2015 г. на изп.
директор на АГКК, кадастрална карта /КК/ на с.З..
С изх. № 24-25293/16.10.2020 г. СГКК е
изпратила до жалбоподателя уведомление, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, за образуваното административно
производство, като съгласно чл. 34, ал. 1 и 3 от АПК му предоставила
възможност в 7 дневен срок да направи възражение по заявеното изменение и да
представи доказателства. В уведомлението, жалбоподателят собственоръчно е
посочил „съгласен съм не възразявам”.
С административната преписка е представен
Нотариален акт №99, том ІХ, дело №3550/1978 г./л.22/, за продажба срещу
задължение за гледане и издръжка, съгласно който В.Й.Л. е придобила ½
идеална част от дворно място, находящо се в с.З., с площ 968 кв.м. и ½
идеална част от застроената в същото жилищна сграда, състояща се от входно
антре, две стаи, лятна кухня, ниша, баня, изба под едната стая и антрето,
покрит вход за избата, срещу задължението поето от В. Л. за гледане и издръжка
спрямо Д.К.Д.и съпругата му М. П. Д., до тяхната смърт.
Представен е Нотариален акт №14, том VІ,
дело №1014/13.12.2006 г./л.39/, с който В.К.М. е придобил, чрез
покупко-продажба дворно място, УПИ с.З., с площ 700 кв.м., ведно с находящата
се в имота къща на един етаж, както и 2 гаража.
За изясняване на делото от фактическа
страна е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Заключението на вещото
лице инж. Л.Г.И. не е оспорено от страните и съдът го кредитира като обективно
и компетентно и въз основа на него приема за установени следните релевантни за
спора факти: границата между двата ПИ №30497.501.341 и ПИ №30497.501.345 минава
между двата гаража разположени на калкан в двата поземлени имота. По одобреното
изменение границата ще премине през съществуващия на място гараж с
ид.№30497.501.345.2. На скица проект №15-962407/16.10.2020 г. издадена от СГКК
Варна, техническата граница е нанесена, като проектна и тя няма знак, показващ
вида на оградата. Вещото лице е установило, че за територията на с.З. има
одобрен регулационен план със Заповед №10 от 15.01.1990 г. на Кмета на Община
Варна. Регулационните планове се изработват върху кадастрална основа. За имоти
с пл.№341 и 345 от кадастралния план на с.З. са отредени УПИ ХІV-341 и ХІІІ-345,
кв.10. По действащия регулационен план дворищно регулационната граница между
УПИ 14-341 и 13-345, кв.10 е показана, че минава по материализирана граница по
кадастър – Приложение №2.
В производството пред съда е представен
Нотариален акт №33, том І, рег.№361, дело №29 от 2021 г./л.16/, с който В.К.М.
е признат за собственик на имот с идентификатор №30497.501.345, находящ се в с.З.,
ул.”А.” №**, с площ 988 кв.м., заедно с изградените в имота сграда с
идентификатор №30497.501.345.1 със застроена площ 54 кв.м. и сграда с
идентификатор №30497.501.345.2 със застроена площ 57 кв.м., сграда с
идентификатор №30497.501.345.3 със застроена площ 61 кв.м.
При така установените факти и
обстоятелства съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
съдебен контрол административен акт, от заинтересовано лице и в 14-дневния срок
по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 51, ал. 1 ЗКИР кадастралната
карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се
изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра,
настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните
регистри; 2. непълноти или грешки.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта
и кадастралните регистри по, ал. 1 се извършват от службата по геодезия,
картография и кадастър по местонахождение на имота. В съответствие с
разпоредбата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, измененията в кадастралната карта
и кадастралните регистри на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или
грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия,
картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от
скица-проект.
В съответствие с чл. 54, ал. 4, вр., ал. 2 от ЗКИР, компетентен орган по издаването на
заповед за изменение на КР в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е Началника на СГКК по
местонахождението на имота. Предвид местонахождението на имота, местно
компетентен в случая е Началника на СГКК-Варна. С административната преписка е
представена Заповед №18-12918/09.12.2019 г. на Началника на СГКК Варна, с която
в случаите на отсъствие, са предоставени правомощията по ЗКИР, да бъдат
осъществявани от инж.Й.Н.А., а в нейно отсъствие от инж.Т.Л.К.. Съгласно
заповед №18-12918/09.12.2019 г. на Началника на СГКК Варна, оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените й по закон
правомощия.
Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и
съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК.
Предвид това, не са налице основания за отмяна /
обявяване нищожност на заповедта на основание чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Съдът констатира също, че при издаване на процесната
заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да опорочат нейната законосъобразност и да мотивират отмяната й.
Както се установи при изследване на
значимите за спора фактически обстоятелства, административното производство по
изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри е било инициирано със
заявление на заинтересовано лице, легитимирало се с доказателства за
собственост и изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането
в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри. Процедурата се е
развила при действието на глава шеста от ЗКИР (изм. сДВ, бр. 49 от 13 Юни
2014 г.) Видно от съдържащите се в преписката данни, заповедта е била издадена
след надлежно връчване на уведомление и след изтичане на предоставения на
заинтересованото лице М. срок за становище по процедираното изменение на КККР.
Оспорваната заповед обаче противоречи на материалния
закон и следва да бъде отменена на това основание.
Основание за издаването на заповедта на началника на
СГКК Варна е разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, сочеща, че кадастралната карта и
кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние като се изменят при
установяване на непълноти или грешки. Според § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, понятието „непълноти
или грешки” е дефинирано като несъответствия в границите и очертанията на
недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо
действителното им състояние.
В Обяснителната записка към проекта за поправка
на ПИ 30497.501.341 и ПИ 30497.501.345, е посочено, че проектът е съставен
съобразно действащият регулационен план на с.З. за УПИ ХІV-41, кв.10. Посочено
е, че след сравняване на кадастралната карта с регулационния план на с.З.,
проектанта е установил, че източната граница на УПИ 14-41, кв.10 не е
нанесена/отразена правилно в КК. Началникът на СГКК Варна неправилно е приел,
като основание за изменение на КККР на с.З., несъответствието между КККР и
регулационния план. Целта на изменението на КККР е отстраняването на
непълнотите и грешките, привеждането на кадастралната карта в съответствие с
действителното състояние на границите между имотите. В случая с одобреното
изменение се цели съответствие между регулационния план и КК, което първо не е
целта на чл.54, от ЗКИР, второ не е предвидено, като изискване за съответствие.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, по действащия
регулационен план дворищно регулационната граница между УПИ ХІV-341 и ХІІІ-345,
кв.10, е показана, че минава по материализирана граница по кадастър –
Приложение 2. В случая е налице разминаване, вещото лице е установило, че е
налице идентичност на границите между действащия регулационен план и
материализираната граница по кадастър, докато в производството пред
административния орган – Проект за поправка на процесните имоти, е установено
несъответствие. В обяснителната записка, както и в приложената административна
преписка по издаване на оспорената заповед, не става ясно по кой регулационен
план е налице несъответствие.
В случая изменението на КККР се изразява в
промяна границата между двата имота. Според разпоредбата на чл.20, ал.3 от
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри споровете за
местоположението на границите на поземлените имоти се решават по съдебен ред.
Административният орган е следвало да установи на какво именно се дължи това
изменение на КККР. Няма изложени мотиви в оспорената заповед, че са били
анализирани предпоставките за изменението на КККР. В случай, че са налице
предпоставките на чл.54 от ЗКИР, едва тогава да предприеме издаването на
оспорената заповед.
Оспорената заповед е незаконосъобразна,
поради противоречие с материалния закон и целта му и следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1 от
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/Наредбата/
Агенцията по геодезия, картография и кадастър не носи отговорност за
отклоненията при нанасяне на границите на поземлените имоти в кадастралната
карта, по-малки от допустимите стойности на грешките по чл.18. В случая няма
данни колко е допустимата стойност на грешката според чл.18 от Наредбата, в
зависимост от характеристиките на имота, но предивд факта, че изменението касае
площ от 14 кв.м./преди изменението 1150 кв.м., след изменението 1164 кв.м./,
спрямо с колкото се намалява площта на
заявителя, инициирал производството, то може да се приеме, че е в границите на
допустимата стойност. В този смисъл е налице още едно основание за липса на
предпоставки за изменение на КККР за процесните имоти в с.З..
Като допълнителен мотив за отмяна на
оспорената заповед, съдът намира за необходимо да отбележи, че:
В производството пред съда е представен от
жалбоподателя Нотариален акт №33, том І, рег.№361, дело №29 от 04.02.2021 г. за
собственост на недвижим имот, с който е признат за собственик на поземлен имот
с идентификатор №30497.501.345 с площ 988 кв.м., заедно с изградените в имота
сграда с идентификатор №30497.501.345.1. със застроена площ 54 кв.м., сграда с
идентификатор №30497.501.345.2. със застроена площ 57 кв.м., сграда с
идентификатор №30497.501.345.3 със застроена площ 61 кв.м. Същият е съставен
след издаване на оспорената Заповед № 18-11389/23.11.2020 г. на Началника на
СГКК Варна, но съдът съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК кредитира
същия, с което се установява, че е налице спор за материално право.
Непълнотата или грешката се допълва или поправя от
службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени
доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти, съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, а когато непълнотата
или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след
решаване на спора по съдебен ред, според, ал. 2 на чл. 54. В настоящия случай,
в производството пред съда са представени документи, удостоверяващи право на
собственост на жалбоподателя – констативен нотариален акт, целящ да докаже
тезата на жалбоподателя за невъзможност въпросните 14 кв.м., предмет на
изменението, че не могат да бъдат притежание на трети лица – В. Д.. От своя
страна, лицето инициирало производството за изменение на одобрената КККР – В. Д.
също притежава надлежни доказателствени средства за установяване на
собственически права / нот.акт за продажба срещу задължение за гледане и
издръжка от 1978 г./, противопоставящи се на твърдяната от жалбоподателя
собственост върху процесните 14 кв.м., които права подлежат на установяване в
самостоятелно съдебно производство, различно от настоящото - с предявяване на
иск за защита на материално право по общия исков ред. Тъй като с процедираното
изменение се намалява площта на имота на жалбоподателя В.М., чрез навлизане в
имота му, както и част от гараж №2 в имот с идентификатор №30497.501.345.2
остава в имот с идентификатор №30497.501.341, несъмнено е налице индиция за
спор за материално право. Доводите
на страните в производството по исканото изменение и представените от тях
доказателства, в т.ч. и тези в хода на съдебното производство за източниците им
на вещни права обосновават категорично наличието на спор за материално право,
който може да бъде решен единствено в посоченото по-горе отделно исково
производство. Следва да се приложи нормата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, изискваща непълнотата
или грешката, свързана със спор за материално право, да се отстрани след
разрешаването на спора по съдебен ред.
При този изход на спора, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски. Претендираните
разноски са в размер на 10 лв. държавна такса, депозит за вещо лице в размер на
450 лв. и 900 лв. адвокатско възнаграждение. От страна на ответника е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото следва
да бъде съобразено с разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в размер на 500 лв.
Мотивиран от изложените съображения
Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 18-11389/23.11.2020 г. на
Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър Варна, в частта с която
е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на
гр. Варна, състоящо се в промяна границите на съществуващи обекти в КККР за
поземлен имот 30497.501.341 с площ 1150 кв.м, собственост на Д.К.Д.и В.Й.Д.,
който след промяната става 1164 кв.м; поземлен имот /ПИ/ 30497.501.345 с площ
988 кв.м, собственост на жалбоподателя, който след промяната става 974 кв.м.
ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър Варна да заплати на В.К.М.,
ЕГН **********, сумата от 960 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщението за
постановяването му до страните.
СЪДИЯ: