№ 150
гр. Шумен, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна В. Райкова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
в присъствието на прокурора Р. Ил. Р.
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20243600600410 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.318 и сл. от НПК.
С Присъда № 33/04.07.2024г. по НОХД №2175/2023г. Шуменският Районен съд е
признал подсъдимия Р. Р. М. за виновен в това, че на 19.07.2021 г. в гр. Шумен, при
управление на лек автомобил „Пежо 207" с рег. № ****, нарушил правилата за движение -
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: /“при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава /за категория "В”/ в населено място - 50 км/ч“/,
движейки се със скорост от около 60,08 км/ч. и по непредпазливост причинил значителни
имуществени щети на обща стойност 15 968.92 лева, както следва: на л.а. „Хюндай" с рег. №
****, собственост на Х.И.С. на стойност 10 551.82 лева и на л.а. „Сеат Леон" с рег. № ****
собственост на К.И.М. на стойност 4950.00 лева; 3 броя пътни знаци на стойност 257.10 лева
и 1 брой оградно пано на тротоар на стойност 210.00 лева, собственост на Община Шумен,
поради което и на основание чл.343 ал.1 буква “а”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК и чл.54 ал.1 от
НК го осъдил на „пробация“ с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност 2 /два/ пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца; като го оправдал по
първоначално повдигнатото обвинение за нарушение на чл.47 от ЗДвП. С присъдата на
основание чл.343г от НК лишил подс. Р. М. и от правото да управлява МПС за срок от 3 /три/
месеца. На основание чл.189 ал.3 от НПК осъдил подс. М. да заплати в полза на държавата
по сметка на ОДМВР – Шумен направените деловодни разноски в ДП в размер на 1004.70
лева и в полза на съдебната власт по сметка на РС - Шумен направените деловодни разноски
в съдебното производство в размер на 6555.29 лева.
Така постановеният съдебен акт е обжалван от защитника на подсъдимия. В жалбата
1
се изразява недоволство от постановената присъда и се излага становище, че същата е
неправилна и незаконосъобразна. Молят да бъде отменена присъдата и да бъде постановена
нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен. Преди даване ход на делото по
въззивното дело е постъпило допълнително писмено изложение. В него се посочва, че
присъдата е неправилна, защото не се е доказало по безспорен начин повдигнатото
обвинение по отношение на подсъдимия. Изразяват категоричното несъгласие с мотивите
към присъдата, относно извода за доказаност, че подсъдимият с поведението си, изразяващо
се в отклоняване на автомобила на ляво и увеличавайки над разрешената скорост от
50км./ч., до 60.08км./ч., е създал опасна ситуация и е станал причина за настъпване на ПТП
със значителни материални щети. Смята, че съдът се е позовал на заключението на
допълнителната тройна автотехническа експертиза, без да е взел под внимание казаното от
вещите лица, че дори лицето да се е движело с максималната допустима скорост за населено
място 50км./ч. е нямало как да бъде предотвратен удара. Счита, че в настоящия случай
скоростта с която се е движел подсъдимия не е в причинно следствена връзка с настъпване
на ПТП и последващата промяна в последния момент на траекторията на МПС управлявано
от М., са ирелевантни, защото според заключението на първата автотехническа експертиза в
кръговото кръстовище първи е навлязъл л.а.“Пежо“ управляван от подсъдимия М., а
промяната на посоката на движение след това е ирелевантно към настъпилата ситуация.
Смята, че водачът на МПС „Сеат Леон“ е трябвало да пропусне л.а.“Пежо“ движещ се с
предимство, тъй като пръв е навлязъл в кръговото движение включително и според
Констативния протокол за ПТП от 19.07.2021г. Възразява срещу извода на
първоинстанционния съд, че не е нужно назначаването на повторна тройна автотехническа
експертиза за установяване на причината за настъпване на ПТП тъй като от дадените по
делото няколко заключения са посочени различни една от друга причини за това, а това
според защитата е липса на безспорни доказателства за виновно поведение от страна на
подсъдимия. Смята, че в тройната автотехническа експертиза отговорите са били на база
предположения и житейска логика, а не на безспорни факти и обстоятелства, според които е
била и първоначалната фактическа обстановка и е било повдигнато и обвинение на лицето
К.М. като водач на автомобил „Сеат Леон“. Смята за недопустимо да се повдига обвинение
на база предположения и липса на безспорни доказателства, а само на евентуално възможни
ситуация и теории. Акцентира, че подзащитният и е очаквал от останалите участници в
движението, включително и от пострадалия, да имат правомерно поведение на пътя и
според нея ако водачът на лек автомобил „Сеат Леон“ не бил нарушил правилата за
движение по пътищата чрез отнемане на предимство, то ПТП не би настъпило. Изразява
категорично несъгласие с изложеното от първоинстанционния съд, че подзащитният й е
имал техническа възможност да избегне произшествието чрез намаляване на скоростта,
защото ако бил спрял или намалил скоростта си - би станал пречка за движещите се
автомобили по пътя с предимство след него. Смята за неизяснено по делото кой от
участниците в ПТП пръв е навлязъл в кръговото движение, респ. налице ли е отнемане на
предимство, като всички други действия на подзащитният й не са в причинно следствена
връзка с настъпилото ПТП. Поради недоказаността на обвинението, респ. на виновно
поведение от страна на подзащитният й по категоричен и безспорен начин, моли да бъде
отменена обжалваната присъда, като бъде постановена друга, с която да признат
подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение. С жалбата и с допълнителното
изложение не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна
прокуратура - Шумен смята жалбата за допустима, но неоснователна. Намира протеклото
производство за законосъобразно, без допуснати процесуални нарушения. Смята, че са
събрани всички относими към предмета на делото доказателства, като съдът ги е анализирал
и е достигнал до законосъобразна и справедлива присъда. Моли присъдата да бъде оставена
в сила, а жалбата да бъде оставена без уважение.
2
В съдебно заседание подсъдимият и неговия защитник поддържат жалбата на
посочените в нея основания. Защитникът адв.А. се позовава на всички изтъкнати от нея
съображения в жалбата и в допълнителното писмено изложение и ги доразвива в хода на
съдебните прения. Смята, че първоинстанционният съд не е анализирал и не е събрал всички
съотносими и съществени към разкриване на обективната истина в настоящия случай
доказателства. Позовава се на първата назначена в хода на досъдебното производство
автотехническа експертиза, според която водачът на лек автомобил „Пежо“, движейки се с
максимално допустимата скорост от 50 км/ч за населеното място нямал възможността
технически да предотврати настъпването на пътнотранспортно произшествие. Счита, че
нито в хода на ДП, нито в хода на СП се е установила основната причина за настъпване на
ПТП, след като в ДСАТЕ и в констативния протокол изготвен при огледа на ПТП на
19.07.2021 г. от служителите на Сектор „Пътна полиция е посочено, че пръв е навлязъл в
ринга на кръстовището л.а. „Пежо 207“. Отново изразява категоричното си несъгласие със
заключението на тройната автотехническа експертиза и допълнителната към нея, които
съдът изцяло е кредитирал и акцентира, че вещите лица с категоричност са заявили, че дори
лицето да се е движило с максималната допустима скорост - 50 км/час, удар е щял да
настъпи, но в задната част на автомобила на л.а. „Сеат Леон“. Маневрата на ляво от страна
на подзащитният й смята за ирелевантна към спора, защото е била следствие от лишаването
от предимство от участник 2 в нарушение на ЗДвП. Смята, че тяхното твърдение се подкрепя
и от схемата в констативния протокол от 19.07.2021г., където се виждало, че участник 2 е
нанесъл удар в предна лява част на автомобила на участник 1. С оглед на изложените от нея
твърдения счита, че категорично не се е доказало виновно поведение от страна на
подзащитния й, с което да е станал причина за настъпване на ПТП, а съдът не се е съобразил
с искането им за събиране на допълнителни доказателства, с които по един безспорен начин
да се докаже основната причина за настъпването на процесното ПТП. Моли да бъде
отменена присъдата на първоинстанционния съд и да бъде признат подзащитният й за
невиновен по повдигнатото обвинение.
В личната си защита подсъдимият Р. М. изразява съгласие с изложеното от адвоката
си и не желае да добави нищо. В последната си дума също моли да бъде признат за
невиновен.
Настоящият състав на въззивния съд, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е събрал множество гласни и писмени
доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите – свид. К.М.,
свид.Х.С., свид.В.С., свид.С.Ц., свид.Т.М., на свид.В.Е. дадени в съдебно заседание,
показанията на свид.Т.М. от досъдебното производство приобщени по реда на чл.281 ал.4,
във вр. с ал.1 т.1 от НПК, изслушал заключенията на изготвените по делото автотехнически
експертизи, поддържани от вещите лица в с.з. и приети от съда, както и от приобщените
писмени доказателства събрани в хода на ДП и на съдебното производство, които е обсъдил
внимателно и задълбочено. След обстойният им анализ, съдът е приел от фактическа страна,
че:
Подсъдимият Р. Р. М. е неосъждан. Същият е правоспособен водач на МПС категории
„В“ и „М“, придобити на 03.02.2021г.
На 19.07.2021г. около 21:30 ч. свид. К.М. с управлявания от него л.а. „Сеат Леон“ с
рег. № **** се движел по бул. „Велики Преслав“ в гр.Шумен, в посока към кръговото
кръстовище на площад „България“, с намерение да продължи по ул.„Алеко Константинов“.
До водача на предната дясна седалка пътувал свид. С.Ц.. Пътното платно на бул. „Велики
Преслав“ било двупосочно с по две ленти за движение във всяко платно, като свид. М.
управлявал МПС в лявата пътна лента. Времето било ясно, пътното платно сухо, без
3
неравности. Приближавайки кръговото кръстовище на площад „България", пред автомобила
на свид. М., попътно в същата пътна лента се движили още два леки автомобила, като този
пред автомобила на свид. М., бил управляван от свид. В.Е., а лекият автомобил пред него не
бил установен в хода на разследването. Непосредствено преди кръстовището свид. Е. и свид.
М. преустановили движението си, един зад друг в лявата лента изчаквайки, неустановеният
лек автомобил да навлезе в кръстовището.
След като последният навлязъл в кръстовището, свид. Е. придвижил бавно напред
автомобила си, огледал се за идващи от лявата му страна пътни превозни средства /ППС/ и т.
к. нямало такива, навлязъл в кръстовището.
След него свид. М. придвижил бавно автомобила си до входа на кръстовището, спрял
преди да навлезе в него, огледал се, не видял опасност и навлязъл в кръстовището.
По същото време л. а. „Пежо“ с рег. № ****, с водач – подс. Р. Р. М. се движел по бул.
„Славянски“ в посока към кръговото кръстовище на пл. „България“, с намерение да
продължи в посока Автогара - Шумен по бул. „Мадара“. Пътното платно на бул.
„Славянски“ също било двупосочно с по две ленти за движение във всяко платно, като подс.
М. приближавайки кръстовището управлявал МПС в лявата пътна лента. До подсъдимия на
предната дясна седалка пътувал свид. Т.М.. Преди да навлезе в кръстовището подс.М.
намалил скоростта от 50-60 км/ч на около 25 км/ч, не видял в кръстовището опасност и без
да спира навлязъл в него от лявата лента на бул. „Славянски“, увеличавайки скоростта.
Приближавайки началото на бул. „Велики Преслав“, подсъдимият виждайки навлезлия в
кръстовището л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ****, управляван от свид. М., с цел да избегне удар с
него отклонил л.а. „Пежо“ с рег. № **** наляво и увеличил скоростта. От своя страна
свид.М., виждайки приближаващия се л.а. „Пежо“ с рег. № ****, успял да отклони леко
надясно с цел да избегне удара. Последвал удар между двата автомобила, като л. а. „Пежо“ с
рег. № **** ударил с предната си дясна част л.а. „Сеат Леон“ с рег. № **** в областта на
предната лява врата, като началният контакт е бил в областта на колонката между двете леви
врати. В момента на удара скоростта на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № **** е била около 25,88
км/ч, а скоростта на л. а. „Пежо“ с рег. № **** - около 60,08 км/ч.
След този удар л.а. „Сеат Леон“ с рег. № **** се придвижил надясно и с предната си
лява част, ударил в областта на лявата задна врата л.а. „Хюндай" с рег. ****, с водач свид.
Х.И.С., който изчаквал да навлезе от бул. „Мадара“ в кръговото кръстовище. В резултат на
този удар л.а. „Хюндай" с рег. **** бил отхвърлен частично на тротоара и се спрял опрян с
дясната си страна в стълб от уличното осветление, след като преди това се ударил в него, а
л.а. „Сеат Леон“ с рег. № **** се качил на десния тротоар на бул. „Мадара“, като съборил
метален парапет и стълб с три пътни знака, след което преустановил движението си с лява
предна част до оградна бетонна стена на градската градина.
След удара в л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ****, л. а. „Пежо“ с рег. № **** се насочил в
посока към входа на градската градина, като с предната си дясна странична част се е
простъргал леко по предната част на предната броня на л.а. „Хюндай" с рег. ****, след което
преодолял бордюра пред входа на градската градина, ударил се в лявата колона на входа й и
се спрял опрян с предната си част в нея.
В резултат на настъпилото ПТП на трите МПС са получени деформации в следните
области:
- на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № **** са констатирани деформации от два
последователни контакта - в предната лява врата, в резултат на удара с л. а. „Пежо“ с рег. №
**** и в предната лява част от удара в л.а. „Хюндай" с рег. ****;
- на л.а. „Хюндай" с рег. **** - в областта на лявата задна врата от удара с л.а. „Сеат
Леон“ с рег. № **** и дясната странична част на купето от удара в стълба от уличното
осветление;
- на л. а. „Пежо“ с рег. № **** – в дясната предна странична част от удара с л.а.„Сеат
Леон“ с рег. № **** и в предната част от удара в колоната на входа на градската градина;
4
В хода на досъдебното производство са изготвени три автотехнически експертизи –
първоначална и две допълнителни.
Според заключението на първоначалната АТЕ причината за настъпване на ПТП е, че
водачът на л.а. „Сеат Леон“ /свид. К.И.М./ навлязъл в кръговото кръстовище в опасната зона
за спиране на л.а.“Пежо“, управляван от подсъдимия и последният не е могъл да
предотврати удара и при движение със скорост разрешена за движение в населено място.
Вещото лице е определило скорост на движение в момента на удара на л.а. „Сеат Леон“ - 25-
30 км/ч, а на л.а.“Пежо“ - 62.01 км/ч, а мястото на удара - 12.4 метра западно и 8.8 метра
южно, спрямо ориентира. При изготвяне на експертизата вещото лице е приело, че свид.М. е
навлязъл в кръговото кръстовище от бул.“Велики Преслав“ само намалявайки скоростта си
на движение, без да спре, като според заключението на първата допълнителна АТЕ /л.128 –
133 от ДП/ в този случай л.а.“Пежо“ пръв е навлязъл в ринга на кръстовището.
Съгласно заключението на втората допълнителна АТЕ /л.158 - 162 от ДП/, в случай,
че свид.М. е спрял на стоп линията преди да навлезе в кръстовището, при тази хипотеза в
момента на потегляне от спряно положение и навлизане на л.а. „Сеат Леон“ в кръговото
кръстовище, л.а. „Пежо“ се е намирал при движение с 62.1 км/ч на разстояние 73.1 метра от
мястото на удара, а при движение с 50 км/ч. на 58.89 метра, като и в двата случая е бил
извън границите на кръстовището.
Съгласно заключението на първоначалната и допълнителната експертиза стойността
на нанесените щети вследствие на ПТП е както следва: на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № **** – в
размер на 4950 лв., на л.а. „Хюндай" с рег. №*** – 10 551.82 лв., на л. а. „Пежо“ с рег. №
**** – 3160 лв., на оградното пано и трите пътни знака, собственост на Община Шумен –
467.10 лв.
В хода на съдебното производство са били допуснати и изготвени тройна съдебно-
автотехническа експертиза и допълнителна тройна съдебно-автотехническа експертиза.
Съобразявайки събраните по делото гласни и писмени доказателства, вещите лица по
тройната съдебно - автотехническа експертиза дават заключение, че причините за
произшествието от техническа гледна точка са две - първата е обстоятелството, че водачът
на л.а.“Пежо“ /подс.М./, имайки възможност да възприеме навлезлия преди него в
кръстовището л.а.“Сеат“, не е реагирал своевременно и когато го е видял вече не е имал
техническа възможност за избегне удара чрез спиране. Подсъдимият е имал техническа
възможност да предотврати произшествието чрез намаляване на скоростта, тъй като през
цялото време от навлизането в кръстовището до удара л.а.“Сеат Леон“ е бил в полезрението
му. Вещите лица също така приемат, че водачът на л.а. „Сеат Леон“ също е имал условна
възможност да избегне произшествието чрез спиране ако след оглеждането преди да потегли
би продължил да се оглежда наляво при навлизане в кръстовището, без това да му е било
задължение, тъй като приемат, че е преминал пръв стоп линията за навлизане в
кръстовището с малка разлика във времето – 0.26 секунди. Вещите лица са определили
скорост на движение в момента на удара на л.а. „Сеат Леон“ около 25.88 км/ч, а на
л.а.“Пежо“ - около 60.08 км/ч, а мястото на удара - около 12 метра западно и на около 3.03
метра северно от ориентира, приемайки че преди на навлезе в кръстовището водачът на л.а.
„Сеат Леон“ – свид.М. е спрял, а водачът на л.а. „Пежо“ - подс.М. е навлязъл без да спира
като само е намалил скоростта от 50-60 км/ч. до около 25 км./ч., след което равномерно е
ускорил до около 60.08 км/ч. в момента на удара. При изготвянето на експертизата
отговаряйки на поставените задачи, вещите лица са приели траектория на движение на л.а.
„Пежо“ – влизане в кръговото кръстовище от бул.“Славянски“ и излизане по бул.“Плиска“.
Във връзка с дадените обяснения от подсъдимия в съдебното производство, преди
изслушване на вещите лица по изготвената тройна съдебно-автотехническа експертиза,
както и с показанията на свид. Т.М., че са имали намерение да продължат в посока –
Автогара Шумен, е била допусната допълнителна тройна съдебно-автотехническа
експертиза със задача вещите лица да отговорят на поставените в първоначалната
5
експертиза въпроси при вариант, в който евентуалната траектория на движение на л.а.
„Пежо“ е била – влизане в кръговото кръстовище от бул.“Славянски“ и излизане по
бул.“Мадара“, а не по бул.“Плиска“. При тази траектория на движение на л.а.“Пежо“, според
заключението на допълнителната експертиза, мястото на удара може практически да съвпада
с определеното в първоначалната тройна експертиза или да е на малко разстояние по на юг
от него, поради което разстоянията на придвижване на трите автомобила между ударите
помежду им не се променят, съответно не се променят и скоростите на автомобилите в
моментите на ударите помежду им. На база обясненията на подсъдимия, че преди удара е
ускорил скоростта с цел да го избегне, вещите лица приемат, че в тази хипотеза е налице
неравномерно ускоряване на скоростта до около 60.08 км/ч. в момента на удара, т.е. л.а.
„Пежо“ не се е движил с постоянно ускорение, поради което е невъзможно да се определи
времето на движението му от момента на навлизане в кръстовището до момента на удара,
съответно не е възможно да се определи кой пръв е навлязъл в кръстовището, както и да се
правят пресмятания за възможността да се предотврати удара чрез предприемане на
своевременно спиране от водачите на двата автомобила. При такава траектория на движение
на л.а.“Пежо“ /влизане в кръговото кръстовище от бул.“Славянски“ и излизане по
бул.“Мадара“/, вещите лица приемат, че причината за произшествието от техническа гледна
точка е друга, в сравнение с първоначалната експертиза, а именно обстоятелството, че
подсъдимият отклонявайки управлявания от него л.а. „Пежо“ на ляво, с цел да избегне удара
и увеличавайки над разрешената скорост от 50 км/ч. до 60.08 км/ч, е създал опасна ситуация.
Ако подсъдимият е следвал траекторията за навлизане в бул.“Мадара“, без да отклонява
автомобила на ляво, дори и при скорост 60.08 км/ч, е щял да премине на безопасно
разстояние зад л.а.“Сеат Леон“, т.е. щял е да подмине мястото на удара. При тези
обстоятелства според вещите лица навлизането на л.а.“Сеат Леон“ в кръстовището не е
представлявало опасност за движението на л.а.“Пежо“.
При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел от правна
страна, че от обективна и субективна страна подсъдимият М. е осъществил състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.„а“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
ШОС в рамките на своите правомощия и като инстанция по същество прецени
следното: Фактическата обстановка приета от районния съд е установена правилно.
Правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото
почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Безспорно е
установено по делото, а и не се оспорва от подсъдимия, че на 19.07.2021г. около 21.30 часа,
той е управлявал л. а. „Пежо“ с рег. № **** в гр.Шумен по бул.“Славянски“ и след
навлизането му в кръговото кръстовище на пл.“България“ е участвал в ПТП с л.а. „Сеат
Леон“ с рег. № ****, управляван от свид.К.И.М., който навлязъл в кръстовището от бул.
„Велики Преслав“. Доказано е и, че в резултат на удара между двата автомобила, са били
причинени щети освен на л.а. „Сеат Леон“ и на л.а. „Хюндай" с рег. №***, с водач
свид.Х.И.С., както и на оградното пано и три пътни знака, собственост на Община Шумен,
като размера на причинените имуществени вреди е установен по надлежния ред с
експертизи и вредите са значителни по смисъла на чл.343 ал.1 б.а от НК защото превишават
равностойността на 14 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието
/МРЗ към 19.07.20221г. е била в размер на 650 лева/: на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № **** - в
размер на 4950 лв., на л.а. „Хюндай" с рег. №*** – 10 551.82 лв., както и на оградното пано и
трите пътни знака, собственост на Община Шумен – 467.10 лв., т.е общо в общ размер на
15968.92 лева. Въпросът за авторството на деянието е намерил своето правилно разрешение
в атакуваната присъда. Правилно първата инстанция е приела, че подсъдимият е извършил
престъплението. Настоящата инстанция възприема и се солидаризира изцяло с направения
фактически и правен анализ на първоинстанционния съд. ШРС в мотивите си е дал много
обстоен и задълбочен отговор на всички развити от защитата съображения в хода на
първоинстанционните съдебни прения – които по същество се поддържат и лансират и пред
6
настоящата инстанция в жалбата, допълнителното писмено изложение и в хода на
въззивните съдебни прения. Доколкото настоящата инстанция напълно споделя развитите в
мотивите към присъдата съображения - същите са много подробни и задълбочени, те не
следва да се преповтарят. В този смисъл Р № 624/06.02.14г, І НО по КД № 1963/13г; Р №
321/18.01.16г, ІІІ НО по КД № 807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г, Р №
170/05.12.2019 г. на ВнАС по ВНОХД № 367/2019 г., Р №85/22.04.2016г. на ВнАС по ВНОХД
№ 122/2016г. според които не е необходимо въззивният съд „… да обсъжда подробно всичко
онова което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е
достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото“.
Възраженията на защитата и подсъдимия, лансирани в жалбата, в допълнителното
изложение и в съдебно заседание са неоснователни:
ШОС не констатира пороците неправилност и незаконосъобразност на постановения
първоинстанционен съдебен акт. Въззивният съд споделя извода на РС, че е доказано
виновно поведение на подсъдимия, което е основната причина за настъпване на ПТП. РС в
мотивите си подробно е обсъдил свидетелските показания, като се е аргументирал на кои
дава вяра и защо и детайлно е обсъдил петте автотехнически експертизи назначени по
делото, като е посочил кои от тях кредитира, в кои части и защо. РС е обсъдил показанията
на свидетелите К.М., Х.С., С.Ц., Т.М., обясненията на подсъдимия, извършеният оглед на
местопроизшествие, заключенията на изготвената в досъдебното автотехническа експертиза
и изготвените в съдебно заседание тройна автотехническа експертиза и допълнителна такава
към нея, поради което е приел за безспорно установен механизма на настъпване на ПТП,
включително че л. а. „Пежо“ е ударил с предната си дясна част л.а. „Сеат Леон“ в областта
на предната лява врата, като началният контакт е бил в областта на колонката между двете
леви врати, в резултат на което л.а. „Сеат Леон“ се придвижил надясно и с предната си лява
част ударил л.а. „Хюндай", в областта на лявата задна врата, който бил отхвърлен частично
на тротоара и се спрял опрян с дясната си страна в стълб от уличното осветление, след като
се ударил в него, а л.а. „Сеат Леон“ се качил на десния тротоар на бул. „Мадара“, като
съборил метален парапет и стълб с три пътни знака, след което преустановил движението си
с лява предна част до оградна бетонна стена на градската градина. След удара в л.а. „Сеат
Леон“, л. а.„Пежо“ се насочил в посока към входа на градската градина като с предната си
дясна странична част се е простъргал леко по предната част на предната броня на л.а.
„Хюндай", след което преодолял бордюра пред входа на градската градина и се спрял опрян
с предната си част в лявата колона на входа, след удар в нея. Първоинстанционният съд
подробно се е мотивирал защо приема, че подсъдимият с поведението си, изразяващо се в
отклоняване на автомобила на ляво и увеличавайки скоростта над разрешената от 50км./ч. е
създал опасна ситуация и е станал причина за настъпване на ПТП със значителни
материални щети.
Първоинстанционният съд детайлно е обсъдил и спорния въпрос - кой от водачите на
двата автомобила л.а. „Сеат Леон“ или л. а. „Пежо“, съответно свид. К.М. или подсъдимия с
поведението си е станал причина за настъпване на ПТП, като в тази връзка е направил
детайлен анализ на петте назначени по делото автотехнически експертизи и посочените в
тях причини за настъпване на ПТП, в зависимост от поведението на водачите на л.а. „Сеат
Леон“ и л. а. „Пежо“. Действително вещото лице по назначената в досъдебното
производство първоначална автотехническа експертиза и първата допълнителна към нея, е
приело като причината за настъпване на ПТП, че водачът на л.а. „Сеат Леон“ /свид. К.И.М./
е навлязъл в кръговото кръстовище в опасната зона за спиране на л.а.“Пежо“, управляван от
подсъдимия и последният не е могъл да предотврати удара и при движение със скорост
разрешена за движение в населено място, както и че л.а.“Пежо“ пръв е навлязъл в ринга на
кръстовището. Районният съд е обсъдил, че същото вещо лице е изготвило и втората
допълнителна експертиза /л.158 – 162 от ДП/ и дава заключение и за случай, когато свид.М.
е спрял на стоп линията преди да навлезе в кръстовището - при тази хипотеза в момента на
7
потегляне от спряно положение и навлизане на л.а. „Сеат Леон“ в кръговото кръстовище,
л.а. „Пежо“ се е намирал при движение с 62.1 км/ч на разстояние 73.1 метра от мястото на
удара, а при движение с 50 км/ч. на 58.89 метра, като и в двата случая е бил извън границите
на кръстовището, т.е. при тази хипотеза л.а. „Сеат Леон“ пръв е навлязъл в кръстовището.
Т.е. съобразно заключението на първоначалната експертиза и първата допълнителна – свид.
К.М. с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП, а съобразно втората
допълнителна експертиза причина за ПТП е виновното поведение на водача на л.а. „Пежо“ -
подс. Р. М., предвид на това, че свид. К.М. пръв е навлязъл в кръстовището. Разликата в
заключенията е в зависимост от това дали свид. К.М. е спрял на стоп линията преди на
навлезе в кръговото кръстовище или не. За изясняване на този факт, РС се е позовал на
показанията на свидетелите К.М., С.Ц./пътник на преданата дясна седалка в МПС
управлявано от свид.М. - л.а. „Сеат Леон“/, Т.М., Х.С. /водач на л.а. „Хюндай"/ и
обясненията на подсъдимия, които са участници и очевидци на ПТП. РС е посочил на кои
свидетели дава вяра и защо и тези доводи изцяло се споделят от настоящата инстанция,
поради което не се преповтарят. Свид. М. и свид. Цв. са категорични, че свид.М. е спрял
преди да навлезе в кръстовището, огледал се е, след което продължил. Показанията на свид.
Т.М. и свид.Х.С., както и обясненията на подсъдимия не се съдържат твърдения относно
обстоятелството дали л.а. „Сеат Леон“ е спрял преди да навлезе в кръстовището или не,
защото не са го възприели в този момент. Поради това правилно съдът е кредитирал
гласните доказателства събрани чрез показанията на свидетелите М. и Цв., които възприел
като достоверни. Техните показания са в синхрон и с обсъдените от РС заключения на АТЕ.
Затова и според ШОС следва да бъде направен извода, че преди да навлезе в кръстовището
свид.М. е спрял автомобила на стоп линията. Респективно не следва да се кредитират
заключенията на назначената в досъдебното производство първоначална автотехническа
експертиза и първата допълнителна към нея, в частта им даваща заключения при версията,
че поведението на водачът на л.а. „Сеат Леон“ /свид. К.И.М./ е причина за ПТП, защото не е
спрял на стоп линията преди да навлезе в кръстовището и не е дал предимство на
л.а.“Пежо“, който пръв е навлязъл в ринга на кръстовището. Самото вещо лице в с.з. е
категорично, че този вариант е възможен само ако водачът М. не е бил спрял преди
навлизането си в ринга на кръговото движение. Същото вещо лице е изготвило Втората
допълнителна експертиза /л.158 - 162 от ДП/ и дава заключение за варианта, при който
свид.М. е спрял на стоп линията преди да навлезе в кръстовището, като при тази хипотеза
именно той пръв е навлязъл в ринга на кръговото кръстовище. При определената от него
скорост на движение на л.а. „Пежо“ от 62.1 км/ч и определеното място на удара, вещото
лице е изчислило разстоянието на което се е намирал л.а. „Пежо“ от мястото на удара при
движение с 62.1 км/ч и с 50 км/ч., в момента на потегляне от спряно положение на л.а. „Сеат
Леон“ и навлизане в кръговото кръстовище, и е приело, че л.а. „Сеат Леон“ пръв е навлязъл
в кръстовището, тъй като и в двата случая л.а. „Пежо“ /при движение с 62.1 км/ч и с 50
км/ч/ е бил извън границите на кръстовището. По втората допълнителна експертиза на
вещото лице, не е поставяна изрична задача за механизма на настъпване на ПТП и то не е
посочило такъв, но отговора на поставения въпрос в обстоятелствената част на експертизата
реално го съдържа. Според заключението на вещото лице по първоначалната експертиза
скоростта на движение в момента на удара на л.а. „Сеат Леон“ - 25-30 км/ч, а на л.а.“Пежо“ -
62.01 км/ч, и мястото на удара - 12.4 метра западно и 8.8 метра южно, спрямо ориентира. РС
изрично е обсъдил, че вещите лица по назначената в хода на съдебното производство тройна
автотехническа експертиза определят скорост на движение в момента на удара на л.а. „Сеат
Леон“ – 25.88 км/ч, а на л.а.“Пежо“ - 60.81 км/ч, което не е съществена промяна от
определените скорости от първоначалните АТЕ, но определят различно място на удара -
около 12 метра западно и около 3.03 метра северно, спрямо ориентира. При изготвянето на
първоначалната тройна експертиза вещите лица са приели траектория на движение на л.а.
„Пежо“ – влизане в кръговото кръстовище от бул.“Славянски“ и излизане по бул.“Плиска“,
8
но от изготвената допълнителна тройна експертиза се установява, че и при траектория на
движение на л.а. „Пежо“ - влизане в кръговото кръстовище от бул.“Славянски“ и излизане
по бул.“Мадара“, а не по бул.“Плиска“, мястото на удара може практически да съвпада с
определеното в първоначалната тройна експертиза или да е на малко разстояние по на юг от
него. РС е посочил защо кредитира заключението на изготвените в съдебно заседание
тройни експертизи, а не заключението на първоначалната експертиза, според което мястото
на удара е 8.8 метра южно, спрямо ориентира – посочвайки, че според вещите лица ако
ударът е станал в южна посока от ориентира, както е приело вещото лице Пеев по
първоначалната експертиза, при движението си след удара л.а. „Сеат Леон“ е щял да събори
пътният знак поставен на разделителния остров на бул.“Мадара“, каквито данни липсват по
делото.
По отношение на траекторията на движение на л.а. „Пежо“ съдът е приел
обосновано, че подсъдимият е влязъл в кръговото кръстовище от бул.“Славянски“ и е
излязъл по бул.“Мадара“, като резонно се е позовал на обясненията на подсъдимия и
показанията на свид. Т.М., свид. Х.С. и е посочил от кои части на показанията им.
По отношение причината за настъпване на ПТП, съдът кредитира заключението на
допълнителната тройна автотехническа експертиза, която е направена на база приета от
вещите лица траектория на движение на л.а. „Пежо“– влизане в кръговото кръстовище от
бул.“Славянски“ и излизане по бул.“Мадара“. Вещите лица са приели, че преди удара
подсъдимият е променил траекторията на движение на л.а. „Пежо“ на ляво и е ускорил
неравномерно скоростта до около 60.08 км/ч. в момента на удара, с цел да го избегне.
Вещите лица по тройната експертиза изрично са разяснили, че л.а. „Пежо“ не се е движил с
постоянно ускорение, поради което е невъзможно да се определи времето на движението му
от момента на навлизане в кръстовището до момента на удара и съответно не е възможно да
се определи кой пръв е навлязъл в кръстовището, както и да се правят пресмятания за
възможността да се предотврати удара чрез предприемане на своевременно спиране от
водачите на двата автомобила. По тази причина доводите на защитата, че механизма на ПТП
бил останал неизяснен защото не било ясно кой е влязъл първи в ринга на кръговото
движение се явяват несъстоятелни.
Обстоятелството, че подсъдимият е променил траекторията си на движение на ляво с
цел да избегне удара безспорно се доказва от обясненията на подсъдимия, показанията на
свид. Х.С. и заключението на допълнителната тройна АТЕ, съгласно което непосредствено
преди удара двата автомобила - л.а. „Пежо“ и л.а. „Сеат Леон“ са се отклонили от
първоначалните си траектории, поради действия на водачите им с цел предотвратяване на
удара като свид.М. завил леко на дясно, а подсъдимия на ляво, в резултат, на което и след
удара л.а. „Пежо“ се е насочил към лявата колона на входа на градската градина. Вещите
лица детайлно са обяснили в съдебно заседание защо приемат тази версия и РС е възприел
разсъжденията им, че причината за настъпване на ПТП при траектория на движение на
л.а.“Пежо“ /влизане в кръговото кръстовище от бул.“Славянски“ и излизане по
бул.“Мадара“/ от техническа гледна точка е, че подсъдимият отклонявайки управлявания от
него л.а. „Пежо“ на ляво и увеличавайки над разрешената скорост от 50 км/ч. до 60.08 км/ч,
е създал опасна ситуация. Вещите лица са категорични, че ако подсъдимият е следвал
траекторията за навлизане в бул.“Мадара“, без да отклонява автомобила на ляво, дори и при
скорост 60.08 км/ч, е щял да премине на безопасно разстояние зад л.а.“Сеат Леон“, т.е. щял е
да подмине мястото на удара и автомобилите нямаше да се засекат. Следователно
предприетите от подсъдимия действия с цел избягване на удара с л.а. „Сеат Леон“ са били
неправилни. При тези обстоятелства според вещите лица навлизането на л.а.“Сеат Леон“ в
кръстовището не е представлявало опасност за движението на л.а.“Пежо“. РС подробно е
разяснил в мотивите си, че вещите лица не могат да посочат кой от двата автомобила пръв е
навлязъл в кръстовището, защото са приели, че е налице неравномерно ускоряване от страна
на подсъдимия до около 60.08 км/ч. в момента на удара и предвид на това, че при приетото в
9
първоначалната тройна експертиза равномерно ускоряване на подсъдимия, в която хипотеза
приемат, че л.а.“Сеат Леон“ пръв е навлязъл в кръстовището, разликата във времената е
много малка – 0.26 секунди. Правилно РС е посочил, че обстоятелството кой от двата
автомобила пръв е навлязъл се приема за неизяснено, поради липса на обективни данни на
какво разстояние от мястото на удара подсъдимият допълнително е ускорил скоростта и с
какъв интензитет. Освен това дори и във варианта на ТСАТЕ разликата във времето е
изключително малка – четвърт от секундата и както и вещо лице проф.С. е обяснил в с.з. на
29.05.2024г. /на л.126 от съдебното дело/ „Сега сме приели, че те почти едновременно са
влезли и казваме, че въпреки, че са влезли едновременно, водача на Сеат, когато е погледнал
на ляво, „Пежото“ още не е било навлязло. Докато водача на Пежо, г-н М., той гледа към
„Сеат“ и може да го види. Има три секунди и пет стотни време да предприеме, което е
достатъчно с една секунда реагиране да намали скоростта и „Сеата“ да замине, но при
това положение удара ще е по на юг.“ Т.е. нормалната човешка реакция според вещите лица
е от 1 секунда до 3,05 секунди – а в случая разликата във времената е четвърт секунда и
затова не е необходимо да се изяснява допълнително обстоятелството кой първи е влязъл в
ринга на кръстовището. Затова въззивният напълно споделя извода на първата инстанция, че
това не води до недоказаност на обвинението, предвид посочената от вещите лица причина
за настъпване на ПТП и направената от вещите лица констатация, че навлизането на
л.а.“Сеат Леон“ в кръстовището не е представлявало опасност за движението на л.а.“Пежо“,
ако подсъдимият не е бил променил траекторията на движение на управлявания от него
автомобил. ШОС напълно споделя извода на РС, че заключението на ДТАТЕ е обективно и
компетентно дадено, основано на събраните по делото доказателства. Подсъдимият с
поведението си, изразяващо се в отклоняване на автомобила на ляво и увеличавайки над
разрешената скорост от 50 км/ч. до 60.08 км/ч, е създал опасна ситуация и е станал причина
за настъпване на ПТП със значителни имуществени вреди. Не отговаря на истината
твърдението на защитата, че съдът се е позовал на заключението на допълнителната тройна
автотехническа експертиза, без да вземе под внимание казаното от вещите лица, че дори
лицето да се е движело с максималната допустима скорост за населено място 50км./ч. е
нямало как да бъде предотвратен удара. Напротив видно от заключението на ДТАТЕ, ако
подсъдимият е запазил праволинейното си движение в неговата посока на движение към
бул.“Мадара", произшествието е било предотвратимо дори с установената от тях скорост на
движение 60.08 км/ч. По изложените от РС аргументи в мотивите при анализа на
заключенията на автотехническите експертизи, които се споделят и от настоящата
инстанция, съдът намира за несъстоятелно възражението на защитата, че скоростта с която
се е движел подсъдимия не е в причинно следствена връзка с настъпване на ПТП и че
последващата промяна в последния момент на траекторията на МПС управлявано от М., са
ирелевантни. Право на подсъдимия и на защитата е да възприемат и лансират други факти и
друг анализ на доказателствата, но направеният от РС категорично е обоснован и проверен
със заключенията на ТСАТЕ и ДТСАТ експертиза. Безспорно според първата АТЕ и първата
Допълнителна АТЕ изготвени от вещо лице П.П. в кръговото кръстовище първи е навлязъл
л.а.“Пежо“ управляван от подсъдимия М., но същото вещо лице правейки допълнителен
анализ по допълнително поставена му задача заключва, че всъщност л.а. „Пежо е бил на
такова разстояние от мястото на удара, че обективно не би могъл да бъде в кръстовището
съобразно параметрите му в огледния протокол и респективно не би могъл да е навлязъл в
ринга на кръговото движение пръв. Именно такъв извод прави и наблюдаващия прокурор в
постановлението за частично прекратяване.
Голословно е твърдението на защитата, че отговорите на тройната автотехническа
експертиза са на база предположения и житейска логика – видно от титулната страница на
ТСАТЕ и на ДТСАТЕ те са изготвени от проф.д.т.н. инж.М. С., доц.д-р инж.Р.Д.Д. и инж.
Л.М. – т.е. двама от експертите са освен специалисти по АТЕ но и хабилитирани лица. Няма
никакво основание за съмнение в тяхната компетентност. На този екип няма как да
10
противостои единичната експертиза на вещото лице инж.П.П., още повече че сам е
променил изводите си във Втората допълнителна АТЕ назначена в хода на ДП – т.е. след
като в първите две поддържа, че л.а. на М. е влязъл пръв във ринга на кръговото
кръстовище, то във втората допълнителна експертиза прави заключение, че той се намира на
разстояние от кръговото кръстовище – т.е. че още не го е доближил. Освен това както бе
посочено по-горе – вещото лице е давало отговори при различни факти – в зависимост от
това дали свид.М. е спрял на стоп-линията или не.
Както бе посочено по-горе на практика изводите на тройната и допълнителната
тройна експертиза потвърждават един от вариантите изследвани от в.л.Пеев при изготвените
от него три експертизи. Затова не може да бъде споделен и извода на защитата, че именно
първата АТЕ и ДАТЕ почиват на безспорни факти и обстоятелства. Все пак при наличието
на тези три експертизи от едно вещо лице резонно първоинстанционния съд е подходил към
допускане и назначаване на тройна експертиза, в състава на която не влиза първоначално
работилото по делото вещо лице. Всъщност в случая назначената от съда тройна експертиза
а впоследствие и допълнителната към нея според настоящия състав са имали и арбитражен
характер. Поради което е възможно съдът да я приеме изцяло в мотивите си или да приеме
част от нейните заключения. Назначената експертиза е наименована тройна АТЕ, което е
различно от повторната, при която изцяло се отхвърля предходно заключение на експерти
напр. поради некомпетентност. За да прецени характера на експертизата съдът съобрази и
Решение №209/28.09.2017г. по к.н.д. № 761/17 год. на II н.о. на ВКС според което е налице
същностна разлика между нова, повторна и допълнителна експертиза: „Допълнителна
експертиза се назначава, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно. Това са
случаите, при които на вещите лица се поставят нови задачи, различни от първоначално
формулираните въпроси, свързани с проверка на нова версия, с изследване на допълнително
постъпили данни, или нови обекти. Те винаги се обсъждат и анализират в съвкупност с
основния предмет на експертно изследване, и експертизата се нарича допълнителна,
именно защото го допълва. Повторна експертиза се назначава, когато заключението не е
обосновано и възниква съмнение в неговата правилност. Изхождайки от целта на
експертизата – да даде възможност на решаващия орган да ползва достиженията на в
областта на науката, изкуството или техниката, за което сам не притежава
необходимите специални знания, както и от съдържанието, определено в чл.152, ал.1 от
НПК, следва извод, че повторна експертиза се назначава, когато първоначалната е негодна
да изпълни възложените й процесуални функции. Възможна е и трета хипотеза, при която
две отделни самостоятелни, независими една от друга експертизи, изготвени от различни
вещи лица, представени в рамките на едно наказателно производство, отговарят на
идентични въпроси. Такава ситуация е възможна, например, при обединяване на дела.
Същностните разлики между допълнителната, повторната и отделната експертиза
обуславят и необходимостта от диференциран подход на съда. Когато назначава
допълнителна експертиза, съдът следва да постави на вещите лица нови въпроси, различни
от тези, на които вече е даден отговор, да им укаже какви нови данни или предмети да
изследват, или какви нови методи на изследване да приложат. При всички случаи
експертите следва да са запознати обстойно с първоначалното заключение, и ако в хода на
работа по допълнителната задача преценят, че са наложителни промени в него, са длъжни
да ги посочат, дори и без това да е формулирано като въпрос, съгласно разпоредбата на
чл.152, ал.3 от НПК. В такава случаи вещите лица следва да посочат кои от направените
изводи вече не са актуални, по каква причина, да формулират новите точни отговори на
първоначално зададените въпроси. Поради тази свързаност между основното и
допълнително заключение, без да съществува като изрично законово изискване, с оглед
принципа на процесуална икономия, съдебната практика се е ориентирала към назначаване
на същите вещи лица, като този подход се препоръчва и в доктрината /“Криминалистика“
проф.д-р Ц. Ц./. Когато експертизата е колективна и комплексна, каквато е процесната,
11
няма пречка съставът на вещите лица да бъде допълнен със специалист в друга област.
Назначаването на повторна експертиза означава, че първоначалната е негодна да изпълни
своите процесуални функции, и като такава, не е необходимо съдът да съобразява
изводите си с нея. В този смисъл, съдът дължи отговор на въпроса защо счита, че се
налага назначаването на повторна експертиза, а не защо е достигнал до изводи, които са в
противоречие с първоначалната. Обичайни причини налагащи назначаване на повторна
експертиза са липсата на достатъчна професионална компетентност на вещите лица,
противоречиви и необосновани изводи, допуснати грешки. При това положение, също без
да е изрично посочено в закона, логично е повторната експертиза да бъде възложена на
различни вещи лица. В третата възможна хипотеза, когато по делото са налични две
отделни експертизи с еднакъв предмет, чиито заключения се различават, най-успешно
начин за преодоляване на противоречието между тях е назначаването на трета
„арбитражна“ експертиза. В този случай е препоръчително, освен вече работилите по
задачата вещи лица, да бъдат включени и нови, а броят им да е нечетен, за да е възможно
формиране на мнозинство в случай на особено мнение.“ В подкрепа на последното е и
Решение №432 от 30.12.2015г. на ВКС по н.д.№1426/15 на III н.о. на ВКС, според което
целта на арбитражната експертиза е да прецени различните становища по предишните
експертни заключения и да даде отговор доколко използваните от вещите лица методи и
средства са били подходящи и съответстващи на съвременните специални знания в областта,
да преодолее съществуващите противоречия в тях и да разреши възникналия научен спор.
Именно затова съдът не е длъжен да възприеме изцяло и единствено само заключението на
тройната АТЕ експертиза, а е възможно да възприеме и някои от отговорите, които
потвърждават отговорите на въпросите по една или две предходни АТЕ, стига това да се
установява от фактите по делото. Доколкото назначената от РС тройна експертиза има и
арбитражен характер и отговаря отново на различни въпроси зададени и на предходните, то
няма съдът да възприеме и кредитира не определена експертиза като цяло, а само
заключения на отделни въпроси от различните експертизи.
По отношение на възражението на защитата, че не е била назначена повторна тройна
автотехническа експертиза за установяване на причината за настъпване на ПТП, следва да се
отбележи, че РС се е мотивирал обстойно в тази насока и в мотивите си е изложил подробни
аргументи кои според него са причините за настъпване на ПТП – посочил е кои заключения
на АТЕ и в коя част кредитира и така направения от него анализ е последователен и
безпротиворечив и води до именно направения извод за това в какво се състои виновното
поведение на подсъдимия. Нещо повече искане за извършване на допълнителна експертиза
не е правено от подсъдимия и защитата в хода на въззивното производство. В този смисъл е
голословно и твърдението, че обвинението било повдигнато на база предположения и при
липса на безспорни доказателства.
ШОС категорично не приема и довода на защитата, че ако подзащитният й беше
опитал да избегне произшествието чрез намаляване на скоростта, то би станал пречка за
движещите се автомобили по пътя с предимство след него – той е ирелевантен –
заключението на вещите лица от тройната експертиза и допълнителната към нея е че
подсъдимият е можел да продължи направо по пътя –и дали с 50 или с повече км/ч. – ПТП
не би настъпило.
По тези аргументи се явява несъстоятелно и твърдението на защитата, че водачът на
МПС „Сеат Леон“ е трябвало да пропусне л.а.“Пежо“ движещ се с предимство, тъй като
пръв е навлязъл в кръговото движение включително и според Констативния протокол за
ПТП от 19.07.2021г. Съдържанието на Констативния протокол от 19.07.2021 г. на
служителите на Сектор „Пътна полиция“ съставен след ПТП, на който полицейските
служители са нарисували на схемата, че л.а. „Пежо 207“ е бил ударен от л.а. „Сеат Леон“ се
опровергава от протокола за оглед на местопроизшествие и скицата на ПТП към АТЕ
изготвена от в.л.Пеев, която се потвърждава и от последващите заключения на
12
автотехническите експертизи. Затова в тази насока и относно тези факти настоящият състав
не кредитира писменото доказателство Констативен протокол.
Действително в настоящия случай ДП е било образувано срещу един от свидетелите
по делото – К.М., който е бил привлечен като обвиняем и в период от около две години
всъщност той е бил единственият обвиняем по ДП. По време на предявяване на материалите
по делото е било направено искане от М. и защитата му за втора допълнителна
автотехническа експертиза – след изготвянето й и отговорите по нея, прокурорът е
възприел изводите й, според които управляваният от Р. М. л.а. е бил на разстояние извън
кръстовището по време на навлизане на л.а. управляван от К.М. в ринга на кръговото,
поради което като обвиняем по делото бил привлечен и Р. М.. След това с постановление за
частично прекратяване на наказателното производство от 07.08.2023г. наблюдаващият
прокурор прекратил частично наказателното производство по ДП по отношение на
обвинението на К.И.М. за престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ вр. чл.342 ал.1 от НК. На
постановлението е поставен печат, че то е влязло в сила на 20.09.2023г. В същото време
ШОС констатира, че то не е било връчвано никога на другия обвиняем Р. М., макар да е било
изпратено на неговата майка В.В. като пострадал. Това според настоящата инстанция е
нарушение на процесуалните правила, но не е от категорията на съществените, защото не
води до съществено нарушение на правата на обвиняемия/подсъдимия в конкретния случай.
Това е така, защото законът оправомощава съда да провери правилността и
законосъобразността на прекратяването при предпоставките по чл. 243, ал.1, т. 1 и 2 НПК,
като при съдебния контрол върху актовете на държавното обвинение, с които се прекратява
наказателното производство, следва да се държи сметка и за конституционно установените
правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу
едно лице. Съдът не може да подмени вътрешното убеждение на прокурора да кредитира
определени доказателства или да възприеме изводите на конкретна експертиза или на част
от нея. Затова и предвид факта, че престъплението по настоящото дело е по
непредпазливост, съдът намира, че волята на прокурора да поддържа обвинение именно
срещу Р. М. не може да бъде подменена, поради което няма пречка за развитието на
производство по внесения обвинителен акт срещу М. по настоящото дело. Не на последно
място – невръчването на Постановлението за частично прекратяване срещу Маринов на
обв.Р. М. не е било посочено в хода на разпоредителното заседание - нито от подсъдимия,
нито от неговия защитник, нито е предложено за обсъждане от първоинстанционния съд.
Затова на основание чл.248 ал.3 от НПК това обстоятелство не може да бъде и обсъждано
като процесуално нарушение по смисъла на чл.248 ал.1 т.3 от НПК към настоящия момент.
ШОС споделя и извода на първоинстанционния съд за това, че отклоняването на
автомобила на ляво и увеличаването над разрешената скорост от 50 км/ч. до 60.08 км/ч, като
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, е в пряка и непосредствена причинна връзка със
съставомерния престъпен резултат. Липсва протест по оправдаването на подсъдимия за
вмененото му нарушение на чл.47 от ЗДвП.
Гореизложените обстоятелства мотивираха въззивния съд да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като наказанието бъде
определено при условията на чл.54 от НК, като споделя извода на РС за висока степен на
обществена опасност на транспортното престъпление, ниската степен на обществена
опасност на дееца, подбудите и причините за допускане на престъплението, и най-вече
малкият му стаж като водач на МПС. Като смекчаващи отговорността обстоятелства РС е
констатирал чистото съдебно минало, младежка възраст и отдалечеността на деянието във
времето /затова, че същото е извършено преди три години/. В случая констатираните от РС
смекчаващи отговорността обстоятелства от една страна не са многобройни, а от друга няма
сред тях и изключително по своята същност. По отношение на отдалечеността на деянието
във времето следва да се допълни, че тъй като М. е привлечен като обвиняем едва на
27.06.2023г., а обвинителният акт срещу него е внесен на 11.10.2024г., то разследването
13
срещу него не е излязло от рамките на разумния срок и това обстоятелство не може да се
приеме като изключително. За престъплението са предвидени наказание "лишаване от
свобода" до една година или наказание „пробация“, както и лишаване от право да управлява
МПС. Настоящият състав приема извода на РС, че за конкретното престъпление следва да
бъде наложено наказание "пробация " с пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, както и лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, предвид констатираните смекчаващи вината
обстоятелства, липсата на отегчаващи и обстоятелството, че и към настоящия момент няма
данни по делото подсъдимият да е системен нарушител на правилата за движение по
пътищата. Именно затова ШОС приема, че определеният размер на тези две пробационни
мерки в тяхната комбинация заедно с наложеното в минимума наказание лишаване от права
е справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване
на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че именно по
този начин определеното наказание пробация с избраните пробационни мерки заедно с
наказанието лишаване от право да управлява МПС, ще въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото. По този начин и с тези наказания,
въззивният съд счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната
превенция.
По отношение на разноските съдът се е произнесъл правилно с проверявания съдебен
акт.
С оглед изложеното като съобрази, че във въззивното производство не се събраха
доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не
констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, които да
обосноват връщане на делото за ново разглеждане, нарушение на материалния закон,
необоснованост или явна несправедливост на наложеното на подс.М. наказание, въззивният
съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Шуменският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 33/04.07.2024г. по НОХД №2175/2023г. по
описа на Районен съд – Шумен.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за
изготвяне на настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14