№ 651
гр. Разград, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20253330100807 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от Й. И. Д., действащ чрез адв.Д. П. П., с която са
предявени обективно съединени искове, както следва: иск срещу „Ази Асет
Мениджмънт“АД и „Файненшъл България “ЕООД за установяване
нищожността на Договор за паричен заем №3842021 от 02.06.2020 г., сключен
между ищеца и „Изи Аест Мениджмънт“АД и Договор за предоставяне на
гаранция №3842021, сключен между ищеца и втория ответник поради
противоречие с императивните норми на закона, иск срещу „Ази Асет
Мениджмънт“АД за връщане на сумата 122,42 лв., получена като недължимо
платена при начална липса на основание; иск срещу „Файненшъл България“
ЕООД за връщане на сумата 325,74 лв., получена като недължимо платена при
начална липса на основание; Претендира и за заплащане на разноските по
делото. Изтъква, че ищецът по сключения договор за кредит е потребител по
смисъла на ЗЗП.
Излага доводи за нищожност на процесния договор за кредит поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20, както и чл. 11, ал. 2 от ЗПК,
включително заобикаляне на изискванията, посочени в чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което се сочи, че е приложим чл. 23 от ЗПК, при който ищецът дължи
връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и
други разходи по заема. Твърди нищожност на клаузата на чл. 4 от договора за
заем във връзка с чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция, с довод, че
представлява неустойка. Твърди, че умишлено с договора са създадени
препятствия пред потребителя да изпълни изискванията за осигуряване на
обезпечение, за да възникнат условия кредиторът да начисли допълнително
оскъпяване под скритата форма на „възнаграждение на гаранта", която
всъщност представлява допълнително и гарантирано вземане, една сигурна
икономическа облага, която следва да бъде обявена на потребителя като
елемент на договорната лихва, особено щом е елемент от погасителния му
план. Сочи, че действителния ГПР в кредитното правоотношение е
1
366,7476% и той е различен от посочения в договора, а действителния
нарушава чл. 19, ал. 1 ЗПК. Отделно твърди, че липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, а
именно кои компоненти се включват в него.
Ищецът твърди също, че при изпълнение на задълженията си по Договор за
паричен заем № 3842021 от 02.06.2020 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт"
АД, неразделна част от който е Договор за предоставяне на гаранция
№3842021, сключен с „Файненшъл България ЕООД, е заплатил на
ответниците сумата от 1 337,03 лв. съставляваща 888,97 лв. главница, 122,42
лв. договорна лихва и 325,74 лв. възнаграждение за предоставяне на гаранция.
Сочи, че поради недействителността на договора за заем е възникнало
задължение за връщане само на чистата стойност по кредита, която е получил
по него в размер на 888,97 лв., а не на лихва и други разходи, поради което
претендира разликата между заплатената сума от 1 337,03 лв. до дължимата от
888,97 лв. като платена при начална липса на основание и като недължима,
подлежаща на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а именно: от
първия ответник „Изи Асет Мениджмънт" АД в размер на 122,42 лв. , а от
втория ответник „Файненшъл България" ЕООД в размер на 325,74 лв.
В отговора си ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД изразява становище за
недопустимост на първия иск поради липса на правен интерес, т.к. договорът
е изпълнен от ищеца, поради което същият може да иска само връщане на
сумата с осъдителен иск. Освен това сочи, че вземането е прехвърлено на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД с договор за цесия. По
същество счита предявените срещу дружеството искове за неоснователни.
Счита, че само клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се
считат за нищожни, че уговорената възнаградителна лихва е в съответствие с
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, че ищецът не е изпълнявал точно
задълженията си по договора.Претендира за заплащане на разноските. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Излага становище за действителност на процесния договор като сключен при
спазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9 от закона. Оспорва твърдението на ищеца, че уговорения
лихвен процент не отговаря на действителния. Изтъква като невярно
твърдението, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция
представлява скрита лихва, ненадлежно посочена в договора като лихва. Сочи
, че посочения ГПР е определен към момента на сключването му, когато са
известни включените възможни и условни разходи. Твърди, че ГПР в
процесния договор е изчислен към момента на сключване на договора за
потребителски кредит по определения в Приложение 1 към Закона за
потребителския кредит начин, като са използвани договорените условия -
размер на усвоена сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на
плащане на всяка вноска, обща дължима сума и пр. Твърди , че в процесния
договор са посочени основните данни, които са послужили за изчисляване на
ГПР: размер на усвоената сума броя на усвояванията, размер и брой на
погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима сума и в
случая е коректно изчислен съобразно изискванията на закона. Пространно
сочи на какво може да се дължи разликата в определянето и изчисляването на
ГЛП и ГПР. Изразява мнение, че размерът на ГПР с оглед дадената формула
би се равнявал на лихвения процент единствено при хипотеза, в която е
уговорено, че цялата дължима сума, включваща главница и начислена върху
нея лихва, се плащат еднократно и след едногодишен период. Счита, че не
2
следва да се включва като разход при изчисляването на ГПР възнаграждението
по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, тъй като този разход
не е бил известен на кредитора. Твърди, че сключването на договора за
поръчителство не е условие за сключването на договора за кредит. Оспорва
твърдението за неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 и т. 23 и ал. 2,
както и чл. 29 от ЗПК, с посочване на конкретни разпоредби от договора.
Твърди действителност на клаузата, предвиждаща предоставяне на
обезпечение, както и уговарянето й индивидуално. Сочи, че с предоставения
СЕФ потребителят е информиран за изискванията към обезпечението,
включително срока, в който следва да го предостави.
Вторият ответник счита исковата молба за нередовна поради непредставяне на
пълномощно на подписалия адвокат. Счита, че в исковата молба не са
посочени твърдения по отношение на този ответник. Счита, че не е
легитимиран да отговоря по този иск, т.к. задълженията на ищеца по двата
договора за прехвърлени на трето за делото лице. По същество счита, че
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не следва да се
включва при изчисляване на ГПР, както и че платената от „Файненшъл
България “ЕООД на „Ази Асет Мениджмънт“АД сума по процесния договор
за гаранция надвишава размера на получената от ответника като
възнаграждение сума от 225,53 лв. Претендира за заплащане на разноските.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
„Файненшъл България “ЕООД излага становище за неоснователност на
предявения иск. Сочи, че сключения договор отговаря на изискванията на
закона за валидност и за форма, в съответствие с принципите на
добросъвестност и справедливост. Сочи, че твърденията за нарушение на чл.
19, ал. 4 ЗПК не се отнасят до втория ответник, доколкото договора за
гаранция е сключен по инициатива на ищеца. Твърди, че договорът е сключен
само и единствено поради възлагането от ищцовата страна.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 02.06.2020 г. ищецът е сключил с „Изи Асет Мениджмънт" АД Договор за
паричен заем № 3842021, по силата на който е получил сумата от 1000 лв., при
годишен лихвен процент от 40% и ГПР в размер на 49,04 %. Страните
уговорили, че заемателят ще погаси кредита на 8 месечни вноски от по 144,47
лв. с включена договорна лихва и главница и в размер на общо дължима сума
по погасителния план в размер на 1155,76 лв. С чл. 4 от Договора за заем е
уговорена клауза за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от
сключването му-алтернативно: 1 две физически лица - поръчители,
отговарящи на определени условия; 2 банкова гаранция с бенефициер
заемодателя или 3 одобрено от заемодателя дружество поръчител, което
предоставя гаранционни сделки.
Страните не спорят, че на същата дата е сключен Договор за предоставяне на
гаранция №3842021, по силата на който "Файнешъл БЪЛГАРИЯ" ЕООД е
поело задълженията да обезпечи пред "Изи Асет Мениджмънт" АД
задълженията му по договора за заем. С договора потребителят е възложил, а
гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане за изпълнение на
парични задължения в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД с наредител
потребителя с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички
3
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем, включващо задължение за връщане на заемната сума,
задължение за плащане на възнаградителна лихва и задължение за плащане на
законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране
на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. Договорът за
представяне на гаранция не е приложен по делото, но в отговора на исковата
молба ответникът"Файнешъл БЪЛГАРИЯ" ЕООД признава, че страните са
уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 225,53 лева, По този начин
цялата сума, подлежаща на плащане от ищеца общо по двата договора възлиза
на 1 381,29 лева.
С оглед твърденията в ИМ, съдът при проверка в Търговския регистър съдът
установи, че към датата на сключване на описаните по-горе договори, а и сега,
ответникът „Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала
на втория ответник "Файненшъл България" ЕООД.
Вторият ответник твърди, че е платил на първия всичко дължимо по договора
за заем, общо сумата от 1011,29 лева.
Видно от представената по делото от първия ответник справка /л.62/ ищецът
му е заплатил сумата 144,47 лв.
В полза на твърдението на ответниците за прехвърляне на вземането срещу
ищеца по двата процесни договора не бяха представени доказателства.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от
правна страна:
Исковете са допустими, тъй като са налице положителните и липсват
отрицателни процесуални предпоставки. Неоснователно е възражението на
ответника, че ищецът е следвало да предяви само осъдителни искове.
Кредитополучателят винаги разполага с интерес да предяви иск за
прогласяване на нищожността на договор, страна по който е същият,
доколкото уважаването на предявените искове ще внесе правна сигурност в
отношенията между страните и/или ще бъде предпоставка за връщане на
платеното по нищожните договори. За наличието на правен интерес,
респективно за да е допустим предявен иск за прогласяване нищожността на
определен договор, е достатъчно ищецът да е страна по договора, или по друг
начин да е засегнат от договора, какъвто несъмнено е настоящият случай.
По предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за кредит,
съдът намира следното:
Процесният договор за заем е потребителски, тъй като страни по него са
потребител по смисъла на §13, т. 1 от ЗЗП и небанкова финансова институция
- търговец по смисъла на §13, т. 2 от ЗЗП. Според чл. 9 от Закона за
потребителския кредит въз основа на договора за такъв кредит, кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и
не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за дейности,
свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то
следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем са
използвани за цели извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради
това процесният договор се подчинява на правилата на ЗПК и чл. 143 - 147б
ЗЗП. За наличието на неравноправни клаузи съдът освен по твърдение на
4
ищеца, следи и служебно.
Ищецът навежда доводи за нищожност на процесния договор за кредит
именно с оглед задължението му да предостави гаранция, в случая
посредством сключения договор за предоставяне на гаранция с ответника
"Файненшъл България" ЕООД, че ЗПК въвежда изискване за форма по
отношение на договора за потребителски кредит, както и задължително
минимално съдържание на същия, а липсата на някои от задължителните
реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК.
Според чл. 11, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. С Решение по дело С-686/19 СЕС
разяснява, че "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички
разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи;
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по -
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към
това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а
"обща сума, дължима от потребителя" означава сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-
горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на
чл. 3, б. "ж" от Директивата и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, ГПР представлява
общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от
общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите,
посочени в чл. 19, параграф 2. Поради това процесното възнаграждение по
гаранционна сделка представлява разход за допълнителна услуга, свързана с
договора за кредит, като предвид съдържанието на договора за предоставяне
на гаранция, същият в максимална степен се доближава по съдържание и
последици на договор за поръчителство или застрахователен договор.
Същевременно са налице и другите допълнителни изисквания, а именно
сключването на този договор за допълнителна услуга е задължително условие
за получаване на кредита и същевременно е бил известен на кредитора. От
съдържанието на договора за кредит може да се обоснове извод, че
предоставянето на гаранция е условие за получаване на сумите по кредита,
доколкото гаранционен договор се сключва в деня на сключването на договора
за заем и то със свързано с кредитора дружество, видно от данните в
ТРРЮЛНЦ. Съдът счита за правдоподобно твърдението на ищеца, че
осигуряването на поръчителството на две физически лица, които
допълнително да отговарят на изключително завишените условия или банкова
гаранция в рамките на три дни от датата на подписване на договора, е
изначално непосилно за кредитополучателя. Чрез сключването на договора за
предоставяне на гаранция е нарушено задължението на кредитора по чл. 16
ЗПК да оцени кредитоспособността на потребителя. Сключването на договора
именно с втория ответник, който е и свързано лице, е индиция за
осъществявана върху потребителя скрита икономическа принуда да се сключи
договор именно с посочен от кредитора поръчител, представляващ свързано с
него юридическо лице, чийто основен предмет на дейност е сключване на
5
гаранционни сделки. Поради всичко изложено следва да се приеме, че
клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство е неравноправна, не е уговорена индивидуално, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата на потребителя и търговеца-поръчител. Отделно от горното следва да
се посочи, че договора за предоставяне на гаранция изначално е лишен от
основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на
потребителя не се предоставя никаква услуга. Обстоятелството, че договорите
са сключени в един и същи ден, а възнаграждение по договора за гаранция се
събира текущо, заедно с възнаграждението за ползване на кредита (на
падежите на седмичните погасителни вноски), сочи, че целта, за която е
уговорено, не е типична и според съда представлява скрито оскъпяване на
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, свързано с
условията на основния договор. Следователно сключването на гаранционния
договор е условие за сключването на договора за заем и усвояването му.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че дължимото възнаграждение
по гаранционната сделка следва да бъде включено като разход по кредита при
изчисляването на ГПР, както и да бъде отразено при посочване на общата
сума, дължима от потребителя. В случая това не е сторено, като видно от
информацията, посочена в чл. 7 от договора общата сума, дължима от
заемателя като се вземат предвид допусканията в т. 8 е 1 155,76 лв. и се състои
от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия
срок на договора и е изчислена към момента на неговото сключване,
следователно в нея не е включено възнаграждението по гаранционната сделка.
Този разход не е взет предвид и при посочване размера на годишния процент
на разходите, видно от чл. 8 от договора, а при допълнително въвеждане на
дължимото възнаграждение по гаранционния договор при изчисляване на
ГПР, наред с уговорената лихва и съобразено с размера на кредита и неговия
срок, размерът на ГПР надвишава размера, посочен в договора.
Непосочването на действителния размер на ГПР въвежда в заблуждение
потребителя и същият не е бил наясно с риска, който поема, респ. с цената,
която трябва да плати преди да бъде обвързан от договора. Следователно не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за задължително посочване на
ГПР в договора за кредит. Същото се отнася и до изискването за задължително
посочване на общата сума, която кредитополучателят следва да върне,
въведено със същата разпоредба. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Следователно договорът за заем е нищожен поради
противоречието му с императивните норми на ЗПК.
По предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за предоставяне
на гаранция:
Сключеният договор за предоставяне на гаранция с юридическо лице, което е
свързано с кредитодателя и се намира в облигационни отношения с него,
обуславя извод, че на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, респективно, че сключването на
въпросния договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. При
горните обстоятелства възниква обосновано съмнение за типично
неравноправно договаряне чрез използване на предварително фиксирани
клаузи и договори, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Предварителното одобряване от кредитодателя на евентуалния поръчител и
6
отправянето на предложение към него за сключване на договор за
поръчителство, обвързването на падежа на възнаграждението по този договор
с падежа на задълженията по договора за заем, плащането на това
възнаграждение съгласно погасителния план в полза на кредитодателя и
свързаността между двете дружества, поражда съмнения относно
добросъвестността при сключване на договорите за заем и за предоставяне на
поръчителство, които очевидно се намират във взаимна връзка. Това
обосновава извод, че целта на сключването на договора за предоставяне на
поръчителство е единствено оскъпяване на договора за кредит и заобикаляне
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това се постига чрез поставяне на практически
неизпълними условия за обезпечаване чрез поръчителство, което оставя на
кредитополучателя единствено възможността да изпълни условието за
поръчителство от предварително одобрено дружество, което поведение на
кредитора представлява нарушаване на добрите нрави, което прави така
сключения договор за предоставяне на гаранция нищожен и на осн. чл.26 ,
ал.1 предл. трето от Закона за задълженията и договорите.
По осъдителните искове:
При недействителност на договора за кредит съгласно чл. 23 от ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Следователно ищецът дължи заплащане само на чистата стойност на кредита,
а именно - сумата от 1000,00 лева.
Предвид недействителността на договора за потребителски кредит,
основателен би се явил и предявеният осъдителен иск срещу първия ответник
с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, ако ищецът беше установил
плащане на сума, надхвърляща 1000 лв., т.к. фактическият състав на
посочената норма изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване, липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. В случая обаче единствената платена сума от ищеца на
първия ответник е 144,47 лв., поради което искът за заплащане на сумата
122,42 лв. е неоснователен и недоказан.
Недоказан остана и втория от обективно съединените осъдителни искове, т.к.
по делото не бяха представени доказателства за заплащане на суми от ищеца
на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Ето защо и искът за заплащане на
сумата 325,74 лв. от втория ответник на ищеца следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Претендираните такива – 1170 лв. за адвокатско възнаграждение и 150 лв.
държавна такса от ищеца и по 360 лв. юрисконсултско възнаграждение от
всеки от двамата ответници, Съдът намира за съобразени като размер с
постановеното от Съда на ЕС решения по С-427/16 и С-428/16 и по-
специално с фактическата и правна сложност на делото, материалния
интерес, провеждането само на две о.с.з., както и процесуалната активност на
процесуалния представител на ищеца, преценката на съда е, че договореното
възнаграждение е справедливо и съответства на реално положения труд.
Тъй като съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете, респ. ответникът има
право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, а в случая
установителните искове са уважени, а осъдителните – отхвърлени, всяка от
двете страни е длъжна да заплати половината от разноските на другата страна.
7
Така ищецът следва да заплати на всеки от двамата ответници по 180 лв., а
съответно те на ищеца – по 330 лв. за разноски.
Въз основа на гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Й. И. Д. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. Г. *******, и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"
АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к.
1324, общ. Столична, обл. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул.
"Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър Център", ет. 2, офис 40 - 46,
представлявано от заедно и поотделно от Галин Тодоров Тодоров и Ангел
Василев Маджиров, че сключения между тях на 02.06.2020 г. Договор за
паричен заем № 3842021 е нищожен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Й. И. Д. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. Г. *******, и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
п.к. 1324, общ. Столична, обл. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул.
"Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър Център", ет. 2, офис 40 - 46,
представлявано от Ангел Василев Маджаров, че сключения между тях на
02.06.2020 г. Договор за предоставяне на гаранция № 3842021, е нищожен
като лишен от правно основание.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Й. И. Д. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: с. Г. ******* срещу "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1324, общ.
Столична, обл. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" №
28, "Силвър Център", ет. 2, офис 40 - 46, представлявано от заедно и
поотделно от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров, за
заплащане на сумата 122,42 лв., претендирана на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД като недължимо платена сума по нищожен Договор за паричен заем №
3699347 от 02.06.2020 г. като НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Й. И. Д. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: с. Г. ******* срещу ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1324, общ.
Столична, обл. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" №
28, "Силвър Център", ет. 2, офис 40 - 46, представлявано от Ангел Василев
Маджаров за заплащане на сумата 325,74 лв., претендирана на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като недължимо платена сума по нищожен Договор за
предоставяне на гаранция № 3842021 от 02.06.2020 г. като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1324,
общ. Столична, обл. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал
Неру" № 28, "Силвър Център", ет. 2, офис 40 - 46, представлявано от заедно
и поотделно от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров, ДА
ЗАПЛАТИ на Й. И. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Г. *******,
част от направените от последния разноски в размер на 330,00 /триста и
тридесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
п.к. 1324, общ. Столична, обл. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул.
8
"Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър Център", ет. 2, офис 40 - 46,
представлявано от Ангел Василев Маджаров, ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. Д. с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Г. *******, частта от направените от
последния разноски в производството в размер на 330,00 /триста и тридесет/
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 във вр. с ал. 3 ГПК Й. И. Д. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. Г. ******* ДА ЗАПЛАТИ на "ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, п.к. 1324, общ. Столична, обл. София, р-н Люлин,
ж.к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" №28, "Силвър Център", ет. 2, офис
40 - 46, представлявано от заедно и поотделно от Галин Тодоров Тодоров и
Ангел Василев Маджиров сумата 180 /сто и осемдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 във вр. с ал. 3 ГПК Й. И. Д. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. Г. ******* ДА ЗАПЛАТИ на
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, п.к. 1324, общ. Столична, обл. София, р-н
Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър
Център", ет. 2, офис 40 - 46, представлявано от Ангел Василев Маджаров
сумата 180 /сто и осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалвано пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9