Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А
въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 3775 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 12.08.2019 год., постановено по гр. дело
№ 35996/2018г. по описа на СРС, ГО, 144 състав,
е уважен предявеният от Ч.С.Ч. срещу З. „Л.И.“ АД иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 3 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от претърпени телесни
увреждания, изразяващи се в контузио-торацис с болки в дясната лумбална област
с фронтално разкъсно-контузно рана вследствие на настъпило на 06.10.2017г. на
АМ Тракия, в участъка на 263 + 200 км. пътно-транспортно произшествие,
причинено от водача на МПС „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег. № ******,
застрахован при ответника по гражданска отговорност по полица BG/22/117002545440, валидна за периода от 21.09.2017г.
до 20.09.2018г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба – 01.06.2018г. до окончателното изплащане. Със същото решение е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата
над сумата от 3 000 лева до пълния претендиран размер от 9 000 лева.
Срещу решението, в частта в която е отхвърлен иска, е подадена
в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Ч.С.Ч.. Жалбоподателят
поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост
на формираните изводи. Твърди се също, че съдът е определил обезщетение в
занижен размер, с което е нарушил нормата на чл. 52 от ЗЗД. Конкретно сочи, че
решаващият състав не е отчел в пълна степен броя и вида на травматичните
увреждания, както и обстоятелството, че те са създали изключителни неудобства
за ищеца. Твърди, че вследствие на получената контузия на гръден кош дишането
му било затруднено, изпитвал силни болки в кръста, а в резултат на извършените
шевове поради получената разкъсно-контузна рана над челото, му останал белег,
освен това той дълго време не могъл да се възстанови психически от преживяното.
На следващо място, релевират се доводи, че при определяне на размера на
застрахователното обезщетение първоинстанционният съд не е отчел и конкретните
икономически условия, нивата на застрахователното покритие към момента на
настъпване на произшествието, не било отчетено настъпилото увеличаване на
средната месечна заплата за периода от 2005г. до 2017г. с над 300 лева,
размерът на минималните застрахователни суми по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на настъпване на
процесното ПТП, не било взето предвид и ежегодното увеличаване на размера на
застрахователните премии по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, както и не била съобразена възрастта на пострадалия към датата на
ПТП, както и обстоятелството, че е бил неработоспособен за дълъг период от
време. С оглед изложеното счита, че първоинстанционният съд не е определил
точен паричен еквивалент на болките и страданията, понесени от увреденото лице,
и не е съобразил всички онези неудобства, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. По тези съображения е направено искане за
отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявения иск да се уважи в пълния му претендиран размер от 6 000 лева.
Насрещната страна – З. „Л.и.“ АД оспорва въззивната
жалба като неоснователна.
Третите лица-помагачи на страната на ответното
дружество –Е.Ч.Ч. и Г. фонд не изразяват становище по въззивната жалба.
По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от
ответника З. „Л.и.“ АД срещу първоинстанционното решение, в частта, в която е
уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над
1 100 лева до присъдения от първоинстанционният съд размер от 3 000
лева. В насрещната жалба се излагат оплаквания за допуснати от съда нарушения
на материалния закон, поради което е формиран неправилен извод относно размера
на дължимото застрахователно обезщетение. Конкретно се поддържа, че по делото
не са ангажирани доказателства, установяващи физически болки и страдания на
ищеца, които да следва да се репарират с присъдения от СРС размер на
обезщетението от 3 000 лева. Жалбоподателят излага, че липсват данни
ищецът да е търпял болка с клинично значение, нито, че телесните травми са му
създавали изключителни неудобства. Доказателства за твърдяното затруднено
дишане също не били ангажирани, както и нямало данни белега от
разкъсно-контузната рана на челото да е от естество, което да загрозява или да
нарушава симетрията на лицевата част на главата. Освен това нямало последващи
негативни състояния на здравето на ищеца, провокирани от травма, настъпила при
произшествието. По тези съображения счита, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение е прекомерно и прави искане за отмяна на обжалваното
решение в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата над 1 100
лева.
Насрещната страна – Ч.С.Ч. оспорва подадената насрещна
въззивна жалба като неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в контузио-торацис с болки в дясната лумбална област с
фронтално разкъсно-контузно рана вследствие на настъпило на 06.10.2017г. на АМ
Тракия, в участъка на 263 + 200 км. пътно-транспортно произшествие, причинено
от водача на МПС „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег. № ******, застрахован при
ответника по гражданска отговорност по полица BG/22/117002545440, валидна за периода от 21.09.2017г.
до 20.09.2018г.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният
съд е приел наличието на кумулативните предпоставки на нормата на чл. 432, ал.
1 от КЗ – виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при
ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност” автомобил,
изразяващо се в нарушаване на правилата за движение; настъпили в патримониума
на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания;
причинно-следствена връзка между вредите и деянието. Кредитирал е заключението
на съдебно-медицинската експертиза и е приел, че с оглед данните за нужното
време за лечение на претърпените травми, интензитета на преживените болки и
дискомфорт, липсата на доказателства за нарушено психическо състояние на ищеца
или трайни и болезнени травми от преживяното, справедливият размер на дължимото
застрахователно обезщетение е 3 000 лева, до която сума е уважил
предявеният иск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност”,
съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Съгласно
чл. 432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо който
застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя
за заплащане на дължимото обезщетение.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по
„Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432,
ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от
делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното
материално право са следните: 1/. валидно възникнало правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента
и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на
застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/.
претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се
претендира застрахователно обезщетение /в случая неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания/; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вреди и
причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и
причинените вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване на всички посочени по-горе кумулативни предпоставки на
исковата претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и
по неговата допустимост - в обжалваната част. По останалите въпроси, т.е. по
правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай със сила
на пресъдено нещо /с оглед обстоятелството, че първоинстанционното решение, в
частта, в която е уважен предявеният иск до размер на 1 100 лева е влязло в сила/ са
установени наличието на предпоставките на чл. 432 от КЗ, ангажиращи отговорността на ответното дружество – застраховател на
деликвента Е.Е.Ч.Ч. - водач на лек
автомобил “Фолксваген“,
модел „Тигуан“ с рег. № ******
спрямо увредения ищец, а именно: наличието на действителен застрахователен
договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, както и че в срока на
застрахователното покритие е настъпило процесното ПТП – на 06.10.2017г. на АМ Тракия, в
участъка на 263 + 200 км.; наличие на
предпоставките по чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования
причинител спрямо увредения ищец – извършване на противоправно деяние от страна
на прекия причинител на вредите – управление на МПС в нарушение на правилата за
движение, установени
в нормата на чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 58, т.
3 от ЗДвП; причиняване на ПТП
и телесни увреждания на ищеца, изразяващи се в контузия на гръден кош, разкъсно-контузна рана
фронтално над челото, контузия на дясна лумбална област; вредоносен резултат – претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания; причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат до размер на уважената част от
иска.
По спорното на етапа на въззивното
производство обстоятелство дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера
на заместващото обезщетение, настоящият съдебен състав приема следното:
При определяне размера на
това обезщетение е необходимо да се отчете начинът на извършването на
противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на
причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване,
неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти,
социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 06.10.2017г., както и нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка "Гражданска отговорност" - до 10 млн. лв.,
независимо от броя на пострадалите лица /арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на
тази правна норма към релевантния момент/.
Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение
не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани
в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо
обезщетение в конкретния случай следва да се вземе предвид обстоятелството, че
от процесното ПТП ищецът е претърпял
травматични увреждания, изразяващи се в контузия на гръден кош,
разкъсно-контузна рана фронтално над челото, контузия на дясна лумбална област.
Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, чието заключението съдът
кредитира като пълно, обосновано и компетентно, изяснява, че медико-биологичната
характеристика на разкъсно-контузната рана на челото е с характер да реализира критериите
на медико-биологичния признак – болки и страдания до 10 дни, а по отношение на
контузията на гръден кош и дясната лумбална област, е посочено, че са довели до
болки и страдания за около 20 дни. В заключението е посочено още, че лечението
на разкъсно-контузната рана се е изразило в почистване на раната и зашиване на
кожните ръбове, като свалянето на конците било извършено на седмия ден.
Контузията на гръдния кош и дясната лумбална област се лекувала консервативно с
обезболяващи медикаменти.
При обсъждане на приетата като
компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза
настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени изводи,
тъй като тя е изготвена след преценка на събраните по делото доказателства -
медицинска документация, като вещото лице е отговорило подробно на всички
поставени релевантни въпроси.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на
неимуществените вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Релевантни за размера на обезщетението и за прилагане на критерия
„справедливост” са характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно
отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица. При
определяне на конкретния размер на обезщетението, което служи за репариране на
причинените неимуществени вреди, следва да се извърши преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли
да са свързани с: начина на извършване, характера на увреждането, произтичащите
от него физически и психически последици, личността на пострадалия – възраст,
неговото обществено и социално положение, среда и занятия. Когато се е стигнало
до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е
медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и
други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др.
външни дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия синдром,
той отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и
да се социализира. Във всички случаи, като база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в
страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди.
Както е прието в решение № 88 от
17.06.2014г. на ВКС по т.д. № 2974/2013г., II ТО, справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени
от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални,
физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение
върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди.
При съобразяване
на посочените критерии съдът счита, че справедливият размер на дължимото
обезщетение за всички претендирани в производството неимуществени
вреди, причинени на ищеца, възлиза на сумата от общо 3 000 лева, както е приел и районният съд. Така
определеното обезщетение в най-пълна степен би довело до репариране на
претърпените от ищеца вреди, като размерът на обезщетението е съобразен с
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие – м.10.2017г. и нормативно установените лимити на гражданската
отговорност на застрахователните дружества при причинени неимуществени вреди, и наложилите
се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият
размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични
увреждания, които по
своя медикобиологичен характер имат признаците на временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съдът съобрази и обстоятелството, че възстановяването на ищеца от контузията на гръдния кош и
дясната лумабална област е
продължило около двадесет
дни, разкъсно-контузната рана на челото е била лекувана с поставяне на шевове, които
са били свалени на седмия ден. Първоинстанционният съд е определил справедлив
размер на дължимото обезщетение, съобразявайки характера на претърпените
физически и психически страдания и неудобства, които включват болкови симптоми,
стрес и страх, обичайната им продължителност и интензитет, продължителността на
проведеното лечение,
продължителността и интензивността на
свързаните с травмите болки и страдания. Следва да се има предвид, че когато се претендира обезщетение
за обичайните неимуществени вреди /обичайни негативни преживявания/ от деликт, не е необходимо същите да бъдат подробно описани
в исковата молба. В тези случай не
са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди,
тъй като те настъпват винаги в резултат от съответния деликт. В този случай размерът на обезщетението следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия. При съобразяване на изложеното настоящият съдебен състав
отчита и конкретния механизъм на причиняване на вредите, а именно – загуба на
управление, напускане на аварийната лента за движение, преминаване през
затревен скат и последвалото преобръщане на автомобила, което безспорно е
довело до причиняване на стрес от случилото се и негативно отражение върху
психиката на ищеца. Както бе посочено по-горе, за установяване на тези обичайни
вреди не са необходими формални доказателства. Ето защо релевираните в
насрещната въззивна жалба доводи са неоснователни. При съвкупната преценка на
посочените критерии въззивният съд намира, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение в най-пълна степен отговаря на критерия за
справедливо обезщетение.
Неоснователни са наведените във
въззивната жалба на ищеца доводи относно твърдяното нарушение на нормата на чл.
52 от ЗЗД. Когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето и други специфични увреждания, то тогава тези болки и
страдания трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да
станат част от предмета на иска. Когато
ищецът претендира вреди над обичайните, той носи тежестта да ги докаже. В конкретния случай по
делото не са ангажирани доказателства за твърдяните изключителни неудобства от
получените увреждания, нито, че здравословното състояние на ищеца се е
характеризирало със затруднено дишане и силни болки в кръста. Липсват данни и
за остатъчни негативни проявления от инцидента или данни за настъпили
последващи усложнения в процеса на възстановяване, включително и относно
наличие на белег от раната върху челото, който да е с траен козметичен характер
и да е от естество да доведе до такова изменение на външния вид, което да създава
чувство на дискомфорт у жалбоподателя. Пострадалият не е ангажирал доказателства
и за обстоятелството, че инцидентът е засегнал психическото и емоционалното му състояние
в по-висока степен от обичайното.
По изложените съображения първоинстанционното решение
като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
С оглед изхода на спора и предвид обстоятелството, че
и двете въззивни жалби са неоснователни, страните по делото нямат право на
разноски във въззивното производство.
В конкретния случай ищeцът в качеството си
на трето увредено лице е "потребител на застрахователна услуга", поради което, предявеният иск попада в приложното поле на чл.
113 от ГПК, а образуваното дело се разглежда като гражданско. По тези съображения и с
оглед цената на иска се налага извод, че постановеното въззивно решение подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 189930 от 12.08.2019г., постановено по
гр.дело № 35996/2018г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на
ответника – Е.Ч.Ч., ЕГН ********** и Г. ф..
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.