Решение по дело №1/2014 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 133
Дата: 10 февруари 2015 г. (в сила от 26 юни 2015 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20143230100001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

     40, том ІІ, стр. 43/10.02.2014 г. гр. Добрич

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добричкият районен съд                                                                                 гражданско отделение

На дванадесети януари                                                                две хиляди и петнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Х.Х.

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 1 по описа за 2014 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава „Осемнадесета” вр. глава „Тринадесета” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба и уточнителни молби към нея, подадени от Д.К.К. чрез настойник Д. А. Х., П. Д. А., А. Д. А. и Д. А. Х., с която се претендира „Искра 2003” ЕООД, ЕИК ********* да бъде осъдено да заплати на първия ищец сумата от 1307,62 лева, а на всеки от другите трима ищци - по 435,88 лева, с които ответника неоснователно се е обогатил за тяхна сметка с равностойността на дължимите им наемни плащания за стопанските 2005/2006г., 2006/2007г., 2007/2008г., 2008/2009г., 2009/2010г., 2010/2011г. и 2011/2012г., за земеделска земя представляваща нива с площ 33дка., парцел 8, масив 397 по плана за земеразделяне на гр. Д., и сумата от 808,47 лв. представляваща сбора от обезщетенията за забава върху всяка дължима наемна цена за отделните стопански години, за периода от 01.01. следващ стопанската година, за която се отнася плащането до 29.12.2013г., както и законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба – 30.12.2013г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба  се сочи, че ищците са били съсобственици по наследство от общия им наследодател И.К.К. на 1/4 ид.ч от нива, представляваща имот № 397008 по плана за земеразделяне на гр. Д., при дялове от 1/8 ид.ч. за Д.К. и по 1/24 ид.ч. за другите трима ищци, които на 05.11.2013г. продали на трето лице. На наследниците на И.К.К. имота бил възстановен с решение № 72624/03.10.1994г. на ПК – гр. Добрич, за което им бил съставен и нотариален акт за собственост на земеделски земи по ЗСПЗЗ с № 71, т. V, н.д. № 1232/1995г. на нотариус при ДРС.  През 2001г. друг от наследниците на И.К.К. – К. К. сключил договор за наем на целия имот със „Стив-98” ООД, което през 2003г. прехвърлило на „Искра 2003” ЕООД част от търговското си предприятие. Въпреки че е обработвало и получавало добивите от собствената на ищците земеделска земя, ответното дружество не им е заплатило наемна цена за стопанските години. При водените преговори не отрекло наличието на задължение към ищците за плащане на наемна цена, но само за стопанската 2012/2013г., тъй като  за другите години ги платило на друг сънаследник. Размера на претенцията е получен въз основа на наемната цена за декар, посочена от ответното дружество в писмена справка. Твърди се, че между ищците и ответното дружество никога не е имало сключен договор, и те не са упълномощавали друго лице да сключва такъв или да получава наемни плащания от тяхно име. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва основателността на предявените претинции. Сочи, че по отношение на плащанията за стопанските 2006/2007г. и 2009/2010г. е изтекла погасителна давност за съдебното им присъждане, тъй като те представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. „в” от ЗЗД и за тях е приложима кратката тригодишна давност. Сочи, че всички задължения към ищците са заплатени на лицето Л.П. В., който е заявил че действа от името на ищците. Представени са писмени доказателства. Направено е искане за конституиране като негов помагач на третото лице Л.П. В., което е получило наемите за процесната земеделска земя, като това искане е уважено с определение от 28.03.2014г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от конституираното трето лице-помагач на ответника, с който оспорва предявените искове. Сочи, че не е налице процесуална легитимация за А.Д.А, П.А. и Д.А.Х., тъй като по делото не са налице доказаталества, удостоверяващи качеството им на наследници на Евдокия Х.. Оспорва нотариален акт за собственост на земеделски земи по ЗСПЗЗ № 71, т. V, н.д. № 1232/1995г. на нотариус при ДРС, тъй като в него е посочено, че наследодателката на ищците е снаха на И. К. К.., а роднините по сватовство не са наследници по закон. Направено е възражение по отношение на плащанията за стопанските 2006/2007г. и 2009/2010г. поради изтекла погасителна давност за съдебното им присъждане. Оспорвата се посочените дялове от съсобствения недвижим имот. Не оспорва наличието на получени от него наемни плащания за нивата, но в качеството му на пълномощник на Д.К.Н., която е наследник по закон – дъщеря на съсобственика на ищците К. И. К.. Сочи, че сключения от К. К. договор с ответното дружество е съобразно правото на всеки съсобственик да ползва изцяло общата вещ, вкл. като я отдаде под наем. Счита, че такава облигационна връзка между единия от съсобствениците и трето лице - наемател не поражда права по нея и за другите съсобственици да претендират наемна цена от наемателя, а възможност да потърсят по реда на чл. 30 ал. 3 ЗС приспадащите им се граждански плодове от получилия ги съсобственик. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства –  решение № 72624  за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. Д. от 03.10.1994г.; нотариален акт за собственост на земеделски земи по ЗСПЗЗ № 71, том Vс, дело 1232/1995г. на нотариус при ДРС Пл. М.; удостоверение за наследници с изх. № 6008/18.10.2013г.; договор за наем № 213 вписан под № 27, том ХХХVІІ вх. рег. № 12182/19.10.2001г.; договори за отдаване на земеделска земя под наем от 01.10.2008г., 11.12.2010г., 28.01.2010г., 09.10.2011г. и от 17.12.2012г.; удостоверение № 94-00-279/28.08.2013г. издадено от органа по настойничество и попечителство към Община Д.; РКО за изплатена рента за 2013г.; удостоверение за наследници на К. И. К. с изх. № КО-1100-145 от 02.10.2014г., издадено от Община Столична, град София, район „Надежда”; писмо с изх.№ 02-1100/1016-1 от 14.11.2014 по описа на Държавен фонд "Земеделие"; Анкетни карти и формуляри за землището на гр. Д. за 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г., вено с копия на договори за наем за 11.12.2010г., 09.10. 2011г. и 20.01.2010г., декларация по чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за  стопанската 2011/2012г. на ”Искра-2003” ЕООД; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 071, том ІV,  рег. № 9342, дело № 625/05.11.2013 г. на нотариус вписан под № 535 в регистъра на НК с район на действие РС - гр. Добрич; се установява, че: на 03.10.1994г. на наследниците на И. К. К. била възстановена земеделска земя с площ 33 дка, представляваща имот 397008 по плана за земеразделяне в землището на гр. Д. На 28.02.1995г. по нотариален ред за собственици на земята били признати К. И. К. – ¼ ид.ч., Р. И. С. – ¼ ид.ч, А. С. К. – 1/12 ид.ч., Е. К. И. -1/12 ид.ч., Д.К.К. – 1/12 ид.ч. На 16.08.2001г. А.С.К. починала като оставила за наследници Д.К.К., Д.А.Х., П.Д.А., А.Д.А. На 19.10.2001г. К.И. К. - лично и като пълномощник на Д.В. и Р.С., отдал под наем за срок от две години горепосочената земеделска земя на „Стив-98” ООД. С решение на ДОС от 01.04.2002г. Д.К.К. е бил поставен под пълно запрещение. На 22.04.2004г. починал К.И. К., който оставил наследници С.К.Р., К.К.И. и Д.К.Н.. На 27.12.2013г. Д.А.Х. получил от „Искра 2003 ”ЕООД сумата от 577,50лв. от името на Д.К.К. като рента за 2013г. За периода от 2008/2009 до 2012/2013г. стопанска година имот с № 397008 по плана за земеразделяне в землището на гр. Добрич бил отдаван под наем на „Искра” 2003 ЕООД от Л.П. В. като представител на наследниците на К.И. К.. Копия от договорите сключвани за периода 2010 - 2013 стопанки години са представени към декларацията на наемателя до ОС”З” Д. за обработвани от него земеделски земи. За предходни периоди приложените договори са унищожени по служебен път.

         От заключението по назначената ССчЕ се установява, че средната арендна цена на земеделска земя в района на процесната за стопанските 2005/2006г., 2006/2007г., 2007/2008г., 2008/2009г., 2009/2010г., 2010/2011г. и 2011/2012г. по статистически данни за 33 дка е общо 10009,56 лв., а по данни от счетоводството на „Искра-2003” ЕООД е 10461 лв. Счетоводството на дружеството се води от външно лице - счетоводна фирма и при него извършената проверка в него, не са отразени договори за наем на земеделски земи.

От гласните доказателства – показания на свидетеля Д.К.Н. се установява, че е запозната с предмета на делото - земеделска земя с площ 33 дка. Докато бил жив баща й - К.И. К., той бил упълномощен от другите наследници да отдава земята под наем или аренда. След като починал преди около 15 години, свидителката я предоставила на същия арендатор - фирма „Искра”, който я е обработвал години наред. Познава Л. В., който е приятел и колега на съпруга й. Упълномощила го по телефона през 2005 година да сключва договори за аренда от нейно име. Знаела за сключените от него договори за рента или наем на тази земеделска земя и е одобрявала тези негови действия. Л. В. отчитал веднъж годишно по банков път или на ръка дължимата рента. От тази рента е давала на Р.С., която е починала, на Д. М. В., Д.К.К. и Е. Х. до 2012 г. През 2013 г. земята била продадена и не е получавала рента. Провеждала е  телефонни разговори с Д.А.Х. във връзка с получаване на ренти, но той не е искал частта си от нея, а през 2013г. го търсила относно продажба на земята.  

 При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С исковата молба е предявен главен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД и акцесорен с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Уважаването на претенция с посочената правна квалификация е обусловено от наличието на всеки един от елементите на сложния фактически състав на правната норма - намаляване на имуществото в патримониума на един правен субект и увеличаване на имуществото на друг за сметка на това намаляване, наличие на връзка между увеличението и намаляването на имуществото, т.е настъпването им да е последица от осъществяването на един и същ факт или група от факти, и липса на правно основание за разместването на имуществените блага. В разглеждания случай това означава, ищците да установят, че ответника се е обогатил за тяхна сметка с претендираната сума в размер общо на 2615,25  лв., респ. ответника, че е налице основание за настъпилото разместване на имуществените блага.

 В случая, съдът въз основа на заключението на вещото лице по назначената ССчЕ за общ размер на арендното плащане за процесните 33дка в периода 2005-2012 стопански години от 10461 лв., намира, че е налице обедняване на ищците общо със сумата от 1743,50лв. (1/6 от 10461), съразмерно с дяловете им от съсобствеността– 1/12 ид.ч. за Д.К.К.,  1/24 ид.ч. за Д.К.К. и по 1/48 ид.ч. за Д. Х. и П.А. – К.. В тази насока следва да се отбележи, че неправилно се сочи от ищците придобитото от тях по наследство право на собственост на общо ¼ ид.ч. от процесния имот, доколкото видно от титула им за собственост те се легитимират като носители на това право до размер от 1/12 ид.ч. за Д.К.К. и 1/12 ид.ч. общо за всички наследници на А.С.К. – 1/24 ид.ч. на низходящия от първа степен Д.К. и по 1/48 ид.ч. на наследниците на другото й дете Е. Х. – ищците Д. Х. и П.А. – К.

Съдът намира обаче, че ищците не проведоха успешно доказване на твърденията си, че ответника се е обогатил с тази сума, като същевременно последни установи наличието на годно правно основание за обедняването им – валидно облигационно правоотношение(наемни договори) между него и друг от съсобствениците на земеделската земя за цялата й площ. По делото е безспорно, а и от представените доказателства се установява, че разпитаната като свидетел Д. К. Н. е дъщеря на посочения в нотариалния акт за собственик на ¼ ид. ч. от имота К. К.. От показанията й като свидетел се установяват, сключваните между нея (лично или чрез пълномощник) и ответното дружество устни и писмени договори за отдаването под наем на целия имот (които по принцип са неформални, респ. и упълномощаването за сключването им – Решение по чл. 290 ГПК с № 703/10г./05.01.2011г. по гр.д. № 1060/2009г. на ВКС). В тази насока са и представените от последното писмени договори и справки от ОС”З” Д. Тези договори в случая обвързват всички съсобственици, тъй като не представляват (предвид срока им) действие на разпореждане със собствената вещ, а такова по обикновеното й  управление. При това положение пътят за защита правата на останалите съсобственици е по реда на чл. 30 ал. 3 ЗС, с иск предявен срещу облагодетелствалия се съсобственик или съсобственици, а не чрез субсидирания иск по чл. 59 ЗЗД спрямо наемателя. В т. см. и Тълкувателно решение № 7/2012 г. по т.дело № 7 по описа за 2012 г. на ВКС , ОСГК.

При така изложените правни доводи главния иск е неоснователен, поради което като такъв следва да се отхвърли и акцесорния по чл. 86 ЗЗД за претендираното обезщетение за забава.

Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се следват. От правоимащото лице съобразно чл. 78 ал. 3 ГПК – ответника, не е направено искане за присъждане на разноски и не е представен списък по чл. 80 ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. Съобразно изричната разпроедба на чл. 78 ал. 10 на третото лице помагач разноски не се присъждат, поради което искането му за присъждането на такива е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран  от изложеното, Добричкият районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

           

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.К.К. ЕГН ********** чрез настойник Д.А.Х., П.Д.А. – К. ЕГН **********, А.Д.А ЕГН ********** и Д.А.Х. ЕГН **********, всички представлявани от упълномощения адв. М. В. от ДАК главен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждането на „Искра 2003” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „***” № ***, ет. ***, ап. *** да заплати на първия ищец сумата от 1307,62 лева, а на всеки от другите трима ищци - по 435,88 лева, с които ответника неоснователно се е обогатил за тяхна сметка с равностойността на дължимите им наемни плащания за стопанските 2005/2006г., 2006/2007г., 2007/2008г., 2008/2009г., 2009/2010г., 2010/2011г. и 2011/2012г., за земеделска земя представляваща нива с площ 33дка., парцел 8, масив 397 по плана за земеразделяне на гр. Д., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба – 30.12.2013г. до окончателното изплащане на вземането, и акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 808,47 лв. представляваща сбора от обезщетенията за забава върху всяка дължима наемна цена за отделните стопански години, за периода от 01.01. следващ стопанската година, за която се отнася плащането до 29.12.2013г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ на основание чл. 78 ал. 10 ГПК искането на третото лице помагач Л.П. В. ЕГН **********,*** да му бъдат присъдени направените в производството разноски

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника - Л.П. В. ЕГН ********* ***

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкият окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: