№ 2794
гр. В., 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110103593 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от М. Ж. Й., ЕГН ********** и Е. И. З., ЕГН ********** и
двамата с адрес гр. В., ул. „П. Х. ” **** за постановяване на мерки за защита срещу дъщеря
им – Е. Е. З., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул.„ Р. ” ****.
Твърди се в молбата, че ответника е тяхна родна дъщеря. Същата често
злоупотребявала с наркотици и извършвала актове на домашни насилия спрямо тях.
Конкретните актове, в срока по чл. 10 от ЗЗДН, които молителите сочат са
извършени, както следва: системно от 01.03.2023г., ежедневно им нанасяла обиди,
буйствала, трошала покъщнина, биела ги, отправяла заплахи за живота и здравето им; На
22.03.2023г. в дома им им поискала пари и след като молителите не й предоставили такива
ги нападнала с юмруци, удряла ги и ги блъскала, потрошила покъщнина. Свидетел на
последния акт бил всеки един от молителите.
Твърдят, че след случилото се изпитват основателен страх за живота и здравето им.
Молят за уважаване на подадената молба, като бъдат приложени мерки за защита по чл.5,
ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН, а именно: задължаване ответника да се въздържа от домашно насилие;
забрана да приближава жилището, което обитават в гр. В. и местоработата на молителката.
Ответникът не ангажира писмен отговор. Редовно уведомен за датата на съдебното
заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.
В о.с.з. молителите не се явяват и не се представляват.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 5
ЗЗДН, доколкото безспорно ответникът е дъщеря на молителите.
Сезиращата съда молба, се основават на твърдения за осъществени по отношение на
молителите системни актове на психически и физически тормоз, последният от който е от
дата 22.03.2023г., поради което молбата е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН
преклузивен срок.
1
По делото са приложени декларации по смисъла на чл.9 от ЗЗДН, в която всеки от
молителите декларира актовете на извършеното спрямо него домашно насилие изразяващо
се в психически и физически тормоз и конкретно акта на 22.03.2023г. с идентични
твърдения на изложените в молбата.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното
осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия,
квалифициращи се като актове на домашно насилие.
Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от ответника доказване,
оборващо изложеното от молителката.
По делото като писмени доказателства са приети декларации по чл. 9 ЗЗДН.
По изричната разпоредба на чл.13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства
в производството, декларацията по чл. 9 ЗЗДН е доказателство за изложените в нея
обстоятелства и на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само
въз основа на приложената декларация. В подадената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН са
декларирани извършени от ответника действия, подробно описани и по естеството си
съставляващи осъществено физическо, емоционално и психическо насилие по смисъла на
закона. Целта на защитата по ЗЗДН е да бъде дадена бърза и адекватна защита на
пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на
съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му. Като акт на домашно насилие,
съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, се определя всеки такъв на физическо,
емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лицата
по чл.3 ЗЗДН. Липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално
насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни
за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актовете на такова
могат да бъдат вербални /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване
на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да
се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености, и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Последното разглеждано в контекста на целта на защитата по ЗЗДН, а именно да бъде
дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е
било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя
му.
За опровергаване изложеното в декларациите, ответникът не е ангажирал никакви
доказателства.
Предвид горното, съдът преценява, че изложеното в декларациите от всеки от
молителите за осъществени актове на психическо и физическо насилие се подкрепя напълно
от събраните по делото писмени доказателства, а и по същество тяхното съдържание не се
оспорва от ответника.
За това за съда не съществува съмнение, че спрямо г- жа Й. и г-н З. е осъществяван
системен психически и физически тормоз, в т.ч. и на посочената дата - 22.03.2023г,
2
определян от съда като акт на домашно насилие. Очевидно е, че повод за това е липса на
финансови средства и зависимост от наркотични вещества, от която молителите твърдят
дъщеря им да страда. Поводите, по които ответницата търси молителите са свързани с
желание те да й осигуряват парични средства, считайки ги за длъжни да правят това,
независимо от пълнолетната й възраст. Това поведение се определя като вид изнудване и
поради това психически затормозяващо молителите, а и освен това очевидно е придружено
и с физическа саморазправа. Поради близката родствена връзка и факта, че ответникът е
млад човек в трудоспособна възраст, което предполага икономическа, а и не само такава,
независимост от неговия родител, съдът определя отношението му за морално укоримо и
неприемливо от гледище на закона, а и безспорно квалифицирано като психически и
физически тормоз.
Затова и молбата е основателна.
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът намира следното:
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителите, предвид формирания от съда извод, че такова е било
извършено.
Като адекватни и необходими следва да се определят такива мерки, които в
действителност биха били резултативни в посока преосмисляне отношението на ответника
спрямо родителите му. Принципно, защитните мерки срещу домашно насилие нямат за цел
да накажат необосновано насилника, а да предотвратят бъдещи актове на домашно насилие,
съхранявайки здравето -физическо, психическо и емоционално, и живота на пострадалия. В
този смисъл съдът намира, че на ответника следва да бъде забранено да доближава
молителите, жилището им и местоработата на молителката на по- малко от 100метра за
максималния срок от година и шест месеца. Определянето на максимално предвидения в
закон срок на мярката, се преценява като подходящо, с оглед постигане на възпитателния й
ефект и с оглед преосмисляне поведението на ответника, вкл. и като превенция причината,
която го поражда. Поводите да търси родителите си, не са продиктувани от желание
ответникът да общува с тях, а за да ги тормози. Затова и постигане целта на закона, а именно
да се накара извършителят да прояви критичност към поведението си, е постижимо
посредством налагане на гореспоменатите мерки.
Ответникът следва да бъде предупреден, че на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН при
всяка, дори и незначителна проява на домашно насилие, полицейският орган констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, за да
се образува наказателно производство за престъпление от общ характер.
Съобразно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в
минимален размер от 200лв, предвид факта, че това е първо провинение на ответника по
този закон.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на
25лв.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на молителите следва да бъде издадена заповед за
защита.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Е. Е. З., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул.„ Р. ” **** да се въздържа
3
от извършване на актове на домашно насилие спрямо М. Ж. Й., ЕГН ********** и Е. И. З.,
ЕГН ********** и двамата с адрес гр. В., ул. „П. Х. ” ****, на основание чл.5, ал.1, т.1
ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Е. Е. З., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул.„ Р. ” **** да
приближава на по - малко от 100 метра М. Ж. Й., ЕГН ********** и Е. И. З., ЕГН
**********, обитаваното от тях жилище, находящо се на адрес гр. В., ул. „П. Х. ” **** и
местоработата на М. Ж. Й., ЕГН ********** на адрес гр. В., Трета ПМГ „Акд. Методи
Попов“, бул.“Вл.Варненчик“ 80 и Спортно училище „Георги Бенковски“, кв. Чайка,
ул.“Рупи“№1 за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Е. Е. З., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул.„ Р. ” **** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС глоба в размер на 200лева, на осн. чл.5,
ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Е. Е. З., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул.„ Р. ” **** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 25лева, представляваща
държавна такса, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на М. Ж. Й., ЕГН ********** и Е. И. З., ЕГН
********** и двамата с адрес гр. В., ул. „П. Х. ” ****.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да се
връчат на страните и да се изпратят служебно на съответното РУ на ОДМВР по
местоживеене на извършителя и пострадалите лица.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Е. Е. З., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул.„ Р. ” ****, че на
основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на
прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред
Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4