Определение по дело №463/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 201
Дата: 4 юни 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Мая Василева Гиздова
Дело: 20201510200463
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

IV н.о.

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

4 юни

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мая Гиздова

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

Ч Н

 

463

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    Производството по делото е по реда на чл.244, ал.5 от НПК и е образувано по повод постъпила жалба от М.Г. Калдръмов, с ЕГН:**********,***, против Постановление от 12.05.2020г., на Районна прокуратура-Дупница, за спиране на досъдебно производство вх.№ 2742/19,ДП-200/2020,по описа на РП-Дупница,и досъдебно производство № 157/20г., по описа на РУ Дупница водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.309,ал.1 от НК, поради не разкриване на  извършителя на престъплението.

С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото постановление на ДРП, като се заявява,от пострадалия, а именно жалбоподателя,че извършителя на деянието е известен,и следва производството да продължи.

Съдът след като се запозна с жалбата, постановлението на РП-Дупница, за спиране на наказателното производство и досъдебно производство, приема жалбата за процесуално недопустима по следните причини:

  Според настоящата инстанция жалбата изхожда от лице, което не може да се легитимира, като пострадал.

 

   За да достигне до горния извод настоящата инстанция прецени следното:

              Досъдебното производство е образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

             Престъплението по този текст е в гл.ІХ от НК – „Документни престъпления”, чийто обект на увреждане или засягане са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по посочената глава от НК се накърняват редът и правната сигурност на документирането, затруднява се дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед спецификата на обекта на тези престъпления, пострадал от тях не може да бъде физическо лице. Тълкуването на чл.76 и чл.84 от НПК разкрива, че „пострадали” могат да бъдат лица, претърпели щети от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. – вредите да бъдат елемент от обективната страна на престъплението, посочени в особената част на НК. Само тогава пострадалият ще може да се конституира и като страна в процеса. Поначало липсата на съставомерни вреди при документните престъпления предпоставя увреждане или застрашаване на обществени отношения сред по-широк кръг от правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделни лица, каквато възможност има при резултатните престъпления.

          Документните престъпления са насочени против реда и правната сигурност на документирането, т.е. засягат обществени отношения, свързани с документооборота и от тях не може да има пострадало физическо лице /в този см. Решение № 389 от 06.07.2004 г. по  н. д. № 1033/2003 Г., II н. о. на ВКС/. По силата на чл. 74, ал.1 и 2 НПК качеството на пострадал по смисъла на наказателното право има лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от конкретно престъпление, а при смърт това право преминава върху неговите наследници. В този смисъл следва да се отбележи, че  обект на документните престъпления по гл. ІХ от особената част на НК /каквото е и обвинението за настоящото по чл.309, ал.1 от НК/ са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по посочената глава от НК се накърняват реда и правната сигурност на документирането. Затруднява се дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед специфичния обект на тези престъпления, пострадал от тях не може да бъде физическо лице, каквото твърди да е в случая жалбоподателят. Безспорно, наред с указания общ обект, всяко документно престъпление застрашава или уврежда и известни по-близки обекти. Когато се касае до официален/частен документ винаги е засегната в известна степен правилната дейност на държавните и общинските органи /при официални/, а по-нататък вече – отделни права и интереси на организации и граждани. Този обект на документните престъпления обаче не означава, че засегнатите граждани придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал.1 НПК, тъй като се касае до опосреден обект, а не до обществените отношения, които НК пряко защитава с разпоредбите, касаещи документните престъпления.

           Отделни права на лица (физически или юридически) могат да бъдат засегнати от незаконосъобразното съставяне, ползване или съхраняване на официални и частни документи, но това само по себе си не означава, че те придобиват качеството на пострадал – в този смисъл Решение № 473 от 2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 431/2010 г., I н. о. и Решение № 562/2009 трето наказателно отделение на ВКС, Решение №68/2010 г. на първо н.о. Както беше посочено по-горе, досъдебното производство е било образувано за извършено документно престъпление по Глава девета от Особената част на НК, обект, на които са обществените отношения, свързани с реда и правната сигурност на документирането. Тези престъпления са формални и не се изисква настъпване на определен противоправен резултат. Същите не съдържат от обективна страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице, като пострадало по смисъла на чл. 74 НПК. Липсата на активна процесуална легитимация представлява процесуална пречка за последните да обжалват по този ред постановлението на прокурора, а възможността им за правна защита се ограничава единствено с обжалване пред по-горестоящата прокуратура.

        Следователно, водим от всичко изложено, съдът заключи, че не може да има пострадало лице, респективно ощетено юридическо лице, от осъществяване на престъпление по чл.309, ал.1 от НК, за каквото се е водило и процесното ДП.

При това положение жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а изложените в нея възражения по същество не следва да се обсъждат.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д  Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Г. Калдръмов, с ЕГН:**********,***, против Постановление от 12.05.2020г., на Районна прокуратура-Дупница, за спиране на досъдебно производство вх.№ 2742/19,ДП-200/2020,по описа на РП-Дупница,и досъдебно производство № 157/20г., по описа на РУ Дупница,за престъпление по чл.309,ал.1 от НК.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

                                                        

            

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: