Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260012
гр.ВРАЦА,08.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното
заседание на 16.06.2021 год. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: АНА АНГЕЛОВА
мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
при
секретаря Мария Ценова, като разгледа докладваното от съдия
Досов въззивно гр.дело №109 по описа за
2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Стоник"ЕООД-
гр.Враца против решение №260009/12.01.2021 год. по гр.дело №1771/2019 год. на
РС-Враца, с което състав на съда е отхвърлил
предявения от дружеството против В.Г.Й. *** иск с правно основание чл.45
от ЗЗД във вр. с чл.441,ал.1 от ГПК и чл.74 от ЗЧСИ за заплащане на сумата от
7693.32 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца "Стоник"ЕООД от
незаконосъобразни действия на ответника Й. в качеството му на ЧСИ по негово
изпълнително дело №508/2009 год., както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 2342.17 лева, претендирана като мораторна лихва върху
главницата за периода от 14.05.2016 год. до 14.05.2019 год.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и
необосновано. Счита, че РС-Враца неправилно е приел, че "Банка ДСК"
ЕАД законосъобразно е присъединена по изпълнителното дело като взискател с
обезпечено по реда на ЗОЗ вземане. Сочи, че по делото няма данни Банката да е
вписала пристъпване към изпълнение, при което и съобразно редакцията на чл.10 и чл.32,ал.5 от ЗОЗ към
2010 год. тя не е присъединен по право взискател в изпълнителните производства
по ГПК и ДОПК. Ако тези му съображения не бъдат споделени, жалбоподателят поддържа, че съдът не е отчел,
че особеният залог е само върху колесен трактор Хидромек, при което
Банката е присъединен взискател само по
отношение на изпълнението върху заложеното имущество и не следва да участва в
разпределението на суми, извън тези от продажбата на това имущество. А в случая по изпълнителното
дело е постъпила и сумата от 15523.07 лева, която е внесена лично от управителя
на длъжника, в разпределението на която сума незаконосъобразно е включена и
"Банка ДСК", вследствие на което взискателят "Стоник"ЕООД е
останал с неудовлетворено вземане в размер на сумата от 7693.32 лева. В тази
връзка, жалбоподателят намира за неправилен и извода на РС-Враца, че не е
обжалвал разпределението. Представеният по изпълнителното дело акт няма
характера на разпределение, доколкото не съдържа необходимите реквизити, от което следва, че дружеството е
било лишено от възможност да го обжалва.
При тези си доводи и съображения иска обжалваното решение
да бъде отменено,а предявените искове уважени изцяло с присъждане и на законна
лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил е отговор от ответника в първоинстанционното
производство В.Г.Й., в който подробно се
мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за
законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение №260009/12.01.2021 год.
на РС-Враца. Поддържа се и заявеното пред РС-Враца възражение за погасяване по
давност на исковата претенция, като се сочи, че петгодишната погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД е изтекла преди
депозиране на исковата молба през 2019 год.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът
поддържа жалбата, като доразвива своите доводи и в представена писмена защита.
Въззиваемият е заявил своето становище с писмена молба, в
която поддържа подадения отговор и отново се позовава на изтекла погасителна
давност.
Пред въззивната инстанция искания по
доказателствата не са правени и такива не са събирани.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от
лице с правен интерес в срока по чл.259,ал.1 от ГПК против подлежащ на
обжалване съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим - постановен е в съответствие с основанието и петитума
на исковата молба по допустими искови претенции.
След анализ на събраните в първоинстанционното
производство доказателства, поотделно и в пълнота, във връзка с доводите, съображенията
и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Гражданско дело №177/2019 год. по описа на РС-Враца е
образувано на 15.05.2019 год. по искова молба на "Стоник"ЕООД-гр.Враца,
ЕИК ***, представлявано от управителя Т.К.Б., с която ищецът е предявил против В.Г.Й.
***, с ЕГН ********** искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.441,ал.1 от ГПК и чл.74 от ЗЧСИ и с правно основание чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от общо 10035.49 лева, от която главница в размер на
7693.32 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди от незаконосъобразни действия на ответника в качеството му на частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/, и лихва в
размер на 2342.17 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 19.05.2016 год. до 14.05.2019 год.
Според изложеното в исковата молба, ищецът е бил взискател по изпълнително дело
№508/2009 год. по описа на ЧСИ В.Й.. Изпълнителното дело е образувано на
18.11.2009 год. против "ЕКОМАТ"ЕООД, ЕИК *** въз основа на
изпълнителен лист, по който длъжникът е осъден да заплати на взискателя главница в размер на 11248.60 лева, 1093.75
лева обезщетение за забава за периода от 30.09.2008 год. до 30.05.2009 год., законна
лихва върху главницата, считано от 15.06.2009 год. до окончателното изплащане
на сумата и 246.85 лева разноски.
Дружеството - взискател е заплатило в периода 17.11.2009 год. - 08.12.2009
год. както дължимите авансово такси,
така и такса в размер на 1217.20 лева по чл.26 от ТТРЗЧСИ, като в хода на
изпълнителното производство управителите на дружеството - бивш и настоящ, са
имали пълно доверие на съдебния
изпълнител, но на 17.11.2017 год. управителят Б. е била уведомена, че делото е
прекратено на основание чл.333,ал.1,т.8 от ГПК - поради настъпила перемпция.
Това мотивирало управителя Б. да извърши справка по
делото, при която установила, че част от изпълнителните действия са
незаконосъобразни. Управителят установил, че съдебния изпълнител не е уведомил
дружеството взискател за разпределението на суми по изпълнителното дело от една
страна, а от друга страна извършените разпределения били незаконосъобразни.
Съдебният изпълнител В.Й. е извършил публична продан на
МПС: Мотокар модел ЕF 02, ЕF02А25U за сумата от 4 000 лева, Колесен трактор
Хидромек модел ХМК 102Б рег. № ВР***ЕА
за сумата от 18 760 лева, Товарен автомобил
ДАФ модел FА 45.150, рег.№ ВР***АМ за сумата от 2 475.05 лева. и Товарен
автомобил ",Ивеко", модел 254 М19, с рег. № ВР***ВА, за сумата от
4З50 лева, като е разпределил получените
суми без да уведоми дружеството - ищец и
поради тази причина последното не е могло да ги оспори. Към датата на разпределението управител на "Стоник"
ЕООД е бил Л. Й. Б., а настоящия управител
е вписан като такъв на 21.01.2016 год. Върху гьрба на призовка за
предявяване на разпределение с изх. № 4538/09.06.2010 год. /с. 26/ под "1. получател" фигурират името",Л. Б. - Управител" и подпис,
но според ищеца този подпис не е на Л. Б. и следователно такъв документ не му е
връчван.
Извършените разпределения били незаконосъобразни, защото
са разпределени суми на трето лице - "Банка ДСК", без Банката да е
взискател по делото.
Не е спазен реда по чл.456 от ГПК и по делото липсва
документ, от който да е видно, че "Банка ДСК" е присъединена като
взискател по изпълнително дело №508/2009 год. Установено е от справка в ЦРОЗ, че
в полза на Банката има вписан особен залог върху Колесен трактор Хидромек модел
ХМК 102Б рег. № ВР***ЕА, но сам по себе
си особеният залог не е достатъчен за присъединяването й като взискател, който
извод следва от редакцията на чл.10 от ЗОЗ преди 2016 год., която не предвижда
заложният кредитор да е присъединен по право. При тези си разсъждения ищецът
заключава, че "Банка ДСК" не е била присъединен по право взискател и
съдебният изпълнител не е следвало да й разпределя сумата от публичната продан
на колесния трактор.
Дори ако се приеме, че Банката е присъединен по право
взискател, то тя е такъв само по отношение на сумата от продажбата на колесен
трактор Хидромек. Банката не е присъединен по право кредитор по отношение на
останалите суми, които са постъпили по изпълнителното дело и които съдебният
изпълнител й е превеждал.
Съдебният изпълнител В.Й. издал на ищеца удостоверение с
изх. №781/31.01.2019 год., с което удостоверил, че "Банка ДСК" е
поискала сумата от проданта на колесния трактор по изпълнително дело №508/2009
год. да й бъде изплатена "след представяне на изпълнителен лист".
След извършена от ищеца справка той установил, че такъв е издаден в заповедно
производство по ч.гр.дело №3634/2010 год. по описа на РС-Враца, образувано на
16.08.2010 год., т.е. много след продажбата на колесния трактор. Установил
също, че е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на договор №260 от 17.01.2006 год
между "Банка ДСК" и "ЕКОМАТ" ЕООД без данни по делото за вписан особен залог и
отбелязване, че Банката е пристъпила към изпълнение. Липсата на пристъпване към
изпълнение ищецът установил и от
изисканата от него справка от ЦРОЗ. Въпреки
това, ЧСИ Й. е извършил разпределение на суми по изп.дело №508/2009 год.
По служебната сметка на ЧСИ Й. са постъпили следните
суми: на 25.03.2010 год. управителят на
"ЕКОМАТ"ЕООД С. Н. Г. е внесъл сумата от 15523.07 лева с основание за внасяне " по изп.дело №508/2009 год."; на 25.10.2010 год. от ЕТ "Емотранс - Е.
Д. В." в качеството му на купувач на реализираната публична продан на Колесен трактор Хидромек е внесена сумата от 21119.22 лева с основание за внасяне "и.д.№508/2009
год. "; на 27.05.2010 год. от управителя на "ЕКОМАТ" е внесена
сумата от 500.00 лева с основание за
внасяне "изп.дело №508/2009 год."
Посочвайки
постъпилите по изпълнителното дело суми, ищецът заключава, че към
27.05.2010 год. длъжникът по изп.дело
№508/2009 год. "ЕКОМАТ" ЕООД е
внесъл по специалната сметка на ЧСИ В.Й.
цялото задължение, което дължи на "Стоник" ЕООД, но въпреки това съдебния изпълнител е
направил разпределение и на тези суми в
полза на"Банка ДСК", като по делото няма данни тези суми действително
да са преведени на Банката.
Ищецът твърди, че дори чрез своя законен представител да
е узнал за извършените от ЧСИ Й. разпределения, то актовете, с които са
извършени, се отличават с очевидна липса на прецизност, която препятства
тяхното обжалване. ЧСИ Й. е изготвил "сметка за размера на дълга на Банка
ДСК", в която е определил бъдещи такси и
разноски по изпълнителното производство общо в размер на 3069.36 лева. В
тази сметка са посочени постъпили суми, като в нея са посочени различни цифри,
които наподобяват суми без никаква конкретика и без посочена валута.
Освен
гореизложеното, ЧСИ Й. с протокол за
обяване на публична продан от 23.03.2010 год. е обявил за купувач на мотокар
модел EF02 К. В. Д. за сумата от 4000 лева. Купувачът не е внесъл цената по публичната
продан и затова е следвало за купувач да бъде обявен наддавачът със следващо валидно
наддавателно предложение от 3960 лева - Е. Д. В.. Това не е сторено от ЧСИ, а
задатъкът на първия купувач не е включен в разпределението на суми към
взискателя.
С изх.№9337/14.10.2014 год. ЧСИ Й. е изпратил запорно
съобщение до длъжника, с което го уведомява за размер на дълга към тази дата, а
също и за размер на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ, като налага запор върху
касовата наличност на длъжника, който е задължен ежедневно да отчита сумата от
касовия апарат и дневен отчет и да внася сумата по сметката на съдебния
изпълнител. От този запор по изпълнителното дело не са постъпили суми, като ЧСИ не е упражнил
контрол за изпълнение на дадените
указания и е постановил прекратяване на изпълнителното дело с дата, предхождаща
извършения от него запор - 02.10.2014 год.
Издадени са документи за нестанали втори публични продани на товарен
автомобил "Ивеко", като вторият документ е с по-малък изходящ номер
от първия, което е невъзможно.
Ищецът претендира, че вследствие на всички гореизложени факти
и обстоятелства са му причинени
вреди,които са пряка и непосредствена последица от вредоносни действия и
бездействия на ЧСИ Й.,за които на
основание чл.74 от ЗЧСИ във вр. с чл.45 от ЗЗД той дължи обезщетение. Сочи, че
ако дружеството е било редовно уведомяване за извършените разпределения, за
"изчезналия" мотокар след
първа публична продан , както и за окончателното погасяване на дълга от страна
на длъжника към 2010 год., то е могло да обжалва тези действия на длъжника и да
се удовлетвори от внесената на 25.03.2010 год. от длъжника сума от 15523.07
лева. Вместо да преведе тази сума на взискателя, ответникът /ЧСИ Й./ е накарал
длъжника да състави декларация с нотариална заверка, че внесената от него сума
не е от името на дружеството длъжник, а от
него като физическо лице, вследствие на
което тази сума е задържана от ЧСИ с мотив, че физическото лице Сашо Георгиев
не е длъжник по изп.дело №508/2009 год.
Твърди, че вследствие незаконосъобразните разпределения, извършени
от ЧСИ Й., "Стоник"ЕООД не е могло да се удовлетвори като взискател
за остатъка от главницата / вземането/
по изпълнителния лист, възлизащ на сумата от 6476.12 лева, от която сума
4971.02. лева са главница по изпълнителното дело, а 1505.10 лева са лихва по
изпълнителното дело за периода от 19.05.2016 год. до 14.05.2019 год. Освен
това, съдебният изпълнител незаконосъобразно е събрал от взискателя такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1217.02
лева Двете суми формират сумата от 7693.32 лева, която представлява и размер на вредите, които
ЧСИ Й. неправомерно е причинил на ищеца при изпълнение на своята дейност.Върху
сумата от 7693.32 лева ответникът дължи
на основание чл.86 от ЗЗД и мораторна лихва в размер на 2342.17 лева за периода
от 19.05.2016 год. до 14.05.2019 год.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В.Й. е депозирал
писмен отговор, в който на първо място е направил изрично възражение за
погасяване на исковата претенция по давност, като е посочил, че от 01.01.2011 год. до
предяваване на иска през 2019 год. са минали повече от 5 години.
Заявил е становище за недопустимост на исковете,без да го
обоснове.
Заявил е становище и за неоснователност, като е изложил своите
доводи и съображения, стараейки се да обори всяко едно от изложените в исковата
молба твърдения на ищеца. Относно таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ / в размер на 1217.02/
лева е посочил, че такава такса не е заплащана от взискателя по изп.дело
№508/2009 год. "Стоник"ЕООД, а той
е съставил проформа сметка, която да послужи на ищеца-взискател, ако
длъжникът му плати направо на него. Заявил е, че законосъобразно е прекратил
изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, тъй като след
26.05.2015 год. не е искано извършването на валидни изпълнителни действия, които
да прекъсват давността. Оспорил е твърденията, че дружеството ищец не е
уведомяно за извършените разпределения, както и че тези разпределения са
незаконосъобразни. Изложил е своите съображения и относно присъединяването на
"Банка ДСК", като е посочил, че тя като заложен кредитор е
присъединен по право взискател за обезпеченото вземане. Извършил е справка от
ЦРОЗ за вписан залог и е уведомил заложния кредитор за насочване на
принудителното изпълнение към заложената вещ, а след публичната продан на тази
вещ сумата е задържана до представяне на изпълнителен лист. "Банка
ДСК" е представила изпълнителен лист и е образувано друго изпълнително
дело, по което Банката е поискала да бъде присъединена по изп.дело № 508/2009
год, като по отношение на сумата от проданта на заложения трактор тя е привилегирован кредитор, а по
отношение на останалите суми, извън
сумата от проданта на заложения трактор,е хирографарен кредитор.
Разпределенията на постъпилите суми са извършени законосъобразно, не са
обжалвани, като сумите са изплатени на взискателите, което е видно от
отбелязванията върху изпълнителните листове. Относно публичната продан на
мотокар е посочил,че внесеният задатък от К. В. Д. е задържан и включен в
разпределение, а следващият наддавач е поискал връщане на задатъка и не е могло
да бъде обявен за купувач. Заявил е, че законът не му вменява задължение да
следи за изпълнение на наложената мярка "запор на касова наличност".
Поискал е производството или да бъде прекратено, или
исковете да бъдат отхвърлени,като неоснователни и недоказани.
По делото са събрани писмени доказателства, като са
приети всички представени такива от страните. Изискано и приложено в цялост е и
изпълнително дело №508/2009 год. по описа на ЧСИ В.Й.. Допусната и изслушана е
съдебно-графологична експертиза, като заключението на вещото лице е прието без
възражения от страните.
При така събраните доказателства РС-Враца е постановил
обжалваното в настоящето производство решение, с което е отхвърлил изцяло
предявените искове, приемайки ги за неоснователни и недоказани.
За да постанови този резултат, съставът на РС-Враца е
приел, че изпълнителното производство е прекратено законосъобразно, тъй като
последното поискано от взискателя изпълнително действие е от 02.10.2014 год. -
запор. Относно присъединяването на "Банка ДСК" като взискател е
приел, че Банката е присъеднен по право кредотор, като това й право следва от
представените по делото доказателства за вписан в ЦРОЗ залог върху Колесен
трактор Хидромек модел ХМК 102Б рег. №
ВР***ЕА, собствен на длъжника по изп.дело №508/2009 год. "ЕКОМАТ"
ЕООД, ЕИК ***, спрямо който трактор е
насочено принудителното изпълнение. Посочил е, че по отношение на сумата от публичната продан на обременената с особен
залог вещ Банката е привилегирован кредитор и правилно при разпределението тези
суми са разпределени за удовлетворяване на обезпеченото със залога вземане.
Посочил е също, че сумите по разпределението са изплатени на Банката след
представяне на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело №3634/2010 год. по описа
на РС-Враца. Във връзка с
разпределенията съдът се е позовал на заключението на изготвената
съдебно-графологична експертиза, според която
оспореният от ищеца подпис е положен от тогавашния управител на
"Стоник"ЕООД Л. Б., и е приел, че дружеството взискател е редовно уведомявано
за изготвените разпределения и датите на предявяването им. Относно продажбата на мотокара е посочил, че внесеният задатък от обявения за купувач К.
В. Д. не му е върнат, а е включен в разпределение от 14.06.2010 год., а следващият
наддавач е поискал задатъкът да му бъде върнат преди да изтече срокът за
внасяне на цената от К. В. Д.. Посочил е също, че за този мотокар е обявена и
втора публична продан, която е обявена за нестанала. Относно възражението за
неупражнен контрол от страна на съдебния
изпълнител при изпълнение на мярката "запор на касова наличност" е
посочил, че такова задължение на ЧСИ не
е нормативно разписано.
Решението като краен правен извод е правилно и следва да
бъде потвърдено, но с корекция на
мотивите. Събражения:
Съгласно
чл.269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания.
При така очертания обхват на
проверката по чл.269,ал.1 от ГПК Окръжен
съд-Враца приема следното:
Съдържанието на въззивната жалба бе възпроизведено
по-горе в решението и от нея се извежда, че жалбоподателят поддържа пред
въззивния съд, че е понесъл описаните в исковата молба имуществени вреди от действията
на ЧСИ В.Й. по разпределение на следните суми:
1/ сумата от 18760 лева, постъпила от публична продан на Колесен
трактор Хидромек, модел ХМК 102Б, рег.№ ВР***ЕА;
2/ сумата от 15523.07 лева, внесена по изпълнителното дело от управителя на длъжника
"ЕКОМАТ"ЕООД - гр.Враца С. Н. Г. на 25.03.2010 год.
Относно първата сума от 18760 лева:
Принудителното изпълнение е насочено против Колесен
трактор Хидромек, модел ХМК 102Б, рег.№ ВР***ЕА по молба на взискателя, като
тракторът е продаден на проведена за времето от 23.02.2010 год. до 23.03.2010
год. публична продан, обявена на 24.03.2010 год. / л.152 от изп.дело/. По тази
продан за купувач на трактора при цена 18760.00 лева без ДДС е обявен ЕТ "ЕМО
ТРАНС 2000 - Е. Д.", БУЛСТАТ *** . Купувачът своевременно е внесъл
предложената цена по специалната сметка на ЧСИ Й., приспадайки внесения задатък
от 1860 лева, и вещта му е възложена с постановление за възлагане от 25.03.2010
год.
Насочвайки изпълнението към Колесен трактор Хидромек, ЧСИ
Й. е изискал справка от ЦРОЗ за вписани залози, като от представените по делото
Удостоверение №333727/23.03.2010 год. /л.171-л.172 / и опис №333726 към
удостоверението е установено, че на 27.09.2009 год. е вписан особен залог в полза
на "Банка ДСК"ЕАД-гр. София върху трактора със срок на действие на
вписването до 27.11.2014 год. Представено е и Удостоверение №33375/23.03.2010
год. и опис № 333734 към удостоверението
/л.179-181/, от които се установява, че в полза на "Банка ДСК"ЕАД е
вписан и предходен особен залог на 18.01.2006 год. върху същата движима вещ със
срок на действие на вписването 18.01.2011 год.
На 09.04.2010 год. е постъпило Удостоверение от
"БанкаДСК" за размера на обезпеченото с особения залог вземане
/л.229/, с приложени към удостоверението договор за кредит №260/17.10.2006 год.
, договор за учредяване на особен залог от същата дата 17.06.2006 год.,
заявление за вписване на особен залог и потвърждение за вписване на особен
залог от 18.01.2006 год. / л.230-243 от изп.дело/. На 12.04.2010 год. по делото
е постъпила молба от "Банка ДСК"ЕАД /225/, с която Банката е поискала
да й бъде издадено удостоверение за продажбата на Колесен трактор Хидромек,
което да й послужи за снабдяване с изпълнителен лист.
От всички тези документи е установено, че върху подробно
описаното МПС - Колесен трактор Хидромек, модел ХМК 102Б, рег.№ ВР***ЕА, е
учреден и вписан особен залог за обезпечаване вземането на заложния кредитор
"Банка ДСК" спрямо залогодателя "ЕКОМАТ"ООД-гр.Враца по договор за
кредит №260/17.01.2016 год.
Относно втората сума от 15523.07 лева:
Сумата е внесена на каса от управителя на длъжника
"ЕКОМАТ"ЕООД С. Н. Г. на 25.03.2010 год. по специалната сметка на ЧСИ
В.Й. с основание за внасяне "ИД 508/2009 год" / л.181 от изп.дело/.
Междувременно с удостоверение от 02.12.2009 год. НАП е
уведомила съдебният изпълнител за наличието на публични вземания против
длъжника "ЕКОМАТ" ЕООД, при
което и на основание чл.458 от ГПК като
взискател е присъединена Държавата чрез НАП с вземане от
32266.00 лева / л.24-28 от изп.дело/. След представени от длъжника документи за
пълно плащане на дължимите публични вземания и молба /л..220/, на 07.07.2010
год. ЧСИ Й. е разпоредил / ръкописен текст върху молбата/ дължимите към НАП суми да не се включват в
разпределението.
Разпределение на постъпилите към 25.03.2010 год. по
изпълнителното дело суми е изготвено на
09.04.2010 год./ л.244-245/. Разпределението съдържа сметка за размера
на вземането на взискателя "Стоник"ЕООД - общо 12567.33 лева лв. към дата 09.04.2010 год., включващи
вземането по изпълнителния лист и платени такси и разноски по изпълнителното
производство. Разпределението съдържа сметка за размера на вземането на НАП - само
такса за присъединяване и такса за изпълнение на парично вземане,тъй като
длъжникът е платил направо на
присъединения взискател - общо 2653.17 лева. Разпределението съдържа сметка за
размера на дълга на "Банка ДСК" - общо 28466. 61 лева.
Разпределението съдържа и бъдещи такси и разноски от присъединен взискател от
общо 3069.36 лева, от които 600.00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение
на този взискател, а останалата сума такси и разноски, дължими на ЧСИ, вкл.
такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ.
В това разпределение от 09.04.2010 год. са включени както
сумата от 18760 лева, така и сумата от 15523.07 лева.
Сумата от 18760 лева е разпределена изцяло на Банка ДСК с
отбелязване " да се преведе на Банка ДСК след представяне на изпълнителен
лист.
Сумата от 15523.07 лева е разпределена както следва:
- 108 лева - такси
и разноски по изпълнение, т.е за ЧСИ;
- 464 лева - неплатени такси и разноски от взискателя,
т.е за ЧСИ;
- 3069.36 лева - такси и разноски от присъединен
взискател Банка ДСК, т.е. 600 лева за юрисконсултско възнаграждение и 2469.36
лева за ЧСИ;
- 9228.23 лева, оставащи за разпределение след приспадане
на такси и разноски, разпределени
между "Стоник"ЕООД и
"Банка ДСК при прилагане на коефициент
за съразмерност 0.414306 както следва:
+ 4021.51 лева за "Банка ДСК";
+ 5206.72 лева за "Стоник"ЕООД.
Отразено е, че след извършване на разпределението
неудовлетвореното вземане /остатък за получаване/ на "Стоник"ЕООД е в
размер на 7360.61 лева, а неудовлетвореното вземане на "Банка ДСК" е
в размер на 5685.61 лева.
Разпределението е предявено на 20.05.2010 год. / л.4,том.2
от изп.дело №508/2009 год./, за която дата взискателят е редовно уведомен чрез
управителя Л. Б. /л.300, т.1 от изп.дело №508/2009 год./, не е обжалвано и след влизането му в сила
сумата от 5206.72 лева е преведена на взискателя "Стоник" ЕООД с
платежно нареждане №155/07.06.2010 год., според отбелязването върху
изпълнителния лист /л.2,стр.2 от изп.дело/.
След влизане в сила на разпределението, на 16.08.2010
год. "Банка ДСК" се е снабдила с изпълнителен лист против "ЕКОМАТ"ЕООД
и солидарни длъжници- физически лица, за вземанията си по договор за кредит №260/17.01.2009
год. и с молба от 15.09.2010 год. е поискала ЧСИ Й. да образува изпълнително
дело за удовлетворяване на тези вземания. С тази молба Банката е посочила, че
по изп.дело №508/2009 год. е събрана сума след проведена публична продан на
движима вещ, собственост на "ЕКОМАТ"ООД, по отношение на която има
договор за особен залог, и е поискала заделената сума да й бъде преведена. Възложила
е на ЧСИ да определи начина на изпълнение за събиране на остатъка от дълга.
Образувано е изпълнително дело №497/2010 год., като върху
молбата ръкописно е поставена резолюция с дата 15.09.2010 год. "Присъединен по
право взискател по изп.дело №508/2009 год." Видно е от отбелязванията върху
изпълнителния лист / л.213 от гр.дело №1771/291 г./, че на 21.09.2010 год. на
Банката са преведени 16222.22 лева с основание " от продажба на трактор по
изп.дело №508/2009 год. особен залог", а на 29.09.2010 год. на Банката са
преведени още 6459.29 лева с основание
за плащане " доплащане от продажба трактор по изп.дело №508/2009 год. и
доплащане по разпределение". Преведени са и 700 на юрисконсулта на "Банка ДСК", което
сочи, че на Банката са преведени и сумите от
разпределението на сумата от 15523.07 лева. С молба от 04.11.2010
год. "Банка ДСК" е поискала изпълнителните действия по изп.дело
№497/2010 год. да бъдат прекратени, поради пълно погасяване на кредита. С
разпореждане от 04.11.2010 год.
принудителното изпълнение по отношение на Банката е прекратено.
Изп.дело №497/2010 год. не е приложено към изпратеното копие
от изп.дело №508/2009 год., а обсъжданите по-горе документи по това дело са
представени по гр.дело №1771/2009 год. от ищеца "Стоник"ООД /
л.212-216/.
Така изложената фактическа обстановка налага следните
правни изводи.
Съгласно чл.459,ал.2 вр. с ал.1 от ГПК, заложният кредитор
се счита за присъединен по право взискател, когато изпълнението е насочено към заложеното
имущество, като припадащата му се сума от продажбата на това имущество се
запазва по сметка на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи
изпълнителен лист.
Заложният кредитор е присъединен по право привилегирован
взискател само за сумата, получената от продажбата на заложеното имущество,
като след разпределението на тази сума, независимо дали тя удовлетворява изцяло
или частично обезпеченото със залога негово вземане, той изгубва това си
качество. И ако желае да участва във вече образувано изпълнително производство
като присъединен взискател и след продажбата на заложеното имущество, то той
следва да спази процедурата по чл.456 от ГПК.
В конкретния случай "Банка ДСК" има качеството
на присъединен по право взискател в хипотезата на чл.459,ал.2 от ГПК, тъй като
принудителното изпълнение е насочено към имуществото - Колесен трактор Хидромек,
модел ХМК 102Б, рег.№ ВР***ЕА, върху което е учреден особен залог за обезпечаване
на вземането й по договор за кредит №260/17.01.2006 год., като ОС-Враца не
споделя доводите и възраженията на въззивника-ищец относно приложението на чл.10
и чл.32,ал.5 от ЗОЗ в редакцията им към 2010 год.
Съгласно чл.32,ал.5,пр.последно от ЗОЗ / редакция до 30.12.2016 год /, до изготвяне на
разпределението от съдебния или публичния изпълнител обезпеченият кредитор може
да се присъедини въз основа на извлечение за вписан залог, като тази норма не
изисква задължително вписване на пристъпване към изпълнение като условие за присъединяване по образувано по реда на ГПК
или ДОПК изпълнително производство.
В случая такова
удостоверение е представено на 23.03.2010 год., а с представеното на 09.04.2010
год. удостоверение Банката е уведомила ЧСИ Й. и за размера на обезпеченото с
особения залог вземане. Представила е също заявление за вписване на особен
залог, така и потвърждение за вписването му.
Изпълнено е условието на чл.459,ал.2 във връзка с
чл.32,ал.5,пр.последно от ЗОЗ / редакция
до 30.12.2016 год./и към датата на изготвяне и предявяване на
разпределението Банката е имала качеството на присъединен по право взискател по
отношение на заложеното имущество и на привилегирован кредитор по отношение на
получената от продажбата на това имущество сума от 18760 лева.
Следователно, действията на ЧСИ В.Й. по разпределение на
тази сума от 18760 лева в полза на присъединения по право взискател "Банка
ДСК" и последващото й изплащане са законосъобразни.
Незаконосъобразни са обаче действията му по разпределение
на сумата от 15523.07 лева, внесена по специалната сметка на съдебния
изпълнител от управителя на длъжника "ЕКОМАТ"ЕООД на 25.03.2010 год.,
тъй като в разпределението на тази сума при изложените по-горе съображения "Банка ДСК"ЕАД не е следвало да бъде
включвана.
А при изключване от разпределението на остатъка от
вземането на Банка ДСК, както и на начислените бъдещи такси и разноски на
присъединен взискател, вземането на взискателя "Стоник" ЕООД би било
удовлетворено изцяло.
При формиране на този си извод съдът отчита и допусната в
разпределението аритметична грешка, тъй като при приспадане на начислените
такси и разноски от общо 3641.36 лева от сумата 15523.07 лева за разпределение остава сумата от 11881.71
лева, а не посочената от ЧСИ Й. сума от 9228.23. лева. На "Стоник" е
разпределена сумата от 5206.72 лева, като разликата до 11881.71 е 6674.99
лева. Тази сума от 6674.99 лева, както и малка част /685.62 лева/ от заделените
от ЧСИ Й. 3069.36 лева за бъдещи такси и разноски, е била достатъчна за пълно
удовлетворяване на вземането на взискателя "Стоник", възлизащо на
7360.61 лева към 09.04.2010 год., според разпределението.
Извършеният по-горе анализ сочи, че действията на ЧСИ Й.
по разпределението на сумата от 15523.07
лева са незаконосъобразни, като за настоящото производство е ирелевантно дали
разпределението е обжалвано или не. В свои решения по чл.290 от ГПК ВКС приема, че съдът по
деликтния иск с правно основание чл.74 от ЗЧСИ във вр. с чл.45 от ЗЗД преценява процесуалната
законосъобразност на действията или бездействията на ЧСИ, без да е обвързан от
това дали същите действия са обжалвани и ако са обжалвани, какво е решението на
съда по жалбата - решение. 139/31.05.11 год. по гр. дело. № 1445/09 год. на ІV г. о. и решение № 184/21.09.11 год.
по гр. дело № 1124/10 год. на ІІІ г. о.
От тези незаконосъобразни действия взискателят по
изп.дело №508/2009 год. е претърпял имуществена вреда, изразяваща са в
невъзможността да удовлетвори напълно вземането си по изпълнителното дело, възлизащо към датата
на изготвяне и предявяване на разпределението на сумата от 7360.61 лева, като
между незаконосъобразните действия и вредата безспорно е налице пряка причинна
връзка.
Следователно, искът с правно основание чл.45 от ЗЗД във
връзка с чл74, ал.1 от ЗЧСИ е доказан по основание.
Съставът на ОС-Враца намира, че искът е и частично
доказан до размера от 4971.02 лева, посочен в исковата молба като размер на вземането
за главница по изп.дело №509/2009 год., останало неудовлетворено.
Искът с правно основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.74,
ал.1 от ЗЧСИ е неоснователен за сумата от 1217.02 лева, претендирана като имуществена
вреда от незаконосъобразно изискана със
сметка 3458/17.11.2009 год. и заплатена
от ищеца такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ. По делото няма събрани доказателства за
заплащане на такава такса, а същевременно е безспорно, че заплащането на такава
такса не е свързано със сочените във
въззивната жалба увреждащи действия - извършеното от ЧСИ Й. на 09.04.2010 год.
разпределение, предявяването на 20.05.2010 год.
Искът с правно основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.74,ал.1
от ЗЧСИ е неоснователен и за сумата от 1505.10 лева, претендирана като лихви по изпълнителното дело за периода от
19.05.2016 год. до 14.05.2019 год. Сумата е формирана като законна лихва / изчислена
и от съда чрез
лихвен калкулатор/ върху
главницата от 4971.02 лева при съобразяване с нормата на чл.111,б."в"
от ЗЗД и безспорно не е получена от
взискателя по изпълнителното дело и ищец в исковото производство
"Стоник"ЕООД,. Но тя не представлява вреда, която да е в пряка
причинна връзка с увреждащите действия
на ЧСИ Й., тъй като ако тези действия не
са били извършени и вземането на "Стоник"ЕООД е било
удовлетворено изцяло още към 07.06.2010 год./ когато по сметка на
"Стоник" е изплатена сумата от 5206.72 лева/, вземане за лихви в полза на
"Стоник" по изп.дело №508/2009
год. не би съществувало.
В обобщение, съдът намира, че искът с правно основание
чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ е основателен и доказан за сумата
от 4971.02 лева.
Правото на иск за тази сума обаче е погасено по давност,
тъй като увреждащото действие е извършено на 09.04.2010 год. с изготвянето на
разпределение на сумата от 15523..07 лева, предявено на страните по изпълнението
на 20.05.2010 год. и влязло в сила като необжалвано. В тази насока е и
въведеното чрез пълномощник с въззивната жалба оплакване: "С
незаконосъобразното разпределение на сумите от 3533.67 лева за понасяне на разноски по повод изпълнителни
действия на банката и сумата от 4021.51 лева за понасяне дълга на банката, съдебния
изпълнител е нанесъл имуществени вреди на представляваното от мен дружество, доколкото
същото е останало неудовлетворен взискател за сумата от 7693.32 лева".
Съгласно чл.114,ал.3 от ЗЗД, за
вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на
дееца. В случая е безспорно, че непозволеното увреждане е извършено от
ответника В.Й. в качеството му на ЧСИ, т.е. деецът е бил известен още от
момента на извършване на увреждането - 09.04.2010 год. Следва да се приеме, че ищецът
е узнал за увреждането на 20.05.2010 год., на която дата разпределението е
предявено на страните по изпълнението От този момент вземането е станало
изискуемо и за ищеца е съществувала възможност да претендира дължимото му се
обезщетение за имуществени вреди. Тази възможност - за предявяване на вземането
по съдебен ред, т.е. чрез предявяване на иск, е съществувала до изтичане на
законоустановената с чл.110 от ЗЗД петгодишна давност. Дори да се приеме, че
вземането е станало изискуемо след влизане в сила на разпределението - на 26.05.2010
год., исковата молба е подадена много след изтичане на този давностен срок - на
15.05.2019 год., поради което искът за сумата от 4971.02 лева се явява неоснователен.
При извода на съда за
неоснователност на иска с правно
основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.74,ал.1 от ЗЧСИ в цялост, неоснователен
се явява и акцесорния иск с посочено от ищеца правно основание чл.86 от ЗЗД за
присъждане на мораторна лихва в размер на 2342.17 лева. Във връзка с този иск
следва да бъде отбелязано, че при вреди от непозволено увреждане лихвата е
компенсаторна, а не мораторна.
Като е достигнал до същите правни изводи за
неоснователност на исковите претенции, макар и при други мотиви, РС-Враца е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а въззивната
жалба следва да бъде оставена без
уважение.
При този изход на спора въззивникът следва да запрати на
въззиваемия направените разноски за
адвокатска защита пред въззивната инстанция в размер на 850.00 лева
Водим от горното,
Окръжен съд-Враца
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260009/12.01.2021 год., постановено по гр.дело №1771/2019 год. по
описа на Районен съд- Враца.
ОСЪЖДА
"Стоник"ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Т.К.Б. да
заплати на В.Г.Й., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 850.00 лева,
представляваща размер на направените разноски за адвокатска защита пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.