РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. гр.Мадан, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седми ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20245430100282 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Л. Н. А., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., общ. Р., обл. С., ул.
„******* № *********, е предявил против Прокуратура на Р. Б., с адрес: гр.
С., бул. „******** № * и Областна дирекция на МВР - гр. С., с адрес: гр. С.,
бул. „*******“ № **, иск за осъждане на ответниците да му да заплатят
солидарно: сумата от 10000 лв. /десет хиляди лева/ - главница,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди -
болки и страдания, причинени чрез образуване на наказателно производство и
проведено разследване по БП № **/**** г. по описа на РУ - М. за извършване
на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 НК, което наказателно
производство е било прекратено с Постановление № ******/***** г. от
******год. на зам. районен прокурор на Районна прокуратура гр. С. - В. Н.,
поради това, че деянието, не представлява престъпление; мораторна лихва за
забавено плащане, в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от
01.07.2024 год. до датата на предявяване на настоящия иск, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на настоящите искове до окончателно
изплащане на дължимите суми и разноските по делото.
В исковата молба е посочено, че на ******* г. около ***** ч. ищеца
управлявал собствения си лек автомобил марка „******“ с рег.№ ******* в с.
Ч., общ. Р., по ул. „********“, като в района на автомивка бил спрян от лицата
С. З. Н. - началник участък Р. при РУ-М. и А. Е. О. — мл. разузнавач Участък
Р. - при РУ М., които се легитимирали и му поискали документите за
самоличност и правоуправление. След като констатирали, че управлява
1
автомобила след като съм лишен за определен срок (който не е бил изтекъл
към този момент), те му заявили, че ще извикат компетентни органи на МВР,
за да вземат отношение към това негово административно нарушение. Докато
чакали да дойдат компетентните служители на МВР за съставяне на АУАН,
двамата служители му казали, че имат заповед за претърсване на дома му,
понеже получили сигнал, че в него отглежда канабис. Ищецът им обяснил, че
това не е вярно и че не отглежда никакъв канабис, нито притежава други
забранени наркотични вещества, като служителите му поискали да даде
съгласие за претърсване на дома му и му дали да подпиша някаква декларация
за това. Обяснил им също, че може да даде съгласие за претърсване само на
третия етаж, където той живее със семейството си, тъй като не е собственик
на цялата къща, и че на другите етажи живеят майка му и сестра му, които са
собственици. След като дошъл компетентния служител на МВР - С. В. Д. на
длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР С. същият съставил на ищеца акт
за установяване на административно нарушение - управление на МПС след
като бил лишен по съдебен ред от правото да управлявам МПС, като на
основание този акт била издадена и Заповед за прилагане на принудително
административна мярка № *******/*********г. „Прекратяване на
регистрацията на ППС с рег.№ ******за срок от 6 месеца“.
Сочи се, че след като на ищеца му бил съставен акта и след като същият
бил отговорил отрицателно преди това на въпроса на служителите дали
притежава наркотични вещества, в смисъл, че не отглежда канабис в дома си и
не притежава и държи някакви други забранени наркотични вещества, той им
съобщил, че заради хроничното си дългогодишно заболяване - киста на
дебелото черво, в къщи има ампула закупена от Т. с рецепта от турски лекар с
вещество, което пие в краен случай, за да облекчи болките, когато станат
нетърпими и на което вещество, ищецът не знаел състава му и не знаел как би
реагирало на тест. Ищецът им заявил, че това лекарство бил пренесъл през
две граници - т и б, и че е пропуснато да го внесе като законно и легално
лекарство, за каквото му и било изписано от лекар в Т. . След като на ищеца
му бил съставен АУАН, служителите извикали едно момче да закара
автомобила му пред дома му, като в него се качили той единият полицай. Пред
дома му вече имало автомобил със служители на МВР, като един полицай
бил застанал на входната врата и не позволявал на сестра му и племенника да
си влезнат в дома им в сградата. Изчакали да дойде разследващ полицай при
РУ-М., който му се представил с фамилията П. На него ищецът обяснил, това
което бил казал и на служителите преди това. След това се пристъпило към
претърсване на къщата. Сестрата и майката на ищеца не били дали съгласие
за претърсване на техните етажи, но претърсване и там се извършило без
2
никой да ги попита. Полицаите претърсили цялата къща-всички етажи – на
ищеца, на майка му, на сестра му, дори и таванския етаж, като при
претърсването на етажа на ищеца, същият им посочил и предал ампулата за
която им бил разказал преди това и която се намирала в един кухненски шкаф
на неговия етаж. Полицаите тествали на място течността от ампулата, която се
оцветила в червен цвят. Пред ищеца не било теглено количеството течност в
ампулата. Никакви други вещества не били намерени и иззети. Бил съставен
протокол за претърсване и изземване, който бил предоставен на ищеца за
подпис. На ищеца бил направен и личен обиск, но не били намерени у него
забранени вещества.
Ищецът твърди, че на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР със Заповед за
задържане под стража рег.№ ****/ ***** год. на н-к участък Р. при РУ-М. С.
Н. било разпоредено задържането му в помещение за временно задържане на
РУ - М., но реално не бил преведен в това помещение за задържане, т.е
задържането му било само по документи, а не реално. Полицаят, който
ръководил претърсването и изготвил протокола – П., го уведомил, че е
образувано бързо производство № **/****** год. по описа на РУ М. при ОД
на МВР-С. срещу него за това, че на ****год.,около ****** часа, в село Ч.,
общ. Р. обл. С., ул. „****** № *, без надлежно разрешително е държал в
стъклена ампула, поставена в кухненски шкаф на третия етаж, червено-кафява
гъста течност, реагираща на канабис с бруто тегло 14,24 грама, като случаят е
маловажен, което представлявало престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.12
от НК и че по него той ще провежда разследването.
Сочи се, че свидетели на претърсването, освен сестрата на ищеца и
племенника му, станали и съседи, които видели унизителното положение, в
което били поставени не само то, но и сестра му и майка му, които нямали
нищо общо с ампулата, за която ищецът бил уведомил полицаите преди това
при задържането му доброволно. Ищецът сочи, че дори и тя да е съдържала
наркотик (какъвто по-късно се установи, че не съдържа), сестра му и майка
му били третирани както него, като, че и те трябвало да изтърпят
принудително претърсване на дома им, без обаче срещу тях да е имало
образувано наказателно производство за извършено престъпление.
В молбата си ищецът твърди, че в Информационния бюлетин на ОД на
МВР С. на дата ****** г., в рубриката „Притежание на наркотични вещества“
3
са изнесени данни за случая, като е посочено, че: „ В РУ -М. е образувано
бързо производство срещу ** годишен жител на Р. село Ч., притежание на
високорискови наркотични вещества. На ******* около*******часа е
извършено претърсване и изземване в дома му в селото. Полицейските
служители открили стъклена ампула, съдържаща 14.24 гр. течност, която при
извършен полеви наркотест е реагирала на канабис. ** годишният мъж е
задържан за срок до 24 часа по ЗМВР“, като тази невярна, както се установило
по-късно информация от бюлетина е била повторена по-късно в друга медия,
която добросъвестно се е позовала на този източник на информация, считайки
го за достоверен, както и че публикуваната информация е достоверна, а
именно в популярната в област С. електронна медия - сайта „*******“.
Въпреки, че в тези съобщения ищецът не бил посочен с имена, негови съседи,
които станали свидетели на претърсването и задържането му, други негови
съселяни, както и негови познати от района, които били чули по различни
канали за случая, го питали след като прочели за случая в бюлетина на МВР, а
и в сайта „********, който бил преповторил тази информация, същите
започнали да му звънят много изненадани и учудени и питат вярно ли е
изнесеното за наркотика, което му причини много силен дискомфорт,
неудобство и унижение в опита да обясни, че не е вярно нищо от изнесеното
по отношение на държането на наркотик. Сочи, че и досега изнесената
невярна информация в Информационния бюлетин на ОД на МВР- С., и сайта
„****** не е опровергана с посочване, че веществото в ампулата не е било
наркотик.
Твърди се, че на ****** г. в присъствие на защитник - адв. С. М. от АК –
С. ищецът е бил разпитан като свидетел по БП № **/**** г. по описа на РУ-
М., като там същият обяснил отново нещата, които бил обяснявал преди това.
С Постановление № ******/*****г. от ****** г., на зам. районен прокурор на
Районна прокуратура гр. С. — В. Н., наказателното производство по бързо
производство № **/***** г. по описа на РУ-М., водено срещу ищеца за
извършено престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК било прекратено,
поради това, че не е налице съставомерно деяние, тъй като не е налице
елемент от обективна страна на посоченото престъпление. В мотивите му
наблюдаващият прокурор посочил, че „....Видно от депозираното по делото
/приложено на л.18/ експертно заключение, обективирано в протокол №
****/******г. на вещо лице от Сектор „******* към ОД на МВР - гр. П., в
4
представената за изследване вискозна течност с нето тегло 0.738 гр.,
съдържаща се в стъклен флакон (пълнител) за електронна цигара, няма
вещества, включени в Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като „наркотични“, което е и послужило като основание за
прекратяване на наказателното производство.
Твърди се, че чрез описаните по - горе действия на разследващите
органи и на наблюдаващия прокурор в образуваното, провеждано и
наблюдавано от тях наказателно производство на ищеца били причинени
сериозни травми и страдания, представляващи неимуществени вреди по
смисъла на закона, тъй като се почувствал силно засегнат и оскърбен, било
наранено чувството му за справедливост, както и личната му чест и
достойнство от напълно неоснователното и несправедливо обвинение срещу
него за нещо, което не бил извършил. Сочи се, че близките на ищеца и
приятелите му споделяли, че за неговия случай – претърсването в дома му и
разследването срещу него се говори в Ч., в Р., в М., а и на други близки
населени места, където имал познати. Било се разчуло за случилото се с него,
хората приказвали от уста на уста. Приятели и познати му звъняли, за да
потвърди или отрече чутото и прочетено от тях. Невярната информация, че е
държал ампула с наркотик, , включена в официалния информационен бюлетин
на ОД МВР С., която била преповторена и от другата посочена по-горе
електронна медия, затвърждавало слуховете, като с публикуването и бил
злепоставен пред обществото и най-вече пред хората, които го познават в Ч.,
Р., М. и др., пред приятелите му от тези и други населени места, пред
клиентите му, на които бил извършвал услуги, тъй като той работи на
строителни машини, и които бяха разбрали от тези публикации, а и по други
пътища за претърсването на дома му и воденото разследване срещу него за
извършване на престъпление, свързано с наркотици. Те били стъписани от
случилото се, защото го познавали в друга светлина, започнали да го
отбягват, да странят от него. Независимо, че в бюлетина на МВР и
публикацията на сайта „********“ не било упоменато името, хората били
разбрали, че става дума за него и точно него са обсъждали, като това е
ставало и пред негови близки. Майка му също е поС.но разстроена след
случая, защото тя знае за болестта му и че несправедливо е разследван за
извършване на престъпление.
Ищецът сочи в, че се притеснява за бъдещето си. Гледал майка си как
5
се тормози и нейното притеснение го натоварва изключително много
психически с негативни мисли и емоции, тъй като не знае как да я успокои.
Освен това и майка му и сестра му не могат да си обяснят действията на
разследващите, които извършили претърсване на техните домове, без да е
имало срещу тях образувано наказателно производство, както и на прокурора,
който е одобрил тези техни незаконни действия.
В исковата молба се сочи, че цялостната описана ситуация се отразява
на съня на ищеца, който е станал неспокоен, накъсан, нередовен, дори често
не може да заспи по 3-4 часа. В семейството му, в което едно от децата на 11
години е инвалид, а другото - на 14 години, за които се грижи той, тъй като
майка им – неговата съпруга е извън страната, обстановката също е много
тежка, тъй като голямото дете разбирало нещата, които се случили около него
и се чувства много депресирано. Ищецът твърди, че тези болки и страдания,
търпени от него били по-силни от обичайните и поради действието върху
психиката и емоциите му на факти и обстоятелства съществували преди
образуване на процесното прекратено наказателно производство и които имат
отношение към него.
В молбата си ищецът твърди че от много години (от 9 годишен) има
сериозно заболяване на дебелото черво, като провежданото лечение не дава
резултат. Заболяването се хронифицира и протича с проява на кризи, които се
съпътстват от много силни болки, които на моменти водят до припадъци.
Непрекъснато ходи на прегледи, променят му терапията, като включват все
по-силни лекарства, което било причината да се снабди и с процесната ампула,
която облекчава страданието му донякъде. На фона на това негово сериозно
заболяване, срещу него се провежда неоправдана репресия и тормоз от страна
на ответниците, на които то е известно отдавна.
Сочи се, че през ******год. срещу ищеца било образувано наказателно
производство по ДП №**/***** г. по описа на РУ-М., преписка № ***/*****г.
по описа на Районна прокуратура гр. С. за престъпление по чл.354 в ал.1 от
НК, което било прекратено с Постановление № ******/****** год. на Районен
прокурор на гр. С. - Татяна Найденова, като в мотивите на постановлението
прокурорът е посочил: “Разпитан в хода на разследването обв. А. е посочил,
че е закупил пет броя семена от медицински коноп от интернет сайт, в който
било посочено, че съдържат активен компонент тетрахидраконабинол под 0.2
6
%,което ги прави разрешени от българското законодателство за медицински
цели, тъй като страдал от киста на дебелото черво, от което получавал силни
болки и прочел, че медицинската марихуана действа облекчаващо на тези
болки. По настоящото досъдебно производство, основно съображение във
връзка с преценката на степента на обществена опасност на деянието, се явява
броя на отглежданите растения, а именно пет такива и целта на отглеждането
им, като в конкретния случай това е за лична употреба, във връзка със
заболяването на обв. А.“.
В молбата се твърди, че по време на разследването по ДП № **/******г.
по описа на РУ –М., по повод жалба на ищеца срещу незаконни действия на
представители на МВР била образувана пр. преписка № **/**** г. по описа на
РП-гр. С., като по тази преписка било постановен отказ от образуване на
досъдебно производство с Постановление за отказ от образуване на досъдебно
производство от ******г., но в мотивите на постановлението, като установени
факти било посочено следното: “А. споделил, че употребата на маслото
извлечено от растенията, които отглеждал влияело благоприятно на
здравословното му съС.ие и облекчавало силните болки, които изпитвал....“.
На място бил изпратен С. А. С. - медицински фелдшер във ФСМП - Р.,
койтопознавал А. от много години, като бил запознат с честите му посетения
в спешния кабинет поради стомашни проблеми. Фелдшерът приложил на А.
венозно спазмалгон и деган. А. бил задържан със заповед рег.№
******/******г. в ******ч. и бил освободен същия ден в **** ч., тъй като
отново изпитвал силни болки в стомаха и след като бил конвоиран в спешния
център в гр. Р., фелдшерът С. констатирал, че моментното му здравословно
съС.ие не позволявало престой в арестно помещение за временно
задържане..."
Ищецът сочи, че и през******* год. е било известно на ответниците, че
страда от тежко заболяване и че търси начини да облекчавам придружаващите
го силни болки и страдания, което му е било мотива да отглежда 5 корена
канабис. При сегашния казус (разследването е водено в същото РУ-М. и
наблюдавано от прокурор в същата РП-С.) е било очевидно, че е възможно
лекарството в ампулата, която бил предал доброволно при претърсването в
дома му дори и да съдържа марихуана, да е със същото предназначение, което
предварително им бил обявил - да го ползва при силни болки. И ако
ответниците били съобразили с тези известни им към този момент данни
7
своите следващи действия, биха били избегнати незаконосъобразното
обвинение и нямаше да се стигне до причиняване на неимуществени вреди в
такъв размер. Две наказателни производства, образувани срещу него и
прекратени поради липса на престъпление в рамките на две години (****-
******* ) му дават основание да счита, че срещу него „се подхожда с
намерение на всяка цена да бъда обвинен и осъден.
Сочи, че освен посочените до тук негативни за психоемоционалното
съС.ие на ищеца последици, несправедливото незаконосъобразно обвинение
по прекратеното с Постановление № ********/***** г. от ****** год. на
Районна прокуратура гр. С. наказателното производство, в голяма степен
променил живота му, тъй като след като се разчуло в техния район, че ищецът
се занимава с наркотици, се наложило същият да потърси работа извън него
и сега работи по принуда в П. Описаните по горе факти и обстоятелства
досежно неговите преживявания, както и отражението на несправедливото и
незаконосъобразно обвинение в престъпление, което не е извършвал, в
семейните му отношения, в отношенията му с познати, приятели и клиенти,
представляват и покриват критериите за неимуществени вреди в такива
случаи.
Сочи, че според съдебната практика вредите се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на
обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото,
емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Нормално е
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване.
Всичко посочено по-горе в изложението, ищецът сочи, че представлява
описание на действията на разследващия полицай и наблюдаващия прокурор,
които поради очевидната им неправомерност му причинили болки и
страдания, представляващи неимуществени вреди, които представляват по-
големи от обичайните.
Твърди, че заради неправомерните описани по-горе действия на
8
споменатите представители на МВР и Прокуратура на РБ, хората в
обществото започнали да го възприемат и наричат между тях, а и пред
близките му, наркоман. Описаните по-горе болки и страдания, някои от които
по-големи от обичайните, представляват неимуществени вреди, причинени му
от ответниците - ОД на МВР и Прокуратура на РБ чрез разследващите органи
и наблюдаващия прокурор чрез образуване на наказателно производство и
проведено разследване по БП № **/****** г. по описа на РУ-М. срещу него по
обвинение за извършване на престъпление по чл.354а,ал.5,вр. с ал.3,т.1 НК,
след като това наказателно производство е било прекратено, за което те на
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ следва да отговарят солидарно. Моли за
уважаване на иска. Претендира направени по делото разноски. В съдебно
заседание страната се явява, като чрез пълномощник поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника Прокуратурата на Р. Б., чрез
представител на Районна прокуратура - С. е оспорил предявения иск като
недоказан по основание и размер. Сочи се, че в исковата молба липсват
твърдения и доказателства, че ищецът е привличан в качеството на обвиняем
за деяние по чл. 354а НК. Производството под № ** / *** г. на РУ на МВР -
М. е образувано като бързо такова, по реда на чл. 356, ал.1, т.1 от НПК с
първото действие по разследването /претърсване и изземване извършено в
условията неотложност на ******г./, т.е. това производство, определено от
законодателя като бързо такова, с оглед съкратените срокове за разследване и
съкратените срокове за произнасяне от страна на прокуратурата и съда -
започва по инициатива и с решение на съответния разследващ орган, за което
бива уведомен наблюдаващия прокурор. От това следва извода, че
наблюдаващия прокурор бива уведомен за започването на такова
производство, без реално да е запознат с подробностите за обстоятелствата за
неговото започване. Такова производство се счита за образувано, както е и в
конкретния случай, с първото действие по разследвате, дори ако при това
действие /претърсване и изземване в неотложни случаи/ не са събрани
доказателства за ангажиране на наказателна отговорност. В този смисъл е и
константната съдебна практика, че протоколът за това действие по
разследването - /претърсване и изземване в неотложни случаи/ задължително
преминава през санкцията на съответния първоинстанционен съд, дори да не
са открити вещи, чието държане е забранено от закона - с оглед
конституционно закрепеното право на неприкосновеност на жилището и
имуществените права на гражданите. Непостигането на целите на
извършеното претърсване и изземване, не отменя факта на неговото
извършване, т.е. същото е правновалидно и годно такова да се счита за начало
на бързо производство по реда на чл.356, ал.1 от НПК.
Твърди се, че прокурорът е поставен пред свършен факт - образуване на
бързо производство, дори и в случаите, в които първото действие по
9
разследването не дало резултат насочен към ангажиране на наказателна
отговорност на определено лице, като тук действията на прокуратурата обаче
са били насочени единствено и само към запазването гражданските права на
лицето Л. Н. А., като на първо място същият не е привлечен към наказателна
отговорност, а на второ, че наказателното производството е прекратено.
В отговора се сочи също, че образуването и воденето на наказателно
производство /впоследствие прекратено/, в хода, на което дадено лице не е
привлечено като обвиняем за престъпление от общ характер, а е разпитано
само като свидетел, не е сред изчерпателно изброените хипотези на чл.2. ал.1.
т. 3 ЗОДОВ, поради което се оспорва отправената претенцията като
недопустима и неоснователна, а като акцесорна, се оспорва и претенцията за
законна лихва върху търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Сочи се,
че основателността на претенциите за обезщетение за причинени вреди по чл.
2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ се обуславя от неоснователно /незаконно/ поддържано
обвинение и като се твърди, че разпоредбата на тази норма е пределно ясна, а
именно неоснователността /незаконността/ на обвинението да е предпоставка
за ангажиране на отговорността на правозащитните органи във всички
изброени от тази норма случаи :
1. когато лицето е оправдано или
2. образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това,
че деянието не е извършено от лицето или че извършеното не е престъпление,
3. или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Цитира се и т. 7 от ТР № 3 / 2005 г. по тълкувателно гражданско дело №
3 / 2004 г. на ОСГК на ВКС /задължително за съдилищата/, което приема, че
съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното
производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. ЗОДОВ
определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица,
поради което и не следва да се тълкува разширително. За неуредените в закона
случаи следва да бъдат приложени общите разпоредби на ЗЗД. Използваният в
закона изразът „обвинение в извършване на престъпление“, използван в чл. 2,
ал.1, т. 3 ЗОДОВ, следва да се тълкува в тесния му наказателно-процесуален
смисъл, а не - широк смисъл, за нуждите на специалния деликт.
Сочи се, че липсват доказателства, ищецът да е бил привличан като
10
обвиняем за престъпление по чл. 354а от НК, липсват такива по отношение на
него да е прилагана мярка за процесуална принуда. Липсват твърдения и
посочени доказателства за извършвани в хода на наказателното производство
процесуално - следствени действия спрямо ищеца със завишен интензитет.
Наказателното производство е приключило в изключително кратък срок /от
******* - *********г./ и то само в неговата досъдебна фаза.
В отговора се твърди, че приложената към исковата молба медицинска
документация значително предхожда процесното досъдебно производство и от
нея не се извлича причинна връзка между него и влошеното здравословно
съС.ие на ищеца. Извадките от информационния бюлетин и от публикувана
информация в електронна медия, посочени в т. 4 и т. 5 от исковата молба, не
съдържат изявления на Прокуратура на Р. Б. Вредите от съставянето на Акт за
установяване на административно нарушение, както за налагане на
принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца“, може да се направи извод за действия, извършени
от административен орган, несъставляващи процесуални действия,
осъществени в рамките на наказателното производство, като Прокуратура на
РБ не следва да отговаря, поради липсата на пасивна легитимация от нейна
страна.
Сочи се също, че ищецът не е посочил доказателства за твърдени
негативни последици, както и че същите са пряк резултат от наказателно
производство водено срещу него. Съдържанието на исканията /в точка Б и
точка В/ от петитума на исковата молба водят до това, че законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди се търси с начален момент
********* г., с оглед твърдението, от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Липсват
ангажирани доказателства, че това е датата, на която прокурорският акт е
придобил стабилност, /арг. от чл.243, ал.10 НПК/.
В отговора си представителя на Прокуратурата възразява и оспорва
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер от
10 000 лева, като го счита завишен и не в съответствие с чл. 52 ЗЗД и твърди,
че размерът на търсеното обезщетение е несъответстващ на принципа на
справедливост, социално-икономическите условия в страната, както и на
установената съдебна практика по аналогични дела /включително и на ЕСПЧ/.
11
Според възприетото в т. II на ППВС №4/ 1968 г. въпрос на фактическа
преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на
увредения е определянето на конкретния паричен еквивалент на
обезщетението за неимуществени вреди. Сочи, че съгласно константната
съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
свързан с критерия за справедливост, /дефиниран в чл. 52 от ЗОДОВ/, като
справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по
чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ от значение е как обвинението в извършване на
престъплението се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта
и достойнството на увредения. Паричното обезщетение за моралните вреди
следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява
на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди /Решение № 832 / 10.12.2010 г. по НД№953/2010 г. на
ВКС/. Моли за отхвърляне на иска, а евентуално при уважаването му да се
присъди обезщетение в размер значително под претендирания. В съдебно
заседание чрез представител се поддържа отговора.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от ответника Областна
дирекция на МВР – С., с който се оспорва предявения иск като недопустим,
неоснователен и недоказан.
Ответникът счита така предявеният иск за процесуално недопустим,
предвид липсата на пасивна процесуална легитимация на ОД на МВР - С. да
отговаря в условията на солидарност с Прокуратурата на Р Б в настоящият
случай. Сочи, че действията на разследващите органи са обект на ръководство
и надзор на прокуратурата, която съгласно чл. 46 от НПК повдига и поддържа
обвинението, поради това в случая не са налице процесуалните предпоставки
за конституиране на ОД на МВР - С., като ответник по предявения иск, а в
случая изключително Прокуратурата на Р Б е процесуално легитимираната да
отговаря за проведеното под нейно ръководство и надзор разследване.
Сочи се, че в случая няма незаконни актове, действия или бездействия
на разследващите органи. В приложените към исковата молба доказателства,
също няма данни за незаконни актове, действия или бездействия на
разследващите органи по конкретното дело. В този смисъл, не са налице
12
действия или актове на служители на ОД на МВР - С., които да са причинили
вреди на ищеца, тъй като служителите на МВР са действали в рамките на
своята компетентност, под ръководството и надзора на прокуратурата, която в
съответствие със закона, следва да е единственият ответник в производството
по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 2, ал. 3 от ЗОДОВ.
Сочи се, че е налице и друго самостоятелно основание, насочващо към
обоснования извод, че ОД на МВР - С е ненадлежен ответник по настоящо
предявения иск, тъй като съгласно чл. 52, ал. 1 от НПК, разследващите органи
са следователите, служителите на МВР, назначени на длъжност „разследващ
полицай“, полицейските органи в МВР, в случаите, предвидени в кодекса.
Визираният от ищеца в исковата молба разследващ полицай П. /К. П., видно
от представения от ищеца Протокол за претърсване и изземване в неотложни
случаи от ********г./, заема изпълнителска длъжност в МВР, който служител
съгласно чл. 158 от ЗМВР се назначава от министъра на вътрешните работи
или определено от него длъжностно лице от състава на министерството. В
този смисъл, в процесния случай разследването е проведено от разследващ
полицай, който е в служебно отношение с МВР, и поради която причина
счита, че именно Министерството на вътрешните работи е пасивно
легитимирана да отговаря солидарно по така предявения иск.
Сочи се, че претенцията за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на действията по разследване, предявена срещу ОД на МВР-С. е
неоснователна и недоказана по основание и размер, поради това, че в
процесния случай липсват незаконни действия или актове произлезли от
служители на МВР, от които да са настъпили увреждания за ищеца. Твърди
се, че срещу ищеца А. не са предприемани никакви незаконни действия от
страна на полицейските органи. Всички действия на *****. в дома на Л. А.,
извършвани при прилагането на способите за доказване в досъдебното
производство, са извършени съгласно НПК, без да се уронва честта и
достойнството на гражданите, както и доброто им име в обществото. Липсват
незаконно извършени процесуално - следствени действия по претърсване и
изземване по досъдебното производство, като всички действия на органа по
разследване са извършени при стриктно спазване на закона под контрола и
ръководството на Районна прокуратура - С.
На следващо място се твърди, че в случая не са налице никакви
13
доказателства, от които да следва извод, че полицейските служители са
действали противоправно. Действията им са били по служба, извършени са
при условията на служебна необходимост и са изцяло законосъобразни, като
органите на полицията са поставили началото на бързото производство при
условията на неотложност, в съответствие с правомощията им по чл. 52, ал. 2
във връзка с чл. 46, ал. 2, т. 2 от НПК, да извършват разследване или отделни
действия по разследване.
Сочи се, че на****г. около ******* ч. в Полицейски участък - Р. към РУ
- М. при ОД на МВР - С. била получена информация, че ищецът А. държи
наркотични вещества от рода на конопа и че съществува реална опасност да ги
укрие или унищожи. Това наложило незабавно да бъде сформирана група за
проверка на постъпилия сигнал. Действието е извършено в рамките на
правомощията на полицейските органи, разписани в текста на чл. 61 от ЗМВР,
по превенция, предотвратяване и пресичане на престъпления. Ищецът Л. А.
бил установен да се движи по ул. „*******“ в с. Ч., общ. Р., управлявайки
автомобил марка „******“ с peг. № ****** Зад Централната джамия в с. Ч. А.
бил спрян от полицейски наряд, които му се легитимирали и му поискали
документ за самоличност и документите на управляваното МПС.
Полицейските служители установили, че А. бил неправоспособен водач на
МПС, като по указания на ОДЧ - М., следвало да изчакат пристигането на
техни колеги, които да вземат отношение по констатираното административно
нарушение. През това време, полицейският наряд на място извършили беседа
с А., който им споделил, че в дома си съхранява ампула от електронна цигара
тип „*****“, която най-вероятно съдържала наркотично вещество. Поради
това и при условията на чл. 161, ал. 2 от НПК, поради неотложност на случая,
с участието на поемни лица е извършено претърсване и изземване в къщата,
обитавана от Л. А.. Процесуалното действие е било извършено за времето от
****ч. до ******часа, без предварителното разрешение на съдия, като
съставеният за извършеното действие протокол незабавно, на следващия ден,
е бил представен от Районна прокуратура - М. за одобрение от Районен съд –
М., като с определение № **** от ****** г. постановено по НЧД № **/*****
г. по описа на Районен съд - М., на основание чл. 161, ал. 2 от НПК е бил
одобрен протокола за извършеното претърсване и изземване. При това
положение според ответника, не може да бъде споделена тезата на ищеца за
незаконосъобразно извършено действие по претърсване и изземване в къщата,
14
собственост на ищеца, на майка му и сестра му, и релевираните в исковата
молба твърдения за извършени виновни и противоправни действия от страна
на служители на МВР за изцяло неоснователни и недоказани.
В отговора ответника не споделя съображенията развити от ищеца, в
частта от исковата молба, в която същият посочва, че през ******г. били
предприемани действия по разследване спрямо него за държане на наркотични
вещества, при крайния резултат, на които се установило, че същият не е
извършил престъпни действия, като в този ред ищецът счита настоящо
реализираните процесуално-следствени действия спрямо него през ***** г.,
като неоправдана репресия и тормоз от страна на органите на полицията.
Напротив, според ответника, видно от цитираното и представеното с исковата
молба постановление за прекратяване на наказателно производство на
Районна прокуратура - С. от ****** г., ищецът в предходен период е държал
забранени от закона наркотични вещества, независимо от целите за това, и
въпреки, че в конкретния случай е приложена хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК,
предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. В този смисъл, с
основание ищецът представлява оперативен интерес за полицията с оглед
извършването на бъдещи такива прояви. Сочи се, че прекратяването на
предходно протекло досъдебно производство спрямо ищеца, не преклудира
възможността правомощията на полицейските органи по пресичане на
евентуално извършени от ищеца нови престъпления да бъдат упражнени,
както необосновано се стреми да наложи ищецът.
На следващо място се сочи, че действително в информационния
бюлетин на ОД на МВР - С. от ****г. е оповестена информация за започнато
бързо производство срещу **-годишен жител на Р. село Ч., но в случая не са
посочени имената на ищеца, нито неговите инициали, поради което по
никакъв начин не може да бъде асоцииран с така публикуваната информация,
респективно да търпи каквито и да е вреди от това.
Твърди се, че е налице и отсъствието на предпоставката по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Областната дирекция на МВР
- С., тъй като по своя характер действията по публикуване на информация не
представляват нито действия по разследването, нито действия, с които се
повдига обвинение. По твърденията, че е засегнат и оскърбен от
неоснователно повдигнатото обвинение /впоследствие прекратено/, ответника
15
ОД на МВР- С. счита, че не са налице предприети действия по повдигането на
обвинение по смисъла на НПК, което е ясно изводимо от стр. 2 от
постановление за прекратяване на наказателно производство от ****** г.: „до
приключване на бързото производство не е възникнала процесуалната фигура
на обвиняем и няма лице, ангажирано към наказателна отговорност респ. не са
предприемани мерки за неотклонение и/или други мерки за принуда. “.
Отделно от това, при преценката относно твърдените за настъпили
неимуществени вреди, следва да съобрази и периодът от протичане на
действията по разследване до приключване на производството от страна на
прокуратурата, а именно от ****** г. до ********* г., т. е. касае се за времеви
период от 19 /деветнадесет/ дни.
В отговора се сочи, че ищеца не е предоставил никакви писмени
доказателства за това, за да се установи, че действията на разследващите
органи и Прокуратурата, са дали отражение на психическото му съС.ие,
касателно стигнало се до влошаване на съня му, както за тяхното
съществуване и да се прецени налице ли е причинно-следствена връзка между
обвинението и наличието им. Причините за проявленията на този стрес могат
да произтичат от различно естество. Отнасянето на конкретни събития от
ежедневието му към определено безпокойство е меко казано некоректно, а в
случая и преднамерено. Освен изложените до тук твърдения, А. претендира,
че действията на разследващите органи и Прокуратурата, са дали отражение
на психическото му съС.ие, касателно стигнало се до влошаване на съня му.
Относно доказването на тези твърдения ищеца не е предоставил никакви
писмени доказателства за това, за да се установи тяхното съществуване и да се
прецени налице ли е причинно-следствена връзка между обвинението и
наличието им. От друга страна, тези преживявания представляват факти и
явления от вътрешния и психически мир на ищеца, за които би било почти
невъзможно или поне трудно доказуемо поставянето им в причинно-
следствена връзка с предприетите действия от страна на разследващите
органи срещу него.
Сочи се, че съобразно установената фактическа обстановка в случая, не
могат да бъдат приети за основателни твърденията в исковата молба, че
междуличностните отношения в семейството, както и в приятелския кръг на
ищеца са се влошили в твърдяната в исковата молба степен, която апропо се
счита от ответника за силно преекспонирана. В случая трудно би било да се
16
приеме, че действията по разследване са рефлектирали крайно негативно
върху отношенията на ищеца с околните, довели са до обществен укор от
познати и непознати, до сриване на репутацията и доброто му име в
обществото. В тази връзка, релевантен е фактът, че самото бързо
производство с постановление от ********г. на РП - С. е било прекратено
поради липса на обективен признак от състава на визираното за извършено
престъпление от общ характер, което се сочи, че само по себе си компенсира в
значителна степен претърпените негативни изживявания от ищеца.
В отговора се сочи, че са несъстоятелни и твърденията в исковата молба,
че с първоначалните действия по бързото производство без законно
основание, след като и на полицейските органи и на представителите на
прокуратурата е било известно здравословното съС.ие на ищеца, е упражнена
прекомерна наказателна репресия, от която ищецът А. се е почувствал унизен,
силно засегнат и оскърбен.
Твърди се, че необосновано, недоказано и неправилно е и твърдението в
исковата молба, че проведеното Бързо производство № **/**** г. в голяма
степен променило живота на ищеца, тъй като след като се е било разчуло в
района на гр. Р., че същият се занимава с наркотици, се наложило да потърси
работа извън района и по принуда да работи в гр. Пловдив, тъй като видно от
представената с настоящия отговор Справка за сключване, изменение или
прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на
работодател на ищеца, извлечена от Регистъра на уведомленията за
сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и
уведомления на работодател на Национална агенция за приходите, достъпна
чрез средата за междурегистров обмен на Държавна агенция „******“ (****, е
че ищецът е в трудови правоотношения с работодателя „*****“ ЕООД - гр. П.,
с ЕИК ****** считано от ***** г., т.е. преди извършване на действията по
разследването и действията на прокуратурата по бързото производство,
проведени в периода *** г. - ****г.
Сочи се, че недоказано е и твърдението на ищеца, че иззетата при
претърсването и изземването стъклена ампула, която при тестването с полеви
наркотест реагирала на канабис, била закупена от аптека в Т. и
безпрепятствено внесена през граница на страната, тъй като ищецът не
ангажира писмени доказателства за това.
17
На следващо място се сочи, че с цел пълното изясняване на
фактическата обстановка по случая, следва да се посочат и действията по
задържането на ищеца със Заповед № *******/**** г. по описа на РУ - М.,
която не е обжалвана от последния и я влязла в законна сила. Към тези
съответни на закона действия от страна на полицейските органи, ищецът А.
явно няма претенции, видно от посоченото в исковата молба, че реално
същият не е бил приведен в помещение за задържане, и като квалифицира, че
задържането му било само по документи, а не реално. В случая, същото
следвало да бъде отчетено от съда при преценката за основателността на
твърдените от ищеца за настъпили неимуществени вреди.
Във връзка с твърденията в заключителната част на исковата молба, че
на ищеца му е лепнат етикет на наркоман от близки и познати, ответника
сочи, че въпреки, че процесното БП № **/**** г. по описа на РУ - М., е
прекратено поради липса на обективен признак от състава на визираното в
нормата на чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК престъпление, в случая не следва
да бъде пренебрегван фактът, че през ******* г. в хода на ДП № **/**** по
описа на РУ – М., са били открити наркотични вещества в обитаваното от
ищеца жилище, което е достатъчно укорим и предизвикващ възмущение факт
за личността на ищеца.
Сочи се, че неимуществените вреди представляват сериозно засягане на
личността и достойнството на пострадалия, изразяващи се в претърпени болки
и преживени страдания, за каквито в случая липсват категорични
доказателства в цялост, както и такива които обуславят съС.ието на ищеца по
време на воденото разследване но отсъствието на доказателства независимо от
тяхната категория, обуславя по своята същност липса на основание за
предявяването на иск, а още повече причинно-следствена връзка между
твърдените вреди от ищеца и действията на разследващите органи. Предвид
степента на злепоставянето на ищеца пред обществото от воденото бързо
производство и липсата на трайни увреждания на здравето и психиката така
предявения иск се явява и недоказан по основание и размер.
Сочи се, че предвид константната практика на ВКС, при определяне на
обезщетения за причинени неимуществени вреди, при липса на физически
увреждания и от гледна точка на критериите за справедливост,
претендираният от ищеца размер е значително завишен, като присъждането на
18
такова обезщетение по-скоро би представлявало източник на неоснователно
обогатяване, което е в противоречие е изискванията за справедливост. Сочи се
също, че твърденията на ищеца са целенасочени и продиктувани от подбуди за
постигане на своеобразен реваншизъм спрямо иначе законосъобразно
извършените спрямо него действия по разследване през ***** г. и ******г.,
проведени при стриктно спазване на НПК. Ответникът твърди, че иска на
основание чл. 86 от ЗЗД, също е неоснователен, поради неоснователност на
главния иск, влечаща от своя страна и неоснователността на акцесорната
претенция за мораторни лихви. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска. В съдебно заседание чрез представител се поддържа
отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложено БП № **/******г. по описа на РУ на МВР - М.,
пр. пр. № ***/**** г. на РП - С., приключило с постановление от *******г. за
прекратяване на наказателното производство.
Събрани са и гласни доказателства - чрез разпит на двама свидетели,
ангажирани от ищеца (протокол от с. з. от 07.11.2024 г.). Св. Д. А. - съсед на
ищеца посочва, че тази година през летния период, когато отивала към нейния
имот, минала покрай къщата на ищеца. Срещнала Л. А. и майка му.
Поздравявайки ги и питайки ги как се чувстват, майка му избухнала в плач, а
Л. навел глава и бил страшно засрамен. Причината била, че в селото се носила
мълва, че Л. е арестуван и че са идвали полицаи. Тя не знаела какво се е
случило в детайли и какво са намерили полицаите, но хората в селото гадаели
и й задавали въпроса „Какво става с вашия Л., вярно ли е, невярно ли е?“.
Хората коментирали, че някъде по медиите има писано по случая, но тя лично
не е видяла това. Л. А. бил общителен, много добър човек и винаги и носил
кафе и сокове, когато тя ходила до имота си, но този път бил съвсем различен
човек, изглеждал уморен, недоспал, видимо застарял. Нямал самочувствие и
не контактувал с нея както преди. В момента Л. бил семеен, жена му била
отскоро тука и вече имало подобрение в съС.ието му. Майката на Л. й
споделила, че след случката са намалели контактите на Л. с приятелите му, че
не спи по цяла нощ, че са зачестили болките му в корема и повръщал. Майката
19
на Л. била притеснена от случилото се. Л. А. работил като багерист извън
района на с. Ч.. Съпругата и децата му живеели в с. Ч. с него от около два
месеца. Не знаела за други случаи, при които Л. А. да е имал
взаимоотношения с полицията. Св. Д. А. – майка на ищеца посочва, че сина й
е диагностициран с киста на дебелото черво от дете. След всичко случило се
от страна на полицията, сина й се променил, затворил се в себе си, не
контактувал с никой, бил отритнат от обществото и приятели, като
здравословното му съС.ие се влошило, като всяка сутрин ставал с болки в
корема. На *****г. по време на случилото се тя не била в къщата, а там били
Л., дъщеря й и едно внучетата й близнаци, дете на дъщеря й в момента в
девети клас. Без да отстранят детето да не става свидетел, полицаите влезли в
дома им, проверили етажа на сина й, също етажа на който тя живеела,
проверили цялата къща и намерили една ампула, която сина й им дал. Всичко
това било видяно от съседи, които коментирали „Видяхте ли при Л. какво
стана? Видяхте ли при С. какво стана?“, задавали и въпроса „То не ми е
работа, но да попитам“. Имало публикация за случая, която тя и всички чели,
като впоследствие питали нея и дъщеря й „Истина ли е какво става“. Статията
била в ******* и в бюлетина на МВР, където пишело, че е претърсена къщата
на ** годишен мъж и е намерена ампула, която съдържа наркотично вещество,
че мъжа е задържан. Нищо от това после не било опровергано. Имало промяна
в Л. след случая. Сина й потънал в себе си, не ядял, не спял, повръщал. Тя и
дъщеря й също се притеснявали, били в страх и психоза, даже мислели да
продадат къщата и да се махнат. Нейните приятелки също я отбягвали. Сина й
работил в „******* на багер от по - малко от година. Преди това имало още
един такъв случай за държане на наркотично вещество със сина й, но всичко
това той го правил за здравето си. Сина й бил семеен от месец март тази
година, като наскоро докарал семейството си в дома им. Женен бил за
рускиня, която живеела с него и двете си деца.
Като писмени доказателства са приети етапни епикризи на ищеца от
****г. и от ***** г., копия от ФСМП от ****** г. и ФСМП от *****г., копие от
лист за преглед на пациент от **** г..
Представена е справка за сключване, изменение или прекратяване на ТД
и уведомления за промяна на работодател на ищеца, според която същия
работи в „********“ ЕООД, считано от ****** г. и към момента.
20
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за
вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък
че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай е налице втората хипотеза от гореизложените, като
от събраните доказателства безспорно се установява, че БП е било образувано
за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т.1 от НК, но наказателното
производство е било прекратено с постановление на прокуратурата.
Възражението на ответника ОД на МВР за недопустимост на
производството спрямо него е неоснователно. Прокуратурата на Република
България е компетентният да повдига и поддържа обвинението в извършване
на престъпление от общ характер, както и упражнява надзор върху дейността
на разследващите органи в досъдебното производство и указанията му са
задължителни за тях. Но това не изключва отговорността на разследващите
органи, от чиито действия и актове в рамките на досъдебното производство са
причинени вреди, доколкото са в упражняване на самостоятелно възложени по
ЗМВР и НПК правомощия свързани с разследването на престъпления и
повдигането и предявяването на обвинения. В трайно установената съдебна
практика се приема, че осъществяването на тази дейност определя
разследващите полицаи като правозащитни органи по смисъла на чл.2
ЗОДОВ, за вредите от чиито действия във връзка с незаконно обвинение
отговаря структурното звено на МВР, с което се намират в служебни
правоотношения. Твърденията на ищеца са, че претърпените вреди произтичат
както от действията на прокуратурата във връзка с повдигнатото му
обвинение, така и от действия на разследващите органи-служители при ОД на
МВР С. по досъдебното производство, поради което този орган се явява
процесуално пасивно легитимиран по делото.
Според трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 2
ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, употребеният в текста на нормата израз „обвинение в
извършване на престъпление“ за нуждите на специалния деликт следва да се
21
тълкува разширително, а не в тесния му наказателно - процесуален смисъл.
Приема се, че когато наказателното производство е прекратено поради това, че
деянието не е извършено от уличеното лице или извършеното такова не
съставлява престъпление, съставът на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е осъществен,
макар и срещу лицето да не е повдигнато обвинение, защото и в тези случаи
лицето търпи вреди вследствие на осъществена спрямо него принуда във
връзка с бъдещо повдигане на обвинение, която е незаконосъобразно
упражнена и това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на
правната норма на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Действително ищецът не е бил
привлечен като обвиняем по БП, но след промяната в НПК през 2017 г.,
според нормата на чл. 214 ал. 3 от НПК „в акта за образуване на досъдебно
производство не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е
извършило престъплението“, поради което липсата на образуване на
производството спрямо конкретно лице е в пълно съответствие със законовата
постановка.
Горните съображения се подкрепят от решение № 50009/ 08.02.2023 г. по
гр. дело № 932/ 2022 г. на ВКС, в което е посочено, че лицето, срещу което е
образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без
да му е повдигнато обвинение. Отделно, в решение № 50084/ 30.05.2023 г. на
ВКС по гр. дело № 1961/2022 г. (постановено по реда на чл. 290 ГПК), е
посочено, че искът по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от
неоснователно упражнена принуда при или по повод повдигнатото обвинение,
а действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и
подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и
за повдигане на обвинение /чл. 215 и чл. 219 от НПК/; тези предварителни
действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са
неоснователни, причиняват вреди, от което следва, че за неоснователно
упражнената принуда срещу уличеното лице, дори и когато не е повдигнато
обвинение, а наказателното производство е прекратено, Държавата в лицето
на разследващите органи ще носи отговорност.
При това положение наистина е осъществен фактическият състав на
отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, като
тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били
налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен
22
повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално -
следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на
НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно
лице, действало от името на съответния държавен орган.
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за
вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък
че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай е налице втората хипотеза от гореизложените, като
от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца
действително е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 5
вр. ал. 3, т. 1 от НК, но наказателното производство е било прекратено с
постановление на прокуратурата. При това положение наистина е осъществен
фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на
правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността й, в лицето на нейните органи - Прокуратура на Р Б и ОДМВР
С., като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали
са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство
(законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали
процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с
изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен
орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е
необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са
налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно -
претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка
причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от
съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо
наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със
стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са
пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл
23
претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв
размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По делото са разпитани двама свидетели – съседка и майката на ищеца,
чийто показания съда кредитира, съобразявайки нейната вероятна
заинтересованост на осн. чл. 172 ГПК, които описват емоционалното му
съС.ие във връзка с обвинението - притеснение, безпокойство, нервност,
изолация. Показанията им потвърждават изложеното в исковата молба за
изживени негативни емоции, притеснение, потиснатост, нежелание за
контакти, стрес, напрегнатост и т.н. В случая обаче е необходимо да се докаже,
че това съС.ие на лицето е следствие именно на повдигнатото срещу него
обвинение и то единствено е мотивирало тези му притеснения. Задължително
следва да се отбележи и това, че последиците от незаконното обвинение
трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия
свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали
проблеми в общуването с околните (като затвореност, нежелание за срещи,
избягване на контакти с познати) или семейни проблеми (напрегната
обстановка в къщи), за това отговорност не могат да носят органите на
прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и
общуване с околните. В тази връзка не за всичко онова, което реално се е
случило след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от
разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния
избор на личността. В този смисъл отказът да излиза с приятели и да не
комуникира с тях и със съседи, не е в пряка зависимост от обвинението, а
представлява лично решение. За неимуществените вреди действително има
значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е
отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук),
като гласните доказателства установяват твърденията в исковата молба за
разгласа на случая сред околните. Не се установява загубено реноме или снето
обществено доверие към човека, като няма и доказателства за случаи на
проблеми с общуването му с другите хора, които да са избягвали контакти или
съзнателно да са го изолирали само, защото той е бил разследван. Проблемите
в душевен план, както и общата му тревожност, действително са
обстоятелства, които са нарушили в определена степен нормалния и утвърден
ритъм на живот на ищеца, но всичко това отново следва да бъде преценено
24
през призмата на личното възприятие на нещата. В този смисъл съдът приема,
че реакцията на душевността на лицето по отношение на обвинението е била в
рамките на обичайната при досег на един участник в БП, без да остави
някакви трайни следи в последствие и без да е повлияно към момента
негативно от факта на вече окончателно приключилото наказателно
преследване срещу него. Изрично първият свидетел отбелязва, че откакто вече
Л. е семеен и жена му е при него, има подобрение в съС.ието му.
Личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции
представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не
могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната
сфера в следствие на разследването. При това положение няма как всички
лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в
неговото ежедневие за съвсем краткия период от време (около шест месеца),
да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях
са били предизвикани от обвинението.
По отношение на твърденията за това, че разследването било
предизвикало влошаване на здравето на ищеца и по – специално - че довело до
зачестяване на болките му в корема и повръщане, следва да се посочи, че от
представената по делото медицинска документация и признанията на ищеца
се установява, че ищецът още от дете, от дълги години преди задържането му
е имал сериозно заболяване на дебелото черво, което заболяване се
хронифицира и протича с проява на кризи съпътствани от силни болки. В този
смисъл въобще не може да се установи съществуването на причинна връзка
между воденото наказателно производство и здравословното съС.ие на
лицето. Оттук - не може да се приеме за доказано твърдението, че именно
обвинението е влошило общото здравословно съС.ие на ищеца. Твърденията
за причинения му стрес по време на БП също не могат да обосноват
доказаност на тезата за нарушено здраве от обвинението, а по - скоро следва
да се приемат като една съвсем като нормална човешка реакция на
напрегнатост и вътрешно притеснение на всеки разследван.
Не се доказва по реда на пълно и главно доказване, че воденото
наказателно производство е наложило ищеца да потърси работа извън района
където живее и сега работи по принуда в гр. П., тъй като от представената
справка за работодател е видно, че същия е започнал работа в гр. П. около
25
шест месеца преди образуването на БП.
Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно
наказателно производство е естествено да предизвика съС.ие на стрес,
притеснения и тревожност, но в процеса не се доказаха толкова силни
отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на
прокуратурата и полицията, извън нормално обичайните психически
страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното
обаче обосновава единствено по - нисък размер на търсеното парично
обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане на такъв,
доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки
за деликтната отговорност на Държавата.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства
се явяват продължителността на воденото наказателно производство,
извършените процесуално - следствени действия, както и наложените мерки
за неотклонение. ДП е образувано на *******г., а постановлението за
прекратяване е от ****** г. Ищецът е разпитан като свидетел, бил е задържан
по ЗМВР само по документи, а не реално. Няма наложена мярка за
неотклонение, нито по отношение на него са прилагани каквито и да е
ограничения от страна на разследващите в свободното му придвижване.
Самото разследване в досъдебната фаза е приключило за много кратък срок от
около две седмици, като продължителността на процеса не се е дължала на
неоснователното бездействие на служителите на ответниците, а изцяло на
обективни причини, свързани със събиране на доказателства (назначаване на
химическа експертиза, извършена във БНТЛ при ОДМВР - П.) за разкриване
на обективната истина.
Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер
на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е
прекомерно завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло
значителни или изключително тежки вредни последици, които да са извън
обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се
емоционални страдания - негативни чувства от факта на обвинението,
преживените стрес и притеснения, несигурност от изхода на разследването,
трябва да бъдат овъзмездени. Същото обаче следва да бъде преценено според
26
общоприетия критерий за справедливост, икономическите условия на живот,
кратката продължителност на разследването и на база анализа на събраните
доказателства, както и при отчитане на принципа, че обезщетението в подобни
дела не може да бъде средство за неоснователно и неправомерно обогатяване,
съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени
вреди следва да се определи на 1000 лева, като искът до пълния предявен
размер от 10 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Принципно началният момент на законната лихва следва да бъде присъден от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, защото до този
момент не са доказани предпоставките за присъждане на обезщетение, тъй
като до окончателното приключване на БП няма хипотеза на незаконно
обвинение. По приложеното бързо производство няма данни за датата на
влизане в сила на постановлението, нито за датата, на която същото е връчено
на ищеца. В о. с. з. на 07.11.2024 г. е представен за констатация плик, видно от
пощенското клеймо на който, постановлението е връчено на 24.06.2024 г. При
това положение следва да се приеме, че датата на стабилизиране на
прокурорския акт е именно - 02.07.2027 г. /т. е. датата на изтичане на 7 -
дневния срок за обжалването му, считано от връчване на постановлението/, от
който момент ще е дължима и законната лихва върху присъдената главница.
С оглед изхода на делото, а именно - частичното уважаване на исковите
претенции, на ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от
ЗОДОВ, като същите изрично се претендират. Внесената сума от 10 лева за
държавна такса следва да му се присъди изцяло. Като принципно разноските
за адвокатско възнаграждение на пълномощника му се дължат по
съразмерност, с оглед отхвърлената част от претенцията, като според
представения договор за правна защита и съдействие заплатеният хонорар
възлиза на сумата от 1 300 лева, от която следва обаче да му се присъдят само
130 лева, изчислени по съразмерност.
Ответника ОД на МВР С. претендира присъждане на разноски, които
съдът определя в размер от 200 лева на осн. чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ за
юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство. С оглед отхвърлената част от иска на този ответник му се
следват разноски в размер на 180 лева.
27
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Р Б, с адрес: гр. С., бул. "****** №* и
Областна дирекция на МВР - гр. С., с адрес гр. С., бул. "******" № **, да
заплатят солидарно на Л. Н. А., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., общ. Р., обл.
С., ул. „****** № **, сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания
причинени в резултат на незаконно обвинение срещу него за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, по прекратено БП
№***/******* г. по описа на РУ на МВР - М., пр. пр. № *****/****** г. на РП
- С., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.07.2024 г. до
окончателно й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за
неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 1 000 лева до
пълния й предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б., с адрес: гр. С., бул. "*******" № * и
Областна дирекция на МВР - гр. С., с адрес гр. С., бул. "******" № **, да
заплатят на Л. Н. А., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., общ. Р., обл. С., ул.
„*********“ № **, разноските по делото, както следва: сумата от 10 (десет)
лева - за внесена държавна такса и сумата от 130 (сто и тридесет) лева - за
адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.
ОСЪЖДА Л. Н. А., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., общ. Р., обл. С., ул.
„*******“ № **, да заплати на Областна дирекция на МВР - гр. С., с адрес гр.
С., бул. "****** № **, сумата от 180 (сто и осемдесет) лева, представляваща
разноски за юрисконсулстко възнаграждение, изчислено по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
28