Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 315 12.08.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА
административно дело № 122 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с
чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на В.Г.Д. *** 18б,
против виза за проектиране на постройки на допълващото застрояване в УПИ ХVІ –
369, кв. 47 по плана на с. Средногорово от 02.10.2019г., издадена от Главния
архитект на Община Казанлък.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената виза за
проектиране в частта й за допуснатото допълващо застрояване – гараж, като по
същество съображенията са за издаването на акта в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателката оспорва предвиденото с визата
за проектиране изграждане на гараж в УПИ ХVІ – 369, кв. 47 по плана на с.
Средногорово на вътрешната регулационна граница с нейния имот /УПИ ХV – 368,
кв. 47 по плана на с. Средногорово/, при условията на свързано застрояване,
като противоречащо на изискванията на чл. 42, ал.2 и чл.21, ал.5 от ЗУТ. Твърди,
че от една страна не е давала съгласие за предвиденото в собствения й имот
допълващо застрояване на вътрешната граница със съседния УПИ ХVІ – 369, кв. 47
по плана на с. Средногорово, а от друга - че това допълващо застрояване по
начина, по който е предвидено, не е функционално по размери и по разположение и
не може да бъде използвано за гараж. С подробно изложени в жалбата и в
представените по делото писмени становища съображения, е направено искане
издадената от Главния архитект на Община Казанлък виза за проектиране на
постройки на допълващото застрояване в УПИ ХVІ – 369, кв. 47 по плана на с.
Средногорово, в частта относно предвидения гараж на вътрешната граница с УПИ ХV
– 368, кв. 47 по плана на с. Средногорово, да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Главен архитект на Община
Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в
представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният акт е издаден в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон и при спазване на нормативно
регламентираните в ЗУТ изисквания, за което излага подробни съображения.
Заинтересованата страна – Т.Г.Г., оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при
издаването на визата за проектиране са спазени всички законови изисквания.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С подадено от Т.Г.Г. Заявление рег. №
194-Т-3185-2/ 27.09.2019г. до Главния архитект на Община Казанлък, е направено
искане за издаване на комбинирана скица с виза за проектиране в собствения й
недвижим имот, представляващ УПИ ХVІ - 369, кв. 47 по плана на с Средногорово,
за изграждане на навес за дърва; гараж - навес и кът за почивка. Към
заявлението са приложени документ за собственост, извадка от ПЗ на с.
Средногорово, одобрен със Заповед № 12/ 1986г. в обхват част от кв.47, УПИ ХVІ
– 369 и схема на разположението на постройките, за изграждането на които се
иска издаването на виза за проектиране.
По подаденото заявление на 02.10.2019г.
от Главния архитект на Община Казанлък е издадена оспорената в настоящото
съдебно производство виза за проектиране на „Постройки на допълващото
застрояване в УПИ ХVІ – 369, кв.47 – 1. Гараж; 2. Навес и 3. Кът за почивка“,
съгласно чл.42, ал.1 и чл.46 от ЗУТ. Визата
е обективирана върху скица на УПИ ХVІ – 369, кв.47 по плана на с. Средногорово,
като допълващото застрояване, за допускането на което е издадена визата за
проектиране, е отразено с червен цвят и защриховани линии. Във визата за
проектиране като предвидено допълващо застрояване с пунктирана червена линия е
отразено и такова в УПИ ХV – 368, кв. 47
по плана на с. Средногорово на вътрешната граница с УПИ ХVІ – 369, кв.47 по
плана на с. Средногорово /при условията на свързано застрояване/.
За
издадената виза за проектиране е съобщено на основание чл.131 във вр. с чл.140,
ал.3 от ЗУТ на заинтересуваните лица, вкл. на 11.02.2020г. на жалбоподателката В.Д.
/л.8 по делото/.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването на оспорената виза за проектиране от 02.10.2019г.
Допусната,
назначена и изпълнена е съдебно-техническа експертиза, заключението по която,
неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, обективно и
обосновано. Съгласно заключението на СТЕ, с оспорената виза е допуснато
проектиране на три постройки на допълващо застрояване в УПИ ХVІ – 369, кв.47 по
плана на с. Средногорово, при условията на свързано застрояване. Предвидената с
визата за проектиране постройка на допълващото застрояване под № 1 – гараж, се
разполага на югоизточния ъгъл на УПИ ХVІ – 369, на уличната регулационна линия,
свързано към УПИ ХV – 368, кв. 47 по плана на с. Средногорово. По действащия
План за застрояване за кв. 47 на с. Средногорово за УПИ ХV – 368 няма
предвидени постройки на допълващото застрояване, а при извършената от вещото
лице проверка на място е констатирано, че в УПИ ХV – 368 няма съществуващо
допълващо застрояване, вкл. по вътрешната регулационна граница с УПИ ХVІ – 369.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт в обжалваната му част на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорената виза за проектиране на „Постройки
на допълващото застрояване в УПИ ХVІ – 369, кв.47 по плана на с. Средногорово“
е издадена от Главния архитект на Община Казанлък в хипотезата на чл.140, ал.3 във
вр. с чл. 41, ал.2 от ЗУТ т. е когато издаването на виза е задължително.
Доколкото с визата за проектиране се допуска и определя допълващо застрояване в
УПИ ХVІ – 369, кв.47 по плана на с. Средногорово, непредвидено по действащия ПУП
– ПЗ на с. Средногорово, същата
представлява индивидуален административен
акт по устройство на територията. Следователно обжалваната виза за
проектиране подлежи на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл.215, ал.1 във вр. с чл.214 и
чл.213 от ЗУТ.
От съдържанието на жалбата и направените
искания е видно, че визата за проектиране се оспорва единствено в частта й за
допуснатото допълващо застрояване – гараж, разположен при условията на свързано
застрояване на вътрешната граница на УПИ ХVІ – 369 с УПИ ХV – 368, кв. 47 по
плана на с. Средногорово. Жалбоподателката В.Д., като собственик на дворно
място с площ от 380кв.м, съставляващо УПИ ХV – 368, кв. 47 по плана на с.
Средногорово /съгласно нотариален акт за покупка продажба № 196 от
24.10.2006г., том ІІІ, рег. № 3252, дело № 492/ 2006г., вписан в Службата по
вписванията гр. Казанлък – л. 30 по делото/, е заинтересовано лице по см. на
чл.140, ал.3 във вр. с чл.131, ал.1 във вр. с ал.2, т.2 от ЗУТ.
Жалбата е подадена в законово
регламентирания срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, считано от датата на съобщаването
на акта на заинтересованото лице В.Д. /л.8 по делото/. Не води до друг извод
обстоятелството,
че по административната преписка е приложено копие на пощенски плик за
препоръчана пощенска пратка, изпратена за връчване на В.Д. на 09.10.2019г. чрез
пощенски оператор с обратна разписка, върната в Община Казанлък е отбелязване,
че пратката не е потърсена. От една страна липсват каквито и да е било данни какъв
документ се е съдържал в тази пощенска пратка, а и константна е съдебната
практика, че отбелязването „пратката е непотърсена“, не може да се приравни на
ненамиране на лицето на посочения от него адрес. Когато
пратката не е потърсена, административният орган следва да предприеме
необходимите действия за надлежно връчване /съобщаване/ на административния акт
по друг начин. Но дори и да се приеме, че пощенската пратка е съдържала
уведомление за издадената виза за проектиране и че непотърсената пощенска
пратка следва да се приравни откъм правни последици на ненамиране на лицето на
посочения от него адрес, липсват данни за надлежно извършено съобщаване на акта
чрез другия способ, предвиден в §4, ал.2, изр. второ от ДР на ЗУТ - надлежно
удостоверяване с подписите на две длъжностни лица, че В. Д. не е намерена на
адреса; залепване на съобщение на недвижимия имот, за който се отнася акта и
удостоверено по съответния ред поставяне на съобщението на таблото за обявления
в сградата на общината или кметството или на интернет страницата на общината, с
указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.
С оглед на гореизложеното
оспорването, като направено в законово установения срок, от
легитимирано лице с правен интерес и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваната
виза за проектиране на постройки на допълващото застрояване в УПИ ХVІ – 369,
кв.47 – 1 по плана на с. Средногорово е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган – Главния архитект на Община Казанлък, при
упражняване на законово регламентирано правомощие по чл.140, ал.7 във вр. с чл.140,
ал.3 от ЗУТ.
Съгласно
чл. 140, ал.1 от ЗУТ, заявление за издаване на виза за проектиране може да бъде
подадено от възложителя или упълномощено от него лице. Възложител по смисъла на
чл. 161, ал.1 от ЗУТ е собственикът на
имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето което
има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. В случая заявителката
Т.Г.Г., направила искане за издаване на виза за проектиране на постройки на
допълващото застрояване в УПИ ХVІ- 369, кв. 47 по плана на с Средногорово, се
легитимира като собственик на дворно място с площ от 575кв.м, съставляващо УПИ
ХVІ- 369, кв. 47 по плана на с Средногорово, ведно с построените в имота
жилищна сграда, второстепенна постройка и подобрения, с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 67 от 15.05.2017г., том І, рег. № 913, дело
047/ 2017г., вписан в Службата по вписванията гр. Казанлък. С приложените
документи заявителката е удостоверила, че има качество на възложител по смисъла
на чл. 140, ал.1 от ЗУТ, за издаването на виза за проектиране.
Обжалваният
акт в оспорената му част е издаден в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон, като съображенията за това са следните:
Визата за проектиране по дефиницията на
чл.140, ал.2 от ЗУТ представлява извадка от действащия ПУП с обхват поземления
имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в
него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими
височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има
такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Съгласно разпоредбата на
чл.140, ал.3 от ЗУТ, за строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2,
чл. 50,
51, 58, 59,
чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, 7 и 8, както и за обекти - недвижими културни
ценности, издаването на виза е задължително. В случая оспорената виза за
проектиране на постройки на допълващото застрояване в УПИ ХVІ – 369, кв. 47 по
плана на с. Средногорово от 02.10.2019г., е издадена в хипотезата на чл.140,
ал.3 във вр. с чл.41, ал.2 от ЗУТ – за допълващо застрояване, което не е
предвидено с действащия ПУП. С нормата
на чл.41, ал.2 от ЗУТ е регламентирано, че когато допълващо застрояване не е
предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния
архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140,
ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното
застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо
застрояване само между два урегулирани поземлени имота.
От фактическа страна
по делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че по
действащия ПУП – ПЗ на с. Средногорово, одобрен със Заповед № 12/ 1986г., за
УПИ ХVІ - 369, кв. 47 по плана на с Средногорово, не е предвидено допълващо
застрояване. Но от посочената по-горе законова регламентация следва извода, че
издаването на виза за проектиране на непредвидено в действащия ПУП допълващо
застрояване, е обусловено от условието постройките на допусканото допълващо
застрояване да се разполагат свободно или допрени до сгради на основното
застрояване в УПИ или свързано с постройки на допълващо застрояване между два
УПИ. В случая това нормативно предвидено условие не е изпълнено. Съгласно
заключението на СТЕ, с оспорената виза за проектиране е допуснато проектиране
на три постройки на допълващото застрояване в УПИ ХVІ – 369, кв.47 по плана на
с. Средногорово, при условията на свързано застрояване с постройки на допълващото
застрояване на вътрешните регулационни граници със съседни УПИ. Допусната с
визата за проектиране постройка на допълващото застрояване под № 1 – гараж, се
разполага на югоизточния ъгъл на УПИ ХVІ – 369, на уличната регулационна линия,
свързано към УПИ ХV – 368, кв. 47 по плана на с. Средногорово, за който имот, по действащия ПУП – ПЗ на с. Средногорово, няма предвидени постройки на
допълващото застрояване, нито такива съществуват на място, вкл. по вътрешната
граница с УПИ ХVІ – 369. А съгласно
чл.42, ал.2 от ЗУТ постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат
на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени
покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния
урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Въз основа на заключението на
изпълнената по делото СТЕ съдът приема за установено по несъмнен начин, че
линията на застрояване на допуснатото с оспорената виза за проектиране
допълващо застрояване – гараж в УПИ ХVІ – 369 на вътрешната граница с УПИ ХV –
368, кв. 47 по плана на с. Средногорово,
не граничи с калканна стена на
съществуваща или предвидена с ПУП в имота на жалбоподатеката сграда.
Следователно предвидената линия на застрояване на гаража по вътрешната граница между
УПИ ХVІ – 369 и УПИ ХV – 368, кв. 47 по
плана на с. Средногорово, е в нарушение
на изискването по чл. 42, ал. 2, изречение второ от ЗУТ. С
оглед на което обжалваната виза в оспорената й част досежно проектираното допълващо застрояване - гараж, се явява издадена в нарушение и при
неправилно приложение на закона.
Обстоятелството,
че по принцип постройка на допълващото застрояване „гараж“ е допустима за
изграждане в УПИ за ниско жилищно строителство, както е в случая, не е
достатъчно за издаването на виза за проектиране в хипотезата на чл.140, ал.3
във вр. с чл.41, ал.2 от ЗУТ. Противно на твърденията на процесуалния
представител на ответника, при заявено от възложителя по реда на чл. 140, ал.1
от ЗУТ искане за издаване на скица с виза за проектиране на постройки на
допълващото застрояване, които не са предвидени в действащия ПУП, Главният
архитект не е длъжен да издаде исканата виза за проектиране – необходимо е да
бъде извършена преценка на първо място дали заявеното застрояване е допустимо
за изграждане с оглед конкретното предназначение на УПИ и на следващо място –
дали това застрояване би било съответно на нормативно регламентираните
изисквания досежно неговото разположение и параметри на постройката. В случая
безспорно проектираният гараж като постройка на допълващото застрояване е
допустим от гл.т на предназначението на УПИ ХVІ – 369, кв.47 по плана на с.
Средногорово – за ниско жилищно застрояване. Но разполагането на тази постройка
на вътрешната граница между УПИ ХVІ – 369 и УПИ ХV – 368, кв. 47 по плана на с.
Средногорово, без съществуваща или предвидена с ПУП постройка на допълващото
застрояване в УПИ ХV – 368, кв. 47 и съотв. без калканните стени на гаража да
покриват калканни стени на заварена или предвидена постройка на допълващото
застрояване в този имот, е недопустимо, по аргумент от чл.21, ал.4, чл.42, ал.1
и ал.2 от ЗУТ. Устройственото правило по
чл.42, ал.2 от ЗУТ досежно възможното разположение постройките на допълващото
застрояване не обуславя извод, че при сезиране на компетентния орган с искане
за издаване на виза за проектиране по чл.41, ал.2 от ЗУТ за допускане на
допълващо застрояване в един УПИ, с оглед спазването на изискването по чл.21,
ал.4 и чл.42, ал.2 от ЗУТ, Главният архитект може да допусне допълващо
застрояване и в съседни УПИ. В контекста на настоящия случай това означава, че
при произнасянето си по подаденото от Т.Г.Г. Заявление рег. № 194-Т-3185-2/
27.09.2019г. с искане за издаване на виза за проектиране в собствения й
недвижим имот - УПИ ХVІ- 369, кв. 47 по плана на с Средногорово, за изграждане
на навес за дърва, гараж и кът за почивка, Главният архитект на Община Казанлък
недопустимо в графичната част на
издадената виза за проектиране е предвидил допълващо застрояване в съседния
имот - УПИ ХV – 368, кв. 47, при условията на свързано застрояване на
вътрешната граница с УПИ ХVІ – 369,
кв.47, без да е сезиран с такова искане от жалбоподателката, като собственик на
УПИ ХV – 368, кв. 47 и без да е налице обективирано нотариално заверено писмено
съгласие от нейна страна като собственик на съседния УПИ, в който се установява
свързаното застрояване. С „предвиденото“ с обжалваната виза за проектиране
чрез нанасяне с червена пунктирана линия допълващо застрояване в УПИ ХV – 368,
кв. 47, административният орган не само се е произнесъл извън предмета на
сезиращото го искане /касаещо допускане на допълващо застрояване в УПИ ХVІ – 369, кв.47/. Доколкото по аргумент от чл.140, ал.1 от ЗУТ законът не допуска служебно издаване на виза за проектиране, очевидно
Главният архитект на общината не може без надлежно направено искане или
обективирано съгласие от собственика на съседния имот да допуска като предвижда
свързано застрояване в съседни имоти. Упражняването на правомощието по чл.140,
ал.3 във вр. с чл.41, ал.2 от ЗУТ за допускане с виза за проектиране на непредвидено
по ПУП застрояване е ограничено само до имота на заявителя, направил искане по
чл.140, ал.1 от ЗУТ. Това следва от правната същност на визата за проектиране,
дефинирана с нормата на чл.140, ал.2 от ЗУТ като копие (извадка) от действащ
ПУП.
Що
се отнася до твърдението на процесуалния представител на ответника за „съдебна
практика, размита в прилагането на чл.21, ал.5 от ЗУТ“ и за безмотивно прилагане
на чл.21, ал.5 от ЗУТ и за допълващото застрояване, следва да се отбележи
следното:
Действително,
съгласно чл.
23, ал. 1 от ЗУТ, характерът на застрояването се определя от
височината на сградите на основното застрояване и е съответно ниско, средно и
високо. Вярно е и че такава разграничителна характеристика на допълващото
застрояване не е предвидена в закона. Но от обстоятелството, че характера на
застрояването в един имот се определя от височината на основното застрояване в
имота, не може да се направи извод, че правилото на чл.21, ал.5 от ЗУТ /че
свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено
писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в
които се установява свързаното застрояване/, е относимо и приложимо само за
постройки на основното застрояване. Ако волята на законодателя е била в този
смисъл, то нормативното изискване по чл.21, ал.5 от ЗУТ нямаше да е изведено в
самостоятелна разпоредба, а щеше да бъде
отнесено към изискванията за свързано застрояване на сградите на основното
застрояване, регламентирани в чл.21,
ал.2 от ЗУТ. В този смисъл за допускането с виза за проектиране на
непредвиденото с ПУП свързано ниско застрояване в два имота, се изисква наличието
на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните УПИ, в
които се установява това свързано застрояване. В случая липсва нотариално
заверено съгласие на жалбоподателката В.Д., като собственик на УПИ ХV – 368,
кв. 47 по плана на с. Средногорово, за допускане на свързано застрояване в
нейния имот и в съседния УПИ ХVІ – 369, кв.47 чрез изграждането на постройки на
допълващото застрояване на вътрешната граница на двата имота. Липсата на
съгласие по чл.21, ал.5 от ЗУТ, респ. на искане по чл.140, ал.1 от ЗУТ от
собствениците и на двата съседни имоти за установяване на свързано застрояване
на вътрешната имотна граница на постройки на допълващото
застрояване в УПИ ХVІ – 369 и УПИ ХV – 368, кв. 47 по плана на с. Средногорово,
е пречка за издаване на виза за проектиране, допускаща такова свързано
застрояване.
На следващо място оспорената виза за
проектиране е издадена и при неспазване на законово установените изисквания
досежно нейното съдържание – не е посочено при какви параметри е допуснато застрояването.
Както беше отбелязано, съгласно чл. 140, ал.2 от ЗУТ визата за проектиране
представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват
поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки
в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими
височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има
такива, както и допустимите
отклонения по чл. 36. В случая обжалваната виза за проектиране не съдържа
предвидените с посочената норма конкретни параметри на постройката, което
възпрепятства преценката за спазването на останалите изисквания на ЗУТ.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната
виза за проектиране на постройки на допълващото застрояване в УПИ ХVІ – 369,
кв. 47 по плана на с. Средногорово от 02.10.2019г., в оспорената й част, за
допуснатото допълващо застрояване – гараж, разположен при условията на свързано
застрояване на вътрешната граница на УПИ ХVІ – 369 с УПИ ХV – 368, кв. 47 по
плана на с. Средногорово, като издадена в нарушение и при неправилно приложение
на материалния закон от гл.т на изискванията по чл.42, ал.1 във вр. с ал.2,
изр. второ от ЗУТ и чл.21, ал.5 от ЗУТ, е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателката за присъждане на
направените разноски следва да бъде уважено, като Община Казанлък бъде осъдена
да заплати на В.Г.Д. сумата от 210лв., представляваща 10лв. внесена държавна
такса и 200лв. заплатено възнаграждение за вещо лице за изпълнената
съдебно-техническа експертиза.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.Г.Д. ***
18б, Виза за проектиране на постройки на допълващото застрояване в УПИ ХVІ –
369, кв. 47 по плана на с. Средногорово от 02.10.2019г., издадена от Главния
архитект на Община Казанлък, в частта й
за допуснатото допълващо застрояване – гараж, разположен при условията на
свързано застрояване на вътрешната граница на УПИ ХVІ – 369 с УПИ ХV – 368, кв.
47 по плана на с. Средногорово, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Казанлък да
заплати на В.Г.Д. *** 18б, ЕГН **********, сумата от 210 /двеста и десет/ лева
- разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: