Р Е Ш Е Н
И Е
№ 221 03.10.2011 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и
единадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
При секретаря Д.Д.
И с участието на прокурора Дичо Атанасов
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 223 по описа за 2011 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Н.Н.Л. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. Д. Д., срещу Решение № 263 от 17.05.2011г.,
постановено по АНД № 787/ 2011г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е изменено Наказателно постановление № 6061/10 от 04.01.2011г. на Началник сектор „ПП” при ОД
на МВР – Стара Загора, като са отменени
наложените наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от два месеца и на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300лв.
В касационната жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението по съображения за постановяването му при
неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във
вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва
направения от въззивния съд извод за съответствие на наказателното
постановление с императивните законови изисквания досежно неговото съдържание.
Поддържа, че неправилно и необосновано съдът е приел, че Актът за установяване
на административно нарушение е съставен и съотв. че
административнонаказателното производство е образувано при спазване на тримесечния
преклузивен срок по чл. 34, ал.1, изр. 2 от ЗАНН. Жалбоподателят твърди и че
административното обвинение за извършено от него нарушение по чл. 182, ал.1,
т.5 от ЗДвП не е
доказано по несъмнен начин. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 6061/10 от 04.01.2011г.
на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР –
Стара Загора, като при условията на евентуалност прави искане за отмяна на
съдебното решение в частта му, с която се налага административно наказание
„глоба” в по-висок размер.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – гр. Стара
Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща
представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради
което счита, че съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да
бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218,
ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично
основателна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Н.Л. против Наказателно
постановление /НП/ № 6061/10 от
04.01.2011г. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 6061/ 07.08.2010г., на Л. са
наложени административни наказания – “глоба” в размер 200лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 2 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Съгласно изложеното в
обстоятелствената част на наказателното постановление административното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 01.02.2010г. около 11.32ч.,
Н.Л., като водач на МПС л.а „БМВ” с рег. № СТ7698АН, в с. Подслон, по път ІІ –
66 км.41, посока изток, в населено място обозначено с пътен знак „Д – 11”,
управлява автомобила със скорост 94км/ч. при максимално допустима скорост за
населено място 50 км/ч., като скоростта е установена и фиксирана с дигитална
стационарна радарна установка SITRAFFIC – LYHX ERS – 400 ID 003059047885 с
точен час и дата и GPS координати със снимка № 0089. След
извършена преценка на събраните по делото доказателства и установената въз
основа на тях фактическа обстановка районният съд е обосновал извод, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно - при неговото
издаване не са допуснати съществени нарушения на регламентираната в ЗАНН
процедура; наказателното постановление съдържа всички изискуеми по чл.57 от ЗАНН реквизити, обосноваващи фактически и правно административното обвинение;
налице е съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно
квалифицирано като административно нарушение по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Оплакването на касационния
жалбоподател за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона е
обосновано с три възражения, а именно че при неправилно приложение на закона
въззивният съд е обосновал изводи за: 1) липса на процесуална пречка по см. на чл.34,
ал.1, изр. второ от ЗАНН за образуването и провеждането на
административнонаказателното производство; 2) за съответствие на съдържанието
на наказателното постановление с императивните изисквания по чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН и 3) за безспорна установеност и доказаност на административното
обвинение за извършено от Н. Л. нарушение при описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и направената правна квалификация.
Правилно и законосъобразно Старозагорският
районен съд е приел, че АУАН № 6061/ 07.08.2010г. е съставен в рамките на
преклузивния срок по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Съгласно посочената
законова разпоредба не се образува административнонаказателно производство, ако
не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на
три месеца от откриване на нарушителя. Следователно нормативно регламентирания
начален момент, от който започва да тече срока по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН за съставяне на АУАН, е моментът на откриването на нарушителя т.е когато има
необходимите и достатъчни данни за извършване на нарушение и за самоличността на нарушителя и са констатирани факти и
обстоятелства за наличие на поведение на
конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато
административно нарушение. В случая от приложеното по делото веществено
доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП /предишна ал.7/ -
снимка № 0089, е видно, че на
01.02.2010г. в 11.32ч. лек автомобил с рег. № СТ7698АН, се е движил със скорост
от 94км.ч., установена с дигитална стационарна радарна установка с точен час и
дата и GPS координати. Въз основа на това веществено доказателствено средство
обаче не може да бъде установено кое е лицето, управлявало автомобила и съотв. не
може да се приеме че към момента, в който е направена посочената снимка, следва
да се счита открит по см. чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН нарушителят. Към
01.02.2010г. е констатирано единствено извършеното
със заснетия автомобил административно нарушение по чл.182,
ал.1, т.5 от ЗДвП,
но липсват каквито и да е било данни за самоличността на нарушителя. Ето защо 01.02.2010г.
не е релевантната дата за определянето на началния момент, от който следва да
се счита за открито по см. на чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН нарушението, за
което е санкциониран касационният жалбоподател. С подробно изложени мотиви,
които касационната инстанция изцяло споделя, Старозагорският районен съд е
обосновал извод че датата, от която започва да тече тримесечния срок за
съставянето на АУАН, е датата на подаване на декларациите по чл.188 от ЗДвП –
07.06.2010г. Следователно към 07.08.2010г. не е изтекъл законово
регламентирания преклузивен срок по чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН, с оглед
на което правилен и материално законосъобразен е изводът на въззивния съд, че
образуването на административнонаказателно производство за санкциониране на Н.Л.
за извършено от него нарушение по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е било допустимо -
не е имало процесуална пречка за съставянето на АУАН, която да опорочава
издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Във връзка с изложените в
касационната жалба възражения следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 188
от ЗДвП не въвежда оборима презумпция че „нарушителят е собственикът на
автомобила, освен ако той не декларира и посочи друго лице, управлявало
автомобила към момента на извършване на нарушението”. Субект
на отговорността по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП може да бъде само водач на МПС
/по смисъла на понятието съгласно легалната дефиниция по §6, т.25 от ДР на
ЗДвП/, който превиши разрешената максимална скорост за движение в населено
място т.е управлявал е МПС към момента на заснимане и регистриране движението
на автомобила с измереното превишение на скоростта. Съгласно чл.188, изр. второ
от ЗДвП непосочването на кого е предоставено за управление МПС е основание за
налагане на наказание на собственика на автомобила, предвидено за извършеното
нарушение. Но отговорността на собственика на МПС, с което е извършено
нарушение по ЗДвП, е различна от отговорността на лицето, което като водач на МПС е извършило нарушението.
Отговорността по чл.188, изр. второ от ЗДвП не се основава на законова
презумпция че собственикът на МПС е извършител на нарушението по ЗДвП, а е
отговорност на собственика за извършено с притежавания от него автомобил
нарушение, която отговорност възниква при условията на евентуалност – само
когато собственикът не посочи на
кого е предоставил МПС. Действително приложеното веществено доказателствено средство съдържа
достатъчна информация, въз основа на която след проверка в националните регистри
на МВР, може да бъде идентифициран собственикът на автомобила. Това обаче съвсем не означава че е установена
самоличността на извършителя на нарушението по повдигнатото административно
обвинение – т. е на лицето, което към момента на регистриране на нарушението по
чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП с лек автомобил с рег. № СТ7698АН, е имало качество
на водач на посоченото МПС. Следва да се отбележи и че регламентираният
преклузивен срок по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН не е такъв за установяване
самоличността на извършителя на нарушението /в какъвто смисъл са доводите на
жалбоподателя/, а за съставянето на АУАН след идентифициране на нарушителя, но
не по-късно от една година от извършването на нарушението. Очевидно в случая и
двата срока за съставяне на АУАН / тримесечния по чл.34, ал.1, изр. второ,
предл. първо от ЗАНН от откриване на нарушителя и едногодишния по чл.34, ал.1,
изр. второ, предл. второ от ЗАНН от извършване на нарушението/, са спазени.
Изцяло се споделя и извода на
Старозагорския районен съд че при издаването на наказателното постановление са
спазени всички законово установени формални изисквания досежно неговото
съдържание. Изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и
достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, чрез точно словесно
описание на поведението с което се осъществява състава на нарушението и с
посочване на законовата разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установяваща
забрана, нарушаването на която представлява административно нарушение по см. на
чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства /в т.ч. датата и мястото
на извършване на нарушението/, които обуславят административно-наказателната
отговорност, са установени и удостоверени в НП. Точно и в необходимата степен
за установяване наличието на съставомерно деяние е конкретизирано и мястото на
извършване на нарушението – „с. Подслон, по път ІІ – 66, км.41, посока изток, в
населено място обозначено с пътен знак „Д – 11”. Следователно не е налице допуснато от
административнонаказващия орган съществено процесуално нарушение при издаването
на наказателното постановление, което да е довело или да може да доведе до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото при
съобразяване формата на наказателното постановление с императивните изисквания
на чл.57 от ЗАНН, административното обвинение е формулирано конкретно, ясно и
точно от фактическа и правна страна. Изложените в тази връзка мотиви от
Старозагорския районен съд изцяло се споделят от настоящия съдебен състав и не
е необходимо да бъдат повтаряни.
Неоснователно е и възражението на
касатора че липсват достатъчно доказателства установяващи по несъмнен начин
извършването на нарушение по повдигнатото му административно обвинение. Видно
от мотивите на обжалваното решение Старозагорският районен съд е приел за
установено, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка
безспорно се потвърждава от всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства – писмени /АУАН и декларации по чл.188 от ЗДвП/, гласни /свидетелските
показания на актосъставителя Стойчев/ и веществени /фото снимка от видеоклип/. В
този смисъл твърдението, че въззивният съд е направил извод за безспорна
доказаност на административното обвинение за нарушението, индивидуализирано от
фактическа и правна страна в издаденото НП, единствено въз основа на съставния
АУАН и на показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител, е
необосновано. Действително с презумтивната материална доказателствена сила на
АУАН е обвързан единствено административно-наказващият орган - при преценката
си дали да се издаде НП органът се основава на фактическите констатации в АУАН,
които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания, се считат за верни до доказване на
противното. По силата на чл. 14, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН и съгласно
разрешението, дадено в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС, в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Но в
случая съдът е основал правния си извод за извършено от Н.Л. административно
нарушение по чл. 182, ал.1, т. 5 от ЗДвП съотв. за материална законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление не само на база констатациите в
съставения АУАН № 6061/ 07.08.2010г. и свидетелските показания на
актосъставителя, но и въз основа на представените и обсъдени в решението други
доказателства. От приложеното по делото
веществено доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП - снимка №
0089, съдът е приел за безспорно установено, че на 01.02.2010г. в 11.32ч. лек
автомобил с лек автомобил с рег. № СТ7698АН се е движил със скорост от 94км.ч.,
установена с дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC – LYHX ERS – 400
ID 003059047885 с точен час и дата и GPS координати. Не е било спорно
обстоятелството че местонахождението на радарната установка съотв. мястото на
измерването, фиксирането и отчитането на скоростта на управление на МПС е в с.
Подслон, в границите на населено място и следователно в зоната на действие на
законово установеното ограничение за максимална скорост на управление на МПС по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. При подадени от собственика на лекия автомобил – Вероника
Митева Зинелова и лично от касационния жалбоподател Н.Л. декларации по реда на
чл.188 от ЗДвП, с които декларации и двамата заявяват, че на 01.02.2010г. около
11.30ч. /т.е на посочените в наказателното постановление дата и час на
извършване на регистрираното с дигитална стационарна радарна установка
нарушение по чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП/, Л. е управлявал МПС – лек автомобил с
рег. № СТ7698АН, самоличността на нарушителя по повдигнатото административно
обвинение при описаните обстоятелства и фактическа обстановка, е безспорно
установена. В този смисъл при съвкупната преценка на доказателства съдът е
зачел доказателствената стойност на АУАН като официален свидетелстващ документ,
срещу съдържанието на който и описаните и удостоверени в него факти и
обстоятелства Л. не е направил възражения, нито е подал писмени такива по реда
на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Следователно от една страна наличието на всички
релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят
административно-наказателната отговорност и с които е обосновано
административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното
следствие писмени, гласни и веществени доказателства, а от друга –
жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства опровергаващи фактическата
обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление. С
оглед на което Старозагорският административен съд приема за обосновани от
гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и
правилни от гл. т. на закона съображенията на районния съд, мотивирали направения извод по съществото
на спора, че Н.Л. е осъществил виновно състава на административното нарушение
по чл. 182, ал.1, т. 5 от ЗДвП, а именно че в нарушение на забраната по чл.21, ал.1 от ЗДвП е
управлявала МПС - лек автомобил със скорост от 94 км/ч., измерена, фиксирана и
отчетена с одобрен тип средство за измерване, при максимално допустима скорост
за населено място от 50км/ч.
На последно място отнемането на
контролни точки на основание Наредба № Із – 1959 от 27.12.2007г. не
представлява самостоятелна санкция /административно наказание/, нито
принудителна нито административна мярка, а фактическо действие с
контролно-отчетен характер, което изпълнява информационно-статистическа /за
контролните органи/ и предупредителна /по отношение на водачите на МПС/
функция. Ето защо изложените от касационния жалбоподател в тази връзка доводи
за материална и процесуална незаконосъобразност на НП в тази му част не следва
да бъдат разглеждани и обсъждани.
Неправилно обаче
съдът е приел, че административнонаказателната
отговорност на Н. Лаков следва да бъде ангажирана на основание чл. 182,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП в измененатата й редакция /ДВ, бр.10 от 2011 г./, като бъде
наложено наказание „глоба” в размер на 300лв., вместо определеното такова с
наказателното постановление „глоба” в размер на 200лв. Действително на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН
/ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, се прилага онази, която е по-благоприятна за
нарушителя/, следва да вземе предвид настъпилата законодателна промяна в
нормата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. С изменението на ЗДвП /ДВ, бр. 10 от 2011
г.,/ разпоредбата гласи, че водач, който превиши разрешената максимална скорост
в населено място, се наказва за превишаване над 40 км/ч с глоба в размер на 300
лева. Предвидената по действащата преди това разпоредба на чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП кумулативна санкция лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство, е отпаднала. Сега действащият административнонаказателен състав
въвежда само едно наказание за случаите, визирани в него, а именно налагане на
глоба. При съобразяване с правилото на чл.3, ал.2 от ЗАНН новата редакция на чл. 182 от ЗДвП следва да се отчете и приложи като по-благоприятен за нарушителя закон
предвид отпадането на кумулативно предвиденото друго наказание, но в тази
връзка на отмяна подлежи само наложеното наказание лишаване от право да се
управлява МПС. По аргумент от забраната за reformatio in pejus, която на
основание чл.354, ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН се прилага в
касационното производство, наложената глоба не следва да бъде увеличавана по
размер.
С оглед гореизложените съображения Старозагорският
административен съд намира, че решението на районния съд следва да бъде
отменено в частта му, с която е отменено Наказателно постановление № 6061/10
от 04.01.2011г. на Началник сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара
Загора в частта за наложеното административно наказание „глоба” в размер на
200лв. и на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300лв., като вместо него се постанови друго
решение, с което се потвърди наказателното постановление в частта за наложено наказание
„глоба” в размер на 200лв.
В останалата част решението на
Старозагорския районен съд е правилно, не е налице соченото в жалбата касационно
основание за неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 263 от 17.05.2011г.,
постановено по АНД № 787/ 2011г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, с която е изменено
Наказателно постановление № 6061/10 от
04.01.2011г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, като е отменено наложеното на
Н.Н.Л. наказание „глоба” в размер на 200лв. и в частта, с която е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300лв на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6061/10 от 04.01.2011г. на Началник сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Стара Загора в частта, с която на Н.Н.Л. ***, с ЕГН:
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200лв., на
основание чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалата му част.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.