№ 1478
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Йорданка В. П.а
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501785 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20212286/16.11.2021 г. по гр.д. № 10988/2020 г. по описа на СРС,
64 състав е отменено на основание чл. 357, ал.1, т. 1, вр. чл. 188, т. 1 от КТ
дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на Ц. П. К. със Заповед №
15/28.01.2020 г. на Директора на Поделение „Управление на движението на влаковете
и гарова дейност – София“ към ДП „Национална железопътна инфраструктура“.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25176224/14.12.2021 г.
(пощенско клеймо от 03.12.2021 г.), подадена от ДП „Национална железопътна
инфраструктура“, в която са изложени съображения за неправилност на постановеното
решение. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд погрешно е
констатирал, че липсват доказателства, че ищецът е запознат със съдържанието на
Заповед № 2386/22.11.2018 г. на Генералният директор на ДП НКЖИ. Видно било от
длъжностната характеристика, приета като доказателство, че в раздел I, т. 2, пр. 15 от
нея било прието задължение на ищеца да съхранява в отделна папка актуалните
заповеди, телеграми на МТИСТ, РИБП, ДП НКЖИ и др, с които да запознава всички
заинтересовани лица срещу подпис, което означавало, че е запознат със съдържанието
на процесната заповед. Освен това, ищецът бил с дългогодишен опит като началник
гара и бил запознат с начина на работа, поради което знаел за това, че без тези образци
не може да се осъществява документирането на движението на влаковете. Моли
1
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25011318/14.02.2022 г., подаден от въззиваемия Ц. П. К., в който са изложени
съображения за неоснователност на подадената жалба. Поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Претендира
направените разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 10988/2020 г. по описа на СРС, 64 състав е
образувано по искова молба, подадена от Ц. П. К. против Управление на движението
на влаковете и гаровата дейност – София (УДВГД – София) при ДП „Национална
компания Железопътна инфраструктура (ДП НКЖИ), с която е предявен иск с правно
основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 от КТ.
Ищецът твърди, че е в трудово правоотношение с ответника по силата на
допълнително споразумение от 24.01.2007 г. към Заповед № ЛС 1489/08.10.2001, по
силата на което изпълнява длъжността „Началник гара Курило към район
експлоатация София 2, в УДВГД – София към ДП НКЖИ, с място на работа Курило.
Твърди, че с експертно решение на ТЕЛК № 1827 му е определено 60 % трайно
намалена работоспособност за срок от три години. Твърди, че на 07.02.2020 г. му е
връчена Заповед № 15/28.01.2020 г., с която му било наложено наказание „Забележка“
за това, че на 03.01.2020 г. като началник гара на гара Курило и гара Световрачане не е
осигурил резервен образец II – 76 в гара Курило, небходим на дежурния
стрелочник/постови и с това си нарушение е нарушил т. 14.2.2. и т. 15.1 от Заповед №
2386/22.11.2018 г. на Генералния директор на ДП НКЖИ. Според наказващия орган,
ищецът нарушил чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 от КТ – неспазване на техническите и
технологичните правила и т. 10, пр. 1 от КТ – неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закон и други нормативни актове. Поддържа, че атакуваната
заповед е немотивирана, не е спазена процедурата на чл. 193 от КТ и освен това, не бил
извършил посочените в заповедта нарушения. Твърди, че на 03.01.2020 не е бил на
работа, тъй като е следвало да се яви на психотест и в този ден е бил заместван от друг
служител. Освен това, не бил запознат със заповедта на генералния директор, тъй като
същата не му била връчена за сведение и изпълнение. В т. 14.2.2. от заповедта не се
споменавало за резервен образец II-76, поради което и дисциплинарното наказание му
е наложено за несъществуващо нарушение. Моли дисциплинарното наказание да бъде
2
признато за незаконосъобразно и да бъде отменено. Претендира направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника УДВГД – София
към НКЖИ като оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните
съществува трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността
„Началник гара Курило“, която е заемал до 02.06.2020 г. Поддържа, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана, че преди издаването й са
поискани обяснения, както и че ищецът е извършил нарушението, за което му е
наложено наказание.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ на ищеца Ц. П.
К. е мотивирана, както и че преди издаването й са поискани обяснения от служителя.
Приема, обаче, че ищецът не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, тъй
като не е бил запознат със заповед на генералния директор на ДП НКЖИ, в която се
съдържало задължението, което К. не бил изпълнил.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово
правоотношение по силата на трудов договор като Ц. П. К. е изпълнявал длъжността
„Началник гара Курило“ при ответника.
При действието на трудовия договор за нарушения на трудовата дисциплина
работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни
наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания
се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. С атакуваната
заповед работодателят, представляван от законния си представител е упражнил
дисциплинарните си правомощия и е наложил дисциплинарно наказание, предвидено в
чл.188, т. 1 от Кодекса на труда – „Забележка“. Законосъобразността на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание предполага тя да е издадена в рамките на
специално дисциплинарно производство и да е съставена в определена форма. Следва
да се установи и съществуването на посочените в нея основания.
Реализирането на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите
предполага провеждането на специално производство, което гарантира, че налагането
на визираните в чл. 188 от КТ наказания ще бъде извършено след установяване на
всички факти и събирането на всички доказателства, като едно от тези доказателствата
3
са обясненията на служителя. Освен средство за събиране на доказателства,
обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът
или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно
производство и за нарушенията, за които ще бъде ангажирана отговорността му.
Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно
наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения. В закона не е предвидена форма, в която да бъдат изискани обяснения във
връзка с образуване на дисциплинарно производство за констатирани нарушения. По
делото са представени доказателства, че работодателят е поискал обяснения от ищеца
като са конкретизирани и нарушенията, за които е започнало дисциплинарно
производство. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че по отношение на
нарушенията, за които е наложено дисциплинарно наказание са поискани обяснения с
Писмо изх. № 519/13.01.2020 г. На 22.01.2020 г. Ц. К. е представил писмени обяснения
във връзка с направеното искане, като е заявил, че на 02.01. и на 03.01.2020 г. по устна
заповед на началник на регионалния център се е явил на психологически преглед,
поради което и дневник следвало да се представи от ИД Началник гара в периода от
17.12.2019 – 31.12.2019 г., като такъв бил представен от гара Световрачене.
Със Заповед № 15/28.01.2020 г. на Директора на УДВГД – София на Ц. П. К. е
наложено наказание „забележка“ за това, че на 03.01.2020 г. като началник гара Курило
и Световрачене не е осигурил резервен образец II – 76 в гара Курило, необходим на
дежурния стрелочник/постови, като с това действие е нарушил т. 14.2.2. и т. 15.1 от
Заповед № 2386/22.11.2018 г. на Генералния директор на ДП НКЖИ. Посочено е, че са
нарушени техническите и технологичните правила и не са изпълнени други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове – нарушение по чл. 187,
ал. 1, т. 3 и т. 10 от Кодекса на труда.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В
обстоятелствената част на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание са
описани нарушенията на трудовата дисциплина като е визирано неизпълнение на
задължения неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила (чл. 187, т. 3 от КТ) и неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове (чл. 187, т. 10 от КТ).
Изложени са подробно и фактическите основания за налагане на дисциплинарното
наказание, субективното отношение на служителя, както и са обсъдени дадените от
него обяснения. Въз основа на изложеното, съдът приема, че заповедта, с която е
наложено дисциплинарното наказание е мотивирана.
Законосъобразността на атакуваната заповед е поставена в зависимост от това от
4
събраните по делото доказателства да се установи дали нарушенията, послужили като
основание за налагане на дисциплинарно наказание, са извършени от ищеца виновно.
Доказателствената тежест за установяване на твърденията за извършени нарушения е
възложена на ответника, като указания в тази насока са дадени с Доклада на делото по
чл. 146 от ГПК. Във връзка с установяване на нарушението, за което е наложено
дисциплинарно наказание ответникът е ангажирал писмени доказателства, от които се
установява следното:
На 18.12.2017 г. Ц. П. К. е запознат с длъжностна характеристика за длъжността
„Началник, железопътна гара“, която заема. Сред основните задължения на служителя
е да организира снабдяването на гаровия персонал с необходимите консумативи,
образци, да съхранява и води отчетността на гаровата документация, както и да
съхранява в отделна папка актуални заповеди, телеграми и окръжни, издадени от МТ,
ДП НКЖИ и УДВГД-София, с които запознава всички заинтересовани.
Със Заповед № 2386/22.11.2018 г. на Генералния директор на ЦУ на ДП НКЖИ
са конкретизирани специфичните задължения на началника на гарата с цел
подобряване на взаимодействието и координацията на дейностите, свързани с
безопасността на превозите и трудовата дисциплина, както и за правилното
стопанисване на железопътната инфраструктура в района на гарите и железопътните
прелези. В т. 14 от заповедта са посочени основните задължения на началник гара, като
в т. 14.2. са конкретизирани тези, свързани с гаровата документация. В т. 14.2.2. е
посочено, че началник гара съхранява в заключено помещение, както използваните,
така и новите образци ДП-2, II-76, II-А, II-Г, II-В, II-39 и раздава същите срещу подпис
по работните места, като за отчетността им води депозитна книга по установен
образец. В разпоредбата на т. 15.1 е предвидено, че началникът на гара организира
работата така, че в поверения му експлоатационен пункт да бъде осигурена цялостната
организация на работата по приемането и изпращането на влаковете и возилата и
извършването на маневрената дейност при пълна безопасност на превозите, съобразно
технологичния процес на гарата.
Спорният въпрос между страните е дали с посоченото в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание бездействие (неосигуряване на резервен образец II-76 в гара
Курило) са нарушени посочените в заповедта правила, свързани с документиране на
движението на влаковете и возилата по железопътната инфраструктура.
Съгласно чл. 10, т. 2 от Закона за железопътния транспорт ДП НКЖИ
осъществява а дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на
железопътната инфраструктура, като в чл. 114 е предвидено, че движението на
влаковете се ръководи от дежурния влаков диспечер и дежурните ръководители в
гарите (ал. 1), които задължително документират движението на влаковете (ал. 2).
Въз основа на законова делегация (чл. 115 от Закона за железопътния транспорт)
5
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба
определя правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и
сигнализацията в железопътния транспорт и това е действащата към релевантния
момент е Наредба № 58 от 2.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация,
движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. В чл. 217а, ал.
2, т. 3 от тази наредба е предвидено, че за изпълнение на функциите по експлоатация и
управление на движението управителят на железопътната инфраструктура изготвя и
осигурява за персонала необходимата документация, свързана с движението на
влаковете.
По делото не са представени правила на ДП „НКЖИ“, свързани с
документиране на движението на влаковете, в които да са посочени документите,
които е следвало да бъдат съхранявани на гара Курило, които началникът е имал
задължение да съхранява и да предоставя за попълване на други служители.
Следователно не може да бъде извършена обективна преценка относно това дали с
посоченото в заповедта деяние – неосигуряване на документ – образец II-76 е
извършено нарушение на трудовата дисциплина, представляващо нарушение на т.
14.2.2. и т. 15.1 от Заповед 2386/22.11.2018 г. на Генералния директор на ЦУ на ДП
НКЖИ.
Следва да бъде посочено, че образец II-76 е бил предвиден като гаров документ
в чл. 48 от Наредба № 49 от 28 декември 2001 г. за определяне правилата за движение
на влаковете, маневрената работа и подаваните сигнали в железопътния транспорт и
служи за задължително записване на разменяните телефонограми и диспечерските
заповеди, регламентиращи движението на влаковете и возилата, одобрен от
Генералния директор на ДП НКЖИ. Тази наредба, обаче, е отменена с приемането на
Наредба № 58 от 2.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението
на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, обн. в ДВ бр. 73/2006 г.
Липсват доказателства по делото, че този образец е бил утвърден при действието на
новите правила, както и не се установява в какво се изразява неизпълнението на
задължение, предвидено в Заповед 2386/22.11.2018 г. на Генералния директор на ЦУ на
ДП НКЖИ.
Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че по делото не се
установява, че ищецът К. е запознат със съдържанието на Заповед 2386/22.11.2018 г. на
Генералния директор на ЦУ на ДП НКЖИ. Действително в длъжностната му
характеристика съществува задължение да съхранява всички заповеди и да запознава с
тях други служители, но по делото не се установява, че тази заповед му е била връчена.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено
изцяло.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника следва да бъде осъден
за заплати на въззиваемия направените във въззивното производство разноски. Във
връзка с направеното възражение на въззивника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от Ц. К. съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5
от ГПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАдвС, определеното и платено възнаграждение от
800 лева е под предвидения минимум от 1000 лева, поради което и не може да бъде
намалено.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20212286/16.11.2021 г. по гр.д. №
10988/2020 г. по описа на СРС, 64 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК Поделение
„Управление на движението на влаковете и гарова дейност – София“ към ДП
„Национална железопътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. ******* да заплати на Ц. П. К., ЕГН-**********, с. Луково, община
Своге, със съдебен адрес гр. София, ул. ******* ет. 2, кантора 3, чрез адв. С. М. сумата
от 800 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7