№ 38644
гр. София, 25.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110107131 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 25.03.2024 г.,
подадена от П. Б. П. и П. П. Б. срещу Е. Р. .. с която при условията на активно
субективно съединяване е предявено искане за постановяване на акт на спорна
съдебна администрация с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС вр. чл. 111, ал. 1 ЗС, по
силата на който да бъде разпределено ползването на недвижим имот – апартамент № ..,
собственост на П. П. Б., спрямо който е налице учредено пожизнено вещно право на
ползване в полза на П. Б. П. и Е. Р. ..
С Разпореждане № 32562/29.02.2024 г. съдът е дал указания на ищците да
обосноват поотделно правния си интерес от предявяването на иска за разпределение на
ползването на процесния имот.
В молба - уточнение от 25.03.2024 г., депозирана от ищците е посочено, че П.
П. Б. е собственик на процесното жилище, като същата нямала право на ползване
върху имота, предвид учреденото в полза на П. Б. П. и Е. Р. . ограничено вещно право
на ползване върху жилището, но живеела при баща си, тъй като той е възрастен и
болен и има нужда от нейната помощ.
При съобразяване на изложените фактически данни в исковата молба и молба -
уточнение от 25.03.2024 г., съдът намира, че искът от П. П. Б. е процесуално
недопустим поради липсата на правен интерес от завеждането му. Правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и наличието му се
преценява към момента на подаването на исковата молба до съда. Правният интерес е
винаги налице, когато съществува правен спор между ищеца и ответника. Наличието
на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения,
наведени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с
предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото.
Когато констатира, че ищецът няма правен интерес от предявяването на иска, съдът
прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на
претенцията - арг. от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
От представения като писмено доказателство по делото препис от Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот ., том .., дело № .. г., се установява, че на
19.12.1997 г. ищцата П. П. Б. е придобила собствеността върху апартамент № 10,
находящ се в гр. София, бул. .. спрямо който е учредено пожизнено вещно право на
ползване на Е. Р. . и П. Б. П., съгласно Нотариален акт ., том .., дело № .. г.
1
В тази връзка, следва да бъде съобразено, че ищцата П. П. Б. притежава
единствено т.нар. „гола собственост“ спрямо процесното жилище, като е ограничено
правомощието й да ползва имота съобразно неговото предназначение. В хипотеза, при
която две лица са запазили за себе си правото на ползване върху недвижим имот
заедно и поотделно, всяко едно от тях има правото да ползва цялата вещ при зачитане
обаче правата и на другия ползвател, като това негово право е противопоставимо на
всички трети лица, вкл. и на собственика на имота. Правото на ползване може да бъде
ограничено само от правата на другия ползвател и то само доколкото последният изяви
желание да ги упражнява лично или чрез другиго в рамките на правомощията по чл.
56, ал. 1 ЗС. – по арг. Решение № 347 от 2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 30/2011 г., II г.
о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова.
Поради изложеното и при съобразяване на задължителното тълкуване на
закона, дадено в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което въпросът за
евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е
свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането
му, настоящото производство се явява процесуално недопустимо и следва да бъде
прекратено в частта по предявения от ищцата П. П. Б. иск по чл. чл. 32, ал. 2 ЗС.
Съдът, след като констатира, че исковата молба, подадена от П. П. отговаря на
изискванията на закона, предявения иск е процесуално допустим, изпълнена е
процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени
искания, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 41477/08.02.2024 г., уточнена с молба с вх. №
98037/25.03.2024 г., в частта, с която е предявен иск за разпределение на ползването на
недвижим имот – апартамент № .., от страна на П. П. Б. срещу Е. Р. ., поради липсата
на правен интерес от завеждането на иск и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
7131/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, по отношение на П. П. Б., ЕГН .., във връзка
с предявения от нея срещу Е. Р. . иск с правно основание по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Изготвя следния проект за доклад по делото по предявения от П. П. срещу
Е. . иск:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът твърди, че по силата на влязло в сила решение по гр.д. № 4559/2020 г.
по описа на СРС, 80 с-в, бил прекратен чрез развод сключеният между П. Б. П. и Е. Р. .
граждански брак, от който е родено едно навършило пълнолетие дете – П. П. Б..
Излагат доводи, че по силата на нотариален акт . по дело № 43629/1997 г., в полза на
П. Б. П. и Е. Р. . е било учредено пожизнено право на ползване върху недвижим имот –
апартамент № 10, с адрес: гр. София, ул. .. собствеността върху който е придобита от
П. П. Б. на 19.12.1997 г. Сочи, че през пролетта на 2014 г. ответницата е напуснала
страната, като се е прибирала рядко в Република България. Твърдят, че преди около
една – две години ответницата се е върнала в Република България, като се е нанесла да
живее в процесното жилище, което се ползвало от ищеца и дъщеря му П. Б.. Сочи, че
при ползването на имота ответницата не се съобразявала с ищеца П. П. и дъщеря им П.
2
Б., която макар да няма право на ползване спрямо имота живеела с баща си, за да се
грижи за него. Излагат доводи, че най-голямата стая в имота, обозначена като дневна,
следва да се ползва от тях. Молят съда да разпредели ползването на стаите в
жилището, като предостави ползването на дневната стая на П. Б. П., а другата по-
малко стая да се ползва от ответницата.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявено е искане за постановяване на акт на спорна съдебна администрация с
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС вр. чл. 111, ал. 1 ЗС.
III. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Липсват права и обстоятелства, които да бъдат отделени като безспорни по
делото.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно, че П. Б. П. и Е. Р. . разполагат с учредено в тяхна полза пожизнено
право на ползване спрямо процесния недвижим имот, както и наличието на спор
относно разпределението на ползването му.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА служебно на основание чл. 195, ал. 1, предл. 2 ГПК съдебно-
техническа експертиза по делото, вещото лице по която да даде заключение по
следните задачи: 1/ Възможно ли е да бъде извършено разпределение на ползването на
помещенията в недвижим имот – апартамент № .. в самостоятелно функциониращи
и необезпокоявани един от друг дялове, предвид броя, вида и предназначението на
отделните помещения в жилището?; 2/ Вещото лице следва да изготви схема на
разпределение на ползването на помещенията в апартамент № .., при съобразяване
на функционалното им предназначение;
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лв.,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице .., което да се призове след представяне на
доказателства за внесения депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
3
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по
делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2024
г. от 10,00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИТО, с което производството по делото е прекратено по
отношение на ищеца П. П. Б. подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца Б.. В останалата част
определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4