№ 3655
гр. *** 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ВЕРОНИКА Р. ЕВТИМОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
Административно наказателно дело № 20231110200175 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на С. Д. Е. срещу Наказателно постановление (НП) № СО-Т-С-21-04-
261/07.09.2021г., издадено от заместник-кмет на Столична община /СО/, с което на
основание чл. 36, ал. 1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност
на територията на столична община /НРУИТДТСО/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500 лева за нарушение на чл. 26, т. 1 от
НРУИТДТСО.
В жалбата се твърди, че не жалбоподателят е извършвал търговска дейност, а дружеството, в
което е работела и то е трябвало да има разрешение за търговия на открито. Моли за отмяна
на НП.
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата по съображенията в нея. Моли НП да
бъде отменено и претендира разноски.
Пълномощникът на административнонаказващият орган оспорва жалбата. Твърди, че НП е
правилно и законосъобразно. Моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
Жалбоподателят и „*** сключили на *** г. трудов договор ***, съгласно който
жалбоподателят постъпила на работа в дружеството като продавач- консултант с
месторабота гр. *** парк – щанд за палачинки и сладолед. Трудовият договор бил
регистриран в НАП същия ден. „*** нямало разрешение от СО за ползване на място за
извършване на търговия на открито. На *** г. около 13:50 св. С. – старши инспектор в СО,
извършила проверка в гр. *** парк „***”, където на централната алея жалбоподателят
извършвала трудовата си дейност по силата на трудовия договор с „***, като продавала в
метален павилион палачинки и други хранителни продукти. Жалбоподателят не представила
разрешително за ползване на място за търговия на открито и свидетелят преценила, че тя е
извършила нарушение на чл. 23, т. 1 НРУИТДТСО, за което съставила на място срещу нея
акт за установяване на административно нарушение - АУАН № 21-04-261.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
по признаци.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. С., както и
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Показанията на свидетеля
съдът намира за правдиви и непротиворечиви, те кореспондират с писмените материали и се
ценят изцяло.
От трудов договор *** от *** г. се установява, че жалбоподателят е постъпила на работа в
„*** като продавач- консултант с месторабота гр. *** парк – щанд за палачинки и сладолед.
Видно от справката от НАП за приети уведомления, трудовият договор бил регистриран в
НАП в същия ден и датата на сключването му е достоверна. Доказателствата сочат, че това
дружество е стопанисвало металния павилион, в който жалбоподателят е продавала
палачинки и то е извършвало търговската дейност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество –
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че
АУАН е издадено изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е
съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния за това
административен орган, при спазване на процесуалните правила за това.
По същество:
2
Чл. 23 от Наредбата сочи, че търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за
ползване на място, издадено по реда на Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните,
информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на
територията на Столична община.
За нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО, санкционната разпоредба на чл. 36, ал. 1
предвижда за виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите
лица - имуществена санкция в размер от 300 до 2 000 лв.
Несъмнено в процесния казус е била извършвана търговска дейност, като за същата е
разрешително за ползване на място за извършване на тази дейност. В този смисъл, от
обективна страна е нарушен чл. 23 от наредбата. Търговската дейност обаче е била
извършвана не от жалбоподателя, а от „***, в което тя е работела по трудов договор. Това
дружество е било търговецът и то, чрез жалбоподателя, като негов служител, е било лицето,
което е извършвало търговска дейност на процесното място. Ето защо, нарушението е било
извършено от това дружество, а не от жалбоподателя.
Тъй като жалбоподателят не е извършила нарушението, за което е наказана, НП следва да се
отмени.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на
жалбоподателя на разноските за адвокатски хонорар, който видно от договора за правна
защита, е 300 лева. Поради липса на възражение за прекомерност, тя следва да се уважи в
искания размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № СО-Т-С-21-04-261/07.09.2021г., издадено от заместник-кмет на Столична
община.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 1 ЗАНН Столична община да заплати на С. Д. Е. 300 лева -
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, както и в случай, че не
изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото възнаграждение, на
основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София –
град в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4