Решение по дело №2497/2021 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 149, ал. 5 от АПК.

Делото е образувано по жалба на Ж. И. Д. от [населено място], обл. Варна, [ЕГН], с искане за прогласяване нищожност на заповед № 51/19.03.2012 г. на заместник-кмета на община Варна, с която е одобрена графичната част към заповед № 32/01.02.1983 г. на ИК на ОбНС, представляваща „Възстановяване на графичната част на етапна реализация на КЗП за кв. *, *-ми м.р. на [населено място] , одобрена със заповед № 32/1.02.1983 г. на ИК на ОБНС“. Видно от мотивите на обжалвания индивидуален адм. акт, същият е издаден в изпълнение на влязло в сила решение от 22.02.2010г. по адм. дело №1321/2009 г. на Варненският административен съд.

С развити в жалбата доводи за нищожност на оспорената заповед, като издадена от орган без материална компетентност се релевира, че Заповед №3991/11.11.2011г. не делегирала права на зам. кмета по одобряване на възстановени застроителни планове и за основно застрояване, одобрени при действието и редакцията на ЗТСУ към 1983г., поради което оспорената заповед била издадена от зам. кмета при липса на компетентност. На второ място, релевира се нищожност на оспорената заповед поради отразяване на несъществуващ обект, т.е. липсващ такъв в подлежащата на възстановяване скица № 381/03.05.1982г. – надстройка с два етажа и пристройка с четири етажа на съществуваща сграда на 56 [жк], какъвто обект не е съществувал както към 03.05.1982г., така и към 01.02.1983г. Сочи, че визата за проектиране , както и одобрените архитектурни проекти , разрешението за строеж и градоустройственото решение , което е било предмет на скица №381/03.05.1982г., са били за основно застрояване на изцяло ново строителство на обект – сграда на 70 кв.м. в имот пл.№* , а не за пристрояване и надстрояване.

По изложените съображения се иска обявяването на нищожност на обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения процесуален представител - адвокат Д. Г., включително с искане за присъждане на сторените по делото разноски. В писмени бележки с.д.7516/27.05.2024г. искането се допълва с довод, че графичната част на оспорената заповед не била изпълнена върху кадастралната основа от КП 1950г., а била ползвана регулацията от 1996г., която имала отчуждително действие, но не съществувала към момента на одобряване на строителната документация.

 

Ответникът Заместник-кмета на Община Варна, чрез упълномощения процесуален представител ю.к. Р. С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че по делото не са събрани доказателства, които да сочат на наличието на допуснати нарушения в процедурата, обуславящи нищожност на оспорения акт.

 

Заинтересованите страни М. Н. Х., Й. А. Х., С. Г. С., Ц. Г. С., Д. П. В., Д. Д. Д., Р. В. Д., Г. С. Д., Г. Х. О., Н. И. Г., ДП „Български Спортен тотализатор“, А. Й. Х., К. И. Д. и Й. З. П.-К., редовно уведомени не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата.

 

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа страна следното :

 

С решение № 369/22.02.2010г., постановено по дело № 1321/2009г. по описа на Адм. Съд – Варна , съдът е прогласил нищожността на изричния отказ на кмета на район „Одесос“ при Община - Варна за възстановяване на строителните книжа по заявление вх. № АГ-2-9400-79/21.04.2009 г. на Ж. И. Д., Д. В. И. и И. Ж. И., тримата от [населено място], обективиран в писмо изх. № АГ-2-9400-79 от 14.05.2009 г. и е изпратил делото като преписка на главния архитект при Община-Варна за произнасяне по искането на същите за възстановяване по реда на чл.145, ал.5 от ЗУТ на строителните книжа по разрешение за строеж № 129/07.10.1983 г. , а на кмета на Община-Варна преписката е изпратена за произнасяне по тяхното искане за възстановяване на графичната част на заповед № 32/01.02.1983 год. на председателя на ИК на ОбНС [населено място].

В изпълнение на това решение, зам. кмета на Община Варна – арх. Д. Н. е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 051/19.03.2012г., с която одобрява графичната част към заповед № 32/01.02.1983г на ИК на ОбНС, представляваща „Възстановяване на графичната част на етапна реализация на КЗП за кв.*, *–ми м.р, [населено място], одобрена със заповед №32 /01.02.1983г. на на ИК на ОбНС “.

Със Заповед №007/13.05.2011г. , главният архитект на Община Варна е наредил възстановяване на административната преписка по Разрешение за строеж № 129/07.10.1983 г. на Кметство „Одесос”, като в приложение 1 , което е неразделна част от заповедта са приложени : Нотариално заверено цветно копие на разрешение за строеж № 129/07.10.1983 г. на кметство „Одесос" ; оригинал на договор от 20.09.1983 г. между Д. В. И., М. И. Ж. , Ж. И. Д. от една страна в качеството им на инвеститори - доверител и от друга страна на СД „ИСС" [населено място] ; четири броя оригинални заявления от съсобствениците на имот Пл.№ *, кв.*на *-ми подрайон на [населено място] за отстъпено право на строеж по чл. 56, ал. 2 и 3 от ЗТСУ ; оригинал на Протокол на Приемателна комисия назначена със Заповед №767/[интернет адрес] г. на Председателя на ИК на ОбНС-Варна за приемане и въвеждане в действие на обект: „Групов строеж на Ж. И. Д., Д. В. И. и М. И. Ж.” ; Акт ** от ** - [интернет адрес] г – оригинал ; нотариално заверен проект по част „ВиК", съгласуван на 03.Х.1983 г. от ГНС отдел Архитектура и Благоустройство” – копие ; нотариално заверен „План на основите" към част „Конструктивна", съгласуван на 04.Х.1983 г. от ГНС отдел „Архитектура и Благоустройство” – копие ; хелиографско копие на чертеж „Таблици на поясите и гредите" от част „Конструктивна" оригинално заверен от САБ - Дружество Варна ; нотариално заверен чертеж, съдържащ „Разпределение типов етаж“ и „Разпределение Таван" по част „Архитектурна“, съгласуван на 01.VII. 1983 г. от отдел „Архитектура и благоустройство" на РНС „Варненска комуна" – копие и заверено за вярност от Община Варна копие на Протокол № 48 от 20.ХII.1984 г. на Съвета по архитектура и благоустройство и селищно и териториално устройство при ОбНС - [населено място].

По делото е представено заверено за вярност копие на строителното досие по Разрешение за строеж № 129/07.10.1983 г., издадено от Район „Одесос“ за жилищна сграда находяща се в [населено място], [улица], ведно със Заповед № 007/13.05.2011 г. на Главния архитект на Община Варна, влязла в законна сила на 02.06.2011 г.

По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Според вещото лице д-р арх. Н. С. предвижданията на процесната графична част на обжалваната заповед са за надстрояване с два етажа на съществуваща двуетажна масивна жилищна сграда (със сигнатура от кадастъра 2МЖ) и четириетажна пристройка към същата сграда.

По отношение на имот с планоснимачен номер *е дадено заключение, че няма съответствие между възстановената с обжалваната заповед графична част и графичната част на разработката „Изменение на ЗРП и КЗСП на част от кв.*м.р.*за парцели *, *, *”. Разработката не касае двата парцела *,*,* и * , а третира само изброените в заглавието й (и съответно в заповедта) три други парцела в кв.*, а именно * *, **. Разликата спрямо възстановената с обжалваната заповед графична част се състои в това, че в изменението на ЗРП сградата в имот с планоснимачен номер *е отразена като четириетажна, а не като надстройка и пристройка към съществуваща сграда. Другата разлика се отнася за земята, като в графиката се виждат под пристройката кръстчета за промяна на имотната граница.

Вещото лице посочи , че съгласно документите във възстановеното строително досие /коригираната на 31.05.1983г. графична част на виза за проектиране №1276/01.10.1981г. и ситуация основи на сграда, част от архитектурен проект одобрен от 27.07.1983г./, предвиденото към дата 3.05.1982 г. градоустройствено решение за ПИ *в кв. *, *-ми подрайон на [населено място] е било според представеното цветно копие на виза № 1276/01.10.1981г., такова за проектиране на надстройка с 2 жилищни етажа и пристройка с 4 етажа, като това е отразено на скицата. Съществуващата сграда е в черно и е защрихована в червено, което е сигнатура за надстрояване. Според вещото лице, пристройката преди корекцията е била нанесена с дебела черна линия, а би следвало тя да е очертана с дебела червена линия. В края на текстовата част е добавена забележка , че е необходимо да се направи реконструкция на съществуващите етажи. С дата 31.05.1983 г., със стрелка водеща към графиката на пристройката е изписано, че е направена корекция, а самата пристройка е с променен контур и в северозападната си част е по-малка. Според експерта, корекцията явно се отнася до това, че пристройката не трябва да се разполага и в имот с планоснимачен номер 6, а само в 7 и 5, като не се виждат графични или текстови данни, че корекцията се отнася за нова сграда, а не за надстройка и пристройка.

Според заключението, одобрения на 27.07.1983 г. архитектурен проект съдържа разпределения и ситуация от които недвусмислено става ясно, че проектът е за четириетажна нова жилищна сграда, а не за надстройка и пристройка. Контурът на сградата отговаря на възстановената графична част, но цялата сграда е новопроектирана , а не е надстройка и пристройка. На 03.05.1982 г. (датата на скицата) и 01.02.1983г. (датата на заповедта) градоустройственото решение е за 2-етажна надстройка и 4-етажна пристройка.

По т. 4 от СТЕ вещото лице заключи, че архитектурният проект е изработен и озаглавен за четириетажна жилищна сграда, а не за надстройка и пристройка. Вещото лице изказа предположение, че е възможно в началото на проектирането да е имало идея да се запази съществуващата сграда, тъй като има сходство с плановите схеми на старата сграда, приложени в том 1 в делото на листи 114 и 115. Ако проектът би бил за надстройка, то в графиката на проекта би следвало да бъдат отразени стари и нови зидове, кои се събарят, кои се запазват, подсилват и т.н., като именно така се процедира при реконструкции на съществуващи сгради, надстрояване и пристрояване. Ако към делото се приложи и конструктивният проект, ще стане още по-ясно, че става въпрос за проектиране на изцяло нова сграда. Разрешението за строеж е за 4-етажна сграда и на реда „При условия“ е записано, че визата е за надстройка с 2 етажа и пристройка с 4 етажа, но поради конструктивни пречки сградата да се изпълни изцяло като ново строителство.

В съдебно заседание вещото лице обясни, че посоченото несъответствие по въпрос 2 се отнася за парцелите**, * и *и не касае имота на жалбоподателката по заповед № 32. Според Заповед № 32/01.02.1983 г. предвиждането е за надстройка и пристройка, но според тази заповед от 1996 г., която касае други имоти, има информация за собствения на жалбоподателката имот, която информация е за нова сграда.

Като съобрази забележката от 31.05.1983 г. под визата за проектиране, в която е записано, че поради конструктивни пречки сградата следва да се изпълни като изцяло ново строителство, вещото лице направи изявление, че архитектурният проект и разрешението за строеж съответстват на визата за проектиране и коригира отговора си в тази част като заяви, че не поддържа експертизата в същата част, тъй като архитектурният проект съответства на корекцията на визата от 31.05.1983г.

Вещото лице не отговори на въпроса дали с обжалваната Заповед е ползвана регулацията от 1996г. във връзка с оспорването на жалбоподателката , че в случая е следвало да бъде приложена кадастралната основа от 1950г. и регулацията от 1959г.

 

При така установеното от фактическа страна , съдът достигна до следните правни изводи :

 

Жалбата е процесуално допустима - налице са положителните условия, съответно липсват пречките свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба. Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорването, срещу адм. акт засягащ притежавани от жалбоподателя вещни права. По допустимостта на жалбата с оглед представените удостоверения по гражданско дело № 6616/2019 г. и по гражданско дело № 3866/2020 г., и двете по описа на ВРС, които установяват безспорност на притежаваното от жалбоподателката Д. право , с което е обоснован правния интерес от подадената жалба, съдът с Протоколно определение в открито с.з. от 12.09.2023г. прие , че такъв е налице, съответно, че жалбата е процесуално допустима. В тази връзка съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 1/2012 г., според което при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. Към този момент, видно от приложените на л.7 и 8 от делото удостоверения за наследници, Ж. Д. е била придобила по наследство имота предмет на приложените на л.40 и 41 от делото нотариални актове № *, том *, дело № * г. и № *, том*, рег. № *, дело № * г., който имот всъщност е предмет и на обжалваната заповед. В тази връзка, обстоятелството, че преди откриването на наследството тя е подавала недопустима жалба срещу същата заповед , образуваното въз основа на която адм. дело № 4155/2012 г. по описа на АС-Варна е било прекратено с влязло в сила на 25.11.2012 г. определение, не преклудира правото й на жалба основано на впоследствие възникналите за нея вещни права върху имота, предмет на обжалваната заповед. Така възникналото за нея право на жалба, обаче е допустимо само и единствено по отношение на валидността на оспорения адм. акт , тъй като по отношение на останалите основания за неговата законосъобразност, същият е бил влязъл в сила по причина , че тогавашните негови адресати /родителите на Д. – И. Ж. И. и Д. В. И./ не са упражнили по надлежния ред правото си на жалба – образуваното по жалба на И. Ж. И. адм. дело № 952/2013 г. по описа на АС-Варна е било прекратено с влязло в сила на 23.09.2013 г. определение. От момента на откриване на наследството през 2015 г. , Д. повторно не е упражнявала в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК правото си на жалба, но предвид на това , че при изричното сезиране на съда с искане за прогласяване на нищожност по реда на чл. 149, ал. 5 от АПК, правото на жалба е безсрочно , то съдът намира подадената през 2021 г. жалба за допустима само по отношение на валидността на обжалваната заповед.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения :

Доколкото в АПК не са формулирани изрично основания за нищожност на административните актове, с оглед на всеки един от възможните пороци по см. на чл. 146 от АПК, теорията и съдебната практика са възприели следните критерии кога един порок води до нищожност на административния акт:

- Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта.

- Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление.

- Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.

- Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който е изцяло лишен от законова опора, когато не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание.

Горепосочените предпоставки в случая не са налице, поради което съдът приема, че липсват пороци, които да водят до нищожност на оспорения административен акт.

На първо място, процесната Заповед № 51/19.03.2012 г. е издадена от компетентен административен орган, противно на твърдението на жалбоподателката. В мотивите на решение № 369 /22.02.2010г., постановено по дело № 1321/2009г. по описа на Административен съд – Варна, съдът е посочил компетентния да се произнесе по искането за възстановяване на графичната част на заповед № 32/01.02.1983г. орган и това е кмета на Община Варна. Пак според решение № 369 /22.02.2010г. по адм. дело № 1321/2009г. , разпоредбата на чл. 145, ал.5 от ЗУТ предоставя възможност на органа компетентен да одобри инвестиционен проект, да се произнесе и по неговото възстановяване. Според съда, тъй като издателят на този адм. акт - председателя на ИК на ОбНС [населено място], който като административен орган не съществува към момента на издаване на обжалваната заповед, то по арг. от чл. 153, ал.2 от АПК следва да се приеме, че е необходимо изследване на компетентния административен орган по издаване на същите актове за одобряване на застроителни планове. Противно на твърденията в жалбата , приложима в това отношение е нормативната уредба действаща към момента на издаване на обжалваната заповед, без оглед на аналогичната на нея действаща такава в миналото. Действащата към 2012 г. разпоредба на чл. 110, ал.1, т.3 от ЗУТ сочи правната уредба на план за застрояване като разновидност на подробния устройствен план /подобен на одобрения квартално-застроителен план по заповед № 32/1983 г./. Цитираният нормативен акт предвижда възможност за изработване на подробен устройствен план само за един поземлен имот или за група поземлени имоти. Разпоредбата на чл.124, ал.3 от ЗУТ гласи, че изработването на подробни устройствени планове може да се възлага и от заинтересовани лица след разрешение от кмета на общината, а в случаите по ал. 4 - след разрешение от областния управител, съответно - от министъра на регионалното развитие и благоустройство. Подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет /чл.129, ал.2 от ЗУТ/. Възможно и допустимо е съгласно § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ , кметът на общината да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация, но това следва да се извърши при надлежно и изрично упълномощаване. Предвид така посочените мотиви и с оглед представената по административната преписка Заповед №3991/11.11.2011г., с която кмета на Община Варна е делегирал своите функции по ЗУТ (да одобрява със заповед подробните устройствени планове по см. на чл. 129, ал.2 от ЗУТ) на зам. кмета на Община-Варна арх. Д. Н., то последният се явява надлежно оправомощен адм. орган, съответно оспорената Заповед е издадена от орган разполагащ с необходимата материална компетентност.

На следващо място , съдът намира, че не е налице нарушение и относно формата на административния акт, което да е особено съществено и да опорочи волеизявлението на административния орган и да го направи нищожно - актът е издаден в предвидената писмена форма, като нейните съществени елементи съставляващи съвкупността от законоустановени изисквания за външното оформяне на акта - наименование, подпис, датиране, мотиви и др., не е нарушен по начин, който да води до липса на волеизявление.

При постановяването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да мотивират прогласяване на неговата нищожност, а и такива доводи не са наведени с жалбата.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и приетото експертното заключение съдът намира , че при издаване на оспорената заповед не са допуснати и нарушения на материалноправни разпоредби, които да са основание за неговата нищожност, по който въпрос се съсредоточава основно спорът по делото, с оглед наведените и поддържани от жалбоподателката възражения, сочещи на противоречие с материалния закон. В тази връзка следва да се посочи, че нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което както бе посочено по-горе, нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание на нито една правна норма, налице е пълна липса на предпоставките визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Само пълната липса на предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание , би довело до нищожност поради нарушение на материалния закон. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали води до неговата унищожаемост.

Настоящият казус не е от категорията, при която материалната незаконосъобразност да води до толкова тежък порок.

Страните не спорят относно факта, а е видно и от текстовата част на заповед № 51/19.03.2012 г. на зам. кмета на община-Варна, с която е одобрена графичната част на заповед № 32/01.02.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС-Варна, че последната касае одобрена на основание чл. 75 от ППЗТСУ етапна реализация на квартално-застроителен план на кв. *по плана на *-ми подрайон на [населено място]. Съгласно цитираната като правно основание разпоредба , председателят на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, съответно председателят на изпълнителния комитет на градския народен съвет, при който е създаден съвет за архитектура и благоустройство, одобрява:

1) за градове до 20 000 жители (според перспективните предвиждания) и за всички села - застроителни и регулационни планове, подробни комуникационни планове, планове по вертикалното планиране, квартално-застроителни и силуетни планове и други подробни планове за цялата територия на населеното място;

2) за градове с повече от 20 000 жители (според перспективните предвиждания):

а) при наличност на одобрени цялостни подробни планове - частични изменения на застроителни и регулационни планове, подробни комуникационни планове, планове по вертикалното планиране, квартално-застроителни и силуетни планове и други подробни планове.

Издадената заповед № 32/1983 г. с касателство към устройственото планиране на територията на кв. *по плана на *-ми подрайон на [населено място] е единство от текстова и графична част.

Не е спорно по делото, а и от приетата от съда СТЕ кредитирана като обективна, компетентна и съответна на обстоятелствата по делото съобразно направените уточнения от вещото лице в последното с.з., установява се , че за сградата са одобрени строителни книжа – разрешение за строеж №129 от 07.10.1983г. и архитектурен проект, одобрен на 27.07.1983г. Видно от обяснителна записка от м. декември 2011г., възстановяването на графичната част на скица 381/03.05.1982г. следва да бъде извършено върху действащи преди датата на заповедта кадастрален и регулационен план. Въз основа на издадена виза за проектиране и одобрени на 27.07.1983 год. строителни книжа е издадено разрешение за строеж № 129 от 07.10.1983г., с което съгласно кварталнозастроителен план одобрен със заповед № 32 от 01.02.1983г., се разрешава надстройка с два етажа и пристройка с четири. В разрешението за строеж е записано, че поради конструктивни пречки, строежът ще се изпълни изцяло като ново строителство. Съгласно одобрения проект, сградата се състои от три жилищни етажа и партерен етаж. С протокол № 48 от 20.12.1984 год. е одобрена промяна в проекта, като на таванския етаж вместо сушилня се разполагат три тавански стаи и се задига очертанието на покрива за изграждане с остъклена конструкция от винкел на сушилня. В обяснителната записка е посочено , че изработването на скица 381/03.05.1982г. обосновава нормативната възможност да бъде извършен строежа съгласно разрешение за строеж 129/07.10.1983г. по отношение на пристрояването в северната част на УПИ * , посочено и в коригираната с черно виза за проектиране в съответствие със Заповед №32/01.02.1983г., изработена върху скица от 24.09.1981г., т.е. независимо от основата, скица №381/3.05.1982г. трябва да предвижда построената сграда в УПИ *. Възстановяването на графичната част на скица 381/3.05.1982г. е изработено върху основа от КРЗП-81, като предвижда промяна в регулационната линия между УПИ * и УПИ *, както и пристрояване на четири етажа по „червения пунктир" според Заповед №32/1.2.1983г., с която е одобрена етапната реализация на КЗП на кв.*по плана на *-ми подр. В заключение, обяснителната записка посочва, че в случай, че се окаже, че действащ към 1983г. е РП от 1959г., то със скица 381/03.05.1982г. няма да е необходимо изменение на регулационната съставка, т.е. заповедта ще касае само пристрояването.

В своите обяснения в с.з. вещото лице изрично заяви, че парцели ** *и * са посочени по Заповед № Г-32/23.04.1996 г. на кмета на община Варна, а не по оспорената Заповед № 32/01.02.1983 г. Според последната, предвиждането е за надстройка и пристройка, а според заповедта от 1996 г., която касае други имоти, има информация за собствения на жалбоподателката имот, която информация е за нова сграда. В случая не е спорно, че РС и архитектурния проект съответстват на плана и на визата предвид направената забележка от 31.05.1983г. за това , че поради конструктивни пречки сградата следва да се изпълни изцяло като ново строителство. Т.е. възстановените с обжалваната заповед книжа са за пристройка и надстройка на два етажа, а според корекцията на визата от 31.05.1983г., предвиждането е за изцяло ново строителство. Последното обуславя извода, че графичната част на обжалваната заповед е в отклонение по отношение на застрояването спрямо подлежащата на възстановяване скица 381/3.05.1982 г., действителното положение по която би следвало да е съобразено с въпросната корекция от 31.05.1983 г. Това обаче не може да доведе до извод за нищожност на процесната заповед, доколкото предмет на проверка в настоящото производство е установяването на съответствие между възстановеното с оспорената заповед и действителната част на изгубената скица, за което от решаващо значение е обстоятелството, че наличните във връзка с последната горецитирани разрешение за строеж, архитектурен проект и корекция на визата от 31.05.1983 г. , съдържат информация за вида на действително предвиденото застрояване. По тази причина, допуснатото с обжалваната заповед несъответствие би могло единствено да обоснове материална незаконосъобразност на обжалваната заповед ( чието оспорването на това основание е преклудирано), но не и да опорочи същата до степен на нищожност, тъй като то не разкрива пълна липса на законово основание за постановяването й. Следователно, така установеното несъобразяване на обжалваната заповед с действителното съдържание, което би следвало да има скица №381/01.02.1982г. по отношение на застрояването, е основание за отмяна на оспорената заповед като материално незаконосъобразна, без обаче да представлява порок, който да доведе до нейната нищожност. /Решение № 5429 от 06.06.2022 г. по адм. д. № 2032/2022 г. на ВАС/.

На последно място несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност. Само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Нищожност ще е налице и когато целта на закона не би могла да бъде постигната с волеизявлението, отразено в административния акт, какъвто процесният случай не е.

Изтъкнатите в последното съдебно заседание и в писмените бележки доводи за нищожност, тъй като с графичната част на оспорената заповед се изменяли имотната и регулационната граници на парцела от 220 кв.м., което не съответствало на кадастралната основа от 1950 г. и на регулацията от 1959 г., също не са в състояние да обусловят претендираната с жалбата нищожност. Придаденото им с жалбата значение е в пълно несъответствие с обяснителната записка , в която е посочено, че в случай, че се окаже, че действащ към 1983г. е РП от 1959г., а не ползваният КРЗП-81, то със скица 381/03.05.1982г. няма да е необходимо изменение на регулационната съставка, т.е. заповедта ще касае само пристрояването. В този смисъл, обратно на доводите на жалбоподателката , оспорената заповед не притежава вещно-прехвърлителен ефект, а препраща към границата по регулационния план от 1959 г. Жалбоподателката също се позовава на този план и тъй като той е наличен, то в случай на необходимост възможно е установяване на границата по него, т.е. правата й са защитими. Обстоятелството, че с обжалваната заповед въпросната граница е условно означена ( поставени знаци „ хх“ ) , принципно би могло да бъде отнесено към основанието по чл.146, т.2 от АПК (неспазване на установената за адм. акт форма) с оглед евентуална неяснота на волеизявлението, което обаче би било основание за унищожаемост, но не и за нищожност. Според съда дори и такова основание за унищожаемост е невъзможно, тъй като условността е резултат от съобразяването на адм. орган с наведеното, но недоказано от страна на жалбоподателката твърдение за отмяна на КРЗП-81.

Що се касае до възраженията представени с допълнение на писмени бележки с.д. 7727/30.05.2024г. , ведно с приложени към тях доказателства, по същите съдът не следва да се произнася поради просрочието им, както и поради недопустимостта за посочване на нови доказателства едва с писмената защита.

Видно от гореизложеното, акт със съдържанието и формата на издадения е допустим от правния ред. Разпоредените с него последици не са нетърпими за правопорядъка по начин предпоставящ въобще отричането им, а претендираните от жалбоподателката пороци представляват проявна форма на незаконосъобразност, но както вече бе посочено, срокът за оспорване на заповедта като унищожаема е изтекъл преди предявяване на жалбата, поради което правото на жалбоподателката в тази част е преклудирано.

Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че оспорената Заповед № 51/19.03.2012г. на заместник-кмета на Община Варна не е нищожна, поради което така подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора сторените от жалбоподателката разноски следва да останат за нейна сметка, а на ответната страна такива не следва да се присъждат, поради липсата на направено искане от нейна страна.

 

Предвид изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ж. И. Д. от [населено място], обл. Варна, [ЕГН] за прогласяване нищожност на Заповед № 51/19.03.2012г. на заместник-кмета на община Варна, с която е одобрена графичната част към заповед № 32/01.02.1983 г. на ИК на ОбНС, представляваща „Възстановяване на графичната част на етапна реализация на КЗП за кв. *, *-ми м.р. на [населено място], одобрена със заповед № 32/1.02.1983 г. на ИК на ОБНС“.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.