Р Е Ш Е Н И Е
№ 2273/9.12.2020г.
гр. Пловдив, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на трети ноември, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В.К., като разгледа
административно дело № 271 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 166 от ДОПК и
чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Община
Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1,
представлявана от кмета З.Д., против Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ № 2 от 03.12.2019 г., издаден от Д.Д.– за директор на РИОСВ –
гр. Пловдив, с който са установени допълнително публични вземания за 2012 г. в
общ размер на 173 867,73 лв., в т.ч. в размер на 60 228,69 лв. на основание чл.
60 от ЗУО/чл. 71а от ЗУО /отм./ и в размер на 113 639,04 лв. на основание чл.
64 от ЗУО/чл. 71е от ЗУО /отм./, ведно с прилежащите лихви, изчислени към 15.07.2019
г. в размер на 22 727,81 лв.
Жалбоподателят
моли да се отмени оспорвания акт, тъй като установените задължения са погасени
по давност или евентуално да се обяви за нищожен поради липса на компетентност
на издалия го административен орган. Претендира разноски.
Ответникът Директор на РИОСВ – гр.
Пловдив оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на
спора са изложени в депозирано по делото писмено становище от 30.01.2020 г. /л.
19 – 22/.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
По отношение спорният въпрос за
срочността на жалбата, с Определение № 12333/06.10.2020 г. по адм. дело №
9539/2020 г. на ВАС, Първо отделение, е отменено Определение № 1347/13.08.2020
г. на настоящия съдебен състав, с което жалбата е оставена без разглеждане и е
прекратено съдебното производство по делото. Със същото определение
касационната инстанция е върнала делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Настоящият съдебен състав намира, че
по делото е установена следната фактическа обстановка: не се спори, че община
Пловдив е оператор /собственик/ на регионално депо за неопасни отпадъци с
комплексно разрешително № 355-Н0/2008г. Не се спори и относно количествата
декларирани и депонирани отпадъци по месеци за 2012 г. от община Родопи – ползвател
за депото, за които не са преведени обезпечения под формата на отчисления по
чл. 60 от ЗУО/чл. 71а от ЗУО /отм., в сила до 13.07.2012 г./, както и
отчисления, дължими на основани чл. 64 от ЗУО/чл. 71е от ЗУО /отм., в сила до
13.07.2012 г./.
На 16.07.2019 г. Директорът на РИОСВ
– гр. Пловдив е отправил до община Пловдив покана за доброволно изпълнение изх.
№ О-2163 от 16.07.2019 г. за сума в общ размер на 173 867,73 лв. главница и 22
727,81 лв. лихви, изчислени към 15.07.2019 г., от които 60 228,69 лв. дължими
отчисления по чл. 60 от ЗУО/чл. 71а от ЗУО /отм./ за периода от месец януари
2012 г. до месец декември 2012 г. и 113 639,04 лв. дължими отчисления по чл. 64
от ЗУО/чл. 71е от ЗУО /отм./ за периода от месец януари 2012 г. до месец
декември 2012 г. /таблици на л. 26 – 27 гръб/.
Постъпил е отговор изх. № 19 ИС – 178
от 25.07.2019 г. от кмета на община Пловдив, в който общината е уведомила РИОСВ
– гр. Пловдив, че дължимите средства не са събрани, поради неплащането им от
задълженото лице община Родопи. Представено е писмо изх. № 08-08-44#1 от
22.07.2019 г. от кмета на община Родопи, с което община Пловдив се уведомява,
че задължението на община Родопи към нея е погасено по давност /3-годишна/,
доколкото се касае за частно-правно вземане и същото е формирано от периодични
/ежемесечни/ вноски. Със същото писмо е направено възражение за изтекла
погасителна давност на задължението на община Пловдив за 2012 г. Такова
възражение е направено и от кмета на община Родопи.
С писмо изх. № О-2163-2 от 30.08.2019
г., на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, жалбоподателят е уведомен за започване
на производство по издаване на акт за установяване на публичното държавно
вземане.
Въз основа на горното и въз основа на
документите относно количествата депонирани отпадъци и констативен протокол №
0008682 от 28.06.2019 г. е издаден оспорения АУПДВ, с който е установено по
основание и размер задължение на общината по чл. 60, ал. 1 от ЗУО/чл. 71а от
ЗУО /отм./ за предоставяне на обезпечение, покриващо бъдещи разходи по
закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото, и по чл. 64, ал.
1 от ЗУО/чл. 71е от ЗУО /отм./ за отчисления на база количество депонирани
отпадъци. Видно от таблиците в констативната част на АУПДВ е, че задълженията
са определени за 2012 г. и са изчислени на база количество депонирани отпадъци
и с посочен размер на отчисленията на тон, като е посочено, че същите са от
депонирани отпадъци от ползвателя на депото община Родопи.
Оспореният ИАА е получен от община
Пловдив на 05.12.2019 г. с известие за доставяне /л. 33/. Против констатациите
в него е постъпило възражение изх. № 19 ИС – 178(4) от 17.01.2020 г. от кмета
на община Пловдив, в което повторно е направено възражение за изтекла
погасителна давност на задълженията за 2012 г. „през месец януари 2018 г.“.
По повод на направеното възражение, е
издадено писмо изх. № О-2163-4 от 20.01.2020 г. от директора на РИОСВ – гр.
Пловдив, с което община Пловдив е уведомена, че АУПДВ № 2 от 03.12.2019 г. не е
обжалван в законоустановения 14-дневен срок и е влязъл в сила на 19.12.2019 г.
Представена е и разпечатка за изпращането на АУПДВ за принудително събиране в
Национална агенция за приходите – гр. София. /л. 39/.
След издаване на писмото от директора
на РИОСВ – гр. Пловдив, до Административен съд – Пловдив е подадена жалба вх. №
1743 от 27.01.2020 г. против АУПДВ № 2 от 03.12.2019 г., издаден от за директор
на РИОСВ – гр. Пловдив.
В хода на съдебното производство са
представени допълнително административната преписка по издаването на оспорвания
ИАА, съдържаща документи по опис /л. 19 – 79/, становище от директора на РИОСВ
– гр. Пловдив относно реда за оспорване на АУПДВ /л. 84/; жалба от община
Пловдив против АУПДВ № 4 от 27.12.2019 г., адресирана до Министъра на околната
среда и водите /л. 85 – 89/; АУПДВ № 4 от 27.12.2019 г. на директора на РИОСВ –
гр. Пловдив /л. 90 – 97/; решение № 31 от 26.02.2020 г. на министъра на
околната среда и водите /л. 99 – 102/; справка от деловодната система на община
Пловдив за документ, наименован „към 19 ИС – 178/3/ от 05.12.2019 г., 09:38“
/л. 123 – 124/.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
1. По
отношение възражението за нищожност на обжалвания АУПДВ
Направеното възражение е
неоснователно. Оспорения АУПДВ е издаден от компетентен орган при условията на
заместване. За последното по преписката са представени доклад на зам.министър
на околната среда и водите, заповед № РД-186/05.07.2018 г. на директора на
РИОСВ и заявление за ползван платен годишен отпуск, изрично посочени и в самия
АУПДВ /л. 73 – 79/.
Съгласно разпоредбите на чл. 60, ал.
6, съответно чл. 64, ал. 8 от ЗУО, дължимите суми за невнесени отчисления се
определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда
на чл. 166 от ДОПК от Директора на РИОСВ, на чиято територия се намира депото.
В случая, депото за неопасни отпадъци се намира на територията на община
Родопи, която е включена в териториалния обхват на РИОСВ – гр. Пловдив,
съгласно Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по
околна среда и водите.
2. По
отношение на възражението, че установените задължения са погасени по давност.
Възражението е основателно.
Отчисленията по чл. 60, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО, съответно чл. 4 от
Наредба № 14 от 15.11.2010 г. за реда и начина за изчисляване на размера на
отчисленията и разходване на събраните средства за дейностите по закриване и
следексплоатационни грижи на площадките на депата за отпадъци /отм., действало
към 2012 г./ и ПМС № 207 от 16.09.2010 г. за определяне на размера и реда за отчисленията
по чл. 71е от ЗУО /отм., действало към 2012 г./, се превеждат от собственика на
депото ежемесечно по банкова сметка ***, съответно до 10-то число на месеца за
предходния месец, съответно веднъж на 4-месеца или до 15-то число на следващия
месец. При забавяне на преводите, задълженото лице дължи законна лихва за всеки
просрочен ден, но не повече от 20 на сто от дължимата сума. При забавяне на
преводите общината дължи законна лихва за всеки просрочен ден, но не повече от
20 на сто от дължимата сума.
Тоест, за периода от месец януари до
месец ноември 2012 г. задълженията са били платими през следващия месец до
31.12.2012 г., а за месец декември 2012 г. задълженията са били платими през
месец януари 2013 г. Длъжникът община Пловдив е изпаднала в забава с изтичането
на месеца или най-късно на 01.02.2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. Това означава, че за отчисленията за месец декември 2012 г., което е
възникнало в най-късен времеви момент срокът за погасяване на публичното вземане
е започнал да тече от 01.01.2014 г. и изтича на 31.12.2018 г. Действията по
установяване на публичното вземане към община Пловдив са предприети през 2019
г., когато на същия е изпратена ПДИ, започнало е производството по издаване на
АУПДВ и е издаден същият, т.е. предприетите действия за спиране и прекъсване на
давността са след изтичането й. Това означава, че към датата на издаване на
процесния АУПДВ е изтекла 5-годишната погасителна давност, съгласно
разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
За пълнота на изложението, настоящият
съдебен състав намира за нужно да отбележи, че възражението на ответника за
неспазена процедура по задължително обжалване по административен ред на АУПДВ
са неоснователни. Действително, съгласно разпоредбите на чл. 60, ал. 6, съответно
чл. 64, ал. 8 от ЗУО, дължимите суми за невнесени отчисления се определят с акт
за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК от Директора на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. В този смисъл,
съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ДОПК актът за установяване на
публично държавно вземане подлежи на обжалване пред ръководителя на съответната
администрация по реда на АПК. В АУПДВ е посочено единствено, че ИАА подлежи на
оспорване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му, като не е указано
пред кой административен орган се оспорва.
В случая, жалбата от 17.01.2020 г. е
подадена до директора на РИОСВ – гр. Пловдив, която, независимо че е постъпила
след законоустановения 14-дневен срок, е следвало да бъде изпратена за
разглеждане до компетентния административен орган, съгласно чл. 166, ал. 3 от ДОПК, който е министърът на околната среда и водите. Жалбата не е изпратена за
разглеждане на компетентния административен орган, евентуално придружена със
становище от издателя на оспорвания ИАА, че е просрочена, а подателят й е
уведомен, че издаденият АУПДВ е влязъл в сила.
Обстоятелството, че процедурата по
обжалване на АУПДВ, регламентирана в чл. 166, ал. 3 от ДОПК, е спазена при
оспорването на друг АУПДВ не означава, че жалбоподателят е запознат с нея, още
повече, че е изпълнил неправилни указания по обжалването на настоящия АУПДВ за
обжалването му в 14-дневен срок по реда на АПК, без посочване на компетентния
орган. Неправилните указания имат като последица не само подаването в срок на
жалбата, съобразно правилата на чл. 140 от АПК, а и незадължителност за
провеждане на процедурата по административно обжалване, предхождаща тази по
съдебното обжалване.
По изложените съображения съдът
намира за незаконосъобразен оспореният АУПДВ № 2 от 03.12.2019 г. на директора
на РИОСВ – гр. Пловдив, което обуславя отмяната му.
При този изход на спора, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер от 100 лв. /сто
лева/, представляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита,
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Община Пловдив,
ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, представлявана
от кмета З.Д., Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 2 от
03.12.2019 г., издаден от Д.Д.– за директор на РИОСВ – гр. Пловдив, с който са
установени допълнително публични вземания за 2012 г. в общ размер на 173 867,73
лв., в т.ч. в размер на 60 228,69 лв. на основание чл. 60 от ЗУО/чл. 71а от ЗУО
/отм./ и в размер на 113 639,04 лв. на основание чл. 64 от ЗУО/чл. 71е от ЗУО
/отм./, ведно с прилежащите лихви, изчислени към 15.07.2019 г. в размер на 22
727,81 лв.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по
околната среда и водите – гр. Пловдив да заплати на Община Пловдив разноски по
делото в размер от 100 лв. /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: