Р Е
Ш Е Н
И Е-3
Гр.
Трън, 13.02.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ТРЪНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично съдебно заседание на тридесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П. СИМЕОНОВ
При секретаря Р.М.като разгледа
НАХД № 86 по описа на ТРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от П.Б.Т. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу Наказателно постановление № 313 р-14111/15.11.2019г. ,
издадено от Началника отдел Охранителна полиция при ОДМВР-гр.Перник.
В жалбата се съдържат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено
при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане
на материалния закон. Твърди се, и че нарушението е маловажен случай.
Предвид изложеното се иска от съда
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично.
Поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител и
не развива становище по жалбата.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административно-наказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност, установи от фактическа страна следното: По повод постъпил сигнал,
че жалбоподателят и негов съсед държат в с.Б., община Трън незаконно притежавани
огнестрелни оръжия, на 13.08.2019г. свидетелите К.К.Р. и В.В.И.-***, сектор
„Противодействие на Криминалната престъпност“, заедно с техни колеги от РУ-Трън
извършили проверка в дом обитаван от П.Б.Т. ***. Установили, че същия притежава
законно два броя ловни пушки и едно късоцевно оръжие /пистолет/, които държи в
монтирана в едно от помещенията на къщата метална каса. На 20.09.2019г. св. К.Д.П.
- полицейски инспектор в КОС при ОДМВР-Перник, заедно с колегите си Л.К.В., Г.З.Б.
и Д.В.В. извършили последваща проверка на адреса на жалбоподателя в с.Б. и
констатирали, че в жилището не се намират
въпросните законно притежавани оръжия /както и незаконни такива/, същите
се намират в гр.С., като П.Т. обяснил, че е подал необходимите документи за
прехвърляне съхранението им от адреса в гр.С., на ***и в с.Б.. Видно от справка
на началник група КОС при 09 МВР-С. /л.18 от делото/ П. Б. Т. е воден на отчет в 09 РУ-СДВР като
притежател на 1 бр. късоцевно огнестрелно оръжие пистолет *** с фабричен № ***
и 2 броя дългоцевно глакостенно огнестрелно оръжие: ловна пушка марка ***, с
фабричен № ***и ловна пушка марка „***“, модел „***“, к.16 с фабричен № ***. На Т. е издадено от 09 РУ СДВР разрешение за
съхранение, носене и употреба № 20150113779/09.04.2015г. валидно до
08.04.2020г. Във връзка с постъпило заявление от П.Б.Т. на 16.09.2019г. касаещо
изпращането на наблюдателното дело на Т. ***, поради промяна на настоящия адрес
в с.Б., материалите по наблюдателното дело били изпратени в РУ-Трън на
18.09.2019г. като адрес на съхранение на поверените му оръжия жалбоподателят
бил отбелязал гр.С., ***. При извършена проверка от служители на 09 РУ се
установило, че въпросния апартамент е продаден през 2016г. от сина на
жалбоподателя. Това бил и настоящия адрес на жалбоподателя до септември 2019г.
когато сменил адреса си на ***и в с.Б., общ.Трън, обл.Перник. На 29.10.2019г. в сградата на ОДМВР-Перник,
служба КОС св.К.Д.П. съставил в присъствието на жалбоподателя и свидетели АУАН
№ 313р-13135/29.10.2019г. в който описал, че го съставя срещу П.Б.Т., с ЕГН: **********,***,
с постоянен адрес:***, месторабота-безработен, за това, че на 13.08.2019г. при
извършена проверка от служители на ОДМВР-Перник в с.Б., общ.Трън, обл.Перник, е
установено, че Т. съхранява в метална каса, монтирана в обитаваното от него
жилище в с.Б. следните огнестрелни оръжия: пушка марка ***, с фабричен № ***, пушка марка „***“, модел „***“, к.16 с фабричен № *** и
пистолет марка ***, с № ***, за които има издадено разрешение №
20150113779/09.04.2015г. от 09 РУ- СДВР, като към датата на установяване на
нарушението не е уведомил началника на РУ-Трън, че съхранява огнестрелните
оръжия по настоящ адрес ***, с което е нарушил чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ.
На 15.11.2019г. началник отдел Охранителна
полиция при ОДМВР-Перник / упълномощен с МЗ 8121з-595/26.05.2015г. издал НП №
313р-14111, в което като взел предвид установеното в горецитирания АУАН от
29.10.2019г., установил същата фактическа обстановка / че на 13.08.2019г. П.Т.
съхранява в метална каса в с.Б. законно притежаваните си оръжия, като не е уведомил
началника на РУ Трън, че ги съхранява на настоящия си адрес.
Нормата
на Чл. 98. (1) описва алтернативно къде и как се съхраняват огнестрелните
оръжия и боеприпасите за тях –„ за физическите лица на постоянния им адрес или
настоящ адрес, за който е издадено удостоверение от съответната община. Когато
огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват по настоящ адрес,
физическите лица подават заявление за уведомяване до съответния началник на РУ
на МВР по постоянен и по настоящ адрес.“ Така формулирана нормата е ясна:
когато титуляра на правото да ползва и съхранява огнестрелно оръжие е посочил,
че то ще бъде съхранявано по постоянен адрес, той е задължен да уведоми
съответния началник на РУ на МВР и по постоянен и по настоящ адрес. Не и в случая
когато оръжието е заявено за съхранение на постоянния адрес, и няма друг
настоящ / затова се иска удостоверяване от съответната община/.
Не е
спорно в процеса, че жалбоподателят е съхранявал оръжието, по постоянен адрес в
гр.С. поне три години преди констатиране на съхранението по настоящ адрес *** /видно
от признанията на жалбоподателя и от преди пет години/. Установено, е че едва
през месец септември 2019г. е подал съответните уведомления за промяната си на
постоянния адрес, за който е било издадено разрешителното за ползване и
съхранение на огнестрелни оръжия от ***и в гр.С., *** в къщата си в с.Б.,
общ.Трън, обл.Перник. В тази връзка съдът намира, че наказания не е извършил
нарушението, което му се приписва по чл. 98, ал. 1 предл. 2 от ЗОБВВПИ.
В случая съдът намира, че жалбоподателят е
извършил друго, различно от описаното в АУАН и НП нарушение на закона и следва
да носи съответна административнонаказателна отговорност за него, но съгласно
общите принципи на административнонаказателното производство съдът не може да
изземва функциите на административно-наказващият орган и да налага на
жалбоподателя съответното на неговото нарушение наказание. Затова съдът намира,
че НП следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно, необосновано и
неправилно.
От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят е имал издадено разрешение за носене на ловни
оръжия и боеприпаси и съответно за тяхното съхранение, като съгласно чл. 43, ал. 2 от ППЗКВВООБ е установено и мястото /обекта/ на съхранение – гр.С.,
***. Установи се също, че жалбоподателят е променил местоживеенето си от гр.С.
преди около пет години в с.Б., общ.Трън, обл.Перник и в резултат на това и
мястото /обекта/ на съхранение на оръжието.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗОБВВПИ "лицето,
получило разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, уведомява ГДОП на МВР, съответно РУ на
МВР, при:
1. промяна на постоянния адрес - за
физическите лица, или
2. промяна на адреса на обектите за
съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях........."
Съгласно ал. 2 "В случаите по ал. 1
лицето, получило разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба
на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, представя в 14-дневен срок от
настъпването на промяната документите, свързани с нея, и документ за платена
такса в размер, определен с тарифата .
Съгласно ал. 4 "... началникът на РУ на
МВР по местонахождение на обектите за съхранение в 14-дневен срок от датата на
подаване на документацията отразява промяната в издаденото разрешение за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба."
В случая съдът намира, че жалбоподателят е
нарушил именно разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.1, вр. с ал. 2 от цитирания
закон и следва да носи съответна административнонаказателна отговорност по чл. 165, ал. 1 от ***и закон, съгласно който "Който не представи в 14-дневен
срок документи, свързани с промяна на обстоятелствата, при които е издадено
разрешение за съответната дейност с взривни вещества, пиротехнически изделия,
оръжия и боеприпаси по ***и закон,
се наказва с глоба в размер 200 лв. и/или с имуществена санкция в размер 5000
лв."
Неправилното приложение на материалния закон
в процесното НП спрямо установеното от фактическа страна нарушение, извършено
от деецът води по разбиране на настоящият състав на неправилно приложение на
административно наказателната разпоредба и съответно до незаконосъобразност на
постановеното НП.
Настоящият състав намира, че извършеното
административно нарушение е и "маловажен случай" по смисъл на чл. 28 от ЗАНН.
При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл. 6 ЗАНН.
Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно
нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН.
Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от
административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива
на преценка по целесъобразност. Преценката за "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН
са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може
да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите,
релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси
по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото. От анализа на
цитираните правни норми следва изводът, че преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН
се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В ***и смисъл е ТР
№ 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват
разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН
и чл. 93, т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай" по чл. 93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е ***и, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Настоящият състав намира, че "маловажен случай" ще е
налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-
ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, обществената опасност на деянието и дееца, съдът приема че
административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да
се квалифицира като "маловажен случай" и като не е приложил
посочената разпоредба, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият
орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които
регулира ***и закон,
са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание
административно- наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална
преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното
деяние и на конкретния нарушител. Жалбоподателя е изпълнил задължението си за
уведомяване промяната на съхранението и ползването на разрешените му
огнестрелни оръжия, след като е бил уведомен от извършилите първата проверка
служители на ОДМВР-Перник. Липсват доказателства същия да е санкциониран за
други нарушения по ЗОБВВПИ през всичките тези 50 години на носене и съхранение
на огнестрелни оръжия, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че Т. е
пенсионер, а размера на санкцията би го затруднил неимоверно при изплащането и.
Мотивите за нарушението също следва да се тълкуват в полза на жалбоподателя-
въпреки, че същото е на формално извършване преместването на оръжията е било с
цел упражняване на непосредствен контрол и охрана, тъй като жалбоподателя не
живее на посочения в разрешителното за постоянен адрес в гр.С.. Налице са били
всички предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
и като не я е приложил, наказващият орган е издал наказателното постановление в
противоречие със закона. Преценката за "маловажност на случая" подлежи
и на съдебен контрол и настоящата инстанция счита, че действително в случая
нарушението е с ниска обществена опасност и представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Като не е приложил тази разпоредба, административно-наказващият орган е нарушил
материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление.
По изложените съображения съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл. 63 и сл. от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 313р-14111/
15.11.2019г. на Началника на отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР-Перник, с което П.Б.Т. с ЕГН: ********** е
наказан на основание чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ с наказание глоба в размер на 500 лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд Перник в 14 дневен срок от съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: