РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Благоевград, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря М. Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело №
20241210102908 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Г. Д. Д., ЕГН:
********** с постоянен адрес: гр. Б* ул. „С* чрез адв. М. Н* М* от Адвокатска колегия –
Благоевград срещу ДП „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК: *. със седалище и
адрес на управление: гр. С* район С*, ул. „К*, представлявано от изпълнителния директор Г.
М*.
Ищецът твърди, че на 07.01.2022г. в гр. София е сключил трудов договор №
166/07.01.2022г. с Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“
(ДПУСЯ) с ЕИК **, представлявано от инж. Ц* в качеството му на Изпълнителен директор
и Т* - главен счетоводител като Работодател. Трудовият договор е сключен на основание чл.
67, aл. 1. т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда за неопределен срок със срок на
изпитване 6 (шест) месеца в полза на работодателя, като ищецът постъпва на работа на
10.01.2022г. на длъжност Геодезист, така както е посочено в трудовия договор, като заедно с
подписания трудов договор получава и длъжностна характеристика, която е неразделна част
от същия. Като място на работа в трудовия договор е посочено гр. Б* ул. „П* където той
изпълнява трудовите си задължения, като твърди, че страните са подписали и допълнително
споразумение № 416/07.10.2022г. към трудов договор 166/ 07.01.2022г. във връзка с влезлия в
сила Общ Регламент (НС) 2016/679 за защита на личните данни. Твърди, че винаги е
изпълнявал точно, съвестно трудовите си функции, винаги били удовлетворени преките му
ръководители от неговата работа, получавал ДМС, срещу него никога не са образувани
дисциплинарни производства, съответно никога не са му налагани дисциплинарни
наказания не само при настоящия работодател, но и при предишните му работодатели. За
пълна изненада и учудване на 13.08.2024г. му е връчена покана на основание чл. 193, ал. 1 от
Кодекса на труда (Приложение № 5), в срок до 3 дни да предостави писмени обяснения във
връзка с нарушения на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на
възложената работа, нарушение съгласно чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ. Във връчената покана не е
конкретизирано по никакъв начин какви конкретни нарушения на трудовата дисциплина са
му вменени, кога и кои конкретни свои трудови задължения не е изпълнил, за да стартира
срещу него процедура по налагане на дисциплинарно наказание. В поканата за представяне
1
на писмени обяснения единствено е посочено, че трябва да обясни причините, поради които
е отказал да изпълнява своите служебни задължения за периода от 08.07.2024г. до
09.08.2024г., като по този начин се създавало впечатление, че изобщо не се е явявал на
работа и не е изпълнявал никои от своите служебни задължение в посочения период, което е
в пълно противоречие с действителната фактическа обстановка. Ищецът депозирал писмени
обяснения, но получава заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД
289/23.08.2024г., с която е дисциплинарно уволнен и задължен да освободи работното място
незабавно. Ищецът отказал да подпише заповедта, но видно от справка в информационната
система на Национална агенция по приходите с Персонален идентификационен код,
трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 26.08.2024г. на основание Код 48.
т.е. прекратяване по чл. 330, ал. 2, т. 6. т.е. работодателят е прекратил трудовия договор без
предизвестие, тъй като работникът/ служителят е дисциплинарно уволнен.
Излага подробно фактически и правни съображения за твърдяната неправилност и
незаконосъобразност на заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, предвид които моли съда да постанови решение, с което да признае за
незаконно и да отмени на основание чл. 344, ал. 1. т. 1 от КТ уволнението му, извършено със
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД 289/23.08.2024г. на Изпълнителния
директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, с която е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му
правоотношение; да бъде възстановен на заеманата от него длъжност „Геодезист“ в ТП
Благоевград на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“; да осъди
ответника да заплати на ищеца парично обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за периода, за който е без работа, считано от датата на която
е прекратено трудовото му правоотношение, но не повече от 6 месеца, в размер на 18 000 лв.
(осемнадесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня па
завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на претендираната сума; на
основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ да бъде поправено основанието за уволнение, вписано в
трудовата книжка му или в други документи; да осъди ответника да заплати на ищеца
парично обезщетение в размер на 3000, 00 лв. (три хиляди лева), представляващи
неполучено ДМС за периода от оставане без работа до произнасяне на настоящата съдебна
инстанция, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на завеждане на
настоящия иск до окончателното изплащане на претендираната сума; да осъди ответника да
заплати на ищеца парично обезщетение в размер на 1 516, 00 лв. (хиляда петстотин и
шестнадесет лева), представляващо неизплатено обезщетение за неизползван отпуск, ведно
със законната лихва върху тази сума. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК, по делото е постъпил
писмен отговор от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове по подробно изложени в отговора съображения.
Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят на ответника сторените в
производството разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от трудов договор с № 166/07.01.2022 г. между страните в процеса е
възникнало трудово правоотношение на посочената дата за неопределен срок със срок на
изпитване 6 (шест) месеца в полза на работодателя, като ищецът е заел длъжност
„геодезист“.
С покана № ДОК 162(4)/12.08.2024 г. ответникът е поискал от ищеца на основание
чл. 193, ал. 1 КТ по повод извършено от него дисциплинарно нарушение, изразяващо се в
неизпълнение на възложената работа, нарушение съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3
от КТ - да посочи поради какви причини е отказал да изпълнява своите служебни
2
задължения за периода от 08.07.2024 - 09.08.2024 г., за които обяснения му е даден срок до 3
дни.
Ищецът е депозирал отговор на покана № ДОК-162(4)/12.08.2024 г. в дадения му
срок, в който отговор сочи следното: до момента е представил 2 пъти обосновка в писмен
вид относно представяните му графици за командировка и възлаганите задачи, които
обосновки са изпратени по официалната електронна поща на ДПУСИ до ръководителя на
ТП 4 - инж. Х*зам. изп. д-р инж. В* Х. и изп. д-р Г. М* и в приложените текстове ясно и
точно са посочени причините и съображенията за отказ на измерване не на КИС в посочения
период – неподходящи метереологични условия; голяма част от язовирите, посочени в
графиците са след ремонт от ДКК, не са въведени експлоатация, липсва проектна
документация - съответно програма за технически контрол, поради което поради което
изразявал желание да бъде организирана среща с ръководството за уточняване на начина,
метода, честотата на измерване, начин на обработи данни и др. технически въпроси, които се
определят точно в проектната документация и програмите за технически контрол, но
молбата му не била удоволетворена и такава среща така и не се състояла във времето,
въпреки уверението от прекия ръководител, че той настоява пред Ръководство. Бил написан
доклад от ищеца до вече бившия изп. директор инж. Ц*, който също не бил уважен и нямал
ответен отговор. Последния опит за среща от страна на ищеца бил именно на 01.08.2024 г. с
имейл до инж. В* Х., на който отново не получил нито отговор, нито телефонно обаждане.
Липсата на отговори и каквито и да е действия от страна на Ръководството по повод
неговите писмени обосновки за отказ на графиците, ищецът приел като знак за мълчаливо
съгласие. Отделно сочи, че при започване на работа в ДПУСЯ обема и обхвата на дейността,
които договорили на интервюто не се спазват от страна на работодателя. Първоначалните
параметри включвали измерване на КИС и други геодезически дейности на територията па
ТП Благоевград и „отскачане“ до ТП Враца и евентуално, ако се налижи до Пловдив. С
течение на времето бройката на язовири с КИС значително се увеличило във всички
поделения без да бъдат назначавани допълнително геодезисти. Условия на труд в постоянни
командировки пo 5 - 6 месеца в годината и обхват на дейността, включващ 4 териториални
поделения не отговарят на представените условия при постъпване на работа. По този повод
в края на 2022г. писал имейл до Ръководството, който също не бил уважен нито чрез отговор,
нито чрез телефонен разговор, което отново приел за мълчаливо съгласие. Графиците за
измерване на язовири в поделенията Благоевград, Враца и Пловдив до момента се изготвяли
от него и се съгласували с Ръководителите, за да бъдат предварително почистени стените и
да бъде осигурена възможност за прецизна нивелация и хоризонтални измервания.
Предадените графици за м. юли и м. август не са съгласувани и за тях не са пуснати доклади
от ръководителите на съответното поделение, а по време на предишния цикъл на мерене
през месец май от Ръководството била отказана командировка, базирана на предварителен
график и доклад с вх. № ДОК-102/29.03.2024г. от Ръководителя на ТП-Враца, а времето в
посочената седмица било подходящо, язовирите почистени и могло да бъдат измерени
посочените КИС-ове.
Със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД 289/23.08.2024 г. на
ищеца е наложено дисцисплинарно наказание „уволнение“ от ответника и е прекратено
ТПО, съществувало между тях по чл. 330, ал. 2, т. 6. т.е. без предизвестие.
Приети са по делото като писмени доказателства месечен график на Г. Д. Д. -
неразделна част от заповед за командировка № 404 от 25.06.2024 г., заповед №
480/29.07.2024 г., месечен график на Г. Д. Д. - неразделна част от заповед за командировка №
480 от 29.07.2024 г., доклад с вх. № ДК-179 от 23.05.2024 г., график на Г. Д. Д. за
командировки за периода 27.05.2024 г. - 31.05.2024 г. - неразделна част от Заповед за
командироване № 275/25.04.2024 г.,
Прието е копие на личното трудово досие на ищеца – от лист 106 до лист 157 по
3
делото, вътрешни правила за работната заплата, находящи се от лист 159 до лист 181 по
делото.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 31.01.2025г. съдът е допуснал
изменение на размерите на предявените от ищеца искове, а именно: искът за парично
обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, считано
от датата на която е прекратено трудовото му правоотношение, но не повече от 6 месеца да
се счита предявен в размер на 5 857, 12 лв. (пет хиляди и осемстотин петдесет и седем лева
и дванадесет стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума,считано от деня на
завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на претендираната сума; искът за
парично обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ
да се счита предявен в размер на 1 570, 52 лв. (хиляда петстотин и седемдесет лева и
петдесет и две стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на
настъпване на новите обстоятелства, а именно 28.10.2024г. (датата, на която е сключен
договора в новия работодател) до окончателното изплащане на тази сума; искът за парично
обезщетение неполучено ДМС за периода от месец юли 2024 година до края на периода на
оставане без работа да се счита предявен в размер на 4 326, 54 лв. (четири хиляди триста
двадесет и шест лева и петдесет и четири стотинки), представляващи ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от деня на завеждане на настоящия иск до окончателното
изплащане на претендираната сума; искът за парично обезщетение за неизползван отпуск да
се счита предявен в размер на 495, 11 лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и единадесет
стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума и прекратил производството по
гр.дело № 2908/2024г. за разликата над общата парична претенция от 12 249, 29 лева до
сумата от 22 516, 00 или за сумата от 10 266, 71 лева - сбор от сумите по предявените искове
за парично обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от
КТ; парично обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 2 от
КТ; парично обезщетение неполучено ДМС за периода от месец юли 2024 година до края на
периода на оставане без работа; парично обезщетение представляващо неизплатено
обезщетение за неизползван отпуск, така, както са описани, поради отказ от предявените
искове от ищеца за тези суми.
Прието е заключение на назначената съдебно – счетоводна и допълнителна
експертизи, изготвени от вещото лице С. Т., от които се установява, че размерът па
паричното обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 or КТ за периода за
който ищецът е бил без работа, а именно: от 26.08.2024г до 28.10.2024г вкл. е за 5 030, 10
лева. Размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 2 от КТ като разлика в заплатите за периода
от 28.10.2024г до изтичане на допустимия по КТ 6 - месечен срок, за който се дължи
обезщетение – от 29.10.2024г - 26.02.2025г. брутната работна заплата, която ищецът Г. Д. Д.
би получил от новия работодател – „Боро Таракол” ООД е в размер на 12 511, 81 лева, а
брутната работна заплата, която би получил от ответника би била в размер на 9 724, 86 лева.
Минималният размер на ДМС за постигнати резултати, което е изплащано от държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири” на Г. Д. Д. е за 1 907, 31 лева, средно
за 1 тримесечие през 2022г. Минималният размер на ДМС за периода от юли 2024г до
започване на работа на Д. на 29.10.2024г (а не на 28.10.2024г) е за 2 460, 15 лева. Размерът
на обезщетението по чл. 224 от КТ е за 495, 11 лева за 04 работни дни, по отделни години,
посочено в справка № 10 от експертизата. В проведеното по делото съдебно заседание на
28.01.2025г. вещото лице сочи, че е допусната техническа грешка - на лист 9 изречението
над справка 06 сумата от 2928, 56 лева следва да се чете сумата от 3 722, 47 лева. В
проведеното по делото открито съдебно заседание на 26.02.2025г. вещото лице Т. сочи, че е
допусната техническа грешка в допълнителната съдебно – счетоводна експертиза - датата не
трябва да е 29.12.2024 г., а трябва да е 29.10.2024 г.
Прието е заключение на назначената съдебно – техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. Д. Х., от което се установява, че геодезическите измервания се извършват
4
в приземния атмосферен слой, околната среда оказва значително влияние върху резултатите
от геодезическите измервания и тяхната точност. Атмосферните условия, включително
температура, налягане, влажност, вятър и слънчева активност, могат да променят както
механичните, така и оптичните и лазерните технологии и влияят на точността на
измерванията по следния начин: Температура: Термично разширяване на материалите:
Температурните промени водят до разширяване или свиване на материалите, които се
използват в измервателните уреди, като например стоманените ленти или кабелите;
Рефракция на светлината и лазерните лъчи: Температурните промени водят до промени в
плътността на въздуха, което пречупва светлината и лазерните лъчи, преминаващи през
различни слоеве на атмосферата. Това е особено важно при измервания с лазерни устройства
и тотални станции. Термични ефекти върху инструменти и маркери: Геодезическите
маркери, особено тези от метал или бетон, могат да изпитват термично разширяване, което
води до малки промени в местоположението им. Това е от значение при дългосрочно
наблюдение на деформации и измервания на позиции. Атмосферно налягане - при
измервания с лазерни уреди, въздухът служи като среда, през която се предава сигнала.
Промените в налягането водят до промени в плътността на въздуха, което влияе на
скоростта на сигнала. По този начин на големи разстояния (200 - 300 м.) могат да се натрупат
отклонения. Влажност на въздуха - повишената влажност води до промени в рефракцията на
светлината, което може да наруши точността на измерванията, извършвани с лазерни уреди.
Влажният въздух обикновено води до по-силна рефракция, която може да доведе до малки
отклонения в измерванията, особено при дълги разстояния. Атмосферните условия оказват
сериозно влияние върху геодезическите измервания и тяхната точност, тъй като те могат да
променят пътя на светлината, лазерните сигнали и радиовълните, да нарушат сателитните
сигнали или да повлияят на механичните инструменти. При неблагоприятните атмосферни
условия - високи температура, атмосферно налягане и влажност, не е възможно
извършването на високоточни, ъглово-дължинни и височинни измервания с достоверни
резултати. Съгласно изискванията, заложени в Инструкция за изследване на деформациите
на сгради и съоръжения чрез геодезически методи издадена от Комитет по архитектура и
благоустройство - Главно управление по геодезия, картография и кадастър през 1980 г.:
- Раздел 3.1 (Тригонометрични методи за определяне на хоризонтални
деформации), т. 7 ъглово-дължинните измервания при слънчево време се извършват рано
сутрин или привечер;
- Раздел 7.1 (Изисквания и особености при изследване на деформациите на
язовирни стени и други хидротехнически съоръжения), т. 10 при измерване на хоризонтални
ъгли не се разрешава измерване в неблагоприятно време - когато образът на сигнала в
зрителната тръба трепери, при силен вятър, намалена видимост и др. неблагоприятни
условия за измерване. Съгласно официалния месечен хидрометеорологичен бюлетин за
месец юли 2024 г., представен от „Национален институт по метеорология и хидрология“
(наличен на интернет страница https://bulletins.cfd.meteo.bg/bull/Buletin NIMH 202407.pdf)
най- високите максимални температури, измерени в станциите на НИМХ в населени места
са между 32 °С и 42 °С, в периода 14.07 - 18.07, като най-високата в гр. Сандански на 16.07 -
42.2 °С. Месецът се определя като сходен на месец юли от 2012 г. (най-топлият месец юли от
1930 г. насам). За процесният период 07.2024 г. постигане на високоточни, ъглово-дължинни
и височинни измервания и достоверни резултати, при съобразяване с атмосферните условия,
е възможно при извършване на преките геодезическите измервания рано сутрин, когато са
налице благоприятни условия. При липса на проектна документация, програма за
технически контрол и нулев цикъл на измерванията, е необходимо да се обходи обекта с цел
установяване на запазените изходни и контролни точки и репери, както и тяхното състояние
и стабилност. В случай на необходимост, се извършва възстановяване и/или изграждане на
нови точки на места, от които наблюдаваните точки (контролни) от обекта да се определят
бързо, лесно и с необходимата точност. Извършват се геодезически измервания при спазване
5
на указанията, представени в Инструкция за изследване на деформациите на сгради и
съоръжения чрез геодезически методи, което следва да се счита за нулев цикъл.
Хоризонтални и вертикални деформации могат да се определят при последващо измерване.
Предвид гореизложеното инженер - геодезист следва да се направи анализ на
съществуващата контролно-измервателна система (КИС). Според установеното се пристъпва
към нулево измерване или възстановяване на унищожените точки. В проведеното по делото
съдебно заседание на 18.03.2025г. вещото лице допълва, че в ранните часове на деня – да
бъдесветло и преди 10:30 – 11:00 часа, защото след това при топло време особено юли месец
не могат да се правят хубави измервания, ако се започне измерването рано сутринта и с
течение на времето температурите започнат да се покачват, измерването може да се
прекъсне за известно време и после пак да се продължи, но нивелачен ход не може да се
прекъсне ( нивелачен ход се прави в рамките на 30-40 минути). Другите ходове могат да се
прекъснат и да се направят в нормални часове, след като температурите са поспаднали и
времето е подходящо. Няма конкретна температура, на която да може или да не може да се
извършва измерване, а трябва да се видят техническите характеристики на инструмента. Ако
не стигне времето може да се направят вертикални и хоризонтални измервания в различни
дни, хубаво е измерванията да са в два последователни дни. Резултатът от измерването не би
следвало да се промени, ако измерването е на 2 последователни дни, тъй като времето е горе
- долу еднакво. Относно клиповете на диска, приложен към исковата молба, вещото лице
сочи, че на клип 1 се вижда, че има някаква мараня, но по - скоро се вижда, че има и силен
вятър, при мараня не е препоръчително да се правят измервания, на втория клип не се вижда
дали има мараня и вятър, защото много мърда камерата, докато е правен клипа.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите - Х* Г.ев Т* – бивш
ръководител на поделението на ДП в Благоевград, З* Г. Д* домакин в поделението на ДП в
Благоевград и М* Б*
От показанията на св. Т* се установява, че първоначално задачите на ищеца се
възлагали устно до един момент, в който отказвал да изпълнява тези задачи. В периода от
30.11.2023 г. – 30.03.2024 г. изпълнил само веднъж задачата, която му възложил св., когато
отишъл командировка март 2024 г., след това отказвал изпълнението, поради различни
причини - лоша метеорологичната обстановка, друг път - автомобилите не са подходящи.
Поради това със заповед за командировка придружена с график за изпълнение на
ежедневните дейности започнали да му възлагат задачите от месец май 2024 г., като тези
графици от части били съгласувани с него и изготвени от геодезиста на предприятието в
София. Ищецът отказвал да приеме връчената заповед, макар че били принудени да му ги
пращат по пощата с обратни разписки. Той отказвал задача за един месец напред, а
практиката при геодезически измервания на язовирни стени се съобразява с
метеорологичната обстановка и това, че тази метеорологичната обстановка се определя, като
се отиде на самия язовир и на самата язовирна стена се вижда дали обстановката е
благоприятна или не. От януари 2022 г. до края на ноември 2023 г. не е отказвал да отива да
извършва нужните замервания и тогава метеорологичната обстановка не била претекст.
Предвид това и след разисквания и включително и по негово настояване се променило
работното време през летния сезон, което започвало от 7 часа сутринта най - вече да улесни
геодезическите измервания, които се правят и за периода от 16.06. до 30.08 работното време
било до 15:30 часа с обедна почивка. Това е за летния период. Въпреки промяната на
работното време отново отказвал пак да ходи на място да измерва, с мотив неблагоприятна
метеорологична обстановка. По отношение на датите 08., 09., 15., 16., 17., 18., 19., 22., 23.,
24., 25., 29., 30., 31 юли 2024 и август 08., 09., 12., 13., 14., 15., 19., 20., 21., 22. 2024 г. -
възложени му били задачи за извършване на геодезически измервания на съответни язовири,
за които бил съставен график за всяка от тези дати и той трябвало с подсигурен автомобил и
екип да извърши измервания, но отказал под предлог, че са високи температурите. Към
днешна дата по – голямата част от измерванията, които били възложени на ищеца не са
6
направени от друг геодезист, тъй като няма назначен такъв след прекратяването на ТПО с
ищеца. Обработката на набраните данни при замерването става след като се свали
информацията от апаратурата се прави компютърна обработка, която трае до седмица, но
той казвал, че тези разчитания ги прави 2 - 3 месеца, поради което било безпредметно да се
представя измерването след един месец. В периодът, в който не са правени измервания,
ищецът бил на работното си място, но отказвал да отиде на съответния язовир, въпреки че
всичко било подсигурено. Грешката, която е възможно да се случи при измерването може да
се дължи на лоши метеорологични условия и на някаква грешка на оператора, но
инструментът я отчита тази грешка в момента на измерването и тогава наложително е да
повтори измерването на място. Практиката за измерването е ако се отчете грешка над
параметрите, които са допустими измерването се повтаря, ако обстановката не позволява да
се получи добър резултат се чака часове, ако не това измерване се прави в първия възможен
момент за измерване. Това може да се случи на следващия ден или когато е възможно.
Свидетелят Дашева сочи, че за юли и август месец 2024 г. ищецът отказал да бъде
командирован и да приеме графика, но идвал на работа в офиса и спазвал работното време,
както и лятното работно време.
Свидетелят М*Б* сочи, че за да се определят измервания за хоризонтални и
вертикални деформации, условията трябва да са подходящи – да няма мараня, дъжд, мъгли,
високи температури, които да пречат. Има 2 периода в годината, в които могат да се
извършват такива измервания - октомври, ноември; април, март и май месец. През летните и
зимните месеци такива измервания не могат да се правят, св., който е геодезист твърди, че
не извършва измервания в тези периоди от годината. Измерването, ако бъде прекъснато от
влошени метеорологични условия се бракува и се започва отначало. Ако липсва проектна
документация и програма за технически контрол, измерванията на КИС няма да носят
никаква тежест. Срокът за обработване на информацията, която е снета е строго специфичен
за всеки язовир и диапазонът се залага в проекта за всеки един язовир, след доклада за
измерванията. Измерването не става за часове. Хоризонталните деформации стават за един
ден, вертикалните деформации за един ден, ако има метереологична станция или има човек
на място може да се установи какво е времето там.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1; т. 2; т. 3 от КТ, вр. чл. 225 ал. 1; т. 4; чл. 224 от КТ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. Работодателят – ответник в
настоящото производство следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че
между страните е било налице валидно трудово правоотношение към момента на
прекратяването му; че извършеното уволнение е законосъобразно и основанията, на които е
било прекратено ТПО са били налице към момента на прекратяването.
Ищецът носи тежестта да докаже размера на претендираното обезщетение по чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, размера на обезщетението по чл. 224 КТ и на претендираното
ДМС.
В константната съдебна практика на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав,
последователно се приема, че при преценката на тежестта на нарушения следва да се вземат
предвид всички обстоятелства, имащи отношение към действията на служителя,
включително и характера на извършваната дейност, значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или с възможност да
настъпят неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към
конкретното неизпълнение. За тежестта на нарушението се съобразяват и последиците от
7
допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху
дейността на работодателя. Следва да се съобрази дали в нарушенията се проявява
устойчивост в неправомерното поведение на работника, като от значение са също липсата на
критичност към собственото поведение, системното пренебрегване на правилата и
повторяемостта на нарушенията. В този смисъл се приема, че за да съответства на най -
тежкото наказание, неизпълнението на задълженията на служителя следва да не е
епизодично или изолирано, като наличието на други санкционирани нарушения е
утежняващо обстоятелство при преценка на съразмерността по чл. 189, ал. 1 КТ (в тази
насока Решение по гр. д. № 410/2009 г. IV Г. О. на ВКС; Решение по гр. д. № 799/2009 г. на
III Г. О.. на ВКС; Решение № 36 от 03.04.2018 г. по гр. д. № 2546/2017 г. ІІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 411 от 31.05.2018 г. по гр. д. № 33/2018 г., ІІІ Г. О.
на ВКС, Решение № 132 от 02.11.2018 г. по гр. д. № 46/2018 г., ІІІ Г. О. на ВКС). Преценката
на работодателя за тежестта на нарушението подлежи на съдебен контрол. С чл. 190, ал. 2
КТ е прогласено задължението на работодател при налагане на наказанието да съобрази
критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Това становище ВКС се е поддържало и преди създаването
на разпоредбата през 2001г. – Решение № 1326 от 02.11.1999г. по гр.д. № 219/99г. ІІІ г.о.
Съдът преценява законността на уволнението в рамките на използваното от
работодателя основание за уволнение. При несъответствие между цифровата и текстова част
на заповедта за уволнение, приоритет има текстовата част. Неправилната квалификация,
дадена от работодателя в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение поради
дисциплинарно уволнение, не се отразява на законността на уволнението – Решение № 135
от 06.06.2012г. по гр.д. № 994/2011г. ІІІ г.о. ВКС. Дори и при издадени от работодателя две
заповеди при налагане на дисциплинарно уволнение /заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение” и заповед, с която се прекратява трудовото правоотношение поради
същото дисциплинарно уволнение/, следва да се възприемат като един акт на работодателя,
с който трудовото правоотношение е прекратено поради дисциплинарно уволнение -
Решение № 135 от 06.06.2012г. по гр.д. № 994/2011г. ІІІ г.о. ВКС. При така изложеното,
оплакванията в исковата молба за неказоносъобразност на това основание на атакуваната
заповед за прекратяване на ТПО ( че в заповедта са посочени основание за прекратяване на
ТПО „уволнение“ и „чл. 330, ал. 2 КТ“, съществувало между страните, са неоснователни.
Видно от клаузите на ангажираните трудов договор и допълнителни споразумения
към него и длъжностна характеристика на заеманата от ищеца длъжност при ответника,
мястото на работа на ищеца е в гр. Благоевград, но в преките му задължения съгласно
длъжностната му характеристика се включва осъществяване на непрекъснати наблюдения на
техническото и експлоатационното състояние на язовирите и обработка на данните от
контролно-измервателните системи (КИС).
Заповедите за командироване, които ищецът е отказал да изпълнява №
404/25.06.2024г. и 480/29.07.2024г. са издадени на основание чл. 121 вр. чл. 215 КТ и чл. 8 от
Наредбата за командироване в страната. Командироването е едностранна промяна на
мястото на работа на работника или служителя, без да се променя характерът на работата.
Въпросът относно наличието на нужди на предприятието, които да налагат служителят да
бъде командирован извън мястото на постоянната му работа е такъв по целесъобразност и е
предоставен на преценката на работодателя, която не подлежи на оспорване от служителя,
както и на контрол за законосъобразност. Посочените от ищеца в писмените му обяснения
причини в процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, поддържани
в хода на производството – неподходящи метереологични условия в летните месеци за
извършване на КИС, съдът не намира за основателна причина за отказ да изпълнява
заповедта за командироване, която е законосъобразна. Още повече, че от събраните по
делото доказателства (заключение на назначената съдебно – техническа експертиза, гласни
доказателства) се установява, че КИС могат да се правят в ранните часове през летния
период, могат да се правят в два последователни дни ако се наложи прекъсване, поради
8
неподходящи метереологични условия и предположението, че ще бъдат неподходящи
метереологични условия през лятото без да се отиде на място и да се установи дали това е
така в конкретните дни на командироването, съдът не приема за обективна пречка
работникът да изпълни заповедта на работодателя. Отделно от това командироващият орган
е този, който определя по какъв начин и с какви средства ще се осъществява изпълнението
на заповедта за командироване. Съдът не намира за основателни причините, изложени в
исковата молба от ищеца за неизпълнение - че по време на интервюто му за назначаване на
работа при ответника имал други уговорки по повод командироване извън Благоевград,
както и че писал становища и предложения по повод организацията на работа, на които
нямал отговор и приел за мълчаливо съгласие на работодателя несъгласието му за
командироване. Тези обстоятелства не са в преценка на работника при издадена
законосъобразна заповед за командироване, на която целесъобразността, както се посочи по
– горе не подлежи на оспорване от служителя, както и на контрол за законосъобразност. Не е
спорно между страните, че до 08.07.2024г. ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност, но същият е отказал да изпълнява командированите заповеди на
работодателя и след 08.07.2024г. до 31.07.2024г., както и дo 09.08.2024г., за който период
работодателят е спазил вмененото му задължение по чл. 193 от КТ като преди налагане на
наказанието е изискал писмени обяснения от ищеца, каквито са били предоставени. От
мотивите на атакуваната заповед за уволнение се достига до извод, че при налагане на
наказанието работодателят е взел предвид тежестта на извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника, съобразно
нормата на чл. 189, ал. 1 от КТ. В хода на процеса се доказа, че по искане на ищеца е
променено работно време през лятото и то е от 07.00 до 15.30 часа. Доказа се и че в
предходните летни периоди, в които ищецът също е работил при ответника, не е отказвал да
извършва КИС - показанията на св. Тамахкяров. Тук по повод възражението на ищеца да
бъде разпитан св. Тамахкяров следва да се посочи, че съгласно практиката на всяко лице,
извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да
бъде свидетел. Съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното
право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да
прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото -
Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК. Съдът прави
фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност,
по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и
допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в
закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които щом са относими и
допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК. Към
момента на събиране на гласните доказателства разпитаният свидетел вече не работи при
ответника и не е заинтересован от изхода на делото, поради което съдът кредитира
показанията му.
В константната съдебна практика на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав,
последователно се приема, че при преценката на тежестта на нарушения следва да се вземат
предвид всички обстоятелства, имащи отношение към действията на служителя,
включително и характера на извършваната дейност, значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или с възможност да
настъпят неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към
конкретното неизпълнение. За тежестта на нарушението се съобразяват и последиците от
допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху
дейността на работодателя. Следва да се съобрази дали в нарушенията се проявява
устойчивост в неправомерното поведение на работника, като от значение са също липсата на
9
критичност към собственото поведение, системното пренебрегване на правилата и
повторяемостта на нарушенията. В този смисъл се приема, че за да съответства на най -
тежкото наказание, неизпълнението на задълженията на служителя следва да не е
епизодично или изолирано (Решение по гр. д. № 410/2009 г. IV Г. О. на ВКС; Решение по гр.
д. № 799/2009 г. на III Г. О.. на ВКС; Решение № 36 от 03.04.2018 г. по гр. д. № 2546/2017 г.
ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 411 от 31.05.2018 г. по гр. д. № 33/2018 г., ІІІ Г. О. на ВКС,
Решение № 132 от 02.11.2018 г. по гр. д. № 46/2018 г., ІІІ Г. О. на ВКС). От събраните по
делото доказателства съдът намира, че и последиците от допуснатото нарушение неминуемо
са повлияли върху дейността на работодателя, който е държавно предприятие и носи
отговорност за изправността на язовирните стени и други съоръжения и обекти, определени
със закон, съответно за живота и здравето на населението в тази връзка.
С оглед неоснователността на исковата претенция с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
то неоснователен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
работника на заеманата от него преди уволнението длъжност, както и останалите му искове
– за обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за
периода, за който е без работа, считано от датата на която е прекратено трудовото му
правоотношение, но не повече от 6 месеца, искът по 344, ал. 1, т. 4 от КТ; за обезщетение по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ лв.; искът за парично обезщетение
за неполучено ДМС за периода от оставане без работа до произнасяне на настоящата
съдебна инстанция, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на завеждане
на настоящия иск до окончателното изплащане на претендираната сума и искът за
обезщетение за неизползван отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума.
По разноските:
При този изход от спора разноски се следват на ответника за на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК на ответника се следват разноски в размер на 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение (определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП, вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ)
Ищецът е освободен от внасяне на дължимата държавна такса и разноски, на осн. чл.
83, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което при този изход на спора сторените разноски
за държавни такси остават за сметка на съда, на осн. чл. 83, ал. 3 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Д. Д., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Б*, ул.
„С* чрез адв. М. Н* от Адвокатска колегия – Благоевград срещу ДП „Управление и
стопанисване на язовири“, ЕИК: *със седалище и адрес на управление: гр. С*район С*, ул.
„К*, представлявано от изпълнителния директор Г. М* искове, както следва: 1. с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищеца,
извършено със заповед № РД 289/23.08.2024г. на основание чл. 188, т. 3 вр. чл. 187, ал. 1, т. 3
и 190, ал. 1, т. 7 вр. от КТ, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, издадена от Изпълнителния директор
Г. М*и неговата отмяна; 2. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
заеманата от ищеца длъжност „геодезист“ в ТП Благоевград на Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“; 3. за осъждане на ответника да заплати на ищеца
парично обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ,
считано от датата на която е прекратено трудовото му правоотношение, но не повече от 6
месеца в размер на 5 857, 12 лв. (пет хиляди и осемстотин петдесет и седем лева и
дванадесет стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на
завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на претендираната сума; 4. да
бъде поправено основанието за прекратяване на ТПО между страните, вписано в трудовата
10
книжка на ищеца; 5. за осъждане на ответника да заплати на ищеца парично обезщетение на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ в размер на 1 570, 52 лв.
(хиляда петстотин и седемдесет лева и петдесет и две стотинки), ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от деня на настъпване на новите обстоятелства, а именно
28.10.2024г. (датата, на която е сключен договора в новия работодател) до окончателното
изплащане на тази сума; 6. за осъждане на ответника да заплати на ищеца парично
обезщетение неполучено ДМС за периода от месец юли 2024 година до края на периода на
оставане без работа в размер на 4 326, 54 лв. (четири хиляди триста двадесет и шест лева и
петдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на
завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на претендираната сума; 7. за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неизползван отпуск в размер на
495, 11 лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и единадесет стотинки), ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Б*, ул. „С* да заплати на
ДП „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК: *. със седалище и адрес на управление:
гр. С* район С*, ул. „К* представлявано от изпълнителния директор Г. М* на основание чл.
78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ сумата в размер на 300, 00 лева разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград с въззивна жалба
в двуседмичен срок, считано от 01.04.2025г. на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11