Р Е Ш Е Н И Е

гр. *****, 02.06.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 20 състав, в публичното съдебно заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

                  

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

при участието на секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8833 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.

Ищцата О.Н.К. твърди в исковата си молба, че през 1991 г. тя и покойният й съпруг М. К. прехвърлили на сина си А. единствения си недвижим имот в гр. *****, ж.к. „Л.”, ул. „*********” (сега ул. „*********”), бл.**, ет. *, ап. ** с площ от 89.49 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, двор, Ч.И А.Т., двор, Д., В. и М. М., заедно със зимнично помещение, заедно с 2.85% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, чрез договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 8а, т. XXXXXX, д. 11302/1991 г., като си запазили доживотно право на ползване върху жилището. През 1995 г., когато починал съпругът й, А. и семейството му се настанили в жилището до завършване на строящата се тяхна къща в кв. Б.. Тъй като не живеели в разбирателство, ищцата се преместила временно във вилата на дъщеря си в с. Ч.. Това състояние обаче продължавало и до днес, след като къщата на сина й била построена и годна за обитаване. През 2010 г. претърпяла травма, която наложила лечение в Пирогов и след това рехабилитация. Ищцата отишла в жилището на сина си, но предвид настъпилите обтегнати отношения отново се преместила при дъщеря си, а след това на село. През есента на 2012 г. отново претърпяла увреждане и отново била приютена от дъщеря си. Сочи, че е пенсионер с пенсия от 227 лева, от няколко години е в тежко здравословно състояние и трудно се движи без придружител. Необходими са й допълнителни парични средства за лекарства, за терапия, за консумативи и храна. Твърди, че ако можела да упражнява правото си на ползване върху процесния апартамент, щяла да го отдаде под наем и да получи необходимите й средства. Твърди, че синът й А. не я подпомагал със средства, не я посещавал в болницата, а на село я посетил два-три пъти с екскурзионна цел. Поддържа, че има неотложна нужда от издръжка поради възрастта си, здравословното си състояние, невъзможност да се издържа от труд или имуществото си; ниския размер на пенсията си. Сочи, че прави искане за даване на такава издръжка от сина си с исковата молба .

Предвид изложеното О.К. иска да бъде отменено дарението на процесния имот поради недаване на издръжка от надарения.

Ответникът А.М.К. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Прави възражение за недопустимостта му, тъй като бил изтекъл едногодишния срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД – ищцата твърдяла, че е с влошено здравословно състояние от 2010 г., а предявила иск едва през 2013 г. Оспорва верността на твърденията на ищцата. Сочи, че е морски инженер и 2/3 от времето през годината работи далеч от България, поради което е в обективна невъзможност физически да посещава и да се грижи за майка си. Такива грижи обаче били полагани за нея от неговата съпруга. През 2010 г. всички разходи по лечението на ищцата били поети от неговата съпруга. След приключване на лечението пак тя и внука на ищеца закарали ищцата до с. Ч.. Ищецът твърди, че  е закупувал техника, фуражи за стопанството на майка си и е оказвал всякакво необходимо съдействие. От 2001 г. до 2007 г. ищецът я снабдявал със зърно, детелина и други фуражи за животните, които отглеждала. През 1999 г. прекарала инсулт и всички разноски по лечението й, както и грижите за нея били поети от семейството на ищеца. През 2006 г. ищецът поел стоматологично лечение на майка си и по няколко пъти седмично я карал до ***** . Купил й голям хладилник с фризер. Оспорва да е отказвано на майка му престой в процесния имот през 2012 г. Твърди, че по това време той бил на работа в чужбина, но неговото семейство й предложили да отиде при тях. Единствено поради намесата на сестра му ищцата отишла при нея. Твърди още, че О.К. никога не му е искала издръжка и въпреки това той й е помагал винаги, когато има нужда. Предоставил й пълномощно за продажба на съсобствен имот в с. Ч., като й предоставил и своя дял от цената.

Ответникът оспорва да е канен да дава издръжка и да е отказвал да дава такава. Сочи, че в исковата молба ищцата не сочи каква издръжка иска, като отмяна на дарението претендира под въздействие на сестра му, която се чувствала ощетена от дарението.

На 10.07.2014 г. ищцата е депозирала две свои писмени становища – в първото е уточнила че иска отмяна на договора за дарение по отношение на целия имот. Уточнила е, че доходите й са в размер на около 300 лева от пенсия. Относно притежаваното от нея недвижимо имущество е препратила към подписаната от нея декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, според която не притежава недвижимо имущество. Посочила е още, че месечно се нуждае от около 140 лева за предписани й лекарства; около 250-280 лева за храна; за консумитиви и битови нужди – 150 лева, а в зимния сезон – 250 лева и разходи за придружаващи лица – 300 лева месечно.

Във второто си становище от 10.07.2014 г., приложено към първото, ищцата е изложила фактически твърдения във връзка с отговора на исковата молба. В него признава, че синът й А. я е посещавал през лятото на 2013 г. три пъти, но според нея – само за да я убеди да оттегли исковата молба. Идвал с празни ръце, третото посещение било на рождения й ден, след което той заминал в странство. Твърди още, че лично взела решение за разваляне на дарението и то още през 1995 г., когато имала голям конфликт със сина си. Ощетени от дарението били както дъщеря й, така и втория й син. Признава, че иска да си върне жилището. Сочи, че знае, че синът й през 2/3 от годината е в странство, но твърди, че и през останалата част от годината не я посещава. Снаха й пък само я търсела по телефона, но не ходела да я вижда. Признава още, че снаха й е направила сравнително дребни разходи по лечението й през 2010 г., като памперси, обезболяващи и др., както й че я посещавала в болницата, но твърди, че основния разход направила дъщеря й и дъщеря й и втория й син се грижели за стопанството през това време. Признава и че след изписването й отишла при снаха си, но след известно време последната се оплакала на дъщеря си, че не може да спи от нея и ще получи инфаркт, поради което дъщерята на ищцата дошла от село, за да се научи да поставя инжекции на майка си, а на другия ден снахата и внукът на ищцата я закарали в с. Ч.. По-нататъшното й лечение продължило при дъщеря й, която я водела и на контролни прегледи. Ищцата признава, че ответникът платил за закупуване на хладилника й, но сочи, че 50% от сумата платил другият й син. Ответникът й купил и пералня, н оостаналата битова техника била закупена от дъщеря й (2 отоплителни печки, готварска печка, бойлер, голям телевизор). Признава и че А. неколкократно й доставял жито за животните, но сочи, че в замяна на това получавал чисто месо, сирене и плодове. За събиране на сеното й помагали другите й деца. Признава  и, че снаха й се грижела за нея около 10 дни, когато получила инсулт. Признава и че била подпомогната от ответника за стоматологично лечение, но разходите били поделени между него и сестра му. Ищцата сочи още, че след като се разболяла през октомври 2012 г. и се обадила на снаха си, че вероятно ще се наложи да остане при нея, последната веднага преместила своя гостенка от Варна в къщата в с. Б., но заявила, че не може да се грижи за свекърва си, защото ходела на работа и имала болна приятелка. Това наложило да остане при дъщеря си, но ежедневното пътуване от нейното жилище в К. до лекари в Л. било много мъчително. Ищцата твърди, че се нуждаела тогава не само от хотелско настаняване и супа, а от ходене по кабинети и ежедневни грижи. Признава, че не е имала нужда от издръжка, тъй като получавала морална и материална подкрепа от другите си две деца. Липсата на ключ от апартамента у нея, който имала право да ползва до края на живота си сочела като грубо нарушаване на това нейно право.

В свое писмено изявление от 09.06.2014 г. ответникът отново и изрично е посочил, че желае и е готов да дава издръжка на своята майка, като сочи, че още на 30.07.2013 г. я посетил и изразил готовност да й предостави издръжка във вид и размер, от който има нужда в присъствието на П.П.. Тя обаче му казала, че единствено желае да си върне жилището, тъй като дъщеря й В. недоволства от дарението и не иска да конкретизира вид и размер на издръжка. Твърди повторно, че предявеният срещу него иск е в резултат единствено на недоволството на сестра му, а не на изострени отношения между него и майка му или отказа му да й дава издръжка.

В първото открито съдебно заседание ответникът отново е заявил изрично желанието си да дава издръжка, но е оспорил посочените от ищцата размери в писмено становище от 10.07.2014 г. Заявил е, че няма доказателства за нужди от издръжка над определението от НОИ. Приканил е ищцата да посочи банкова сметка, ***а.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт № 8а, т. ХХХХХХ, дело № 11302/1991 г. О.Н.К. и М. Г. К. са дарили на сина си А.М.К. следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 29 в гр. *****, ж.к. „Л.”, ул. „*********” (сега ул. „*********”), бл. 65, ет. 3, с площ от 89.49 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, двор, Ч.И А.Т., двор, Д., В. и М. М., заедно със зимнично помещение, заедно с 2.85% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. Дарителите са си запазили правото на ползване върху целия апартамент до края на живота на всеки от тях.

Представено е удостоверение за наследниците на М. Г. К., издадено на 22.10.2007 г. от СО, район Л., от което е видно, че същият е починал на 30.05.1995 г.  и след смъртта си е оставил като наследници своята съпруга О.К. и децата си А.К., В. К. и В. В..

Видно от Епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ищцата е постъпила там на 12.07.2010 г. и е изписана на 19.07.2010 г. с диагноза „Фрактура петрохантерика феморис син“. Направена й е операция за репозиция на лява бедрена кост с последваща метална остеосинтеза.

Според Епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ищцата е постъпила там отново 06.10.2012 г. и е изписана на 12.10.2012 г. с диагноза Фрактура корпорис вертебре Л2-Л3 инв. В анамнезата е посочено, че на 30.09.2012 г. паднала вкъщи  и от тогава се оплаква от болки в лумбалната област и корема. Лекувана при постелен режим с обезболяващи и други медикаменти.

По делото е представено удостоверение от кметския наместник на с. Ч., че О.Н.К., жител ***, живее постоянно на територията на с. Ч. от края на 1995 г. Представено е и второ такова от декември 2014 г., в което кметският наместник е посочил, че О.К. живее съвсем сама в с. Ч. при крайно непригодни условия, 3-4 пъти месечно е посещавана от дъщеря й и зет й, които й осигуряват храна, пенсия, лекарства и др. и остават при нея, когато се влоши здравословното й състояние или я вземат в гр. *****.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 10, т. ІІІ, дело № 569/15.04.2008 г. О.Н.К., действаща лично и като пълномощник на две от децата си (В. и А.) е продала на В. В. идеалните части от собствеността на тримата продавачи в поземлен имот, находящ се в с. Ч., заедно с изградената в имота масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 51 кв.м. и жилищна сграда със застроена площ от 32 кв.м. за сумата от 2 500 лева.

По делото е представена писмена „Справка по лице“ по партидата на О.Н.К. в Службата по вписвания, гр. К., която, макар да е представена не като официален документ, а като разпечатка от електронния сайт www.icadastre.bg, не е оспорена от ищцата нито като автентичност, нито като съдържание. Видно от тази справка, освен посочената по-горе сделка, в имотния регистър са вписани и други такива: На 07.10.2010 г. ищцата е дарила на В. М. В. поземлен имот пл. № 101.162 с площ 0.755 дка в с. Ч., м. Краище, който имот ищцата е купила през предходната година.

На 09.12.2009 г. в Службата по вписвания е вписан констативен нотариален акт, с който на О.К. е призната собствеността като съсобственик с други физически лица, върху няколко поземлени имота в с. Ч., а именно: поземлен имот пл. № 101.144 с площ от 0.610 дка; поземлен имот пл. № 101.155 с площ от 0.493 дка; поземлен имот пл. № 101.246 с площ от 0.097 дка; поземлен имот пл. № 101.224 с площ от 7.358 дка; поземлен имот пл. № 101.158 с площ от 1.714 дка; поземлен имот пл. № 101.247 с площ от 1.294 дка; поземлен имот пл. № 101.249 с площ от 1.673 дка и поземлен имот пл. № 1010245 с площ от 3.644 дка.

На 08.12.2011 г. ищцата е продала заедно с други свои съсобственици, част от посочените недвижими имоти - поземлен имот пл. № 101.155 с площ 0.493 дка,поземлен имот пл. № 101.246 с площ от 0.997 дка и поземлен имот пл. № 101.247 с площ от 1.294 дка, в с. Ч., м. Краище, на купувача Нажа Муса Гази.

По делото са разпитани двама свидетели С.Н.П., П.П. Димитров.

Свидетелката С.П. е посочила, че познава О.К., работили заедно в Техникум по текстил, били колеги, а след това станали съседи в село Ч., О. споделяла с нея. Тя живеела в къщата на дъщеря си. Свидетелката живее в селото от 1979 г., а О. - от около 20 г. Синът й от Варна се преместил със семейството си в апартамента в Л., защото започнал да строи къща в с. Б. и останал там докато построи къщата си в с. Б.. О. отначало била там (в апартамента), но после предпочела да е в къщата на дъщеря си в селото. Там и въздуха бил и по-чист. Преди няколко години О. счупила кракът си, направили й операция, с пирони. Дъщеря й се грижела за нея. По-миналата година получила и друга травма и не можела да се самообслужва, дъщеря й я гледала в *****. Сега отново била на село. Дъщеря й и зет били при нея постоянно. Свидетелката знае, че О. има и по-голям син В., който също помага на дъщеря й в помощта. Тя има и друг син А., който свидителката познава но не го виждала да идва там.

Според свидетелката О. не е добре физически. Особено от около 2013 г. тя е много грохнала, прегърбена, с патерици, зле е със слуха, очите й са оперирани, има хипертония, сърдечни проблеми и други заболявания. Страда от това, че не може да си влезе в жилището, даже няма ключ от жилището си, но не знае да е искала ключ и такъв да й е отказван. Когато по-рано ходела на лекар, там си престоявала. След като вече няма ключ, изнесли и мебелите, дрехите. Един ден О. казала на свидетелката, че В. я е закарала при лекаря и след това искала да я заведе до вратата, поне да си види вратата, но дъщеря й не я е завела, за да не я притеснява. Според Свидетелката О. едвам си покрива разходите, с малка пенсия е, купува много лекарства и дъщеря й и помага финансово. С.П. сочи, че на село има нормални разходи по размер, до 30 лв., за ток около 20 лева, за вода около 10 лева. През зимата свидетелката не ходи там.

Свидетелят П.Д. е заявил, че познава А.К. от 1971 г. и оттогава са все заедно. До село Ч. ходили 7 – 8 пъти заедно за период от около десетина години. Майка му гледала животни там. А. го молел да отиде до селото да му свърше нещо, тъй като той е извън България. Миналата година за рождения ден на леля О. отишли, но вече били възникнали разправиите им. Въпреки всичко тя ги посрещнала добре. А. я попитал какъв е проблемът, за какво иска да го съди и тя му обяснила, че брат му и сестра му постоянно я обвинявали, че на тях нищо не е давала, само на него му е дала. Той и предложил пари, ако и потрябват, но тя каза, че й трябва апартаментът, не пари. Искала някой да я гледа. Той й казал да отде в ***** да живее, но тя отказала. Свидетелят не знае А. или съпругата му да са отказали да я приемат в апартамента и сочи, че когато О. била със счупен крак преди 3-4 години, В., съпругата на А., ходела и до селото, и тука (в *****) я гледала.

По делото  е представено Разпореждане № **********/.01.07.2014 г. на НОИ, според което пенсията на О.К. става 320.11 лева.

Изслушано е заключене на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Б.Б., което страните не са оспорили, а съдът възприема като компетентно дадено и обосновано. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и личен преглед на ищцата, извършен на 19.03.2015 г., д-р Б. е заключил, че ищцата, която е на 89 г., боледува от „Исхемична болест на сърцето. Предсърдно мъждене на сърцето. Артериална хипертония на сърцето от 2 степен. Старческа катаракта. Състояние след фрактура на лява бедрена кост и на 2-ри и 3-ти поясни прешлени. Двустранна гонартроза.“. Пояснил е, че тези заболявания имат дегенеративен характер и са хронични по вида си. Фрактрите са причинени от травма, която е наложила оперативно лечение. При извършения личен преглед д-р Б. е установил, че ищцата се намира в увредено общо състояние, с видим задух, компенсирана сърдечна дейност, забавено движение. Придвижва се прегърбена с една патерица с накуцваща походка на ляво. Счупената бедрена кост е зарастнала окончателно, но металната остеосинтеза не е вадена. Счупените прешлени са останали трайно скосени в предна посока, което поражда периодични болки при ищцата при преумора. В рецептурната книжка на ищцата, прегледана от вещото лице са вписани следните лекарства, предписани й за употреба: Дигоксин, Беталок Зок, Фурантрил, Диронорм, Кавинтон, Аспирин протект, Лутеин, Виногин и витамини. Дал е мнение, че ползването на физиотерапевтични процедури от ищцата би било много полезно за увредите на костно-двигателния апарат, които има, като е посочил, че тя може да ползва такова лечение по клинична пътека два пъти в годината, при което ще бъде длъжна да заплаща само потребителска такса. Посочил е още, че предвид установеното състояние – бавна походка, бавно придвижване с патерица и прегърбена, видимо накуцваща походка, невъзможност да кляка и затруднения при изкачване на стълби, както и предвид напредналата възраст на ищцата, същата се нуждае от придружител за ежедневните си дейности, като в зависимост от обема грижи разходите за придружител варирят между 350 лева и 500 лева. Пояснил е, че ищцата следва да се храни диетично, като предвид заболяванията й, за нея е подходяща Диета № 10, който включва ограничаване на някои храни и повишен прием на калций, магнезий, липотропни вещества, продукти с алкализиращо действие (зеленчуци, плодове, млечни). Изисква се хранене 5-6 пъти на ден. Дневната ставка на тази диета е около 5.50-5.60 лева на ден.

За определяне необходимите средства за издръжка на ищцата по делото е изслушано и заключение на СИЕ, изготвено от вещото лице Е. М. – Й. въз основа документите по делото, данните от заключението на СМЕ, собствени проучвания и изчисления. Вещото лице Й. е посетила ищцата и в дома й в с. Ч., където е установила, че О.К. живее на първия етаж, хигиената е лоша, но тя влиза с калните си обувки ***ътре, отглежда и яренце в стаята при себе си. Дрехите й били мръсни и изпокъсани. Нямало баня, само мивка в стаята. Имало направени някои улеснения за придвижването й, както и поставени пръчки навсякъде, за да ги полза за опора. Според вещото лице, ищцата успявала добре да се придвижва вкъщата и около нея. Вещото лице сочи, че се е срещала с ищцата и в Пирогов, където тя била заедно с дъщеря си, като била неузнаваема – била измита, чиста, облечена прилично.

Вещото лице Й. е изчислила, че за зимния сезон разходите на ищцата за ток, вода, телефон, диета 10, медикаменти и добавки, както и придружител са в общ размер на 840.50 лева, от които 500 лева за придружител, а през летния сезон – 800.50 лева, от които 500 лева за придружител.

Вещото лице Й. е посочила още, че пенсията на ищцата в размер на 320 лева може да покрие изцяло нейните нужди, с изключение нуждите й от придружител, както и част от нуждите за ток през зимата.

Отметникът  епредставил доказателства за банкова сметка в „Б. ДСК“ ЕАД, по която ежемесечно внася сумата от 150 лева, считано от януари 2015 г. и чрез съда е предоставил пълномощно за майка си да тегли неограничено суми от нея, като това пълномощно е получено от процесуалния представител на ищцата.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска.

        Искът е недопустим по отношение 1/2 ид. части от имота, предмет на договора за дарение, предвид следното: Ищцата е твърдяла в исковата молба, че тя и покойният й съпруг М. дарили единствения си жилищен имот на сина си А.. Следователно, имотът е бил нейна и на съпруга й собственост, вероятно в режим на СИО – липсват твърденя и доказателства за друго. Отмяна на дарението може да иска дарителят, както и неговите наследници до изтичане на 1-годишния срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД, ако дарителят е починал преди изтичането му. Това може да стане в посочения срок, но и само ако за починалия дарител вече е било възникнало потестативното право да иска отмяна на дарението. В случая дарителят М. К. е починал повече от година преди завеждане на исковата молба (на 30.05.1995 г.) и дори за него да е било налице основание за отмяна на дарението, то правото му да иска такава отмяна се е погасило, поради изтичане на преклузивният срок по чл. 227, ал.3, изречение второ от ЗЗД, поради което ищцата не може да го упражни, дори такова да е съществувало преди неговата смърт. Друг е въпросът, че ако това право можеше да бъде упражнено от наследниците, О.К. би могла сама да го упражни само по отношение наследената от нея част, а не цялото. В случая тя може да упражни правото за отмяна на дарението само на основание, възникнало до 1 година преди исковата молба и то само по отношение на нея самата. В исковата молба не се и твърди ищцата да упражнява друго, освен своето право да отмени договора. Предвид изложеното, предявяване на иск с правно основание чл. 227, ал.1, б."в" от ЗЗД за повече от 1/2 идеална част от имота, предмет на процесната дарствена сделка, е процесуално недопустимо. Производството по иска за ½ ид.ч. от дарения имот ще следва да бъде прекратено.

Настоящият състав намира, че е неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска на ищцата за другата ½ ид.ч. от имота, поради изтичане на срока по чл. 227, ал. 3 ЗЗД. Едногодишният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД започва да тече откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. Основание за отмяна на дарението в случая е направеното искане от дарителката О.К. за издръжка и отказ на надарения А.К.. В исковата молба се твърди, че искане за даване на издръжка е направено именно с исковата молба и едва след получаването й ответникът може да заяви дали отказва да дава издръжка, поради което няма как към датата на предявяването й да е изтекъл посочения едногодишен срок

            По основателността на иска за 1/2 ид.ч. от дарения имот, настоящият състав намира следното:

            Дарението е едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното. Срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно задължение за даване на издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Или, моралното задължение се превръща в правно тогава, когато дарителят изпадне в трайната нужда от издръжка, направи искане към надарения за заплащането на такава и последният откаже да дава издръжка. Тези условия следва да са налице кумулативно, като правото на дарителя да иска отмяна възниква, когато е налице обществено укоримо поведение от страна на дарения, което съставлява непризнателност и е във висока степен. Отмяната на дарението е санкция за неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към дарителя. В случай че нужда от издръжка не възникне или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция – така ТР №1/2013г. на ОСГК, ВКС.

Нуждата от издръжка следва да е трайна и да съществува към датата на исковата молба, но може и да възникне по-късно, като следва да бъде налице към момента на прекратяване на устните състезания. Покана за даване на издръжка следва да е била отправена в момент, предхождащ исковата молба, но дори такава да не е отправяна по-рано, самото изявление на ищеца, направено в исковата молба, че иска издръжка и че му е непосилно да си я осигури, като не е необходимо да сочи каква е конкретната сума, с която трябва да разполага месечно и колко не му достига. Тази съпоставка се прави от съда на базата на събраните доказателства. (такаРешение № 473 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263/2011 г., IV г. о., ГК)

Настоящият състав намира, че по настоящото дело не беше доказано безспорно ищцата О.К. да се нуждае от издръжка, която ищецът да е длъжен да й дава, последните съображения:

По делото се устанви, че предвид възрастта й – 89 години, дегенеративните заболявания на костно-двигателния апарат, приведената стойка и накуцваща походка, затрудненото придвижване с патерица, наличието на заболяване на сърдечно-съдовата система, явен задух, ищцата има ежемесечни разходи за множество лекарства, както и има нужда от придружител, особено при пътувания до лекари в гр. *****. В същото време се установи, че ищцата е вдовица и живее сама на село, поради което разходите за храна и консумативи следва да плаща сама, като разходите й за консумативи и медикаменти са в размер на 340.50 лева през зимата и 300.50 лева през лятото. Безспорно се установи нуждата от придружител най-вече при пътуване до и в гр. *****, както и помощ при някои ежедневни нейни дейности. Съдът приема обаче, че нужда от разходи за такъв се установяват до размер на 300 лева, тъй като самата тя е признала, че за това биха и трябвали около 300 лева месечно, поради което съдът не кредитира заключенито на СИО относно стойността на този разход в размер на 500 лева. Или средно месечно конкретните разходи на ищцата, от които се нуждае, са между 600 и 650 лева, в зависимост от сезона.

Установи се от друга страна, че доходът й от пенсия е в размер на 320 лева месечно, че притежава право на ползване върху целия апартамент, в който живее семейството на ответника, както и че има няколко поземлени имоти в землището на с. Ч.. Т.е., ищцата би могла да си набави сама известни средства от собственото си имущество, като продаде нивите си, както и като отдава под наем апартамента, върху който притежава право на ползване. По делото не се установи ищцата да е искала от сина си и неговото семейство да й предостави арпартамента, за да го отдаде тя под наем и това да и е било отказано.

В същото време се установи, че ищцата е дарила недвижим имот – земя и сграда в с. Ч., на своята дъщеря. Като надарена, тя също има моралното, а в посочения по-горе случай и правното задължение да издържа дарителката. Самата ищца признава, че дъщеря й се грижи за нея, купува й храна, лекарства, битова техника и я придружава при посещенията при лекари. Средства и грижи й предоставя и синът й В., по нейните собствени думи. Самата ищца признава, че ответникът също е участвал в закупуването на необходима й техника, осигуряване храна за отглежданите животни, закупуване на медикаменти докато била в болницата, както и че съпругата му проявявала известни грижи за нея, докато синът й работел в чужбина.

Или, макар нуждите на ищцата от минимум 600 лева месечно за издръжката й да са трайни, не бе доказано по делото, че към момента ищцата не разполага с тези средство от свои и други източници (точно обратното) и че има недосгиг на средства за издръжката й.

На следващо място, ищцата само признава, че покана за издръжка към своя син А. тя прави едва с исковата молба. Следователно, ирелевантни са твърденията на ищцата за неговата непризнателност и непредоставяне на издръжка за времето, преди депозиране на исковата молба. Както бе посочено по-горе, задължението на ответника да дава издръжка и да се грижи за ищцата, която е не само негова дарителка, но и негова майка, преди тя да му е поискала издръжка, е било само морално задължение и законът не свързва с неизпълнението му санкция чрез отмяна на направено дарение. Поведението на ответника е правно релевантно едва след депозирането на исковата молба. През цялото време на съдебното производство ответникът заявява  готовност да плаща издръжка, направил е искане майка му да посочи определен размер, от който се нуждае и сметка, по която да й превежда необходимите й пари. След като тя не стори това, ищецът е представил доказателства, че от януари 2015 г. захранва ежемесечно банкова сметка ***и пълномощно да тегли неограничено суми от тази сметка. Т.е., не е налице отказ на ответника да дава издръжка. И в писмените си бележки ответникът потвърждава желанието си да предоставя допълнителн осредства за наемане придружител на майка си.

Съдът намира още, че по делото се установи, не само, че ищцата няма нужда от издръжка, която сама или чрез други източници да не може да си осигури, но и че в действителност не някакава проявена непризнателност от страна на ответника е причина тя да поддържа предявения иск. Самата ищца е заявила в писмените си становища до съда, че причините да иска отмяна на дарението са морални и е взела решение да „развали“ дарението още през 1995 г.– чрез него тя ощетявала другите си две деца и имала проблеми с тях заради това дарение. За тези нейни подбуди свидетелства и свидетеля П.Д., който е чул след завеждане на делото как ответникът предлага на майка си да й предоставя средства, от каквито има нужда, но същата е заявила, че си иска апартамента, а не пари, както и че заради дарението има проблеми с другите си две деца. Тези факти и обстоятелства обаче са ирелевантни щом тя не се нуждае и не желае синът й А. да й заплаща издръжка, нито пък той отказва да дава такава като проява на непризнателност, която единствено непризнателност законът е скрепил със санкция. Предвид изложеното, искът е изцяло неоснователен в частта за 1/2 ид.ч. от недвижимия имот, предмет на процесния договор за дарение и следва да бъде отхвърлен.

По разноските: Предвид този изход от спора, на ищцата следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Макар обаче същият да  е сторил до момента разходи за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 500 лева, той не е правил искане за присъждане на разноски в нито един момент от производството, и предвид диспозитивното начало съдът не може служебно да му присъди разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на О.Н.К., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. З.М., предявен против А.М.К., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, за отмяна на договор за дарение на недижим имот от 17.09.1991 г, обективиран в нотариален акт № 8а, т. XXXXXX, д. № 11302/1991 г. на Ч.Б. – нотариус при Софийска нотариална служба при Втори районен съд, по отношение на ½ идеална част от дарения с него недвижим имот  - апартамент 29, находящ се в гр. *****, ж.к. „Л.”, ул. „*********” (сега ул. „*********”), бл. **, ет. **, с площ от 89.49 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, двор, Ч.И А.Т., двор, Д., В. и М. М., заедно със зимнично помещение, заедно с 2.85% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска на О.Н.К., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. З.М., предявен против А.М.К., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, за отмяна на договор за дарение на недижим имот от 17.09.1991 г, обективиран в нотариален акт № 8а, т. XXXXXX, д. № 11302/1991 г. на Ч.Б. – нотариус при Софийска нотариална служба при Втори районен съд, по отношение на ½ идеална част от дарения с него недвижим имот - апартамент 29, находящ се в гр. *****, ж.к. „Л.”, ул. „*********” (сега ул. „*********”), бл. **, ет. *, с площ от 89.49 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, двор, Ч.И А.Т., двор, Д., В. и М. М., заедно със зимнично помещение, заедно с 2.85% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

Решението подлежи на обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта, имаща характер на определение, с което производството частично е прекратено - в едноседмичен срок от връчването му.

                                                                                    СЪДИЯ: