№ 1
гр. Разград , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20203330101494 по описа за 2020 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Теленор България” ЕАД против против Д. К. А.,
с която са предявени обективно съединени искове за установяване, че ответникът дължи
сумата 619,63лв. за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, сума за
мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги. Иска и разноските по
делото. Твърди, че между страните сключени Договор за мобилни услуги: 1. Договор
№********* от 14.12.2017г., съгласно който предоставен мобилен телефон с номер
********** с уговорена стандартна месечна абонаментна така в размер на 20,99 с ДДС.
2. Договор №********* от 14.12.2017г. с предоставен мобилен телефонен номер
********** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 7,99лв. с
ДДС и мобилно устройство MyKi Kids Watch Pink. Ответникът не изпълнил
задълженията, начислени в 4 фактури издадени в периода м.април 2018г. - м.август
2018г. Фактура №**********/05.04.2018г. за периода 05/03/2018г.-04/04/2018г. в общ
размер на 409,99лв. с ДДС ползвани услуги, 21,45лв. текстови съобщения,
претендирана сума, след приспадане на надвнесено задължение за предходен период от
9,66лв. - 421,78лв. Фактура №**********/05.05.2018г. за отчетен период 05/04/2018г.-
04/05/2018г., включваща сумата 28,98лв. Фактура №**********/05.06.2018г. за отчетен
период 05/05/2018г. – 04/06/2018г. на стойност 28,98лв. След прекратяване на
договорите, по вина на потребителя поради изпадането в забава съгласно т.11 от
договорите, издадена фактура №**********/05/08/2018г. включваща задължение за
неустойка в общ размер на 139,89лв. Както, че посочените задължения са
индивидуализирани във фактури за отчетен период Размерът им на неустойката по
договор за мобилен номер ********** е 87,42лв., три стандартни месечни абонаментни
1
такси, а именно 19,98лв., ведно с добавена разлика в размер на 67,44лв. между
стандартна цена без отстъпка и преференциалната му цена при сключване на договора.
Размерът на неустойката за номер ********** е 52,47лв. – сбор от три стандартни
месечни абонамента по 17,49лв. всяка. По ч.гр. д. №736/2020г. на РРС издадена заповед
за изпълнение, като е постъпило възражение от длъжника.
Ответникът депозира отговор. Оспорва исковете по основание и размер, както
представените доказателства. В с.з. се явява лично и заявява, че признава дължимостта
на сумата. Както, че е сключила договор с ищеца, телефона дала на детето си, което от
номера изплащало есемеси.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: Между страните са сключени: Договор за мобилни услуги
Договор №********* от 14.12.2017г., съгласно който предоставен мобилен телефон с
номер ********** с уговорена стандартна месечна абонаментна така в размер на 20,99 с
ДДС. Договор №********* от 14.12.2017г. с предоставен мобилен телефонен номер
********** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 7,99лв. с
ДДС и мобилно устройство MyKi Kids Watch Pink, които в с.з. ответникът не оспорва.
Съгласно т.5 от всеки един от договорите за мобилни услуги се установява,
абонаментната програма чрез която е уговорено да се предоставят услугите , за първия
в размер на 20,99лв. на месец, за втория - 7,99лв. месечно, със срок до 14.12.2019г. и за
двата договора. Ищецът издал следните фактури: №**********/05.04.2018г. за периода
05/03/2018г.-04/04/2018г. в общ размер на 409,99лв. с ДДС ползвани услуги, 21,45лв.
текстови съобщения, претендирана сума, след приспадане на надвнесено задължение за
предходен период от 9,66лв. - 421,78лв. Фактура №**********/05.05.2018г. за отчетен
период 05/04/2018г. - 04/05/2018г., включваща сумата 28,98лв. Фактура
№**********/05.06.2018г. за отчетен период 05/05/2018г. - 04/06/2018г. на стойност
28,98лв. както и фактура №**********/05.08.2018г. включваща и задължение за
неустойка в размер на 139,89лв. Като в последните две фактури са посочени като
размер задълженията от предходен период съответно 460,42лв. , съответно 479,74лв.
съгласно чл.26 от ОУ на оператора заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, в случая на
50то число от текущия месец, която дата е известна на ответника. Съгласно чл.19б б. в/
от ОУ на оператора има право да прекрати едностранно договора, в случай, че
потребителят не е платил дължими суми след изтичане на срока за плащането им. На
06.07.2018г. на адреса на ответника е изпратена покана за доброволно плащане, като в
същата е посочено, че в противен случай договорът ще бъде прекратен. Доставена на
16.07.2018г. на адреса на ответника.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №736/2020 г. на РРС е издадена заповед за
изпълнение срещу ответника за претендираната сума.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от
2
ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено
възражение от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за сумата,
която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по делото са
сключени процесните договори - за предоставяне на мобилни услуги и договор за
лизинг. В договора е посочена цената, която се дължи месечно за ползване на услугата,
за какъв срок ще бъде предоставяна, предпочетен мобилен номер, абонаментна
програма и цена. Потребителят се задължава да заплаща стойността на услугите, не по-
късно от 18 дневен срок от датата на издаване на фактурата, заплащането се извършва
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като неполучаването им, не
освобождава от задължението за плащане. Претендираната от ищеца сума в общ размер
на 619,63лв., представлява дължими такси в размер на 479,74лв., неустойка за
предсрочно прекратяване от 72,45лв. и 67,44лв. неустойка устройство, за което е
издадена заповедта за изпълнение е фактурирана като задължение във фактура
№**********/05.08.2018г., включваща сумата 139,89лв. неустойки предсрочно
прекратяване на договори, сумата 479,74лв. задължения от предходен период с ДДС.
Като сумата за неустойка представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни
такси за номер ********** и ********** по т.11 от договорите за мобилни услуги,
поради прекратяването на договора, тъй като не са заплатени дължими суми по двата
договора, които не се оспорват и за което е било съобщено на ответника. Основанието
за това е чл.19б. /в от ОУ. Посочените издадени от ищеца фактури, ответникът не
оспорва в с.з., поради което съдът приема, че отразените стойности се признават.
Ответната страна е уведомена на 16.07.2018г., чрез изпратена и доставена на адреса
последна покана за доброволно плащане, видно от удостоверение от куриерска фирма
Тип Топ Куриер АД. Към него момент както и към подаването на заявлението по чл.410
ГПК, няма доказателства претендираната сума да е заплатена. Поради което намира, че
претенцията в общ размер на 619,63лв., сбор от дължимите суми по фактура
№**********/05.04.2018г., №**********/05.05.2018г.,
№**********/05.06.2018г.,съответно№**********/05.08.2018г. е основателна.
Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
настоящото производство разноски, които са за заплатена държавна такса от 25лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., поради което ответникът следва да
заплати сумата 385лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се
произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство по отношение на
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно отхвърлената и уважена част от иск. Поради което ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски по ч.гр.д. №736/2020г. на РРС в размер на
385лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. К. А., ЕГН**********, адрес
с.Р., общ.Разград, ул. ***********, че дължи на “Теленор България” ЕАД,
ЕИК130460283, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6, сумата
619,63лв. /шестотин и деветнадесет лева и шестдесет и три стотинки/ незаплатени сума
съгласно фактура №**********/05.04.2018г., фактура №**********/05.05.2018г., .,
№**********/05.06.2018г. и №**********/05.08.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 25.02.2020г., до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. К. А., ЕГН**********, адрес с.Р., общ.Разград, ул. ***********,
ДА ЗАПЛАТИ на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283, седалище гр.София,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6 сумата 385лв. /триста осемдесет и пет лева/
за направените по делото разноски, както и сумата 385лв./триста осемдесет и пет лева/
за разноски по ч.гр.д. №736/2020г. на РРС.
След влизане в сила, настоящото да се докладва по ч.гр.д. №736/2020г. по описа
на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4