Р Е Ш Е Н И Е
Номeр
VІ - 15 Година 2021, 24 март гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, шести въззивен граждански състав, на двадесет и пети февруари две
хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА
УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. МЛ.С. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
при секретаря Тодорка Стоянова разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 192/2021г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет
на въззивна проверка е решение № 260810/07.12.2020г., постановено от Районен
съд– Бургас по гр.д. № 2231/2020г. С това решение съдът е осъдил „Елит – БГ“
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.Б, община Б, ул.“*“
№ 73, представляван от управителя Б А Я да заплати на Н.И.М., ЕГН: ********** ***
сумата от 10 000 лева – частичен иск от вземане в размер на 50 000
лева за обезщетение за неимуществени вреди за изчезването на баща й И Н М на
16.03.2015г. в резултат на некачествено предоставяне на социална услуга при
престоя му в Дом за стари хора „Долче вита“
- гр.Българово, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
16.03.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото съдебни разноски в размер на 400 лева.
Подадена
е въззивна жалба от „Елит-БГ“ ЕООД против решение № 260810/07.10.2020г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 2231/2020г. Въззивното дружество въвежда оплакване,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Според
дружеството съдът неправилно е поставил в причинно-следствена връзка постъпването
на И М в дома за стари хора и изчезването му. Жалбоподателят анализира фактите
по делото и твърди, че съдът не е зачел доказателствата, които се съдържат в
приложената по делото прокурорска преписка. Дружеството – въззивник подчертава
факта, че бащата на ищцата е страдал от Алцхаймер, а домът, в който е настанен
е такъв за стари хора, а не лечебно заведение /хоспис/. Поради това, жалбоподателят
анализира правния режим на двата типа заведения – социално и лечебно и
приложимите за всяко едно от тях законови норми. Въззивникът иска от съда да
отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
иска. При условията на евентуалност, дружеството прави искане за намаляване на
присъденото обезщетение, което счита за несправедливо и необосновано завишено.
В
съдебно заседание „Елит – Бг” ЕООД се представлява от адвокат Тетрадова, която
поддържа основанията за отмяна на решението, въведени в жалбата и пледира за
уважаването й. В хипотезата на евентуалност поддържа искането за намаляване на
обезщетението. Претендира разноски.
Ответната
страна – Н.И.М. не представя писмен отговор. В съдебно заседание М. се явява
лично и с адвокат Мелконян, която пледира за отхвърляне на жалбата и за
присъждане на съдебни разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова
молба на Н.М. против „Елит – БГ” ЕООД. Предявен
е частичен осъдителен иск с правно основание чл.45, вр. чл.49 от Закона за
задълженията и договорите. Ищцата иска от съда да й присъди обезщетение в
размер на 10 000 лева, представляващо част от обезщетение в общ размер от 50 000
лева за претърпените от нея неимуществени вреди от изчезването на баща й Илия Николов
М в резултат на некачествено предоставени социални услуги и контрол при престоя
му в дома за стари хора „Долче Вита” – гр.Българово, ведно със законната лихва
върху главницата за периода от изчезването на баща й на 16.03.2015г. до
окончателното изплащане на обезщетението. В исковата молба М. твърди, че на
11.03.2015г. баща й е постъпил в Дом за стари хора /ДСХ/ „Долче Вита” –
гр.Българово. При настаняването му, той е страдал от деменция психоорганичен
синдром с възбуда и обърканост, което е съобщено на служителите в дома. На
15.03.2015г. ищцата посетила баща си и установила, че той е с непочистена
кървяща рана на главата, а лекарствата му са оставяни до чинията с храна и се е
очаквало той сам да ги приема. На 16.03.2015г. М. е уведомена от управителя на
дома, че баща й е избягал. До момента той е в неизвестност. Според ищцата,
причината за изчезването на баща й е заниженият контрол в дома, липсата на
надзор и занижените мерки за опазване на живота и здравето на обитателите му. Ищцата
се позовава на извършена проверка в дома за стари хора, която е констатирала
множество нарушения при предоставянето на социалните услуги. М. твърди, че
между нея и баща й е съществувала силна емоционална връзка, поради което е
понесла много зле изчезването му.
В отговора по чл.131 от ГПК ответното дружество
оспорва иска. Ответникът признава, че между него и бащата на ищцата е сключен
договор за настаняването на последния в дома, но отрича да е получил медицински
документи за състоянието му. Ответникът твърди, че М е бил агресивен към
другите обитатели на дома, поради което е ударен в главата. Посочва, че раната
му е била почистена и превързана, но той е махал превръзката си. Ответното
дружество въвежда твърдение, че е помолило близките на М да го вземат и да
прекратят договора, но сестрата на ищцата е отказала. Ответникът се позовава на
свидетел, според който М се е покатерил върху строително скеле в близост до
оградата на дома. Поради това, дружеството счита, че М е избягал. Ответникът
оспорва да е допуснал административни нарушения при доставката на социални
услуги и да не е положил дължимите грижи за М.
В хода на първоинстанционното производство са събрани
следните доказателства: договор № 125/11.03.2015г. за доставка на социални,
медицински и битови услуги; заповед № 1/11.03.2015г. на управителя на ДСХ
„Долче Вита” за настаняване на М; заповед № 136/16.03.2015г. на управителя на
ДСХ „Долче Вита” за изписване на М от дома след като е обявено изчезването му;
решение № 260056/17.08.2020г., постановено от РС – Бургас по гр.д. №
1862/2020г., с което е обявено безвестното отсъствие на М; уведомително писмо
от Инспектората към Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане
/АСП/ от 27.04.2015г., с което органът на изпълнителната власт уведомява
ищцата, че в ДСХ са допуснати нарушения на закона; доказателства, че
регистрацията на ДСХ е заличена към 28.10.2014г., поради неспазване на
изискването да се подаде годишен отчет за дейността на дружеството; констативен
протокол от 14.08.2015г. за резултатите от извършена комплексна проверка в ДСХ;
лично дело № 125 на Илия М, съдържащо още молба за ползване на социална услуга;
декларация от Мария М., че ще превежда дължимите суми на ДСХ и декларация за
обработване на личните данни. По делото са представени и приети Правилник за
устройството и дейността на ДСХ „Долче Вита” – гр.Българово, Правилник за
вътрешния ред в ДСХ и Дневен център „Долче Вита” – гр.Българово и материалите
по прокурорска преписка вх.№ 3386/2015г. Събрани са показанията на свидетелите
П И.М. – М и М И, сестра и братовчедка на ищцата, които установяват, че при
настаняването на М в ДСХ са предадени всички медицински документи, претърпените
от ищцата болки и страдания след изчезването на баща й и усилията й той да бъде
открит. По делото са разпитани свидетелите Н Н, Т Г и П Б, обитател и служители
в ДСХ „Долче Вита”, които установяват, че М не е имал желание да остане в дома,
но виновна за това била дъщеря му, че е уринирал пред камината и е проявявал
агресия. Свидетелите изразяват предположение, че М е избягал през оградата.
Районният съд е обсъдил описаните доказателства,
анализирал е приложимите разпоредби от Правилника за прилагане на Закона за
социалното подпомагане и е заключил, че ответникът не е изпълнил задължението
си да състави индивидуален план за необходимите дейности по задоволяване
потребностите на лицето, не е изпълнил и задълженията си по т.IV, А, 1 и 2, разписани в Правилника за устройството и
дейността на ДСХ и по индивидуалния договор № 125/11.03.2015г. да установи
здравословното състояние на М в момента на приемането му и да предостави
качествени социални услуги, с което е допуснал лицето да се изгуби. Съдът е
обсъдил всички въведени от страните факти и възражения и е дал отговор на всеки
един от тях. При определяне на размера на обезщетението, съдът е изхождал от
интензитета на страданието, което ищцата е претърпяла и от близката родствена и
емоционална връзка между нея и М.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна,
за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Предметният
обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК.
Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е
и е разбираемо.
Решението
е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и
при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение
№ 260810/07.12.2020г. е правилно в частта, в която съдът приема, че
некачественото изпълнение на социалните услуги от въззивното дружество е
допринесло за изчезването на Илия М и неправилно в частта на определеното
обезщетение. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Според чл.49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Според правната теория и
утвърдената съдебна практика отговорността по чл.49 от ЗЗД е акцесорна и има обезпечително-гаранционна
функция. Това е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и
бездействия и настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на
лицето, което е натоварено да изпълни възложената работа. Предпоставките за
деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД са кумулативни и са следните: 1.вреда,
причинена на пострадалия от лице, на което субектът по чл.49 от ЗЗД е възложил
работата; 2.вредите са причинени при или по повод изпълнението на работата;
3.вина на изпълнителя и 4.причинна връзка. В конкретния случай, районният съд
правилно е анализирал фактическия състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД и
фактите по делото и правилно е заключил, че са осъществени всички предпоставки
от фактическия състав на чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД. В тази част решението е
правилно. Изводите на съда са обстойни, аргументирани и правилно структурирани,
поради което настоящият съдебен състав ги споделя напълно и препраща към тях на
основание чл.272 от ГПК.
Възражението на въззивното дружество, че липсва причинно-следствена
връзка между вредоносното деяние и некачественото изпълнението на социалната
услуга, тъй като последното е само документално обосновано, е неоснователно. По
делото е безспорно установено, че към момента на настаняването в дома, М е
страдал от деменция при болестта на Алцхаймер, психоорганичен синдром с възбуда
и обърканост. Безспорно е установено също, че към този момент дружеството не е
изпълнило задължението си да изготви индивидуален план на потребителя, в
съответствие с потребностите и здравословното му състояние, който да съдържа
дейностите за задоволяване на потребностите му, в това число и здравните такива
– задължение, разписано в чл.16, ал.2 от ЗСП, чл.40г, ал.1, ал.2 и ал.3 от
ППЗСГ и т.IV, А, 1 и 2 от Правилника за устройството и дейността
на ДСХ. Жалбоподателят не е изпълнил и изискванията на чл.19 и чл.20 от
Правилника за устройството и дейността на ДСХ „Долче Вита” да изиска медицински
документи за здравословното състояние на М и да извърши задължителния медицински
преглед. Неизпълнението на тези изисквания е довело до занижено наблюдение и
контрол над М и е станало причина същият да се отклони от пространствените
предели на дома. Правилен и обоснован е изводът на районния съд, че липсата на медицински
документи за здравословното състояние на лицето е в резултат на неизпълненото
нормативно задължение на ответника да установи здравословното състояние на М и
дружеството не може да черпи права от неправомерното си поведение. Именно това
поведение е препятствало дружеството да изпълни точно задълженията си по
договора и да осигури редовен прием на лекарствата, назначени на М. Този извод
кореспондира и на факта, че лекарствата, които близките на М са оставили в
дома, са им върнати неразпечатани. В конкретния случай въззивното дружество
носи отговорност за бездействието на своите служители, тъй като тяхното
поведение поставя в опасност живота и здравето на обитателите на дома, особено
когато способността им да се грижат за себе си е ограничена. В този смисъл е
практиката на ЕСПЧ, Додов срещу България, no. 59548/00 §81, 17 април
2008. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че е налице
причинно-следствена връзка между вредоносния резултат и доставката на некачествени
социални услуги от дружеството – въззивник и отговорността на дружеството е
ангажирана законосъобразно.
Основателни са възраженията на въззивното дружество,
че съдът не е обсъдил всички доказателствата, които се съдържат в прокурорската
преписка и е завишил размера на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В конкретния случай районният
съд е определил обезщетение в размер на 10 000 лева, които са частична претенция
от общата такава в размер на 50 000 лева като е отчел претърпените от
ищцата негативни преживявания и емоционално страдание и близката й родствена
връзка с М. При определянето на обезщетението, обаче съдът не е съобразил фактите,
които са установени с показанията на свидетеля Недялков, а именно, че М не е
искал да бъде настанен в дома, плакал е и е казвал, че виновна за това е дъщеря
му. Действително, свидетелят не уточнява за коя от дъщерите му се отнася
коментара на М, но ясно подчертава, че М е страдал заради това, че е настанен в
дома, както и за своите „градина, вино и плодове”. В този смисъл са и
показанията на свидетелката Гина Колева пред органа на досъдебното производство
по прокурорска преписка № 3386/2015г., според които М е искал да си отиде. Съдът
не е отчел и факта, установен от управителя на ДСХ „Долче Вита” Стела Кьосева,
че същата е разговаряла със сестрата на М. и е настояла да прекратят договора
за социална услуга, тъй като баща й се нуждае от психиатрична помощ, но
последната е отказала под предтекст, че трябва да се спази срокът на
предизвестие. Тези факти мотивират настоящата инстанция да приеме, че справедливото
обезщетение за претърпените от Н.М. болки и страдания е в размер на 7 000
лева. В този смисъл е съдебната практика по аналогични казуси - определение № 826/24.07.2017г. на ВКС по гр.д.
№ 5224/2016, ГК, IV ГО, вр. с решение № 2895/11.04.2016 г., постановено
по гр.д. № 1669/2015 г. по описа на Софийския градски съд.
Предвид гореизложеното, жалбата на „Елит-БГ” ЕООД е
частично основателна и трябва да се уважи със следващата от това отмяна на
решението в частта, в която на Н.М. е присъдено обезщетение за неимуществени
вред в размер над 7 000 лева до претендираните при условията на частичен
иск вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, начиная от 16.03.2015г. до пълното й изплащане, ведно с присъдените
разноски в размер над 280 лева. На ответната страна в първоинстнационното
производство трябва да се присъдят разноски в размер на 255 лева, съответстващи
на отхвърлената част от иска.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски
от двете страни в процеса. Разноските на въззивната страна пред втората
инстанция са в размер на 200 лева, представляващи държавна такса. Разноските на
въззиваемата страна са в размер на 400 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение. Поради частичната отмяна на решението, разноските трябва да се
понесат от страните, както следва: разноски в размер на 60 лева в полза на
въззивното дружество и разноски в размер на 280 лева в полза на въззиваемата
страна. След прихващане на двете насрещни вземания, въззивното дружество трябва
да заплати на Н.М. съдебни разноски в размер на 220 лева за въззивната
инстанция.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 260810/07.12.2020г., постановено от Районен съд – Бургас
по гр.дело № 2231/2020г. в частта, в която „Елит-БГ” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление в гр.Българово, община Б, ул**” № 73, представлявано от
управителя Б А Я е осъдено да заплати
на Н.И.М., ЕГН: ********** *** сума в размер над 7 000 лева -
частичен иск от вземане в общ размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от изчезването на баща й И Н М на 16.03.2015г. в
резултат на некачествено предоставяне на социална услуга при престоя му в Дом
за стари хора „Долче вита“ - гр.Българово, ведно със законната лихва върху главницата над 7 000
лева за периода от 16.03.2015г. до окончателното изплащане на вземането и
присъдените разноски в размера над 280 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260810/07.12.2020г., постановено от Районен съд – Бургас
по гр.дело № 2231/2020г. в частта, в която „Елит-БГ” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление в гр.Българово, община Бургас, ул.„9-ти Септември” № 73,
представлявано от управителя Б А Я е
осъдено да заплати на Н.И.М.,
ЕГН: ********** *** сума в размер на 7 000 лева - частичен иск от вземане
в общ размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от изчезването на баща й Илия Николов М на 16.03.2015г. в резултат на
некачествено предоставяне на социална услуга при престоя му в Дом за стари хора
„Долче вита“ - гр.Българово, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 16.03.2015г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 280
лева.
ОСЪЖДА
Н.И.М., ЕГН: ********** *** да заплати на Елит-БГ” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление в гр.Българово, община Бургас, ул.„9-ти Септември” № 73,
представлявано от управителя Б А Я съдебни разноски за първата инстанция в
размер на 255 лева.
ОСЪЖДА
Елит-БГ” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр.Българово, община Бургас, ул.„9-ти Септември” № 73, представлявано от
управителя Б А Я да заплати на Н.И.М., ЕГН: ********** *** съдебни разноски за
въззивното производство в размер на 220 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: