Р
Е Ш Е Н И Е
№____
гр. Русе, 02.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Русе, V-ти граждански състав, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 2813 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.357 и сл. от КТ.
Ищцата М.И.И. твърди, че с допълнително
споразумение № 1665/25.06.2018 г. е преназначена от длъжност „касиер билетна
каса“, код по НКП 5230-0003, на длъжност „касиер счетоводство“, код по НКП
43112003. Със Заповед № 2322/07.05.2020 г. на Директора на Държавна опера-Русе
трудовото и правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, считано от 14.05.2020 г., поради обявен
престой в Държавна опера-Русе
със Заповед РД-07-31/09.03.2020 г., удължен със Заповеди РД-07-38/13.03.2020 г.
и РД-07-48/26.03.2020 г., до отмяна на извънредното положение и възстановяване
дейността на операта, същите
във връзка със Заповед на министъра на здравеопазването РД-01-117/08.03.2020
г., Решение на Народното събрание за обявяване на извънредно положение по повод
разпространението на COVID и Заповед на министъра на здравеопазването
РД-01-124/13.03.2020 г. за преустановяване провеждането на всякакви масови
мероприятия, в т.ч. и културни. В заповедта било посочено още, че служителят е
в престой от 18.03.2020 г. и към датата на издаване на предизвестието е бил в престой
повече от 15 работни дни.
Ищцата
счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че изложените в нея
мотиви са непълни и противоречиви и препятствали както правото й на защита,
така и съдебния контрол. На 13.04.2020 г. М.И. получила предизвестие за
прекратяване на трудовото й правоотношение след изтичане на 30-дневен срок,
считано от датата, следваща деня на получаването му, издадено на основание чл.
326 вр. чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. В същото било записано, че към 10.04.2020 г.
има 9 дни неизползван платен годишен отпуск, който на основание чл. 173а от КТ
й е разрешено да използва в срока на предизвестието. В Заповед №
РД-07-46/26.03.2020 г. на Директора на Държавна опера Русе длъжността „касиер -
счетоводител“ незаконосъобразно била изведена в т. 6 и по отношение на нея бил обявен престой от 18.03.2020 г. до
12.04.2020 г., а при евентуално ново удължаване - считано до отмяна на
извънредното положение и възстановяване дейността на операта. Съгласно
трудов договор и Заповед за прекратяване на ТПО, ищцата била категория помощен
административен персонал, който бил включен в т.5 от въпросната заповед и за
тях бил обявен престой 7 дни. Вместо
да се възползва от правомощията, дадени на работодателите в чл.7, ал.1 и ал.2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
ответникът злоупотребявал с право, като тенденциозно прехвърлил ищцата в друго
звено, извършвайки това не по императивните правила на КТ, а чрез Заповед №
РД-07-46/26.03.2020 г., което било незаконосъобразно. През периода на
извънредното положение администрацията на Държавна опера - Русе не е излизала в
престой, нито отдел „Финансово-стопански дейности“, в който била назначена
ищцата. М.И. била единственият съкратен служител от Държавна опера-Русе, което
било проява на лично отношение и злоупотреба с право от страна на работодателя.
Същият следвало да се съобрази с императивното правило на чл. 120в, ал. 2 от КТ
и да издаде заповед за недопускане на работниците и служителите до работните им
места. При стриктно тълкуване текста на Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на MЗ,
работодателят следвало да включи в заповедта само работещите в
художествено-творческите звена без администрацията, тъй като се забранявало
провеждането на културно-развлекателни мероприятия, не се спирала дейността на
администрацията. Със Заповед № РД-07-38/13.03.2020 г. директорът на Държавна
опера Русе преустановил всички планирани концерти, спектакли, репетиции и
художествено-творческа дейност, като обявил различен престой за различните
звена и предоставил платен годишен отпуск на служителите на основание
чл. 173, ал. 4 от КТ. Т.е., ищцата не е била в престой повече от 15 дни, тъй
като ползвала и платен годишен отпуск по чл. 173, ал. 4 от КТ. Нормата на чл.
120в от КТ е специална по отношение на тази по чл. 120 КТ и следва да бъде
приложена именно тя.
По
изложените съображения претендира да бъде постановено решение, с което за се
признае уволнението й за незаконно и същото да бъде отменено, като ищцата бъде
възстановена на предишната й работа. Претендира и присъждане на разноските по
делото.
Ответникът Държавна опера-Русе
оспорва основателността на предявените искове. Прави и възражение за изтекла
давност за тяхното предявяване, съгласно чл.358 КТ. Твърди, че трудовият й договор е прекратен законосъобразно, при
осъществяване фактическия състав на правното основание на чл.328, ал.1, т.4 от КТ.
Оспорва твърденията в ИМ за незаконосъобразност на прекратяването на трудовия
договор, както и направените тълкувания на КТ и ЗМДВИП. След обявяването на
извънредно положение в Р.България с Решение на НС от 13.03.2020 г. културните
институти били от първите правни субекти с преустановена дейност. В изпълнение
на наложените мерки в Държавна опера-Русе бил обявен престой първоначално до 13.04.2020 г., а със Заповеди №№
РД-07-38/13.03.2020 г. и РД-07-48/26.03.2020 г. срокът на престоя бил удължен
до 13.05.2020 г. или до отмяна на извънредното положение. За периода на престой
не се престирал труд от служителите, посочени в цитираните заповеди, включително и за
длъжността, заемана от ищцата. Извънредното положение довело до приемане на
правни норми, които регламентирали по нов начин обявяването на престой от
работодателите, промяна на мястото на работа - при надомна работа, както и в реда за
ползване на платените отпуски, които обаче
не били степенувани и не се прилагали в
някаква последователност. Те давали възможност в минимална степен работодателят
да разрешава ползване на платен отпуск, обявяване на надомна работа и обявяване на престой за
част от персонала или за отделни длъжности с едностранен акт. В ДО-Русе от
09.03.2020 г. били въвеждани ограничителни мерки в изпълнение на заповеди на
Министъра на здравеопазването и действащото законодателство, свързани както с
посещенията в сградите, така също и с организацията по полагане на труд. Част от персонала не
полагал труд поради невъзможност да изпълнява функциите си, съответно не
работел и голяма част от техническия и административния персонал. Основанието
за прекратяване на трудовия договор на ищцата било престой, продължил повече от
15 дни, като
работодателят следвало да установи фактическото състояние, при което ищцата не
изпълнявала трудовите си функции в поне минимално посочения от закона срок от
15 дни. В обжалваната заповед работодателят посочил актовете, с които била преустановена работата, както и периода на
престой за ищцата. Фактически дейността на ищцата не била изпълнявана от
18.03.2020 г. Със заповед РД-О7-46/26.03.2020 г. срокът на престой за служители на ДО-Русе и за
ищцата бил определен до 12.04.2020 г., а при ново удължаване на срока на извънредното положение - до неговата
отмяна. Към 10.04.2020 г., когато било издадено предизвестието по чл.326
от КТ, ищцата била в престой повече от 15 дни. Неотносими били и оплакванията, че през периода на
престой работникът бил в отпуск, разрешен му по реда на чл.173а от КТ.
Относимият факт бил преустановяване изпълнението на трудовите функции на
работника. Към момента на получаване на предизвестието били изтекли 19 работни
дни, а
към датата на прекратяване на трудовия договор на ищцата - 38 работни дни.
Ет озащо моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като на ответника се
присъдят разноските за производството.
Съдът, като взе предвид
наведените от ищцата фактически обстоятелства и формулираните петитуми,
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1
и т.2 от КТ.
След като съобрази представените по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното
допълнително споразумение № 1665/25.06.2018 г. към трудов договор №
133/21.07.2015 г., ищцата е преназначена в „Държавна опера Русе“ от длъжност
„Касиер, билетна каса“, код по НКП 5230-0003 на длъжност „Касиер счетоводство“,
код по НКП 43112003. Променя се основното й трудово възнаграждение от 600 лв.
на 800 лв., както и срокът на предизвестие от 90 на 30 дни.
На 13.04.2020 г. М.И. получава
Предизвестие № РД-07-52/10.04.2020 г. за прекратяване на трудовия й договор
след изтичане 30-дневният срок на предизвестието, на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, поради престой на служителя от
18.03.2020 г. повече от 15 дни към датата на предизвестието.
Със Заповед № 2322/07.05.2020 г.
на директора на Държавна опера Русе трудовият договор на ищцата е прекратен,
считано от 14.04.2020 г. на същото правно основание – чл.328, ал.1, т.4 от КТ. В мотивите към заповедта е посочено, че
обявеният престой в Държавна опера-Русе със заповед РД-07-31/09.03.2020 г.,
удължен със заповеди РД-07-38/13.03.2020 г. и РД-07-48/26.03.2020 г. до отмяна
на извънредното положение и възстановяване дейността на операта, същите
издадени във връзка със заповед на Министъра на здравеопазването
РД-01-117/08.03.2020 г., Решение на НС за обявяване на извънредно положение по
повод разпространението на Ковид-19 и заповед на МЗ РД-01-124/13.03.2020 г. за
преустановяване провеждането на всякакви мероприятия, в т.ч. и културни.
Служителят е в престой повече от 15 работни дни, считано от 18.03.2020 г.
На 09.03.2020 г. директорът на
Държавна опера-Русе издава първата заповед № РД-07-31 във връзка с въведеното извънредно
положение в страната, като обявява престой от 09 до 15.03.2020 г. на
художественотворческите специалисти, звена, ателиета и технически служби.
Със две заповеди от 13.03.2020 г.
се забранява допускането на посетители на територията на операта. Обявява се
престой с различна продължителност за отделните звена работници и служители,
като за административния персонал периодът е 18-25 март 2020 г.
Работодателят издава и Заповед №
РД-07-46/26.03.2020 г., с която изменя и променя предходните три заповеди, като
удължава престоя за различните категории персонал. В т.5 от нея престоят за
адм.персонал отново е определен от 18 до 25 март. В т.6 от заповедта обаче, за
конкретно посочени десет длъжности, в това число и заеманата от ищцата „Касиер
в счетоводството“, престоят е обявен от 18 март до 12 април или до отмяна на
извънредното положение при евентуалното му удължаване. Преустановен е и
достъпът до сграда „Филхармония“.
По делото са разпитани
свидетелите М.М., А. И. и С.Б. – всички служители в Държавна опера-Русе.
Първият от тях, изпълняващ длъжността „хорист“, е и председател на синдикалната
организация към Съюза на българските музикални и танцови дейци, чиито член била
и М.И.. Свидетелят изнася данни, че в началото на м.март бил помолен от
директора на операта да отиде в кабинета му, където присъствали главният
счетоводител Б.Д., директор-администрация А.Т. и зам.директорът по техническата
част С.Б.. А.Т. провела неофициален разговор с него за съгласие за
освобождаване на трима служители-синдикални членове, единият от които била
ищцата. Били изтъкнати доводи, че не се справя с работата, не идва навреме на
работа и тъй като не представили никакви доказателства за това, не получили
съгласието на свидетеля за уволнението й. Същият е чувал, но не е бил свидетел
за лично отношение на главната счетоводителка към ищцата. Доколкото му е
известно, няма други прекратени трудови договори от администрацията по повод
коронавируса. Последното заявява и свид.А.Х., изпълняваща длъжността
„организатор маркетинг“ при ответника. Миналата година или преди извънредното
положение, същата е чувала няколко пъти М. и гл.счетоводителка Б.Д.Д да се
карат, но не може да каже за какво точно, имало е разговори на по-висок тон и
целият етаж ги е чувал. Свидетелката няма спомен ищцата да е говорила на висок
тон с други служители. От М. знае, че е подавала молба за напускане след
някакъв разговор или скандал с Б.Д., но не се стигнало до прекратяване на
договора, защото директорът я помолил да не напуска.
Свид.С.Б. работи при ответника на
длъжностите „специалист ТРЗ“ и „зам.директор по техническата част“. Същата
излага твърдения, че от 13 март всички служители си били вкъщи. Администрацията
била напълно затворена шест работни дни, след което работили по график. Тези,
от които нямало нужда, не идвали на работа. Служителите в счетоводството
/състоящо се от главен счетоводител, счетоводител и касиер в счетоводството/
също работели по график и всеки ръководител на отдел си правел графиците.
Всички дейности в счетоводството се вършели от гл.счетоводител и другия
счетоводител. Кабинетът на свидетелката бил на третия етаж, а тези на М. и
гл.счетоводителка на втория. С.Б. не е чувала между двете да има проблеми, нито
специално отношение на директора към ищцата. Ако се наложи, главният
счетоводител можел да върши работата на останалите служители. И тази свидетелка
заявява, че няма други служители на операта с прекратени трудови правоотношения
поради престой, както и че в момента в Държавна опера-Русе нямало нужда от
функцията на ищцата.
При така
установените фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
Давностният
срок за предявяване на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ е двумесечен и
започва да тече от връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор с
ищцата. В случая атакуваната заповед е връчена на М.И. на 13.05.2020 г. и
давностният срок за нейното обжалване изтича на 13.07.2020 г. От пощенското
клеймо на плика, с който е подадена исковата молба по настоящото дело, се
установява, че това е това е сторено на 11.07.2020 г. Поради което
неоснователно се явява възражението на ответника за недопустимост на исковите претенции.
Престоят или спирането на работа
отразяват състояние на неактивност на трудовото правоотношение, на временно
преустановяване дейността на предприятието, което може да се отнася както за
цялата дейност, така и за дейността на отделно поделение или звено. Причините
за това са без значение. Важното, с оглед правното значение на престоя е, тази
причина да е довела до спиране дейността в предприятието, което води до престой
на работниците и служителите, заети в осъществяването на тези дейности. Вследствие
настъпилите неблагоприятни причини, работодателят взема решение за спиране на
работата. Това е въпрос на управленско решение по целесъобразност и не подлежи
на съдебен контрол.
Законът дава възможност на
работодателя при спиране дейността в отделно поделение, звено и др., да
уволнява служителите, чиято работна сила
не може да се ползва. Необходимо е спирането да е реално и срокът - не
по-малко от 15 дни, да е изтекъл и служителят да е бил в престой. В тежест на
работодателя е да установи законосъобразността на уволнението на основание
чл.328, ал.1, т.4 от КТ.
От съвкупната преценка на
събрания по делото доказателствен материал се установи, че е постановен акт - Заповед
№ РД-07-46/26.03.2020 г. на надлежен орган за спиране работата за отделните
звена и длъжности, но за различен период от време. Изпълняваната от ищцата
длъжност „Касиер счетоводство“ е категория „помощен административен персонал“,
а съгласно длъжностната й характеристика се намира в структурно звено – Отдел
Финансово-стопански дейности. В т.5 от цитираната заповед /както и в т.5 от
предходната заповед № РД-07-38/13.03.2020 г./ е обявен престой от 18 до 25 март
„за целия административен персонал“. Същевременно в т.6 за конкретно изброени
длъжности, в това число и тази на „Касиер счетоводител“, престоят е до
12.04.2020 г., т.е. повече от 15 дни. Няма спор, че за посочения период ищцата
не е допускана до работа и не е изпълнявала трудовите си функции. Гласните
доказателства /свид.показания на С.Б./ обаче сочат, че на практика само шест
работни дни администрацията е била напълно затворена, т.е. точно в периода
18-25 март. След това работата там е възстановена по график, като в отдела на
ищцата са работили главната счетоводителка и другият счетоводител.
Ръководителят на отдела, т.е. главният счетоводител, е изготвял графиците за
работа, в които М.И. не фигурира, а същевременно до получаване на
предизвестието й и след това нейните функции се упражнявали отново от главния
счетоводител или другия счетоводител. Касиер-счетоводителят е материално
отговорно лице и съгласно длъжностната си характеристика има много задължения и
отговорности, които не биха могли да не се изпълняват в случай, че останалите
звена от предприятието възобновяват работата си по график и че заплатите на
персонала не спират да се изплащат, а трудовата й дейност е свързана с
отчитане, съхраняване и разходване на парични средства, както и с изготвянето на
множество счетоводни документи.
Съобразно изложеното следва да се
приеме, че макар ищцата в действителност да е била в престой повече от 15 дни
до изготвяне на предизвестието й за уволнение, на практика звеното, в което е
работила, е преустановило дейността си само шест работни дни, като след това нейните
трудови задължения са изпълнявани от главния счетоводител или от редовия
счетоводител в операта.
Съдът намира, че издадената
заповед за прекратяване трудовото правоотношение на ищцата е незаконосъобразна
и поради нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ от страна на работодателя, като
правната възможност по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е използвана целенасочено –
именно за прекратяване на конкретното трудово правоотношение.
Злоупотребата с правото на уволнение от страна на
работодателя се изразява в упражняването му в противоречие с неговото
предназначение /да прекрати трудовоправната връзка поради настъпване на
предвидените в закона основания/, с цел да се увреди работника като страна по
трудовото правоотношение, тоест единственото му желание е, ползвайки се от законово допустимо средство, да постигне една-единствена цел - да прекрати договора с конкретен
служител. Отличителен белег е неговата субективна страна – намерението на
работодателя да вреди. Целта на работодателя не би могла да бъде постигната по
друг начин, респективно резултатът би се забавил, оскъпил или би предполагал
сбъдване и на друго условие, което работодателят не желае или не може да
изпълни.
Добросъвестността при упражняване правата и
задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение, се предполага до установяване на противното. Тази
оборима презумпция предполага, че тежестта на доказване на злоупотребата с
права, в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, се носи от страната, която се позовава
на нея – в случая от
ищцата. Конкретните твърдения в тази
насока са, че М.И. е единственият служител, чието трудово правоотношение е
прекратено поради престой в предприятието, както и наличието на лично отношение
на прекия й ръководител – главният счетоводител на Държавна опера-Русе.
Данните по делото безспорно
установяват, а и това обстоятелство се признава от ответника, че единственият
прекратен трудов договор на основание „спиране на работа за повече от 15 дни“ е
този на ищцата. В заповед РД-07-46/26.03.2020 г. са посочени цели звена с
престой, по-голям от този на ищцата /от 09.03 до 12.04./, както и още девет
длъжности с престой повече от 15 работни дни, чиито трудови правоотношения не
са прекратени. Самата заповед е акт на работодателя и в нея съвсем тенденционно
за длъжността, заемана от ищцата, е въведен по-продължителен престой, макар „за
целия адм.персонал“ той да е само 6 работни дни. Не се спори и по факта, че за
целия период на извънредното положение е предоставена държавна субсидия за
изплащане трудовите възнаграждения на целия персонал от всеки държавен
институт, т.е. не е била налице финансова необходимост от прекратяване
трудовото правоотношение с конкретния служител, а същевременно на длъжност остават
много други с престой на работата повече от 15 дни. За наличие на злоупотреба с
работодателска правоспособност сочат и установените недобри отношения на
главния счетоводител и пряк ръководител на ищцата с нея /наличие на
неколкократни караници/, както и желанието на администрацията /директорът,
главният счетоводител и зам.директорът по техническата част/ в началото на
м.март 2020 г. да получат съгласието на председателя на синдикалната
организация в предприятието, чиито член е и ищцата, за нейното уволнение.
Предвид изложените по-горе нарушения на разпоредбите на КТ, съдът намира, че
Заповед № 2322/07.05.2020 г. на директора на Държавна опера-Русе
е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Ищцата претендира на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ да бъде възстановена на заеманата от нея предишна длъжност, която претенция, предвид
незаконосъобразността на уволнението, се явява основателна.
На
основание чл.78, ал.1 от
ГПК в тежест
на ответника са направените от ищцата деловодни разноски в размер на 610 лв. –
заплатено адв.възнаграждение. Същият дължи и държавна такса върху уважените
искове от 100 лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 2322/07.05.2020 г. на директора на Държавна опера-Русе, с
която е прекратено трудовото правоотношение с М.И.И., ЕГН **********, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.И.И., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност
„Касиер счетоводство“.
ОСЪЖДА Държавна
опера-Русе, ЕИК *********, с адрес на управление гр.Русе, пл.“Света Троица“ 7,
представлявана от директора Иван Йосифов Кюркчиев, да заплати на М.И.И., ЕГН **********, 610 лв. – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Държавна опера-Русе, ЕИК *********, с адрес на управление
гр.Русе, пл.“Света Троица“ 7, представлявана от директора Иван Йосифов Кюркчиев,
да заплати по сметка на Районен
съд-Русе 100 лв. държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: