РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 03.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки
районен съд, в публичното заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря Елеонора Йотова,
като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 35 по описа за 2020 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 ГПК
Образувано е по искова молба с вх. № 191/13.01.2020 г. от ***с ***адрес – *** представлявано от ***, чрез ***А.Г. против Н.И.В., с ЕГН **********, адрес: ***, с която са предявени положителни установителни искове за признаване на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 776.40 лв., представляваща остатъчно неизплатено задължение по договор за кредит № 243193 от 25.02.2019 г., представляваща: 684.00 лв. главница и 92.00 лв. договорна лихва за периода 27.03.2019 г. – 23.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК – 27.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1165/2019 г. на ЧРС.
В исковата молба ищецът сочи, че на 25.02.2019 г. между ***като кредитор и Н.И.В., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 243193, с който ищецът предоставил на ответника кредит за текущо потребление в размер на 800.00 лв. със срок на издължаване от 240 дни, до 23.10.2019 г. съгласно представения погасителен план. Договорът бил сключен онлайн, чрез средствата за комуникация от разстояние. Кредитополучателят кандидатствал, чрез интернет страницата www.minizaem.bg, на която създал потребителски профил. Кредиторът изпратил електронно съобщение, с което запознал кредитополучателя с общите условия по договора и му представил преддоговорна информация. След като кандидатът бил одобрен, той получил на личната си електронна поща договор и общи условия за писмено потвърждаване, чрез електронно подписване чрез електронна платформа www.signnow.bg. Договорът бил сключен чрез електронно подписване на посочената електронна платформа. Кредиторът извършил преводно нареждане на сумата в размер на 800.00 лв. по посочена от кредитополучателя банкова сметка *** ***с IBAN: ***, BIC ***. Ответникът платил една вноска – на 27.03.2019 г. в размер на 116.00 лв. и частично вноската за 26.04.2019 г. в размер на 16.00 лв. Незаплатени били сумата от 684.00 лв. за главница, 92.40 лв. за договорна лихва.
Тъй като ответникът не е изплатил задълженията си по договора за потребителски кредит, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу него, по което било образувано ч.гр.д. № 1165/2019 г. по описа на ЧРС. Срещу заповедта било подаден възражение по чл. 414 ГПК, като в законоустановения срок бил предявен и искът за установяване на вземанията въз основа на заповедта. Иска да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 776.40 лв., представляваща остатъчно неизплатено задължение по договор за кредит № 243193 от 25.02.2019 г., представляваща: 684.00 лв. главница и 92.00 лв. договорна лихва за периода 27.03.2019 г. – 23.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК – 27.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски за заповедното и исковото производство.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е ангажиран такъв от ответника. Сочи се, че исковата молба е неоснователна. Договорът бил недействителен. Липсвал подпис на ответницата под догаваро и под всяка страница на общите условия, което правело договора нищожен. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
Червенобрежкият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на иска:
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 1165/2019 г. по описа на ЧРС, вземанията
по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника и в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от същия.
Исковете, по които е образуван настоящият процес са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По основателността на иска:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр.с чл. 6 ЗПФУР във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 420, ал. 2 ТЗ;
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото облигационно правоотношение – договор за кредит № 243193 от 25.02.2019 г., сключен, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/, предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва и такса за разходи за събиране на просрочени задължения, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, както и да установи възраженията си, че сключеният договор противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК, както и, че клаузата за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение противоречи на закона – чл. 10а и чл. 33, ал. 1 ЗПК. При установяването на фактическия състав на вземанията ответникът следва да докаже, че задълженията са погасени.
С Определение на съда като признати между страните са отделени обстоятелствата, че между Н.И.В. и ***е сключен договор за кредит № 243193 от 25.02.2019 г., чрез средствата за комуникация от разстояние, като ответникът е получил необходимата информация по чл. 8 ЗПФУР, и е дал съгласието си за сключване на договора, както и, че ***е предоставило кредит в размер на 800.00 лв. на ответника, като кредитът бил преведен по посочена от ответника банкова сметка „***“ АД с IBAN: ***, BIC ***, което се установява и от приложения по делото договор за предоставяне на кредит от разстояние /л.6/ и платежно нареждане за преведена сума в размер на 800.00 лева по посочения договор за заем с получател ответника – Н.И.В..
Ответникът не е възразил срещу доклада по делото и приетите от съда за безспорни обстоятелства. Оспорва действителността на договора поради неподписванему инеподписване на Общите условия на всяка страница, по което възражение съдът намира следното:
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна, което не се оспорва от ответника. Не се оспорва, че сключен процесния договор за кредит от разстояние, като ответницата е дала съгласие, чрез електронно подписване през електронна платформа www.signnow.bg. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис - чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен - чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението, съгласно чл. 180 ГПК.
В случая видно от представения договор за предоставяне на кредит от разстояние от 25.02.2019 г. /л.7-10/ и общите условия към него /л.11-21/ и преддоговорната кореспонденция между страните е, че ответницата се е регистрирала на ел. адрес на ищеца, като е посочила и отметката „Съгласен съм с Общите условия“, като е посочена дата, часа, минутата и секундата, в която е направено това. Ответницата не е оспорила, че е получила сумата по договора. Предвид изложеното възражението за недействителност на договора поради неподписването му и това на общите условия е неоснователно.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит № 243193 от 25.02.2019 г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние.
По отношение на претендираните главница и договорната лихва съдът намира следното
По делото е безспорно, че ищецът е предоставил в заем на ответника сума в размер на 800.00 лева, която е уговорена в процесния договор за кредит. В договора се съдържа и уговорка за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 40,15 %.
Видно от погасителния план към договора за кредит при непредставяне на обезпечение по чл.3 /1/ /л.6/, който е приложим в отношенията между страните, изплащането на главницата и лихвата се дължи на 8 месечни вноски, като първата вноска е с падеж 27.03.2019 г.
Съгласно договора и погасителния план крайния срок на договора е 23.10.2019 г., на която дата е падежът на последната вноска по кредита.
Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, същото е подадено на 27.11.2019 г., тоест повече от месец след настъпване на падежа на последната вноска по кредита.
Ищецът признава, че по договора ответника е платил една вноска – на 27.03.2019 г. в размер на 116.00 лв. и частично вноската за 26.04.2019 г. в размер на 16.00 лв. Незаплатени останали сумата от 684.00 лв. за главница, 92.40 лв. за договорна лихва. Ответникът от своя страна не представя доказателства за извършени плащания за погасяване на вземанията за главница и лихва от втора вноска до осма вноска включително съгласно погасителния план.
Размерът на вземанията, изчислен от съда по реда на чл.162 ГПК, доколкото не се изискват специални знания, се равняват за главница в общ размер на 684.00 и за възнаградителна лихва в размер на 92.40 лв. за заявения период от 27.03.2019 г.–23.10.2019 г.
Предвид изложените съображения предявените искове за главница и лихва се доказаха както по основание така и по размер и следва да бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска за главница следва да бъде уважена и претенцията за законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 27.11.2019 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да
се присъдят направените по делото разноски. Следва да се съобразят и
направените и претендирани от ищеца разноски в заповедното производство,
доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е отразено, че изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за
разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл.
422 ГПК. Предвидено е, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска.
Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК от който се установява, че се претендира общ размер на разноски от 525.90
лв., разпределени, както следва: заплатена държавна такса в размер от общо 50,00
лв., 300.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 175,90 лв. направени разноски
в заповедното производство. С оглед изхода на спора и съобразно уважения изцяло
иск в полза на ищеца следва да се
присъди сума в общ размер на 525.90 лв.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.И.В., с ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на ***с ***адрес
– *** представлявано от ***сумата в размер на 776.40 лв., представляваща остатъчно неизплатено задължение по договор за кредит №
243193 от 25.02.2019 г.,
представляваща: 684.00 лв. главница и 92.00 лв. договорна лихва за периода 27.03.2019 г. – 23.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК – 27.11.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Н.И.В., с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ***с ***адрес – *** представлявано от ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 350.00 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 175,90 лева – разноски по ч.гр.д. № 1165/2019 г. на ЧРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: