Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 556 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.С.Т. срещу наказателно постановление № 442а-76 от
21.06.2018 г., издадено от началника на 04 РУ – Варна, с което на въззивника е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лв. за нарушение по чл. 264, ал. 1 ЗМВР.
В жалбата
са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление,
като бланкетно са изложени оплаквания за съществени
процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за
отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят Б.С.Т., редовно призован,
представлява се от адв. П.Б., който излага
съображения за липса на състав на административно нарушение. Според
процесуалния представител на въззивника двамата
полицейски служители са искали да извършат претърсване и изземване на
автомобила без надлежно разрешение и без каквито и да е данни, че въззивникът е извършил престъпление или укрива предмет на
престъпление в автомобила си. Навежда довод, че наличието на криминална
регистрация не е достатъчно основание за извършване на претърсване. Посочва, че
въззивникът напълно основателно е отказал
извършването на проверка, като по никакъв начин не е пречил на извършването на
същата. Твърди се, че при идването на екип от 04 РУ – Варна въззивникът
доброволно се е съгласил да бъде претърсен и вътре не е имало нищо, т.е. е
нямало за какво да осуетява проверката. Оспорва обстоятелството, че въззивникът е тръгнал да бяга. Поддържа искането за отмяна
на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна 04 РУ – Варна, редовно призована, не изпраща процесуален представител,
не изразява становище по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На 06.06.2018 г. около 15,55 часа св. П.Х.П. изпълнявал
служебните си задължения като мотопатрул на
територията на 04 РУ – Варна заедно с колегата си св. А.С.Д., когато спрели за
проверка въззивника в кв. Галата.
Първоначално
проверката протекла без проблеми, но когато полицейските органи установили, че въззивникът има криминална регистрация за престъпление по
чл. 354а НК, решили да извършат допълнителна проверка на лицето и автомобила за
наличието на забранени вещества.
Водачът
излязъл от автомобила, но отказал съдействие и пречел на извършването на
проверката, като застанал пред вратата, натискал същата и казал, че няма да
позволи да бъде направен оглед на автомобила.
Въпреки
многократните предупреждения, че ще бъде задържан ако продължава да пречи на
полицейските служители, той търсел физически контакт със същите.
С цел
задържането на лицето св. П. и св. Д. *** за изпращането на автопатрул
на място.
В момента,
в който св. П. и св. Д. се обадили на свои колеги от 04 РУ – Варна, въззивникът тръгнал да се отдалечава, което наложило
задържане на лицето, при което същият се опитал да удари полицейските
служители.
След като
дошли други полицейски служители от 04 РУ – Варна, бил извършен тест за
употреба на наркотични вещества, който показал положителен резултат, а при
извършената проверка на автомобила не били открити забранени от закона вещи.
Св. П.Х.П. приел, че е
осъществен състав на нарушение по чл. 264, ал. 1 ЗМВР, за което съставил АУАН,
който бил подписан от въззивника без възражения.
В хода на административнонаказателното производство Б.С.Т. не е
депозирал писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 21.06.2018 г.
началникът на 04 РУ - Варна (оправомощен от министъра
на вътрешните работи да издава наказателни постановления за нарушения по ЗМВР)
приел идентична, като тази изложена в АУАН, фактическа обстановка и издал
обжалваното наказателно постановление, с което на въззивника
е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение по
чл. 264, ал. 1 ЗМВР.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. П.Х.П. и св. А.С.Д.;
и писмено доказателство: заповед на министъра на вътрешните работи.
Съдът кредитира
свидетелските показания на св. П.Х.П. и св. А.С.Д. като обективни и достоверни.
И двамата свидетели възпроизвеждат описаните обстоятелства в идентична
хронологична последователност, взаимно се допълват и са житейски достоверни,
като освен това не съдържат противоречия в себе си и помежду им.
Съдът кредитира посоченото
писмено доказателство като достоверно и допринасящо за разкриване на
обективната истина по делото, поради което основа на него и на свидетелските
показания своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в
рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен
орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 264,
ал.1 ЗМВР съдържа в себе си едновременно диспозиция и санкция и може да се
приложи направо, без да се свързва с друга правна норма. Същата предвижда
забрана противозаконно да се пречи на орган на власт да изпълнява функциите си.
Предприетото
заставане пред вратата на автомобила и последващият
опит от страна на въззивника да напусне мястото на
проверката представлява поведение, с което противозаконно пречи на орган на
власт да изпълнява функциите си по ЗМВР и по-конкретно контролна дейност по чл.
30, ал. 1 ЗМВР.
Деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като Б.С.Т. е съзнавал, че полицейските служители трябва
да изпълнят служебните си функции и да извършат контролна проверка. Въпреки
това е пренебрегнал задължението се да не пречи на полицейски орган да изпълни
функциите си, като първоначално е застанал пред вратата на автомобила, а след
което тръгнал да се отдалечава, което наложило полицейските служители св. П.Х.П.
и св. А.С.Д. да го последват и задържат. Всички тези действия въззивникът е предприел въпреки, че ясно и недвусмислено
полицейските служители са обективирали намерението си
да извършат проверка на автомобила.
Следователно
въззивникът е осъществил съставът на
административното нарушение по чл. 264, ал.1 ЗМВР.
По възраженията на въззивника:
Неоснователно
е възражението, че полицейските
служители са искали да извършат претърсване и изземване на автомобила без
надлежно разрешение и без каквито и да е данни, че въззивникът
е извършил престъпление или укрива предмет на престъпление в автомобила си.
На първо
място всеки полицейски служител при осъществяване на служебните си правомощия
има право да извършва проверки на автомобили на основание чл. 81, ал. 2, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗМВР, когато има данни за извършено
престъпление или нарушение на обществения ред. Таза проверка не представлява
претърсване по смисъла на чл. 160 и сл. НПК, нито е необходимо разрешение за
това от съответния първоинстанционен съд.
Съгласно
чл. 82, ал. 1 за всеки случай на извършена проверка по чл. 81 полицейският орган съставя протокол. В ал. 2 е
регламентиран и редът за изготвяне на протокола, който се подписва от
полицейския орган, от един свидетел и от съответното лице, на което се
предоставя екземпляр от него. Съгласно ал. 3 проверката се извършва по начин,
който не уронва честта и достойнството на гражданите.
По делото
са налице данни, че лицето е било криминално проявено за деяние по чл. 354а НК,
което действително не означава, че същото е извършило престъпление, доколкото
няма данни за постановена и влязла в сила присъда, но е достатъчно основание да
се предполага, че в автомобила могат да се намерят наркотични вещества, за
което полицейските служители са били длъжни да извършат проверка, а въззивникът да им съдейства и да не се противопоставя.
Законът не
поставя изискване за влязла в сила присъда за установяване на тези
обстоятелства. Освен това законодателят е въвел понятието «данни», а не
«доказателства». Тази законова формулировка е с цел полицейските служители да
разполагат с известна самостоятелност при преценката на необходимостта от
извършване на съответните проверки на лица и МПС с цел осуетяване и прекъсване
на престъпленията.
Следователно
действията на полицейските служители са били правомерни, а действията на въззивника, с които е попречил да се извърши проверка на
автомобила, незаконосъобразни и осъществяващи от обективна страна състава на
нарушението по чл. 264, ал. 1 ЗМВР.
Нещо
повече очевидно проверката е била необходима и обоснована, доколкото
впоследствие се е установило, че направеният на въззивника
тест за употребата на наркотични вещества е положителен.
Няма данни
за доброволно предоставяне на автомобила за проверка. Същият е бил задържан и
едва след това полицейските служители от 04 РУ – Варна са успели да извършат
проверка на моторното превозно средство. След като въззивникът
е бил задържан, очевидно не е имало как да попречи на извършването на
съответните действия от полицейските служители.
По отношение на наказанието:
Разпоредбата
на чл. 264, ал. 1 ЗМВР предвижда наказание глоба в размер от 500 до 1000 лв.
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство, че в административнонаказателната
преписка не се съдържат данни за предходни административни нарушения на въззивника.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете, че въззивникът
се е опитал да удари полицейските служители, което е проява на неуважение към
една от най-важните институции в държавата (МВР), която следи за спазване на
установения в страната правов ред и защитава правата и законните интереси на
всички правни субекти на територията на страната.
При баланс
на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства наказанието е следвало
да бъде определено в средния размер, предвиден в чл. 264, ал. 1 ЗМВР, но
доколкото съгласно чл. 337, ал. 2 НПК въззивният съд
няма право да влошава положението на жалбоподателя, то наказанието следва да
остане в размера, определен от наказващия орган.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 442а-76 от 21.06.2018 г., издадено от началника на 04 РУ –
Варна, с което на Б.С.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на
500 лв. за нарушение по чл. 264, ал. 1 ЗМВР.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: