Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1296 11.11.2022
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXVІ-ти административен
състав,
на трети ноември две хиляди и двадесет и втора
година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря В.Т.
с участието на прокурора Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Колева
касационно наказателно административен характер дело № 1008 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Фрукто БГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, к-с Лазур, бл. 140, вх.1, ет.2, ап.6, представлявано от
Д.И.Д.против Решение № 31/26.04.2022г. постановено по НАХД № 154/2021г. на
Районен съд Карнобат, с което е потвърдено наказателно
постановление № 02-0003214/12.02.2021г., издадено от директор на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от
Кодекс на труда (КТ), вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ на дружеството
е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
Касационният жалбоподател намира, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, необоснован и
постановен при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон. Сочи, че първоинстанционният съд превратно е
ценил събраните в хода на производството доказателства, предвид свидетелските
показания в съдебно заседание на свидетеля Е. и В.. Наказващият орган е
допуснал нарушение на процесуалните правила като не се е произнесъл по
приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят намира, че
извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
както и че определеното наказание е явно несправедливо.
Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на наказателното
постановление, алтернативно иска изменение на наложената санкция до минимален
размер.
Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира по чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.
В съдебно заседание,
дружеството жалбоподател се представлява от адв. В.,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Не ангажира доказателства.
Ответникът по касация – Дирекция
„Инспекция по труда” Бургас, се представлява от юк. Н..
Счита, че не са налице основания за отмяна на решението на пъроинстанционния
съд, поради което следва да бъде оставено в сила.
Представителят на
прокуратурата поддържа становище за неоснователност на подадената касационна
жалба.
След като прецени твърденията на страните и събрания по
делото доказателствен материал, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Карнобат е потвърдил наказателно постановление № 02-0003214/12.02.2021г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което за
нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекс на труда КТ), вр.
с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с
чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на
3000 лева. Първоинстанционният съд приел за
установена фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Преценил, че в
проведеното административнонаказателно производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът е обосновал
извод, че е осъществен съставът на нарушението, като това се потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е
ангажирана отговорността на санкционираното дружество за неспазване на
трудовото законодателство. Размерът на наложената имуществена санкция съдът
преценил като обоснован, предвид констатираното и друго нарушение-липса на
инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд. Изложени са аргументи за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
От
доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
На 01.12.2020г.
около 11,45ч. инспектор при ДИТ-Бургас, извършила проверка на в база на „Фрукто БГ” ООД, находяща се в
с.Грозден. На място бил установен свидетелят Т.Д.Е., който попълнил справка по
реда на чл.402, ал.1, т.3, вр. с чл.402, ал.2 КТ,
като декларирал, че работи като „охранител“ от една година. Посочил условията,
при които работи: работно време от 8 до 8 ч.-24 часови смени, трудово
възнаграждение от 600 лв. и изрично е отбелязал, че няма трудов договор.
На служител на
дружеството била връчена призовка за явяване ДИТ-Бургас за представяне
документи. Такива били представени на 10.12.2020г., но сред тях не е представен
трудов договор с Т.Д.Е..
За извършената
проверка по документи е съставен Протокол № ПР 2035277/10.12.2020г., който е
надлежно връчен на управителя на жалбоподателя.
С оглед
установеното при проверката и представените документи е съставен АУАН срещу
дружеството за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ вр. с
чл.1, ал.2 от КТ, поради липса на към 01.12.2020г. на трудов договор между„Фрукто БГ” ООД и Т.Д.Е. . Актът бил предявен по надлежния
ред на управителя на жалбоподателя, който е вписал възражения, че не познава
лицето, не знае защо е попълнило справката, и не е съгласен с констатираните в
акта факти.
На 12.02.2021г.
въз основа на АУАН административнонаказващият орган
издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, на жалбоподателя била наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лв.
Правни
изводи:
Касационният
състав намира, че правилно Районен съд – Карнобат приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, като в хода на ангажиране отговорността на „Фрукто БГ” ООД ООД не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
По отношение на
материалната законосъобразност. Съгласно чл.1, ал.2, вр.
с чл.62, ал.1 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения, като трудовият договор се сключва в писмена
форма.
Съгласно чл.414,
ал.3, предл. първо от КТ, работодател, който наруши
разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. за всяко отделно нарушение.
Анализът на
посочените разпоредби води до извод, че отговорността по чл.414, ал.3 от КТ е
само за лице, което има качеството на работодател, а за осъществявяне
на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството,
е необходимо наличие на трудово правоотношение между страните, което има
следните характеристики: работно време, работно място, характер на извършваната
работа (трудова функция), трудово възнаграждение, за което правоотношение няма
сключен трудов договор в писмена форма. В производството пред районния съд са
установени всички съществени елементи на правоотношението между дружеството и Т.Д.Е.,
от които може да бъде направен извод, че е налице трудово правоотношение.
За да формира
извод за наличие на трудово правоотношение, контролният орган се е позовал на данните
вписани от Т.Д.Е. в справката по чл.402, ал.1, т.3, вр.
чл.402, ал.2 от КТ. Органът приел, че данните, вписани в тази декларация са
достоверни и отговарят на действителната фактическа обстановка и формирал
извод, че се касае за трудово правоотношение. Напълно се споделят и мотивите на
съда относно доказания факт на престиране на труд в
полза на дружеството като работодател от лице, с което не е сключен трудов
договор в писмена форма.
С разпоредбата
на чл. 62, ал.1 от КТ е вменено
задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника
преди постъпването му на работа. Възраженията на касатора
досежно липсата на трудовоправни
отношения между страните, поддържани и
пред настоящата инстанция са неоснователни и се опровергават от съдържащите се
в административната преписка доказателства, както и от събраните в хода на първоинстанционното разглеждане на делото. Т.Д.Е. е посочил
в декларацията, че работи като „охранител“ от една година, работно време от 8
до 8 ч.-24 часови смени, трудово възнаграждение от 600 лв. и изрично е
отбелязал, че няма трудов договор, за което е положил и подпис. Последващите свидетелски показания на свидетеля Е. са
недостоверни, както правилно е посочил районният съд, след като обстойно ги е
анализирал, поради което не установяват тезата на жалбоподателя. Те
противоречат на показанията на свидетелите Г. и В., които подробно установяват
провеждането на проверката, включително и как при посрещането свидетелят Е. ги
е уведомил за наличните сортове ябълки и ги е развел в обекта, като им е
предоставил информация за наличната техника, което не е присъщо за лице, което
случайно се намира там. Освен, че показанията на свидетеля Е. противоречат на
останалите свидетелски показания, те са и вътрешно противоречиви. От една страна
посочва, че познава управителят на търговското дружество, а от друга посочва че
помислил инспекторите за шефове, а предоставената му от тях декларация за молба
за постъпване на работа. Отделно от изложеното контролните органи не могат
предварително да знаят конкретиката на отношенията
между свидетеля и жалбоподателя, за да диктуват необходимите данни за попълване
на декларацията, както посочва свидетеля Е.. Не на последно място показанията
на свидетеля Е. и показанията на свидетеля В. следва да бъдат преценени като се
вземе предвид тяхната служебна зависимост от жалбоподателя и предвид изложеното
преди това, отчитайки тяхната непоследователност и вътрешна противоречивост се
налага извод за тяхната недостоверност.
Неоснователно е
също възражението, според което извършеното осъществява предпоставките на „маловажен
случай“. С измененията на ЗАНН, обнародвани в ДВ, бр. 109 от 2020 г., които са
в сила от 24.12.2021 г. законодателят в §1, т.4 от ЗАНН е дефинирал понятието
„маловажен случай“, а именно този
случай, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, касационният състав намира, че не са налице
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Наличието на маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН е правен извод и се основава на всички обстоятелства
относно извършеното нарушение и се преценява в зависимост на конкретиката на всеки отделен случай. В конкретния случай в
хода на извършената проверка са констатирани и други нарушения на трудовото
законодателство, констатирани с протокола от извършената проверка на
10.12.2020г., поради което не може да се обоснове извод, че извършеното
нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от този вид и следователно не е налице хипотезата на
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно
чл. 414, ал. 3 от КТ, на работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ /по отношение на
юридическо лице/, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000
лева. В процесното наказателно постановление
имуществената санкция е определена в размер на 3000 лева, но не са посочени
отегчаващи отговорността обстоятелства, обосноваващи този размер. При липса на
изложени мотиви от страна на наказващия орган, обосноваващи по-висок размер от
минималния имуществената санкция следва да бъде намалена до законоустановения
минимум от 1500 лева.
Предвид всичко
изложено по-горе, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба
се явява неоснователна, а решението на въззивния съд,
като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода от
спора и своевременно направеното искане от пълномощника на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва
да бъде присъдено съразмерно, предвид факта, че санкцията е отменена само
частично. В този смисъл, юрисконсултското
възнаграждение се определя в размер на 40 лева, присъдени в полза на ИА
"ГИТ" за представителство пред настоящата инстанция, представляващи
половината от определеното юрисконсултско
възнаграждение. Касаторът не претендира разноски,
предвид изричното му изявление в открито заседание и липсата на такова искане в
касационната жалба, поради което в полза на тази страна разноски не следва да
се присъждат.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл.
63в от ЗАНН, Административният съд Бургас, ХХVІ-ти състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 31/26.04.2022г. постановено по НАХД № 154/2021г. на Районен съд Карнобат.
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 02-0003214/12.02.2021г., издадено от директор на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Бургас, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция
от 3000 на 1500 лева.
ОСЪЖДА „Фрукто БГ” ООД, ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" сумата от 40. 00 (четиридесет)
лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция, по съразмерност.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.