Присъда по дело №187/2019 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 3
Дата: 10 февруари 2020 г. (в сила от 20 юни 2020 г.)
Съдия: Сирануш Сахак Артинян
Дело: 20192170200187
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 16 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А  № 3

 

10.02.2020 г. Град Средец

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, ІI наказателен състав

 

На десети февруари, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

        Районен съдия: Сирануш Артинян

 

При секретар Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян наказателно ЧХ дело номер 187 по описа за 2019 година,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

            ПРИЗНАВА подсъдимия М.К.Н. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, пенсионер, женен, неосъждан, с адрес ***”,  с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 15.04.2019г. около 14.50 часа в гр.Средец, на ул.“Максим Горки“ до дом № 5 и на същата дата на улица „Лиляна Димитрова“ до дом № 1, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Т.М.К., ЕГН ********** в качеството му на длъжностно лице – *** към РУ Средец при ОД на МВР – Бургас, при изпълнение на службата му, като в негово присъствие го е нарекъл: „нещо обидно“ и обидата е нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК във вр. чл. 146, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.146, ал.1 от НК във вр. с чл.54, ал.1 от НК му налага наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева /три хиляди лева/, както и наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез залепване на присъдата на таблото за съобщения и обяви в сградата на Община – Средец за срок от пет дни.

ОСЪЖДА подсъдимия М.К.Н. ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител Т.М.К., сума в размер на 500.00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, и т. 3 от НК във вр. чл. 146, ал. 1 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 15.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения граждански иск за разликата от 500 лева до пълния претендиран размер от 2000 лева.

             На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М.К.Н. ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител Т.М.К., направените по делото разноски в размер на 512.00 /петстотин и дванадесет/ лева, от които 500 лева адвокатско възнаграждение и 12 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М.К.Н. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Средец сумата от 50.00 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск

 

Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок пред Окръжен съд - Бургас, считано от днес по реда на глава ХХІ НПК.

 

Районен съдия:………………….

 

Съдържание на мотивите

М  О  Т  И  В  И

 

Гр.Средец, 25.02.2020г.

 

към Присъда № 3/10.02.2020г., постановена по нчхд № 187/2019г., по описа на Районен съд – Средец, II наказателен състав.

 

Делото е образувано въз основа на частна тъжба на Т.М.К., с която e повдигнато обвинение срещу М.К.Н., за извършено престъпление от частен характер по чл.146, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Съгласно тъжбата, тъжителя Т.К. работел като ……………. към РУ на МВР – гр.Средец, като на 15.04.2019г. бил на работа дневна смяна заедно с колегата му П. Г.. В изпълнение на служебните им задължения, около 14.50 часа на същата дата в гр.Средец, на ул.“Максим Горки“ до дом № 55 спрели за проверка водача на автомобил „Рено“, рег.№ А3867ВР М.К.Н.. По време на извършване на проверката водачът излязъл от автомобила, след това отново влязъл в него, като държал вратата отворена и започнал да крещи към тъжителя „Нещо обидно.“ К. разпоредил на Н. да не напуска мястото на проверката без разрешение за съставяне на АУАН по ЗДвП, но той въпреки това потеглил с автомобила си. К. и Георгиев последвали подсъдимия със служебния им автомобил с включена звукова и светлинна сигнализация, но водачът не спрял. Същият бил застигнат на ул.“Лиляна Димитрова“, като той спрял до дом № 1 – адресът на Районното управление. Н. излязъл от автомобила си и тръгнал към управлението, а К. и Г. тръгнали след него, разпоредили му да се върне, като Н. отново започнал да крещи и да обижда К. с думите: „Нещо обидно“. След това пред офиса на „Еконт“ на посочената улица тъжителят и полицай Г. задържали Н. като използвали помощни средства – белезници, тъй като той оказал съпротива. Тогава Н. отправил обидни думи и към Г.. Задържаното лице било отведено в Районното управление и му бил съставен АУАН. Релевира се в частната тъжба, че от изречените закани, тъжителят почувствал действителна опасност за себе си и своите близки, защото лицето не му било известно и допускал, че е възможно да осъществи заканите си. Относно публично нанесените му обиди от Н., К. твърди, че го засегнали дълбоко, особено от факта, че са му нанесени пред колега, с който работел всеки ден. Излага, че от изречените спрямо него обиди се почувствал силно засегнат и засрамен, като станал по – раздразнителен, напрегнат и избухлив спрямо хората около него, което било крайно нетипично, с оглед това, че личността му се характеризирала със спокойствие и емоционална овладяност. За горното била сезирана и Районна прокуратура – Средец, като с Постановление от 02.08.2019г. му било отказано образуване на досъдебно производство. Отправя се искане М.Н. да бъде признат за виновен за това, че на 15.04.2019г. около 14.50 часа в гр.Средец, на ул.“Максим Горки“ до дом № 5, в присъствието на П. Г., като в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му Н. се е обърнал към него с репликите: „Нещо обидно“ и на същата дата улица „Лиляна Димитрова“ до дом № 1 Н. изрекъл репликите: „Нещо обидно“.

Заедно с частната жалба е предявен и граждански иск за сумата от 2000 лева за нанесените обиди, ведно със законната лихва от датата на деянието, тъй като претърпял неимуществени вреди.   

Частният тъжител Т.К., чрез редовно упълномощения си повереник адв.М.Н., поддържа обвинението, прави анализ на доказателствата по делото. Искат от съда подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и да му бъде наложено наказание „глоба“ от 5000 лева, да бъде уважен гражданския иск, както и да бъдат присъдени сторените разноски по делото.

Постъпило е възражение от подсъдимия М.К.Н., в което излага подробна фактическа обстановка относно обстоятелствата по спирането му от полицейските служители, извършената проверка от тях и по самото му задържане.

Подсъдимият Н. в хода на производството, заедно със защитника адв.Б. Я., оспорват обвинението. Защитникът адв.Я. прави анализ на доказателствата по делото, сочи в пледоарията си, че обвинението не е доказано, че свидетелските показания са противоречиви, като по отношение на свидетеля П. Г. излага подробни съображения, че е заинтересован и свидетелските му показания не следва да се кредитират. Отправя искане подзащитния му да бъде признат за невинен и оправдан, а гражданският иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Подсъдимият Н. в лична защита твърди, че е невинен. Релевира, че при неговото задържане изпитал страх и заплаха за себе си, като затова казал, че отива при началника. Съпротивата при неговото задържане била поради това, че се страхувал за живота си от явната агресия, която била извършена спрямо него в гръб неочаквано.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

             Подсъдимият М.К.Н. е роден на *** ***, …………………., с адрес за призоваване: гр. …………”,  ЕГН **********.

             Частният тъжител Т.М.К. заемал длъжността „…………….“ в група „Охранителна полиция“ при Районно управление – Средец към ОД МВР Бургас, считано от 20.09.2018г. , като същият бил служител на МВР от 10.01.1995г. Във връзка със служебните си задължения на 15.04.2019г. К. заедно с колегата му свидетелят П.Г. Г. бил на работа за времето от 6.00 до 18.00 часа. Около 14.30 часа заели установъчен пост на ул.“Максим Горки“, като около 14.50 видели, че към тях идва автомобил без включени светлини. На около двадесет – тридесет метра автомобилът включил светлините, а Т.К. подал сигнал със стоп – палка и автомобилът спрял на указаното място. К. поискал документите на водача и установил, че това е М.К.Н., /бивш служител на МВР/, а автомобилът – „Рено 19“, с рег.№ А3867ВР, бил на негово име. Тъй като в хода на проверката се установило, че Н. е без обезопасителен колан, тъжителят съобщил на подсъдимия, че ще му бъде съставен АУАН. К. и Г. тръгнали към служебния автомобил, като Н. заявил на К. следното: „Нещо обидно“. К. казал на Н. да остане на място до приключване на проверката, до съставяне на АУАН, а след това ще е свободен да отиде при началника. В този момент, до автомобила, Н. заявил на К., че е „нещо обидно“. Подсъдимият не изпълнил полицейското разпореждане на К. и не останал на място на проверката до нейното приключване. Запалил автомобила и се насочил по ул.“Александър Стамболийски“. Полицаите тръгнали след подсъдимия, като включили звуковата и сигнална уредба на автомобила. Автомобилът на Н. ***, непосредствено до офиса на „Еконт“, като той се запътил към Районното управление. К. и Г. го последвали, казали му да спре, но той продължил да върви, като точно пред самия офис на „Еконт“, подсъдимият насочил към К. следните реплики: „нещо обидно“, вследствие на което полицаите предприели задържане на Н., който от своя страна указал съпротива при ареста. При задържането пред офиса на „Еконт“ били свидетелите С. А. А. и К. И. Г., като последният помогнал при задържането, като бутнал леко ръката на подсъдимия, за да му бъдат сложени белезниците. В хода на задържането подсъдимият се обърнал към Г. с думите: „нещо обидно“. По това време на мястото, доколкото същото се намира на центъра на града, имало много хора, които възприели случилото се, както и свидетелите Т.Р.Д. и М.З.Ч., намиращи се тогава пред сградата на РУ – Средец. След задържането Н. ***, където на същият му бил съставен АУАН, като през това време поведението му било превъзбудено, в състояние на афект и бил явно недоволен от това, че го задържат. След случилото се К. искал да излезе в отпуска, почувствал се обиден, станал мълчалив. В настоящото производство се установи, че свидетелят П. Г. и свидетелката Н. М. Н. /дъщеря на подсъдимия/ са имали …………… връзка през периода от 2005/2006г. до 2009/2010г. Те се разделили поради неодобрението на родителите както на Г., така и на Н.. По време на връзката им, Г. и Н. нямали лични контакти. Непосредствено след раздялата им, обаче подсъдимият Н. не бил доволен от раздялата им и искал да се срещне с Г., за да се оправят отношенията с дъщеря му, но той не дошъл. Става ясно, че след раздялата им всеки от тях е продължил живота си с различен човек, Г. има семейство, женен е за друга жена, живее в ……….., а Н. *** на семейни начала с друг мъж, като между тях нямало конфликт, били в добри отношения, след раздялата им няколко пъти се били срещали.

             На 16.04.2019г. бил извършен преглед на Н. от д-р Г. М. – началник отделение по съдебна медицина при „МБАЛ - Бургас“ АД, като се установили охлузвания по двете ръце, които увреждания е възможно да са получени при поставяне на белезници и падане на неравен терен.

             Във връзка със случилото се на 15.04.2019г. между М.Н. и Т.К. и отправените реплики, била образувана прокурорска преписка № 239/20149г., по описа на Районна прокуратура – Средец /понастоящем Районна прокуратура – Бургас, ТО Средец/. Към нея били присъединени и материалите от Окръжна прокуратура – Бургас във връзка с подадената жалба от М.К.Н. ***, в която се излагат твърдения за нанесена телесна повреда от служители на РУ – Средец и в този смисъл бил осъществен евентуален състав на престъпление по чл.131, ал.1, т.2 от НК. С влязло в сила постановление от 02.08.2019г. на Районна прокуратура - Средец е отказано да се образува досъдебно производство, тъй като е установено, че в прокурорската преписка не са събрани данни, които да са достатъчни по смисъла на чл.211 от НПК за налагане на извод за извършено престъпление от общ характер.

            Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от следните събрани по делото доказателствени материали: показанията на свидетелите П.Г. Г., К. И. Г., С. А. А., Т.Р.Д., М.З.Ч. и Н. М. Н., като и от всички писмени доказателства, събрани на съдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал.

             Преди да бъде обсъден съставът на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимият Н., следва да се обсъдят показанията на свидетелите по делото и дали същите се кредитират от съда.

             По делото са разпитани установените свидетели очевидци на инцидента – П. Г., К. Г., С. А., Т.Д., М.Ч.. Разпитана е и свидетелката Н. М. Н., с оглед оборване достоверността на показанията, дадени от Г..

            Съдът кредитира показанията на П. Г., К. Г., С. А., Т.Д. и М.Ч. изцяло. И четиримата свидетели описват своите възприятия за случилото се, както и къде са се намирали. Показанията са им изключително детайлни, изпълнени с конкретика, същите са последователни и логични.

            Конкретно показанията на Г. установяват категорично, че диалогът и контактът при първоначалното изричане на обидната реплика „нещо обидно“ на ул.“Максим Горки“ от подсъдимия спрямо частния тъжител, е бил именно между тях двамата, като това обуславя категоричен и безпротиворечив извод, че именно обидата е била насочена към К.. Впоследствие, на следващото място – на ул.“Лиляна Димитрова“, № 1, на която са отправени обидните реплики, макар и заявеното, че обвиняемият е бил в гръб, отново се установява по сведение на Г., Г.и А., че репликите са били насочени към К.. Действително, свидетелят Г. твърди, че е чул репликата „нещо обидно“, а свидетелят А. е чул репликата „нещо обидно“, а съответно репликите, които е чул Г. са „нещо обидно“, които в по – голямата си част съвпадат. Обстоятелството, че първите двама свидетели не са чули обидния израз „нещо обидно“, не обуславя извод, че същият не е казан, доколкото в свидетелските показания на Г. на два пъти същият категорично заяви, че е чул и въпросната обидна дума „нещо обидно“ да е изречена от Н. спрямо К.. Още повече, че Г. и А. не заявиха, че не са чули израза „нещо обидно“,  а само, че заявеното от тях е това, което  си спомнят, че са чули. Съдът не счита, че показанията на Г. са пристрастни, като релевираното възражение на подсъдимия за предубеденост е изцяло неоснователно. По делото се установи фактът, че този свидетел е имал ………. връзка с дъщерята на подсъдимия. Както от свидетелските показания на Г., така и на Н., става ясно, че са се разделели преди много време, не е налице конфликт или данни за огорчение между тях, както твърди защитникът на подсъдимия, като те са в добри отношения, след това са се виждали няколко пъти, живеят в различни градове, продължили са живота си с други хора, с които са обвързани и живеят. Не се установи, че в резултат от връзката им по някакъв начин са се създали особени отношения между свидетелят Г.и подсъдимият Н.. Ето защо не са налице основания, обуславящи извод за наличие на пристрастие в свидетелските показания на този свидетел, предвид което те се кредитират от съда изцяло.

От правна страна:

            При така установената по делото безспорна и категорична фактическа обстановка, съдът е на становище, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 от НК във вр. с чл.146, ал.1 от НК.         

От обективна страна:

Съставът на престъплението обида изисква деецът да извърши или каже нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. В настоящото производство се установи безспорно, че подсъдимият е отправил спрямо частния тъжител нецензурната реплика „нещо обидно“. Безспорно е, че тази реплика уронва честта и достойнството на лицето, спрямо което е отправена. Това е така, тъй като въпросната реплика е цинична и вулгарна, като употребата ѝ спрямо конкретно лице цели да демонстрира отрицателно мнение на подсъдимия за него, като по самия си характер думата „нещо обидно“ се явява унизителна за честта и достойнството на лицето. По отношение на останалите изречени от подсъдимия реплики, доколкото за тях не е повдигнато обвинение /“нещо обидно“/ или същите имат характер на закана /“нещо обидно“/, доколкото съдът не е надлежно сезиран за тях, не дължи произнасяне.

Налице са и другите признаци на престъплението от обективна страна – отправените обидни реплики били възприети непосредствено от Т.К., като това било сторено на публично място, тъй като имено такова се явява мястото където се е намирал частният тъжител – на ул.“Максим Горки“ в присъствието на свидетелят П.Г.и на ул.“Лиляна Димитрова“, № 1 отново в присъствието на въпросното лице, както и на множеството други лица – колеги на частния тъжител в РУ - Средец, служители на „Еконт“ и случайни минувачи. Следва да се приеме, че обидните реплики са отправени спрямо длъжностното лице при изпълнение на функциите му. Това се обуславя от установеното обстоятелство, че К. заемал длъжността „…………..“ към датата на извършване на инкриминираното деяние, а също и е бил на работа тогава, като е изпълнявал служебните си задължения във връзка с контрол по спазване на ЗДвП. Установи се, че обидната реплика е отправена именно към момента на извършване на проверката на водача Н. и непосредствено след като му е съобщено, че ще му бъде съставен АУАН – първо на ул.“Максим Горки“, а после на ул.“Лиляна Димитрова“, № 1.

Относно доводите на подсъдимия, че е отишъл при началника на РУ – Средец и съпротивата му била обусловена от чувство на страх за живота и здравето му, съдът счита, че са изцяло ирелевантни при преценката на съставомерността на процесното деяние и представляват единствено защитна теза. Още повече, че от данните по делото, става ясно, че Н. се е държал изключително агресивно, като въпросното поведение е провокирано от това, че К. му е съобщил, че ще му бъде съставен АУАН. Отказал е да остане на място до съставяне на АУАН, не е изпълнил полицейското разпореждане на К., като е решил, че следва да отиде при неговия началник. Съответно и медицинската документация установява, че са му причинени охлузвания на ръцете при задържането, но това е било поради указаната съпротива от страна на подсъдимия. В хипотеза на неизпълнение на разпореждане на полицейски орган и указване на съпротива, е нормално да последва задържане, което обстоятелство е пределно ясно на подсъдимия, тъй като е бивш полицейски служител в МВР.

Ето защо съдът счита, че от обективна страна е осъществен съставът на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 от НК във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

От субективна страна:

Престъплението е било извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като същият е съзнавал всички съставомерни белези, формиращи процесното деяние, като е съзнавал, че казва нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител, искал е да го засегне, целейки да демонстрира негативното си отношение спрямо него, както и да засегне неговата чест и достойнство, като е бил наясно, че изреченото от него ще бъде чуто от тъжителя. Съзнавал е и квалифициращите обстоятелства на деянието – че обидата е отправена на публично място, сред други хора, както и че е спрямо длъжностно лице при извършване на неговата работа, тъй като при осъществяването на деянието тъжителят е извършвал проверка на частния тъжител за спазване нормите на ЗДвП. Той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. В този смисъл подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, което е видно от хронологията на развилите се събития. 

По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът счита следното:

От приобщената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан. За престъплението, за което е признат за виновен подсъдимият по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.146, ал.1 от НК законът предвижда глоба от три до десет хиляди лева и обществено порицание. Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК, тъй като е налице отрицателната предпоставка за това, предвидена в чл.78, ал.7 от НК, а именно, че освен длъжностно лице, тъжителят спрямо който е извършено престъплението при изпълнение на службата му, се явява и орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК. 

При индивидуализацията на наказанието беше отчетено чистото съдебно минало, както и това, че процесното деяние не разкрива по – висока обществена опасност от сходни деяния. Отчетени бяха и причините, поради които подсъдимият е извършил престъплението, а именно, че е бил спрян за проверка за спазване на ЗДвП от частния тъжител и е констатирал нарушение, за което е следвало да му бъде съставен АУАН. При определяне размера на глобата беше отчетено, че подсъдимият е пенсионер. Ето защо съдът счита, че наказанието глоба в размер на 3000 лева и обществено порицание, което да се изпълни чрез залепване на присъдата на таблото за съобщения и обяви в сградата на Община Средец за срок от пет дни, се явява съответно на тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление и финансовото му състояние.

Релевираните доводи от защитника на подсъдимия, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, не се споделят от съда. Съзнателното отправяне публично на обидни изрази спрямо лице, което си изпълнява вменените от закона задължения по контрол за спазване на реда по пътищата и изправността на пътните превозни средства, разкрива обективните и субективните признаци на престъплението обида, нанесена публично и на длъжностно лице при изпълнение на длъжността. Така инкриминираното деяние защитава обществените отношения във връзка с опазване честта и достойнството на личността. Обидата, нанесена на униформено лице, в присъствието на множество други лица, в това число и негови колеги, докато си върши служебните задължения, безспорно обуславя извод, че се е целяло той да бъде унижен и злепоставен в обществото.  С тази си деятелност и абсолютното съзнание, че ще засегне емоционално и психически тъжителя, подсъдимият е осъществил квалифицирания състав на престъплението обида, което безусловно изключва приложението на нормата на чл.9, ал.2 от НК за наличие на маловажен случай. 

По гражданския иск:

Предвид признаването на подсъдимият М.Н. за виновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 от НК във вр. с чл.146, ал.1 от НК, така предявеният граждански иск от пострадалия Т.К. се явява основателен и доказан в размер на 500 /петстотин/ лева.

Нормата на чл.45 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Безсъмнено по делото беше установено, че в резултат на извършеното от подсъдимия Н. престъпление пострадалият К. е претърпял неимуществени вреди, свързани със засягане на личното му достойнство и авторитета му в обществото. В резултат на извършеното от подсъдимия, тъжителят е имал негативни психологически изживявания – унижение и душевен дискомфорт, изразяващ се в това, че е станал мълчалив, създало се у него чувство на обида и засрамване. Посочените негативни психически преживявания представляват неимуществени вреди, които съгласно чл.52 от ЗЗД подлежат на обезщетяване по справедливост. С оглед принципа на справедливостта съдът счита, че предявеният граждански иск за неимуществени вреди в резултат от нанесената обида е основателен и доказан в размер на 500 лева, като оптимален паричен еквивалент за репариране на причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 15.04.2019г. до окончателното изплащане. Гражданският иск за разликата между пълния предявен размер от 2000 лева и уваженият размер от 500 лева съдът намира за недоказан, поради което го отхвърля в тази част. Уважаването на граждански иск в по – висок размер от 500 лева би било в нарушение на изискванията за справедливост и съответствие между причинените вреди и дължимите за същите обезвреди.

С оглед уважавания размер на гражданския иск, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Средец, сумата от 50.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

В настоящото производство са направени разноски от тъжителя, за което има приложени по делото писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие и вносна бележка за платена дължима държавна такса. Предвид признаване на подсъдимия за виновен същият следва да бъде осъден да заплати на тъжителя сумата от 512.00 лева, представляваща направените по делото разноски.

 

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия:______________

     /С.Артинян/