№ 121
гр. Поморие, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20212160100163 по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А.”
Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А, клон България” гр.София против Г.
ЕМ. Н. от гр.Поморие.
В исковата молба се твърди, че с договор за потребителски кредит от 25.10.2018 г. ищецът е
отпуснал на ответницата паричен кредит в размер 5 000 лв., който е следвало да се погаси от
ответницата на 48 месечни вноски.
Ответницата преустановила плащанията по договора на 20.02.2019 г., като към тази дата
погасила три вноски.
На основание чл. 5 от договора, вземането ставало напълно изискуемо при просрочването на
две или повече месечни вноски, поради което ответницата следвало да заплати на
кредитора/ищец остатъка от главницата по кредита, договорни и мораторни лихви.
Ищецът изпратил до ответницата покана за доброволно изпълнение, с която вземането по
договора е обявено за изискуемо, но ответницата не заплатила дължимите суми, поради
което ищецът пристъпил към принудително събиране на вземането си, като подал заявление
по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр.дело № 563/2020 г. по описа на РС
– Поморие и издадена за изпълнение № 260011/29.09.2020 г.
Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и с
оглед дадените от заповедния съд указания, ищецът предявява иск с правно основание
чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.240 ЗЗД и чл.86
1
ЗЗД, за установяване вземане в размер 4 883.36 лв., представляващо дължима главница по
кредита, както и на вземане в размер 1 736.85 лв., представляващо възнаградителна лихва
по договора за периода от 20.02.2019 г., до 20.10.2022 г., а така също и вземане в размер
375.88 лв., представляващо лихва за забава за периода от 20.03.2019 г., до 17.09.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2020 г. – датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението. Претендират
се от ищеца разноските по делото, както и тези по заповедното производство.
Ответницата се представлява по делото от особен представител, назначен на основание
чл.47, ал.6 ГПК, който е подал отговор на исковата молба, в който се застъпва становище за
неоснователност на претенцията.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Негов редовно упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт е депозирал писмена молба, с която поддържа заявената с
исковата молба претенция.
В съдебно заседание ответницата се представлява от особения си представител, който
поддържа заявеното с отговора становище за неоснователност на иска.
За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и
исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите
законови разпоредби, прие следното:
Искът е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е
налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по
заповедта за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
По съществото на претенцията съдът намира следното.
Установява се от доказателствата по делото, че между страните е сключен договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARU-16473901/25.10.2018 г., по силата на който кредиторът
е предоставил на кредитополучателката и ответница кредит в размер 5 000 лв., който е
трябвало да се заплати на 48 бр. месечни вноски. Следвало е да се заплати от
кредитополучателя и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ в
размер 900 лв., която също се погасява на вноски заедно с главницата. Съгласно
погасителния план към договора месечната погасителна вноска е в размер 168.25 лв. и
съставлява изплащане на главницата, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба на
кредитора. Общата стойност на плащанията по договора възлиза на 8 0761 лв., при
уговорени ГПР 22.31% и лихвен процент 19.14%. Според погасителния план падежът на
последната вноска е 20.10.2022 г.
Според съда кредиторът е изпълнил задълженията си по договора, тъй като видно от
последния, в същия се съдържа изрична клауза, че с полагането на подписа си лицето,
посочено като кредитополучател удостоверява, че е получило посочената в група
„Параметри и условия“ сума по посочената в чл.1 банкова сметка, поради което самият
2
договор съдържа признание за получаването на сумата, а освен това ответницата е
извършила плащане на три от вноските по кредита.
Процесният договор, попадащ в обсега на ЗПК, отговаря на императивните разпоредби на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от посочения нормативен
акт и като такъв е действителен.
Ищецът основава претенцията си на настъпването на предсрочната изискуемост на дълга, на
основание чл.5 от договора, при просрочване на две или повече месечни вноски.
За да породи ефект и да обвърже длъжника предсрочната изискуемост следва да му се
съобщи от кредитора, съгласно т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС.
В случая кредиторът е изпратил уведомление/последна покана, датирана о 05.07.2019 г., до
ответницата и длъжник за предсрочната изискуемост на кредита, но доказателства, че
същото е получено от длъжника не са представени по делото.
Съгласно ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС, предявеният по реда
на чл.422, ал.1 ГПК иск за становяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.317 ГПК.
Няма причина това разрешение да бъде отречено за вземанията по договорите за заем за
потребление, чието изпълнение се търси по реда на заповедното производство – Решение №
3/17.04.2019 г. по т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК на ВКС.
Предвид посочената задължителна съдебна практика, съдът намира, че към момента на
приключване на съдебното дирене – 26.11.2021 г., е настъпил падеж на 37 вноски по
процесния договор, последната от които с падеж 20.11.2021 г., поради което и при
съобразяване на признанието на ищеца, че ответницата е заплатила три вноски по договора,
искът за установяване на вземането за главницата се явява основателен до размера от
3 348.52 лв., до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до
предявения размер от 4 883.36 лв., претенцията е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
По гореизложените съображения и при съобразяване на признанието на ищеца за извършени
от ответницата плащания след твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, от които
плащания са погасени вземания за договорни и мораторни лихви, претенцията за
установяване на вземането за възнаградителна лихва е основателна до размера от 1 589.74
лв., като за разликата над този размер до предявения размер от 1 736.85 лв., искът е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Вземането на ищеца за мораторна лихва е установено изцяло по размер, тъй като тази лихва
е начислена върху падежирали и неплатени към датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК вноски по кредита, като са приспаднати лихвите, погасени чрез плащания.
3
С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответницата следва
да бъдат възложени направените от ищеца разноски в производството в общ размер 440.59
лв., в това число платена държавна такса, депозит за възнаграждение на особения
представител и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
В тежест на ответницата следва да се възложат и разноските на ищеца в заповедното
производство в размер 144.32 лв., съразмерно на установената част от вземането.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. ЕМ. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.Поморие, ***, представлявана по делото от особения представител адв.Т.У., че
дължи на „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А.” Франция, рег. № *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл файненс С.А, клон България”, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район „Младост”, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, ЕИК *********,
представлявано от Димитър Тодоров Д., чрез пълномощника Николета Ангелова М., сумата
3 348.52 лв. (три хиляди триста четиридесет и осем лева и петдесет и две стотинки),
представляваща главница по договор за потребителски кредит от 25.10.2018 г., сумата
1 589.74 (хиляда петстотин осемдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 20.02.2019 г. до
20.11.2021 г., а така също и сумата 375.88 лв. (триста седемдесет и пет лева и осемдесет и
осем стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.03.2019
г. до 17.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.09.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 260011/29.09.2020 г. по ч.гр.дело № 563/2020 г., по
описа на РС – Поморие, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземанията за главница и
възнаградителна лихва за разликата над уважените размери от 3 348.52 лв. и 1 589.74 лв., до
предявените размери от 4 883.36 лв. и 1 736.85 лв.
ОСЪЖДА Г. ЕМ. Н., ЕГН **********, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А.”
Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А, клон България”,
сума в размер 440.59 лв. (четиристотин и четиридесет лева и петдесет и девет стотинки),
представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. ЕМ. Н., ЕГН **********, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А.”
Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А, клон България”,
сума в размер 144.32 лв. (сто четиридесет и четири лева и тридесет и две стотинки),
представляваща разноски в производството по ч.гр.дело № 563/2020 г., по описа на РС –
Поморие, съразмерно с установената част от вземането.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
5