Р Е Ш Е Н И Е
№ 1819 23.12.2019 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 10 декември 2019 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 1538
по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415 от ГПК.
Ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД твърди в исковата си молба, че на 24.10.2018 г. подали
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред
Районен съд - Стара Загора за вземанията си към Г.К.М.. По входираните
документи било образувано ЧГД № 5316/2018 г. По посоченото дело била издадена
заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал, 5 ГПК, поради което подават настоящата искова молба на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК в срока по чл. 41 5, ал. 4 ГПК.
Ищецът, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.
98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си
при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния
период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-СП 3/10.05
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 2040336,
находящ се в гр. Стара Загора, ул, Кап. П. Ангелов 1. За Г.К.М. бил открит
клиентски номер **********.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими
суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия доставили на обекта на Г.К.М.
за периода 23.07
Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължал
законна лихва в общ размер от 61,30 лв. за периода 12.09.2017 г. – 23.10.2018
г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за период
от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото
производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.
Молят съда, да установи със сила на присъдено нещо съществуването на
вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към Г.К.М., както
следва:
- 563,12 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 23
- 61,30 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за
периода 12.09.2017г. - 23.10.2018г.
- законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 24.10.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират направените разноски в заповедното производство, както и
направените по делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата Г.К.М., чрез назначения особен представител адв. И. М., в който заявява, че предявените искове за
съществуване на вземане на ищеца към ответника, представляващи стойност на
консумирана електрическа енергия и лихва за забава са допустими, но по същество
неоснователни и недоказани.
Сочи, че с исковата молба, ищецът иска от Съда да постанови решение, с
което със сила на присъдено нещо да установи съществуването на вземания към
ответника Г.М., както следва:
563.12 лева, представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 23.07.2017г. - 22.10.2017 г.;
61,30 лева, представляващи стойността на законната лихва за забава за
периода 12.09.2017 г. - 23.10.2018 г., както и законната лихва върху главницата
от 24.10.2018 г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът твърдял, че „претендираната сума представлявала
консумирана електрическа енергия в обект на ответника, находящ се в град Стара
Загора, ул. „Кап. П. Ангелов
По силата на чл. 1, т. 4 от тези условия „Клиент", имащ качеството на
физическо лице, какъвто бил настоящия случай, може да бъде потребител на
електрическа енергия за битови нужди - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България
Електроразпределение" АД съгласно действащото законодателство, което
ползвало електрическа енергия за домакинството си. Съгласно чл. 6, ал. 2
правата и задълженията на Клиента можели да се упражняват и от друго лице при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота
заявил своето изрично писмено съгласие пред ЕВН Електроснабдяване или пред
нотариус с нотариална заверка на подписа това лице да бъде потребител на
електрическа енергия в неговия имот за определен срок. С оглед на това в чл.
13, ал. 4 от ОУ се изисквало, когато клиентът бил наемател на обекта, да се
представи и нотариално заверена декларация - съгласие от собственика за
прехвърляне на партидата на името на наемателя.
Аналогична била разпоредбата и на чл. 14 и чл. 15 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Съгласно
редакцията им към процесния период:
Чл. 14, ал. 1. Договор за присъединяване на обекти на клиенти към
електрическата мрежа се сключва между съответния мрежови оператор и лицето:
1. сключило предварителен договор за присъединяване; или
2. на което е представено писмено становище за условията за присъединяване.
(2) Договор за присъединяване по ал. 1 може да се сключи и с лице, което е
титуляр на право на собственост или друго вещно или облигационно право за
ползване на обекта, за който друго лице има сключен предварителен договор за
присъединяване или писмено становище за условията за присъединяване.
Чл. 15. (1) Лицето по чл. 14, ал. 1 или 2 подава до съответния мрежови
оператор писмено искане за сключване на договор за присъединяване, към което
прилага:
2. нотариално заверено пълномощно на лицето, упълномощено да представлява
лицето по чл. 14, ал. 1 или 2;
3. документ, удостоверяващ вещно право върху обекта, или договор за наем.
Адресът на обекта, за който се претендирало плащане бил различен от
постоянния и настоящ адрес на ответницата. Съгласно справката, изискана от съда
постоянният и настоящ адрес *** и то поне от 26.01.2012 година. В Служба по
вписванията в Стара Загора липсвали данни лицето да е собственик или ползвател
в този имот.
С оглед правната фигура в процеса като особен представител и невъзможността
му да разговаря с ответницата, моли Съда на основание чл. 190 ГПК да задължи ищеца
да представи документа по чл. 15, ал. 1, т. 3 /в редакцията към процесния
период, това е документ, удостоверяващ вещно право върху обекта или договор за
наем/ от Наредба № 6 от 24.02.2019 г., както и изричното съгласие по чл. 6, ал.
2, респективно чл. 13, ал. 4 от Общите условия на собственика/титуляра на
имота, в случай, че ответникът не е бил собственик.
При така описаните фактически твърдения на ищеца, счита че не била
установена връзката между обекта, в който била доставена електрическата енергия
и ответника, както и че не била налице ясна обосновка в какво качество Г.М.
била клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и изобщо имала ли е
такова качество, поради което моли съда да остави без уважение исковите
претенции на ищеца като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите
на страните и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна
и фактическа обстановка:
Видно
от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 5316/2018г. по описа на РС-Стара
Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3067 от
26.10.2018 г. за сумата 563.12 лв. за главница за незаплатена стойност на на
електрическа енергия, доставена за периода от 23.07.2017 г. до 22.10.2017 г. по
партида с клиентски № **********, сумата 61.30 лв. обезщетение за забавено
плащане за периода от 12.09.2017 г. до 23.10.2018 г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда 24.10.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 25 лева – ДТ и 50 лева юриск.
възнаграждение.
По делото са представени: препис
извлечение от клиентската сметка на ответника и 3 броя фактури.
Съгласно чл. 1, т. 4 от Общите условия, „Клиент", имащ качеството на
физическо лице, какъвто е настоящия случай, може да бъде потребител на
електрическа енергия за битови нужди - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България
Електроразпределение" АД съгласно действащото законодателство, което
ползвало електрическа енергия за домакинството си. Съгласно чл. 6, ал. 2
правата и задълженията на Клиента могат да се упражняват и от друго лице при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота
заяви своето изрично писмено съгласие пред ЕВН Електроснабдяване или пред
нотариус с нотариална заверка на подписа това лице да бъде потребител на
електрическа енергия в неговия имот за определен срок. С оглед на това в чл.
13, ал. 4 от ОУ се изисква, когато клиентът е наемател на обекта, да се
представи и нотариално заверена декларация - съгласие от собственика за
прехвърляне на партидата на името на наемателя.
По делото е извършена служебна справка, видно от която постоянния и настоящ
адрес на ответницата Г. *** от 26.01.2012 г., т.е. адреса е различен от този,
за който се претендира плащането.
С оглед направеното в отговора от назначения особен представител на
ответницата възражение, в хода на производството ищецът не ангажира
доказателства дали ответницата Митева е собственик или ползвател на имота за
процесния период 23.07.2017г. - 22.10.2017 г., не е представил документ
удостоверяващ вещно право върху обекта или договор за наем, както и изричното
съгласие по чл. 6, ал.2 от Наредба № 6 от 24.02.2019 г. / чл. 13, ал.4 от
Общите условия/ на собственика /титуляра на имота/, в случай, че ответницата не
е собственик на имота / по делото не са представени доказателства за
собствеността на процесния имот/. По делото не е представено заявление-декларация, от което да е видно, че
ответницата Митева желае да получава електрическа енергия за процесния обект и
за какъв период от време, както и на какво основание.
Ето защо, съдът намира, че от представените и приети по делото писмени
доказателства не се установява, че между страните са възникнали отношения,
имащи характер на договор за
доставка на електрическата енергия и мрежови услуги, по силата на които ищецът е разкрил на ответника
партида, по която да се отчита консумираната от него енергия.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
422 от ГПК за сумата 563.12 лв. за главница за незаплатена стойност на на
електрическа енергия, доставена за периода от 23.07.2017 г. до 22.10.2017 г. по
партида с клиентски № **********, сумата 61.30 лв. обезщетение за забавено
плащане за периода от 12.09.2017 г. до 23.10.2018 г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда 24.10.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 25 лева – ДТ и 50 лева юриск.
възнаграждение, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3067
от 26.10.2018 г. по ч.гр.д. № 5316/2018г. по описа на РС-Стара Загора се явява
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за признаване за установено по отношение на Г.К. МИТЕВА, ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес: *** / с назначен особен представител адв. И.М. ***/, че дължи на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК
********* седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37 сумата
563.12 лв. за главница за
незаплатена стойност на на електрическа енергия, доставена за периода от
23.07.2017 г. до 22.10.2017 г. по партида с клиентски № **********, сумата 61.30 лв. обезщетение за забавено
плащане за периода от 12.09.2017 г. до 23.10.2018 г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда 24.10.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 25 лева – ДТ и 50 лева юриск.
възнаграждение, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3067
от 26.10.2018 г. по ч.гр.д. № 5316/2018г. по описа на РС-Стара Загора като
НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд
Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: