Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С., 02.01.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на втори декември две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №10931/2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявен е иск с правно основание
чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата Н.М.М. излага в исковата молба, че на 06.04.2019г. в гр.С., около
13,10часа пресичала бул."Рожен" на обозначена пешеходна пътека,
когато била ударена от движещия се с посока от ул."Илиянско шосе" към
ул."Балчо Нейков" л.а. "ВАЗ 2105" с рег.№ ****, управляван
от С.Ш.. В резултат от произшествието получила хематоми, отоци и счупване на
левия голям пищял. Била приета в болница на 08.04.2019г., кракът й бил
обездвижен чрез шина, което предизвикало ограничения в ежедневното й придвижване
и нужда от чужда помощ. Въз основа на изложеното и поради наличието на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" с ответника претендира заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди.
Предвид изложеното е предявен иск за постановяване на решение, с което да
бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 40 000лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от
процесното ПТП, ведно със законната лихва от 06.04.2019г. до окончателното плащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД "Д.З. "АД в писмения си отговор излага съображения
за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" относно лек автомобил "ВАЗ 2105" с
рег.№ **** между собственика му и ответното дружество. Излага доводи за
съпричиняване на ПТП от ищцата, поради неправилно пресичане. Излага твърдения
за нарушение разпоредбите на чл.113 и
чл.114 от ЗДвП. Възразява за
прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва началния момент от който се
претендира лихва с оглед чл.497 от КЗ.
В допълнителна искова молба ищцата оспорва възраженията на ответника за
съпричиняване, както и възраженията за прекомерност на претендираното
обезщетение.
В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа направените възражения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Не
е спорно между страните, че ответното дружество е имало сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" със собственика на
лек автомобил "ВАЗ 2105" с рег.№ ****.
За установяване
механизма на ПТП е представен констативен протокол, съставен от длъжностно лице
на СДВР на 06.04.2019г., в което са
отразени обстоятелства и причини за ПТП, идентични с изложените в исковата
молба, а именно водачът на
автомобила, не пропуска и реализира ПТП
с пресичащата бул."Рожен" в
района на №41 пешеходната пътека ищца, сигнализирана със знак Д17 и маркировка
М.81. При преценка доказателствена стойност на констативния протокол съдът
взема предвид съдебната практика,
обективирана в решение №85 от 28.05.2009г. на ВКС по т.д.№768/2009г. ТК
, в което е прието, че неоспореният в
процеса констативен протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР, съставлява
официален документ, който се ползва не само с формална, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително изявление с уточнението, че
съдът не е освободен от задължението да изследва механизма и с други
доказателствени средства.
В тази връзка са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля В.С., който бил очевидец на произшествието, което
настъпило в участък на
бул."Рожен", който е с по едно платно в посока , има пешеходна пътека
и трамвайна спирка. Малко по-нагоре от
пешеходната пътека настъпило ПТП. Видял как една червена "Лада"
блъснала една жена, докато пресичала на пешеходната пътека. Жената
пресичала с нормален ход, когато я блъснала колата. Автомобилът се
движел с не много висока скорост, според свидетеля, но въпреки това не спрял на
пешеходната пътека. Имало видимост,
участъка е прав, а пешеходката не е излязла рязко на пешеходната пътека.
Възможно е водачът да се е опитал да спре, но свидетелят не е чул рязко
спиране.
Приета е и авто-техническа експертиза, по която е направено
заключение, че пешеходката се е движела по пешеходна пътека, очертана с
хоризонтална маркировка, преди удара скоростта на движение на автомобила е
25км/ч. , а на пешеходеца 4,5км.ч. В момента на навлизане на пешеходеца в
лентата за движение на автомобила и предприемане на пресичането, той е бил в
опасната зона за спиране на автомобила и произшествието е било непредотвратимо
от водача на автомобила. При своевременно възприятие от страна на пешеходеца на
приближаващия го от лявата страна автомобил , той би могъл да спре на място и
да изчака неговото преминаване.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице като обективно и обосновано. Въз основа на него, както и на останалите
събрани доказателства, следва да се направи извод, че механизмът на настъпване
на ПТП е както е описан в исковата молба и констативния протокол за ПТП. С
оглед така установения механизъм на настъпване на ПТП следва да се направи
извод за нарушение от водача на лек автомобил ВАЗ на Чл. 119, ал.1 от ЗДвП, който предвижда при приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите
на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. Поради неизпълнение на посоченото задължение водачът
на лек автомобил ВАЗ не е успял своевременно да спре и да избегне удар в
предприелата пресичане на пешеходната пътека пешеходка. Предвид направения
извод, че ПТП е настъпило по вина на водача на "ВАЗ 2105" с рег.№ ****,
застрахован при ответника с договор за застраховка "Гражданска
отговорност", следва да се направи
извод, че ответникът дължи застрахователно обезщетение на ищцата, като
пострадало лице от същото ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 45
вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. За установяване на неимуществените вреди са събрани
гласни доказателства и съдебно медицинска експертиза.
От изслушаната съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице С. се установява, че в резултат от процесното ПТП ищцата
е получила счупване на малкия пищял на лявата подбедрица в горната й част. Проведено е консервативно
лечение, изразяващо се в обездвижваща туторна шина за 40 дни. След свалянето й
е проведена рехабилитация. При извършения на 17.03.2019г. преглед е установен
ограничен обем на движение в лява колянна става при свиване от 95 градуса, при
норма от 130 градуса. През периода на лечение ищцата е търпяла болки и
страдания, като първите 30 дни, болките са били с по-голям интензитет, като при
извършения на 17.03.21г. преглед ищцата съобщава за болки в областта на
счупването и лява колянна става при смяна на времето, при дълго ходене и
качване по стълбите. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно
, обосновано и неоспорено от страните.
Свидетелят Б.М., син на ищцата, дава показания че
видял майка си
половин час след ПТП, когато лежала в линейката. Докторът й правел шини на крака. След това е
приета в "Пирогов", където не можела да става от леглото без лекар.
Посещавал я всеки ден, имала болки и взимала обезболяващи, правели й инжекции
за съсирване на кръвта. След като се прибрала вкъщи не можела да се обслужва
сама. Свидетелят и неговата братовчедка й помагали. През първите два месеца
било много трудно, тя не можела да става от леглото в началото, била с шина и
не можела да ходи. Започнала да се раздвижва към втория месец и започнала
рехабилитация. Ползвала патерици и така
се придвижвала около 4-5 месеца. Все още е нестабилна психически, изпитва болки
в крака. Преди това била активна и ходела пеша до работата, която се намирала
на 2-3 км. от дома й. Майка му не може
да бъде активна дълго време, трудно й е да кляка, да качва стълби, каквито
проблеми не е имала преди ПТП. Затрудненията й са резултат от травмата, чувства
болка на мястото при ходене, клякане и всяка физическа дейност, което свидетелят
знае от нея. Съдът
кредитира показанията на свидетеля, като ги
преценява по реда на чл.172 от ГПК, тъй като се основават на непосредствените му
впечатления за фактите, за които свидетелства, съответстват на заключението на
вещото лице по СМЕ и са житейски обосновани.
В задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество
решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да се вземе предвид характера на
увреждането счупване на малкия пищял на
лявата подбедрица в горната й част.
Проведено е консервативно лечение , изразяващо се в обездвижваща туторна шина
за 40 дни. След свалянето й е проведена рехабилитация. При извършения на 17.03.2019г.
преглед е установен ограничен обем на движение в лява колянна става при свиване
от 95 градуса, при норма от 130 градуса. През периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания, като
първите 30 дни, болките са били с по-голям интензитет, като при извършения на
17.03.21г. преглед ищцата съобщава за болки в областта на счупването и лява
колянна става при смяна на времето, при дълго ходене и качване по стълбите. От
показанията на свидетеля М.се установява, че през възстановителния период
ищцата не е можела да води нормален начин на живот, имала е нужда от чужда
помощ, изпитвала страх да преминава през
пешеходни пътеки, не може да върви продължително време, има болки при клякане и
изкачване на стълби, не е психически стабилна.
За установените болки и страдания, причинени на ищцата
в резултат от процесното ПТП настоящият съдебен състав приема, че справедливото
обезщетение е в размер на 10 000лева.
Направено
е възражение за съпричиняване с твърдения, че ищцата не е
изпълнила задължението си да пресича на обозначеното за това място и да се
огледа преди да предприеме пресичане. При преценка основателността на възражението за съпричиняване следва да се
вземе предвид задължителната практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по
т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. №
596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о.
и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о.,
постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва
да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата
за движение по пътищата.
От заключението на вещото лице, в което е посочен механизмът
на настъпване на ПТП, се установява, че ищцата е пресичала пътното платно на пешеходна
пътека. Според вещото лице в момента на навлизане на пешеходеца в лентата за
движение на автомобила и предприемане на пресичането, той е бил в опасната зона
за спиране на автомобила и произшествието е било непредотвратимо от водача на
автомобила. При своевременно възприятие от страна на пешеходеца на
приближаващия го от лявата страна автомобил , той би могъл да спре на място и
да изчака неговото преминаване. Следователно
ищцата не е изпълнила задължението по чл.113, ал.1, т.1 от ЗДВ, който предвижда при
пресичане на платното за движение пешеходците да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на правилото, че преди
да навлязат на платното за движение, следва да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства.
Съгласно чл. 119, ал.
5 от ЗДП при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не
се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествието. В
настоящото производство се установява, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека,
като водачът е нарушил правилото на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, поради което по силата
на закона ищцата не се счита за съпричинител. Предвид изложеното възражението
за съпричиняване е неоснователно и следва да се остави без уважение. Въз основа на
изложените съображения следва
да се направи извод, че възражението за съпричиняване е неоснователно и не са налице предпоставки за намаляването на определеното обезщетение.
По
претенцията за присъждане на лихва за забава съдът приема следното:
Съгласно
чл. 497, ал.1 от КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Установява се, че ищцата е подала заявление за
плащане на застрахователно обезщетение до ответното дружество, върху което не
се съдържа дата на подаване, към което е приложен констативен протокол и
епикриза. С писмо от 15.05.2019г. е уведомена, че по заявлението й е образувана
ликвидационна преписка №*********/07.05.2019г., но не са представени
всички документи за произнасяне по
образуваната щета като АТЕ и съдебен акт или заключителен документ по
досъдебното производство.
Съгласно чл. 496, ал.3 от КЗ застрахователят не може да откаже
да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е представен констативен протокол
за пътнотранспортно произшествие, какъвто е приложен към заявлението на ищцата.
Следва да се има предвид, че в ал. 3 от
същата разпоредба на КЗ предвижда, че когато документите по ал. 3 са
недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства, във връзка с
настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква
представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни
органи или лица. Застрахователят не се е
възползвал от предоставената му възможност за изискване на допълнителни
доказателства, но представените от ищцата са били достатъчни, за да се
произнесе по основателността на преписката, което не е направил.
Поради това дължи лихва за забава
съобразно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ -изтичането на 15 работни дни от подаване на
заявлението с приложените доказателства
за настъпило застрахователно събитие. Съдът приема, че заявлението е подадено
на 07.05.2019г. когато е образувана ликвидационната преписка, и срокът е изтекъл
на 27.05.2019г.
Следователно от 28.05.2019г.
ответникът дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди до
окончателното му плащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете.
Представени са доказателства за направени разноски в размер на в размер на 780лева, от които следва да се
присъдят 1/4 или 195,00лева.
Направено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ, което следва да се
уважи и да се присъди възнаграждение
съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и уважения размер на иска , а именно
830,00лева, което да се
присъди на адвокат К..
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски, от заплащане на които
ищеца е освободен, съобразно с уважената част от исковете, в размер на
400,00лева държавна такса и 130лева
разноски, общо 530лева.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска, но доказателства в тази връзка не са
ангажирани.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "Д.З."
АД с ЕИК ****да заплати на Н.М.М. с ЕГН ********** на основание чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лева, настъпили
вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 06.04.2019г., ведно със
законната лихва от 28.05.2019г. до окончателното й плащане, както и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените разноски, съобразно с уважената част
от исковете, в размер на 195,00лева,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер за сумата от 10 000,00лева до 40
000,00лева.
ОСЪЖДА "Д.З."
АД с ЕИК ****да заплати на адв. С.К.Н. с ЕГН ********** на основание
чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 830,00лева.
ОСЪЖДА "Д.З." АД с ЕИК ****на
основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса и разноски в размер на 530,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ :